сряда, 12 декември 2012 г.

Метеорен поток Геминиди

През 2012 година метеорният поток Геминиди ще достигне максимума си през нощта на 13 срещу 14 декември. Броят на метеорите се очаква да достигне до 120 в час. Това е един от най-интензивните метеорни потоци през годината.
Метеорите са бавни, ярки, бели-синкави. Има много болиди. Луната няма да пречи на наблюденията (новолуние).

Потокът Геминиди е породен от астероида Фаетон (3200 Phaethon или 1983 TB), открит през октомври 1983 г. С това се отличава от повечето други метеорни потоци, чиито родителски тела са комети.
Радиантът на потока е в съзвездието Близнаци (Gemini). На географската ширина на България това съзвездие е видимо вечер към изток и след полунощ се издига почти в зенита.

Максимумът на активността на потока се очаква на 14 декември около 01.30 часа местно време (България).

Прогнозата за времето над България е добра засега. Може би ще е ясно.
Останал съм обаче с впечатлението, че при почти всеки голям метеорен поток времето е облачно и вали. Подозирам, че метеоритният прах провокира кондензацията в атмосферата, когато метеорологичните условия позволяват това.

По време на метеорния поток Персеиди около 13 август е обратното - обикновено времето е ясно.

неделя, 2 декември 2012 г.

Кремъчно сечиво

Случайна находка от ловешко - кремък, изглежда обработен от праисторически хора:

Кремъчен артефакт от неолита

Размери: приблизително 20 x 30 mm.

Не съм археолог, но знам за други подобни кремъчни остриета и стъргалки от неолита.
Освен това, не съм виждал такъв тип кремък да се среща в естествен вид на това място, а само далече надолу - в плевенско.

Земно и метеоритно желязо

Самородното желязо присъства често в състава на метеоритите.
Характерно за метеоритното желязо е значителното съдържание на никел.
В много случаи това позволява да бъде разпознат един метеорит.
Разпознаването се усложнява от това, че, макар и рядко, самородното желязо се среща и в земните скали. Намират се и много продукти от техническата дейност на човека, съдържащи желязо.

Тест за никел


За бързо разпознаване на метеорити в практиката се използва химически тест за никел, основан на следната реакция.

Откриване на Ni++ йони (реакция на Л.А.Чугаев):
  • капка разтвор на никелова сол
  • 3-6 капки амонячен разтвор
  • 2-3 капки спиртен разтвор на диметилглиоксим
  • образува се ярко оцветена розово-червена утайка от вътрешнокомплексната сол диметилглиоксимат на никела:
 
Уравнение на реакцията за откриване на никел с диметилглиоксим
 
Реакцията се провежда при pH=8 (слаб амонячен разтвор).
Откриваем минимум: 0,16μg. Гранична концентрация: 1:3.105.
Присъствието на Fe++ също води до червено оцветяване. Cu++ дава кафяво-червено оцветяване.

Необходимо е да се окисли Fe++ до Fe+++ с водороден прекис или HNO3 и да се преведе Fe+++ в комплекс с винена киселина или сегнетова сол.В присъствие на Fe+++ се добавя сегнетова сол или натриев флуорид и вместо воден разтвор на амоняк се използва сода каустик.
Чувствителността на реакцията се повишава значително в присъствието на окислители: бром, йод и др.

Изследване на находки


Следващите снимки на железни и железокаменни находки от района на Разград получих от Генчо Димитров.

На тази снимка се вижда как той е приложил химическия тест за никел върху разрязаната повърхност, на която се открива метал:

Никел-тест на желязна находка

Ясното малиново-червено оцветяване може да се счита за положителен резултат от теста - да, има никел. В някои случаи това е свидетелство (но все пак не достатъчно доказателство) за метеоритния произход на находката.

Шлифованата повърхност на друг образец при увеличение 10 пъти:

Строеж на находка под увеличение 10x

Вижда се характерен строеж от ъгловати образувания, потопени в метална матрица. Изглежда интересно.
За сравнение, снимки на някои доказани метеорити:

«Метеоритно желязо, троилит, оливин - метеорит Seymchan»

«Метеоритно желязо - метеорит Barbianello»

Обратни примери - самородно желязо с неметеоритен произход в земни скали:

«Земно самородно желязо в базалтова матрица»

«Сегрегации от капки самородно желязо в земен базалтов образец»