Материалното и духовното

Този път пиша по едни по-особени въпроси, за които много съм мислил.
Отдавна се водят спорове за материалното и духовното.
Оформят се два лагера - идеалисти и материалисти.

Материализмът

Според материалистите, първично е тялото, а съзнанието е функция. Тук възниква въпросът, дали човешкото съзнание може да се отдели от материята - както софтуерът може да се отдели от компютъра.
Можем да пренесем един софтуер (който е нематериална информация) от един компютър на друг и софтуерът ще работи по същия начин.
Дали човешкото съзнание представлява чиста информация, която може да бъде записана на някакъв носител и копирана ?

Човешката памет, изглежда, представлява именно чиста информация, която би могла да се записва, предава и т.н. Но съзнанието има функционална природа - мисълта не е статична информация, а процес, който тече. Информацията в човешката памет би могла да бъде записана и прехвърлена на друг материален носител. Ако съдържанието на човешката памет бъде прехвърлено в компютър, този компютър трябва да има всички функционални възможности на човешкия ум, за да започне съзнанието да функционира по същия начин и в компютъра, както преди е правило у човека.

Тук се вижда, че компютърът не е сравним с човешкия ум (мозък) и не може да функционира като него. Компютърът е крайна система - има краен брой състояния. Макар броят на състоянията на компютърната памет да е много голям, функционирането на компютъра се свежда до циклично повтаряне на състояния (като краен автомат). След изреждането на всички възможни състояния неизбежно следва повтаряне на някое от предишните състояния и след това цикълът продължава постарому. Като че ли човешкият ум не функционира така.

Възниква и въпросът, дали въобще функционирането на човешкия ум може да се представи с алгоритъм, който може да бъде описан с програма и изпълнен на някакъв хардуер. Ако имаше отговор на тези въпроси, вече щеше да бъде създаден изкуствен интелект.

Друго предположение може да бъде, че човешкото съзнание има функционална природа от по-общ характер - може би прилича на аналогова изчислителна машина (функционирането на електронните схеми на аналоговата изчислителна машина се описва с едни и същи уравнения, като уравненията, които описват някаква физическа система, която се моделира от въпросната аналогова изчислителна машина). Ако това е така, би могло да се създаде нещо като изкуствен мозък, в който електронни схеми или други устройства изпълняват същите функции, като клетките в живия организъм.

Свободната воля

Тук се стига до въпроса, дали фукционирането на ума е детерминирано. Всички познати досега машини са детерминирани - техните функции са закономерни, без никаква случайност. Тези въпроси се отнасят и за физическата природа въобще - дали всичко е закономерно (може да бъде описано със физически закони), или съществува чиста случайност.

Има един вариант, когато допускаме, че в нашата Вселена съществуват явления, които са чисто случайни или не се подчиняват на физическите закони. Такива явления могат да бъдат проява на някаква свободна воля. В този случай въпросът се пренася на по-високо ниво на йерархията - дали тази свободна воля има някакви свои закономерности на поведение или и при нея е възможна случайност.

Идеализмът

При идеалистичния подход се счита, че идеята, информацията е първична. Това не е лишено от смисъл. Например, в техниката първо се правят проекти, чертежи, схеми, които представляват чиста информация. По-точно мислите, идеите, са нематериални, после по идеите се правят конкретни разработки, после информацията се представя на материални носители - споменатите чертежи и схеми. Накрая по чертежите се строи материална машина. Така от идеите и чистата информация, които са първични, се стига до материалната реализация на една машина. Това е идеализъм в действие.

Тук обаче се стига до някакъв кръг в разсъжденията. Идеите и проектите са идеални, те са първични - съществували преди построяването на материалната машина. Но източник на тези нематериални идеи все пак е човекът, който е материален. Във всеки случай, без посредничеството на материалното тяло информацията за идеите няма как да бъде предадена в нашия материален свят.

Първоизточникът на всичко

Каква е първичната същност, която е основа и източник на всичко ? При човешките дейности първоизточникът е самия човек - от него тръгват и идеите и материалните осъществявания. Но каква е първичната същност, която е в основата на човека ?

От формална гледна точка съществуват четири алтернативни възможности:
1) първична е материята (материализъм)
2) първична е информацията (идеализъм)
3) едновременно и материята и информацията са първични (аналогично на двете страни на една монета)
4) нито материята е първична, нито информацията е първична (?)

Последните две алтернативи са сложни. За сравнение - два възможни отговора на философския въпрос "Яйцето или кокошката ?":
1) първично е яйцето (преди да се появят птиците вече е имало влечуги, които са снасяли яйца)
2) яйцето и кокошката съществуват съвместно, като две фази на един и същ процес, които се редуват циклично във времето.

Подобно сложно разбиране съществува в древнокитайската философия - Великият предел (Тай Дзи) се разделя на Ин и Ян, които преминават едно в друго, въртейки се в кръг. Нито едно от двете не може да съществува без другото. Когато движението спре, Ин и Ян се обединяват в едно неразделно цяло, което е над тях и вече не е нито Ин, нито Ян, нито и двете заедно.

Запазеност на метеоритите

В земни условия метеоритите започват постепенно да се разрушават - металът се окислява, минералите, от които е изграден метеорита, променят своя химичен състав и строеж (Метеорити от геологичното минало). Разработени са методи и скали, по които може да се оцени степента, до която се е променил (изветрял) един метеорит.

Степента на изветряне на обикновените хондрити (ordinary chondrite), които са един от най-често срещаните класове (каменни) метеорити, може да се оцени по известната скала на Wlotzka. За определяне на степента на изветряне по тази скала се разглежда полиран тънък срез от метеорита. По скалата на Wlotzka са възможни степени на изветряне от W0 (незасегнат) до W6 (силно променен).

W0: Няма видимо окисляване на метала и троилита, но в преминаваща светлина може да се забележи лимонитово оцветяване. Обикновено наскоро падналите метеорити са от тази степен, но някои от тях са вече W1;

W1: Малки окисни рамки около метала и троилита, малки окисни жилки;
W2: Умерено окисляване на метала (около 20-60% заместване);
W3: Силно окисляване на метала и троилита (60-95% заместване);
W4: Пълно окисляване на метала и троилита (> 95% заместване), но няма промяна на силикатите;
W5: Започнала е промяна на основните силикати, главно по пукнатините;
W6: Силно заместване на силикатите с глинести минерали и окиси.

Работната група по метеоритите към Johnson Space Center използва категориите A, B, C и E за оценяване степента на изветряне на антарктическите метеорити.

A: Незначително ръждясване - ореолите от ръжда около металните частици и петната от ръжда по счупванията са незначителни;
B: Умерено ръждясване - големи ореоли от ръжда са се появили около металните частици и петната от ръжда по вътрешните счупвания са широки;
C: Силно ръждясване - металните частици в по-голямата си част са изцяло оцветени от ръжда;
E: Има видими с невъоръжено око евапоритни минерали.

Кометата C/2012 S1 (ISON) премина перихелия

Както бях описал в предварителните прогнози, кометата C/2012 S1 (ISON) премина най-близката до Слънцето част от траекторията си:

Също така, след теоретичните съображения, които изложих (От къде идват кометите ?), може да се види, какво се случва на практика.

Намаляване и растеж на Ин и Ян

Според древнокитайската система, денонощието се дели на 12 части от по 2 часа. Всеки от тези 12 времеви интервала се означава със знака на едно животно, съгласно определени природни закономерности или други съображения.

子 Дзъ (23-1 часа): часът на Плъха - времето, когато плъховете са най-активни;
丑 Чоу (1-3 часа): часът на Бика - времето, когато говедата започват да преживят;
寅 Ин (3-5 часа): часът на Тигъра - времето, когато тигрите ловуват усилено;

卯 Мао (5-7 часа): часът на Заека (или Котарака) - времето на Нефритовия Заек;
辰 Чън (7-9 часа): часът на Дракона - времето на дракона в небето;
巳 Съ (9-11 часа): часът на Змията - времето, когато излизат змиите;

午 У (11-13 часа): часът на Коня - времето, когато Слънцето е в зенита, а конете още стоят;
未 Уъй (13-15 часа): часът на Овцата - времето, когато овцете ядат трева;
申 Шън (15-17 часа): часът на Маймуната - времето, когато маймуните са активни;

酉 Ю (17-19 часа): часът на Петела - времето, когато кокошките започват да се събират;
戌 Сюй (19-21 часа): часът на Кучето - времето, когато кучетата трябва да започват да пазят;
亥 Хай (21-23 часа): часът на Свинята - времето, когато свинете спят.

Този цикъл започва около полунощ с часа на Плъха, преминава около 6 часа сутринта през часа на Заека, достига около пладне часа на Коня, преминава около 6 часа вечерта през часа на Петела и следващото денонощие започва пак с часа на Плъха в полунощ.

Човешките биоритми също следват подобен денонощен цикъл. По тази причина практикуващите различни медитации обикновено държат сметка за това, в кой от часовете на денонощието изпълняват своите упражнения.

Хексаграми на намаляването и растежа

Хексаграмите от Книгата на промените - И Дзин се състоят от 6 хоризонтални черти, наредени една над друга. Всяка от тези 6 черти може да означава Ин, когато е прекъсната в средата, или Ян - когато е непрекъсната.

Измежду всичките 64 хексаграми има точно 12, при които чертите Ин и чертите Ян са наредени по един от двата начина:

•  хексаграмата се състои от поредица само от Ин черти, над която може да има поредица само от Ян черти;
•  или хексаграмата се състои от поредица само от Ян черти, над която може да има поредица само от Ин черти.

Тези 12 хексаграми се наричат "хексаграми на намаляването и растежа" (сяо си гуа 消息卦) и с тях могат да се означат 12-те части на денонощието:

На горната графика цикълът на часовете в денонощието е означен с елипса, която се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка. Най-отдолу на графиката е началото на денонощието - часът на Плъха (子 Дзъ 23-1 часа). Това време се означава с хексаграма от 6 Ин черти. Тогава Ин е най-силно.

Движейки се надясно и нагоре по графиката, следва часът на Бика (丑 Чоу 1-3 часа след полунощ). Неговата хексаграма е една Ян черта с 5 Ин черти над нея. Това означава, че Ян започва да нараства.
В интервала 5-7 часа сутринта цикълът минава през часа на Заека (卯 Мао), което е първото междинно положение - 3 Ян черти и 3 Ин черти над тях.
По пладне се достига часа на Коня (午 У 11-13 часа), когато Ян е най-силно (вече всичките 6 черти на хексаграмата са Ян).

В следващите следобедни часове започва да нараства Ин, което се означава с нарастващия изотдолу брой на Ин чертите в хексаграмите.
Второто междинно положение е часът на Петела (酉 Ю 17-19 часа вечерта) - 3 Ин черти с 3 Ян черти над тях.
И така нататък, Ин нараства, докато пак се достигне до чистото Ин в часа на Плъха, с който започва следващото денонощие.

Намаляването и растежа на Ин и Ян през годината

С 12-те хексаграми на намаляването и растежа могат да бъдат означени и 12-те месеца в лунната година:

През десетия (лунен) месец Ин е най-много - всичките 6 черти са Ин. През следващите месеци Ян расте, докато достигне своя максимум през четвъртия месец. След това Ин започва да расте, докато отново достигне максимума си през десетия месец и цикълът се повтаря.

Така всеки месец има своя характеристика, в зависимост от количеството Ин и Ян черти в неговата хексаграма и в зависимост от това дали Ин и Ян са във фаза на нарастване или намаляване. Съответно на това и природните явления, а също и процесите в човешкия организъм ще променят своите особености през всеки месец. Когато е повече Ин ще преобладава студ, покой и други Ин характеристики, а когато е повече Ян ще има съответно повече топлина, движение и т.н..

Изводи

Хексаграмите на намаляването и растежа са индикатори на нивото на Ин и Ян. Когато с тях се описват часовете от денонощието, трябва да се гледа астрономическото време, а не някакво изкуствено прието лятно или зимно часово време. Например, часът Дзъ съответства на истинското време в полунощ, определено от положението на Слънцето и Луната относно даденото място на Земята. В този час започват някои тренировки от системите Нейдан. Счита се, че е много важно някои медитации да се изпълняват в първата половина на денонощието, когато Ян расте. Не съм обичал да си развалям съня, но такива са природните закони.

Когато с хексаграмите на намаляването и растежа се означават месеците, се използва лунно-слънчевия календар, в който месеците се определят от истинското положение на Слънцето и Луната спрямо Земята. Недопустимо е да се използва някакъв друг календар, който е приет от някого по политически или други причини.

Разположения на Ин и Ян

Вече споменавах учението за Ин и Ян .То е много важно за разбирането на китайската медицина, Фън Шуй и Ци Гун.

Природните явления могат да бъдат описани с различни комбинации от Ин и Ян, записвани във вид на стълбчета от наредени една над друга черти. Например, осемте триграми (Ба гуа, 八卦) се получават, когато се наредят три хоризонтални черти една над друга:

☰ ☱ ☲ ☳ ☴ ☵ ☶ ☷

В тези знаци здравата, силната, непрекъсната черта означава Ян, а прекъснатата, слаба черта означава Ин. Осемте триграми, според традиционното предание, са начертани от първия китайски император Фу Си ( 伏羲 2953 - 2838 г. пр. Хр.).

☰ Небе (Циен, 乾)

Този знак, съставен от три черти Ян, означава Небето. В миналото са си представяли небето като купол, който е над въздушния океан. В този смисъл Небето в символа Циен гуа се разбира като чиста проява на Ян - отгоре, силно, aктивно, светло и т.н. В човешкия свят този символ означава силния пол - мъжа, бащата (според китайските представи обикновено така се означава стар мъж).

☷ Земя (Кун, 坤)

Самата противоположност на Циен гуа е Кун гуа - и трите черти тук са Ин. Този символ представлява чистото Ин, Земята (която предизвиква асоциации с това, което е отдолу, неподвижното, тъмния подземен свят и др.). В човешкия свят символът Кун гуа означава жената, майката (според китайските представи - старата жена).

☲ Огън (Ли, 離)

Ли гуа означава стихията Огън, разбирана по-скоро като процес на горене, а не като някакъв вид материя. В тялото с този символ се означава окото. Например, можем да кажем: "огънчета в очите на любимата", "грейнал поглед", "очите на котката светят" и т.н. Двете непрекъснати черти отгоре и отдолу, и прекъснатата черта между тях, образуват фигура на нещо с отвор в средата - отворено око, погледът, който у човека е носител на положителното начало Ян.

☵ Вода (Кан, 坎)

Кан гуа означава стихията Вода. Това е противоположния символ на Огъня, който се получава като заменим в триграмата на Огъня (Ли гуа) всяка прекъсната черта с непрекъсната и обратното. Това е знака на водата, която е слаба и мека отвън (двете прекъснати черти), но силна и мощна отвътре (средната Ян черта). Водата е несвиваема течност, която оказва налягане и помита всичко по пътя си, когато се изпусне от някой бент. Иначе може да поглъща топлина и да охлажда други тела, това е нейното външно Ин-свойство.

Предрожденото и Следрожденото

В китайската традиция четирите триграми Небе, Земя, Огън и Вода първо се разполагат в четирите посоки на Света по следния начин:

    ☰
☲☯☵

    ☷
Това разположение описва следната ситуация. В нашето, северно полукълбо на Земята господинът застава с лице на юг и вдига поглед нагоре. Горната част на чертежа означава Юг и там се поставя знака Небе (Циен гуа). Отдолу е противоположния знак Земя (Кун гуа) и това се счита за посоката Север. Отляво, откъдето изгрява Слънцето, се поставя знака Огън (Ли гуа) и там е Изток. В противоположната посока - отдясно, се поставя противоположния знак Вода (Кан гуа) и се счита, че там е Запад.

Така чистото Ян се оказва отгоре, а чистото Ин - отдолу. Това разположение на четирите триграми се определя като Сян тян (вродено, 先天), което означава първично, предрожденно, изначално. Такова е идеалното първоначално разположение на нещата в света, преди да възникнат грешките и изкривяванията от реалния живот.

Има и друго разположение на триграмите, наречено Хоу тян (придобито, 後天). То описва следрожденото състояние на нещата, когато всичко тръгва по друг, в известен смисъл изкривен Път:

    ☲
☳☯☱

    ☵
Тук отгоре, или на Юг, вместо Небето вече е разположен Огънят, а отдолу, на Север - Водата. Така се описва ситуацията, когато под земната повърхност има Вода, а над нея свети и топли Слънцето. Отляво, на Изток, вече е разположена триграмата ☳, наречена Гръм (Джън), а на Запад - триграмата ☱ Езеро (Дуй). Така симетрията се оказва нарушена, защото Дуй вече на може да се получи от Джън чрез замяна на чертите с противоположни.

☳ Гръм (Джън, 震)

Древният знак Гръм понякога е използван и за описване на съвременни явления, като радиопредаване или диктор. Трите черти във всяка триграма се четат от долу нагоре. В тази триграма долната черта е силна, активна (Ян) и описва първоначално зараждане, творчески импулс, който още не се е развил нагоре, където са двете прекъснати ински черти.

☱ Езеро (Дуй, 兌)

Тази триграма означава феномен, наречен Езеро. Може да се асоциира с планинско езеро, което е светло огледало върху планинската основа. Този знак има и друго образно значение - оприличава се на сдържано усмихната уста (с повдигнати ъгълчета на устните).

Триграмите на семейството

Осемте триграми могат да се използват за означаване на членовете на едно семейство. Циен гуа ☰ означава бащата. Кун гуа ☷ означава майката.

Знаците на трима сина се получават, като знакът на бащата ☰ дава една от своите непрекъснати черти на знака на майката ☷ : когато даде долната черта, се получава знакът на големия син ☳; когато даде средната черта, се получава средният син ☵ и когато даде горната черта - малкия син, означаван със знака ☶ - Планина (Гън, 艮).

Знаците на три дъщери се получават, като знакът на майката ☷ дава една своя прекъсната черта на знака на бащата ☰ : когато даде долната черта, се получава знакът на голямата дъщеря ☴ - Вятър (Сюн, 巽); когато даде средната черта, се получава средната дъщеря ☲ и когато даде горната черта, се получава знакът на малката дъщеря ☱.

Хексаграмите и човешкото тяло

Когато две триграми се поставят една над друга, се получава хексаграма, която се състои от шест черти. Книгата И Дзин, или «Книгата на промените», разглежда различните явления, описани чрез хексаграми от ински и янски черти. Съществуват 2.2.2.2.2.2=64 различни хексаграми.

Според преданието, използваната в наше време книга И Дзин се е оформила в Китай при династия Джоу (1150 - 249 г. пр. Хр.), затова се нарича Джоу и ( 周易 ). Преди това са съществували други варианти на книгата И Дзин, като текстът е бил постепенно разширяван на няколко етапа през вековете.

Строежът на човешкото тяло може да бъде описан с една хексаграма. Мислено разделяме тялото на 6 нива отдолу нагоре и всяко ниво описваме с една черта - прекъсната (Ин), ако строежът в това място е слаб, или непрекъсната (Ян), ако строежът е силен, активен.

По-точно, най-долната черта в хексаграмата описва стъпалата и краката до под коленете, втората по-горна черта описва краката към бедрата, третата черта - нивото на долната част на корема, четвъртата черта - нивото на корема, петата - гърдите, а шестата най-горна черта описва шията и главата. Всяка от тези черти може да бъде силна (Ян) или слаба (Ин), като по този начин се характеризират различни телосложения.

Някоя част от тялото (например лицето), също може да бъде разделена на 6 области, на всяка от които се съпоставя по една от чертите на хексаграма, и така се получава подробно описание, въз основа на което могат да бъдат направени някакви изводи за отличителните особености на човека пред нас.

По тази система хексаграмата, наречена Люй (Небе отгоре и Езеро отдолу), се свързва с образа на женско тяло, като единствената прекъсната черта изобразява половите органи, а всички останали черти са непрекъснати (Ян):
☰
☱

Хексаграмата, наречена Цян (Земя отгоре и Планина отдолу), се свързва с образа на мъжко тяло, като единствената непрекъсната янска черта изобразява половия орган, а всички останали черти са прекъснати (Ин):
☷
☶
В тази хексаграма всички черти са противоположни на чертите в "женската" хексаграма Люй.

Когато поставим две еднакви триграми една над друга, се получава така наречената чиста или еднородна хексаграма, която носи същото име като триграмата. Например хексаграмата от две триграми Гън (Планина) напомня по своя вид планини, които се издигат една над друга сред слоеве облаци:
☶
☶
В даоската медитация тази хексаграма може да се използва за култивиране на енергията Ци и нейното концентриране в гърба и гръбнака.

От къде идват кометите ?

Периодичните комети се движат около Слънцето по затворени елиптични орбити. Непериодичните комети се движат по отворени траектории - параболични или хиперболични криви, които идват от много далече и отиват някъде в безкрайността.

C/2012 S1 (ISON) е такава непериодична комета, която се движи по хиперболична траектория с очакван перихелий (най-малко разстояние до Слънцето) 0,0124715 астрономични единици (AU) и ексцентрицитет 1,0000050 :

На графиката съм начертал траекторията на кометата C/2012 S1 (ISON) в реален мащаб спрямо размерите на Слънцето. Вижда се, че кометата се очаква да премине много близо - на разстояние, сравнимо с диаметъра на Слънцето, в горните области на слънчевата корона. Естествено, очакват се фойерверки.

Орбитите на небесните тела

Орбитата на едно небесно тяло може да бъде окръжност, елипса, парабола или хипербола. Тези криви се наричат конични сечения, защото се получават при пресичането на кръгов конус с равнина под различен ъгъл спрямо оста на конуса.

Елипсата и хиперболата се получават при общо положение на пресичащата равнина спрямо оста на конуса, а окръжността и параболата са частни случаи (например окръжността се получава при точно перпендикулярно разположение на равнината спрямо оста на конуса).

Формата на орбитата се описва с параметър, наречен ексцентрицитет (e):

•  e = 0 за окръжност;
•  0 < e < 1 за елипса;
•  e = 1 за парабола;
•  e > 1 за хипербола.

Окръжността и параболата представляват специални гранични случаи на елипса: окръжността е идеално кръгла елипса, а параболата - безкрайно изтеглена елипса. Ако избираме по случаен начин ексцентрицитета на орбитата, най-вероятно ще се получи хипербола или елипса. Вероятността да се падне точната специална стойност 0 за окръжност или 1 за парабола е много малка. Обратното: когато една орбита е кръгова или параболична, може да се каже, че тя не е случайна.

Произходът на кометите

Ако се върнем към кометата ISON, вижда се, че ексцентрицитетът на нейната орбита е 1,0000050 - стойност, много близка до 1. Значи тази траектория е хипербола, много близка до парабола. Но параболата е една неслучайна крива, която изглежда се е получила от действието на някакъв специален, неслучаен външен фактор. Такъв неслучаен фактор може да бъде гравитационното въздействие на Слънцето, на планети или на други звезди.

Движещата се по хиперболична траектория комета идва от много далече (не от безкрайността, а от някакво определено, много далечно място). Обикновено се предполага, че такива комети идват или от пояса на Куйпър, или от още по-отдалечения облак на Оорт, който би трябвало да се състои от многобройни тела, повечето от които с малки размери, разположени в сферична област на много голямо разстояние около Слънцето (от 50000 AU до 200000 AU) .

Предполагам, че може да се прояви и друг неслучаен фактор, да го наречем "фактор на границата", който действа по следния начин. Около всяка звезда може да се начертае многостенна клетка, в която привличането на тази звезда преобладава над привличането на най-близките съседни звезди.

Всяка стена на тази клетка се получава, като построим отсечка от права, свързваща звездата с някоя от най-близките съседни звезди и в средата на тази отсечка построим перпендикулярна равнина. След като изпълним всички възможни такива операции, пространството ще се окаже разделено на многостенни клетки с различна форма, в центъра на всяка от които се намира по една звезда.

Всички малки тела вътре в такава клетка ще бъдат потенциални комети, принадлежащи на тази звезда. Особен случай представляват малките тела, които случайно се оказват на самата стена на клетката - границата в средата между две съседни звезди. Тези тела могат да се намират в квазистабилно състояние, но някакво смущение в движението им може да ги тласне както към едната, така и към другата звезда. Така те могат да се превърнат в комети, идващи от определено, неслучайно място, което се отличава от другите места в пространството около звездата.

База данни за метеорити

Разработих проста база данни с научна информация за метеорити:

http://meteoritedb.appspot.com/

Засега базата данни съдържа само една таблица, в която всеки ред описва един метеорит. Метеоритът се описва в следните полета на реда:

1.  Name -  официално име, с което е регистриран метеорита;
2.  Observed Fall - показва дали е наблюдавано, или не падането на този метеорит;
3.  Year - през коя година е открит или видян да пада метеорита;
4.  Place - страната и мястото, където е намерен;
5.  Type - към кой клас е отнесен метеорита;
6.  Mass - обща маса (тегло) на всички намерени късове от метеорита;
7.  Information - известни данни от изследвания на метеорита (структура, минерален и химичен състав и други), а също и сведения, дали има осеяна с отломки област (Strewn Field), което е интересно за търсачите на метеорити.

Базата данни има полета, в които се задава търсене по име, страна (място), клас или произволен текст в информацията, а също и поле за сортиране по име, клас, година или маса (символът звезда * в някое поле, разбира се, означава "всички"). Има бутон Search! който се натиска и се появяват данните.

Технически подробности

Написах системата на езикa PHP. За хостинг използвах Google App Engine for PHP (https://gaeforphp.appspot.com/).

Използвах вградена машина за бази данни (Embedded Database), която също е написана на PHP и включена в основната програма. Вградената база данни изпълнява заявки на език SQL и използва свое вътрешно представяне за съхраняване на данните в текстови файлове, разположени във файловата система на Google App Engine for PHP.

Изходният код, който системата изпраща към браузъра, съответства на стандартите на HTML5/CSS3, което проверих с http://validator.w3.org/ .

Кометата C/2012 S1 (ISON) и метеорната активност

Кометата C/2012 S1 (ISON) е открита през септември 2012 г. Движи се към Слънцето със скорост 26 километра в секунда.

Направих разписание на интересните моменти от движението на кометата, които предстоят. Графиките на орбитите генерирах с аплета от сайта:
http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=c%2F2012+s1

● Към 14 септември 2013 кометата C/2012 S1 наближава орбитата на Марс:

● Около 7 октомври 2013 кометата ще пресече орбитата на Марс и ще навлезе в топлите области на Слънчевата система. Тогава ще се разбере дали ще има значително увеличаване на яркостта.

● На 1 ноември 2013 година кометата ще бъде в място на орбитата си, което ще бъде пресечено от Земята по-късно - на 16 януари 2014 година. Интересно е да се установи в какво състояние ще бъде кометата в този момент - какво ще се отделя от нея. Това може да определи бъдещата метеорна активност.

● На 28 ноември 2013 кометата C/2012 S1 ще достигне най-близо до Слънцето - на 1,16 млн. км от него. При такова малко разстояние от Слънцето кометата ще се нагрее до температура 2700 °C. Много вероятно е да се разпадне на части, които ще продължат да се движат по една и съща орбита. По-нататъшните събития при движението на C/2012 S1 (ISON) по нейната орбита може да се каже, че са предполагаеми.

● На 11 декември 2013 г. предполагаемата орбита на кометата, вече отдалечавайки се от Слънцето, ще пресече отново орбитата на Земята:

● На 26 декември 2013 г. се очаква Земята да премине на минимално разстояние, около 0,43 астрономически единици (60 мил. км.), от отдалечаващата се от Слънцето комета (ако все още кометата е цяла).

● Около 3 януари 2014 година Земята ще пресече мястото, където кометата би трябвало да е била на 11 декември 2013 г.

● Около 16 януари 2014 година е възможно да се прояви метеорна активност, тъй като Земята ще пресече орбитата на кометата там, където тя ще бъде била на 1 ноември 2013 година. Тогава върху Земята може да започнат да падат частици прах от кометата.
Очаква се прашинките да се движат със скорост 201168 км/ч и да загубят напълно своята скорост при навлизането в атмосферата на Земята. Поради това няма да изгарят, а ще падат постепенно, в зависимост от своите размери.

● В течение на 3 месеца след това ще падат частиците прах с размери 10 микрона.

● В течение на още няколко години след това ще падат частиците прах с размери 1 микрон. Повишеното количество космически прах може да предизвика появата на така наречените сребристи облаци.

Микрометеорити

Метеоритният прах се състои от частици с размери от 1 до 100 микрона (0,1mm) предимно със сферична форма. Образува се от разрушаване на по-големи (метеоритни) тела.

Микрометеоритите, които представляват частици с размери до 3-4 микрона, преминават през атмосферата без загуби и падат на повърхността на Земята.

За живака

Живакът (Hg) е единствения метал, който се намира в течно състояние при обикновени условия. В природата се среща във вид на самороден живак или в състава на живачни минерали, основният от които е цинобъра (HgS).

Живакът разтваря другите метали (с изключение на желязото и платината), като образува течни, пастообразни или твърди сплави, наречени амалгами. Когато са в голяма концентрация, живачните съединения са силно токсични. Въпреки това, в микродози живакът може да бъде полезен за човешкия организъм.

Растения - концентратори на живак

В "Бън цао ту дзин" ("Илюстриран канон на корените и тревите"), съставен през 1061 г. от китайския учен и високопоставен сановник Су Сун има сведения, че растението Portulaca oleracea, израстнало на места, където има живачни минерали, съдържа известно количество метален живак, който може да бъде извлечен чрез внимателно счукване и изсушаване на растението или при неговото естествено разлагане. От 6 kg изсушено растение Portulaca oleracea може да се получи около 250g живак (това е твърде висока концентрация).

Растението Portulaca oleracea расте и в България, нарича се тученица (или тлъстига). Тученицата е едногодишно растение с месести листа, което може да се използва за храна (салати). Снимах го в град Плевен, на една улица, близо до реката, която минава през града. Между другото, тази река също се нарича Тученица и преди да влезе в Плевен идва от югоизток, където минава през едно село, което се казва Тученица:

Друго растение - свръхконцентратор на живак, е брезата Betula papyrifera Marsh., Betulaceae. В пепелта от листата на брезата може да се съдържа до 1% живак.

Растението весларка (Holosteum umbellatum L.), когато расте на почви, съдържащи живак, го отделя на листата си във вид на неголеми капчици.

Лекарственото растение глухарче (Taraxacum officinale Webb, Asteraceae) също съдържа живак (в корените си).

Растения - индикатори на живак

За търсене на полезни изкопаеми понякога се използва биогеохимичния метод, при който се изследва химичния състав на растенията на дадено място и по него се съди какви минерали може да се намерят там.

Също така, може просто да се наблюдават измененията при растенията на дадено място и по това да се направи извод за наличието на определен химичен елемент. Повишената или понижена концентрация на някои химични съединения в почвата, водата и скалите може да доведе до промени във външния вид на растенията, да предизвика избуяване на някои видове растения (наречени растения-индикатори) или изчезването на други видове растения.

Например в Идрия (на Балканския полуостров), където се намира едно от най-големите находища на живак, растението Alsine setacea се счита за индикатор на повишена концентрация на живак.

Живакът може да служи като елемент-индикатор на златни руди, тъй като живакът се среща като примес в някои минерали-концентратори на живак (сфалерит, антимонит, пирит, галенит), които съпътстват златото в неговите първични находища.

Съществува самостоятелна група златно-живачни находища. Даже когато такова находище се намира на значителна дълбочина, живачните пари могат да проникват към повърхността и да се поглъщат от растенията. Измененията в растителността, причинени от повишената концентрация на живак, могат да се използват като насочващ признак при търсенето на такива находища.

Как живакът въздейства върху живите организми

Живакът може да встъпва в обратими реакции с функционалноактивните групи на биомолекулите и поради това въздейства върху физиологичните процеси в живия организъм.

Човешкото тяло нормално съдържа около 13mg живак. Живакът в течна форма практически не е токсичен. Проблемите възникват от това, че периодът на полуизвеждане на металния живак от човешкия организъм е 70 дни, а на парите - 50 дни. Това означава, че за да се изведе напълно живака от тялото, е необходимо много дълго време - 700 дни за течния живак и 500 дни за парите (10 периода на полуизвеждане). Ако през това време в тялото постъпва отвън още живак, резултатът може да бъде натрупване и превишаване на безопасната доза.

В прекалено голяма доза съединенията на живака са силно отровни.

Отравянето с живак (меркуриализъм) се проявява със симптомите: раздразненост, тремор, нарушаване координацията на движенията (като при алкохолно опияняване).

Живачният дихлорид (HgCl₂), познат под името сублимат, се използва като антисептик, дезинфекционно и противогниещо средство.
Живачният дихлорид в микродози активира ферментите, регулиращи процесите на биологично окисление и по този начин повишава снабдяването на организма с кислород и енергия, което води до повишаване на жизнеспособността на клетките, помага за отстраняването на неблагоприятните изменения в обмяната на веществата и повишава съпротивляемостта на организма срещу болестотворни фактори.
Живачният дихлорид в микродози стимулира синтеза на имуноглобулини, усилва кооперативното взаимодействие на T и B лимфоцитите и образуването на интерферон и поддържа високо ниво на цитотоксични T лимфоцити, които убиват туморните клетки.

В растенията живакът предизвиква инхибиране на клетъчното дишане, фотосинтезата, образуването на хлорофил, газовия обмен, снижава ферментната активност. Това нарушаване на метаболичните процеси при растенията се предизвиква от взаимодействието на живака със сулфохидрилните групи на аминокиселините.
(http://www.pharmacognosy.com.ua/index.php/makro-i-mikro-chudesa/rtut-protivorakovoye-sredstvo/)

Живакът в алхимията

Освен арсеновите съединения, живакът и неговите съединения са едни от основните вещества, използвани от алхимиците. Много разпространено е било медицинското приложение на алхимията - получаването на различни елексири за здраве.

През XV-XVI век в Европа са се прилагали "живачни вани", тъй като се е считало, че когато в обикновената вода е престоял за кратко време живак, тази вода придобива силни лечебни свойства. Такива вани са били популярни в царските дворове (според някои сведения).

 

<Виж старинни гравюри...>

Забележка: някои от елементите на такива старинни рисунки имат символичен, преносен смисъл. Например Свети Дух може да бъде изобразен като птичка.

В началото на XIV век алхимикът Раймундус Лулиус казвал: «ако морето беше от живак, бих го превърнал в злато» («Maro tingerem, si Mercurius esset»). Считало се е, че златото е съвършено вещество, тъй като не се променя от огън и други външни въздействия.

Ядрената физика по неочакван начин потвърждава възгледите за съвършенството на златото. Повечето химични елементи в природата представляват смес от различни изотопи, чието относително съдържание може да се променя. Установено е, че златото има само един стабилен изотоп: ¹⁹⁷Au. В този смисъл златото се оказва съвършено: то не търпи изменения в изотопния си състав.

Живакът има седем стабилни изотопа: ¹⁹⁶Hg,  ¹⁹⁸Hg,  ¹⁹⁹Hg,  ²⁰⁰Hg,  ²⁰¹Hg,  ²⁰²Hg  и  ²⁰⁴Hg, с относително съдържание съответно 0.15%, 9.97%, 16.87%, 23.1%, 13.18%, 29.86% и 6.87%. Живакът може да бъде превърнат в злато чрез ядрени реакции.

Както е известно, ядрата на атомите се състоят от протони и неутрони. Различните химични елементи се различават само по броя на протоните в ядрата си. Ако бъде променено количеството на протоните в ядрото, един химичен елемент ще се превърне в друг. Ако се промени само броя на неутроните в ядрото, се получава друг изотоп на същия химичен елемент.

Преобразуването на живак в злато може да стане чрез следната ядрена реакция:

¹⁹⁶Hg(n, γ)  -->  ^197mHg,  ¹⁹⁷Hg  -->  ¹⁹⁷Au

При тази реакция изотопът живак-196 се подлага на поток бавни неутрони (означени с n) при което всяко ядро поглъща неутрон и излъчва гама-кванти, след което се получава изотопът живак-197, който се превръща в стабилния изотоп злато-197.

Масовото число на един изотоп е равно на общия брой протони и неутрони в ядрото му. Ядрото на живака съдържа 80 протона. Ядрото на изотопа живак-196 съдържа общо 196 протони и неутрони, следователно съдържа 196-80=116 неутрона.

Превръщането на нестабилния изотоп живак-197 в злато-197 става от само себе си, като един от 80-те протона в ядрото на живака се превръща в неутрон и така се получава ядрото на златото, което съдържа 79 протона. При това общият брой протони и неутрони в ядрото не се променя и остава равен на 197.

Изомерната форма на ядрото ^197mHg се превръща в основната форма ¹⁹⁷Hg с период на полуразпадане 23.8 часа. ¹⁹⁷Hg се превръща в ¹⁹⁷Au с период на полуразпадане 64.1 часа.

Случайно или не, но изотопът живак-196, необходим за тази реакция, се среща в много малки количества - само 0.15% от живака в природата. Друга особеност е, че трябва да се използва поток от неутрони със строго определена стойност на енергията, която е необходима за ефективното протичане на реакцията.

Чанските патриарси

През 526 или 527 година Бодхидхарма, 28-и общобудистки патриарх от школата Махаяна, пристигнал на китайска земя. Той е известен като основател на школата по Ци Гун и бойни изкуства в манастира Шаолин. Бодхидхарма (Да Мо), основал школата Чан и станал нейният първи патриарх. Живял до 540 г. През следващите години чанската традиция в Китай се предавала пряко от учител на ученик.

Вторият патриарх Хуйкъ (487 - 593 г.) достигнал 106 годишна възраст.
Третият патриарх: Сенцан (? - 606 г.).
Четвъртият патриарх: Даосин (589 - 651 г.). 
Петият патриарх: Хунжън (602 - 675 г.).

Шестият чански патриарх Хуейнен (638 - 713 г.) основал южната школа Чан, на която станал първи патриарх. След неговата смърт през 713 г. патриаршеският институт в традицията на Бодхидхарма прекратил съществуването си.

Предаването на сана от патриарх Хунжън на Хуейнен е описано така: "На смъртния си одър, когато Хунжън тайно предава расото на Първоучителя, той му казал (на Хуейнен): "Всички живи същества ненавиждат този, който се отличава [от тях] с талант, а хората ненавиждат този, който ги превъзхожда. Аз ей сега ще умра, не е ли по-добре за теб да си отидеш оттук ?" Тогава чанският наставник скрил в пазвата си расото, скрил се от това място и живял в неизвестност в други краища." Така минали 16 години.

Когато се казва "расото на Първоучителя", тук става дума за Бодхидхарма, неговите дреха, жезъл, чаша и другите атрибути на сана на будисткия патриарх, които се предават от учител на ученик, така вещите му стигнали до Хуейнен.

Хуейнен казвал: "Мислите идват и си отиват сами, защото мъдростта отстранява преградите. Това именно е съсредоточаване (Дин), висша мъдрост (Хуей) и естественото освобождение.".

Патриархът считал, че не може да се сравнява съзнанието (Син) със "замъглено" огледало, твърдейки, че самата идея за изчистване на съзнанието е нелепа, тъй като нашата собствена природа в своята основа е чиста и прозрачна. Всички опити за усъвършенстване на собственото съзнание довеждат до порочен кръг, а старанията то да се очисти - към замърсяване на чистотата.

Той учил, че вместо опитите да се очисти или изпразни съзнанието, трябва просто само да му се даде свобода, защото съзнанието не е това, което може да се държи с юзда (да се овладее). Да се пусне, освободи съзнанието е същото, като да се пусне потока на мислите и впечатленията, които всяка минута идват и си отиват в ума. Не трябва нито да се подтискат, нито да се удържат и да не се намесваме в тяхното движение.

Когато идва време да умира, Хуейнен казва на своите ученици: "Смъртта и раждането съсъществуват във всеки миг на битието, изпращайки някого към Оня Свят, ние едновременно посрещаме някого, пристигнал при нас. Доброто и лошото са единни, и това разбра само Шенхой, следвайте го и не ме оплаквайте".

Освобождаването на патриарха от тялото е описано така: "Един ден от някой месец през някоя година [Хуейнен] неочаквано казал на учениците си: "Аз ей сега ще си отида" и скоро възхитителни аромати изпълнили залата и над земята се появила бяла дъга."

Хуейнен обявил, че "Ей сега ще си отиде" и след него буквално по петите започнали да го следват тълпи хора, надявайки се да присъстват в момента на "изчезването на тялото". Но Хуейнен разочаровал тълпата и след известно време всички започнали да се съмняват, тълпата се разпръснала. Тогава, през нощта, Хуейнен "изчезнал, седейки с кръстосани крака".

Шенхой или Шенхуей (670 - 762 г., достигнал 92 годишна възраст) - най-известния ученик на Хуейнен, по-късно постигнал главенството на школата.
През 734 г. Шенхуей настоял да считат за законен шести патриарх Хуейнен, а привържениците на друг ученик на Хунжън - Шенсю (600 - 706 г., достигнал 106 годишна възраст) считали за законен шести патриарх своя си наставник.


ЛИТЕРАТУРА       

1. "Чань-буддизм в творчестве Ван Вэя" Г.Б.Дагданов, изд. Наука, Новосибирск (Бурятский институт общественных наук.), 1984 г.
2. "Ци Гун - здраве и бойни изкуства" Ян Дзюнмин, ИК Одисей, 1995 г.

Лупи

Лупата е оптична система, предназначена за наблюдаване на близко разположени предмети с увеличение на образа. Основни характеристики на лупата са нейният диаметър и фокусно  разстояние. Фокусното разстояние представлява разстоянието до мястото пред лупата, където светлинните лъчи, минали през нея, се събират в точка.

Увеличение на лупата

Така нареченото видимо увеличение на лупата се изчислява по формулата:

Г = 250/f

където: Г - увеличение на лупата в пъти; f - фокусно разстояние на лупата в милиметри. В тази формула е прието, че разстоянието на най-ясно виждане за окото е 250 милиметра.

Г, пъти	2	4	5	10	15	20
f, mm	125	62.5	50	25	16.7	12.5

На практика разглежданият предмет се поставя на разстояние от лупата, близко до фокусното разстояние или по-малко. Както се вижда от таблицата, при 2-кратна лупа разстоянието е 125 mm, при 10-кратна лупа предметът се приближава на 25 mm, а при 20-кратна лупа - на 12,5 mm, което вече е прекалено близо и самата лупа започва да пречи на осветяването на предмета. Естествено, с колкото по-голямо увеличение е лупата, толкова по-малка област от предмета може да бъде обхваната в зрителното поле (тъй като лупата се приближава все повече до предмета). Поради тази закономерност, на практика лупите с голямо увеличение имат малък диаметър.

Дълбочина на зрителното поле

Друга важна характеристика на лупата е дълбочината на зрителното поле - разстоянието между най-близката и най-отдалечената точка на предмета, които се виждат ясно:

D = 250/Г²

където: D - дълбочина на зрителното поле в милиметри; Г - увеличение на лупата в пъти.

Г, пъти	2	4	5	10	15	20
D, mm	62.5	15.6	10	2.5	1.1	0.6

Както се вижда от горната таблица, 2-кратната лупа може да обхване в зрителното си поле предмет с дебелина 62,5 mm, през 10-кратната лупа може да се вижда ясно предмет с дебелина максимум до 2,5 mm, а през 20-кратната лупа - максимум до 0,6 mm.

Разделителна способност

Разделителната способност на лупата представлява най-малкото разстояние между две точки на предмета, които все още се виждат разделени:

L = 0,075/Г

където: L - разделителна способност в милиметри; Г - увеличение на лупата в пъти. Тази формула е в сила при нормални характеристики на човешкото око.

Г, пъти	2	4	5	10	15	20
L, μm	37.5	18.8	15	7.5	5	3.8

Значи, през 5-кратната лупа могат да се различат обекти с размер най-малко 15 микрона, а през 20-кратната лупа - най-малко 3,8 микрона.

За човешкото око съществува и ограничение на разделителната способност по цвят. Ако една светла област стане прекалено малка, човешкото око я вижда като светла точка, но вече не може да различи нейния цвят. Ако обаче тази малка област бъде наблюдавана под лупа с увеличение, цветът започва да се вижда.

Тези закономерности определят приложението на лупите с различно увеличение, например:

• 5x - часовникарска лупа за обекти с дебелина до 10 mm;
• 6x - лупа за сортиране на диаманти;
• 10x - бижутерска лупа за оценяване на диаманти;
• 20x - за търсене на малки включения в скъпоценни камъни.

Качество на образа

На практика лупите с различни конструкции имат различно качество на образа. Качеството на образа се влошава от различните аберации, които са присъщи на оптичната система. Най-общо казано, аберациите са дефекти, отклонения във формата, яснотата и цвета на образа.

Лупи от единична леща

Лупата, представляваща една двойноизпъкнала леща има всички видове аберации и най-лошо качество на образа. Тази конструкция се използва при лупите с увеличение около 2 пъти.

Лупата от една плоскоизпъкнала леща с плоска страна, обърната към окото има по-добри качества при линейно зрително поле, не по-голямо от 1/5 от фокусното разстояние. Използва се при увеличение до около 5 пъти.

Лупи - дублети

Лупата на Фраунхофер се състои от две плоскоизпъкнали лещи, монтирани с изпъкналите си части една срещу друга с въздушна междина поне 0,1-0,2 mm между тях. В тази оптична система са коригирани частично сферичната аберация и дисторсията, но има значителна хроматична аберация. Може да се използва при увеличение до 10x за часовникарски, ювелирни и други точни работи, но не за разглеждане на скъпоценни камъни, поради хроматичната аберация. Лупи с такава конструкция се срещат под наименованието "Space Doublet".

Освен класическите лупи-дублети от две лещи, се произвежда и така наречената лупа Coddington, която представлява една леща с врязана пръстеновидна диафрагма в средата.

 Лупи - триплети

Апланатичната лупа на Щайнхел е симетрична и се състои от три слепени лещи - една от стъкло крон (двойноизпъкнала) и две от стъкло флинт (отрицателни мениски) . Тази лупа има добре коригирани хроматична аберация, кома и дисторсия, като освен това има незначителна сферична аберация. Използва се за увеличения от 6 до 15x и даже до 20x. Има зрително поле до 20°.
Такива апланатични и ахроматични триплет-лупи с увеличение 10 пъти и диаметър 18 или 20.5 mm се използват стандартно при оценяването на диаманти. Срещат се под наименованието Hastings-триплет.

Освен истинската лупа-триплет от три слепени лещи, се произвеждат и лупи с увеличение към 10 пъти, които се състоят от една дебела монолитна леща. Тези монолитни лупи са много евтини (няколко долара), но имат много лошо качество на образа - само в средата на зрителното поле се вижда нещо сравнително нормално, а встрани образът е съвсем размазан.

Защита

Една история от коментарите на Ту Му към древнокитайското съчинение "Изкуството на войната" от Сун Дзъ:

Джугъ Лян бил на лагер край Ян Пин и наредил на Юе Йен и няколко генерали да обединят силите си и да настъпят на изток. Джугъ Лян оставил само 10 хиляди души да отбраняват града, докато чакал вести.

Съма И казал: "Джугъ Лян е в града, войските му са малко, той е слаб. Генералите и офицерите му са изплашени."

Но духът на Джугъ Лян бил висок както винаги. Той наредил на войските си да сведат знамена, да не удрят барабаните и не ги пускал да се показват на крепостните стени. Отворил четирите порти на града и наредил да се пометат и напръскат улиците.

Съма И заподозрял засада и се оттеглил към Северните планини.

Джугъ Лян казал на началник-щаба си: "Съма И си помисли, че готвя засада, и избяга в планините."

По-късно Съма И разбрал за това и много съжалявал.

Метеорити от геологичното минало

Преди около 470 милиона години е имало период, през който на Земята са падали необичайно много метеорити. Тези метеорити и досега лежат в пластовете седиментни скали, но в течение на изминалите милиони години са претърпели изменения, поради което се наричат фосилизирани метеорити (fossil meteorites).

Типично находище на такива фосилизирани метеорити има в кариерата Thorsberg в южна Швеция. Там варовиците от средния ордовик (на ~ 470 милиона години) съдържат необичайно голям брой изкопаеми метеорити: намерени са повече от 80 фрагмента с размери от ~1 до 20 cm на площ ~6000 m² , по данни от:
V.A.Alexeev, 2012, Origin of fossil meteorites from Ordovician limestone in Sweden

Всички минерали, от които първоначално са били изградени тези метеорити, с изключение само на минерала хромит - Fe(CrO₂)₂, са почти напълно заменени от карбонати и по-малко слоисти силикати, сулфати и фосфати по време на диагенезата, протичала когато метеоритите са се намирали във варовика.

Въз основа на химичния състав на зърната хромит, съотношението на кислородните изотопи в тях и петрографските данни, въпросните изкопаеми метеорити са класифицирани като L хондрити. Изследователите са стигнали до извода, че това са фрагменти от астероид, който е бил разтрошен след катастрофален сблъсък в космоса преди 470 ±6 милиона години.

Ордовикът в България

Като четох за тези изследвания, се сетих за един камък, който случайно съм си донесъл преди години от Западна Стара планина:

Тази скала изглежда се е образувала като алевролит. Сложната тектонска история се е отразила в белите жилки - запълнени пукнатини, които са ориентирани в различни посоки и даже на места се пресичат перпендикулярно една на друга. В белите жилки се виждат отделни дребни зърна гранат (?). 

Доколкото си спомням от къде съм го взел, този скален къс трябва да е от oрдовика - Грохотенска или Церецелска свита: описват ги като изградени от алевролити, кварцити и аргилити (на възраст среден-горен ордовик).

Дали тези скали в България са точно от интересния период през средния ордовик, когато са падали много метеорити ?
Разкриващите се в Западна Стара Планина, безобидни на пръв поглед, скали от ордовика са интересни от такава гледна точка.

Коментари

Fossil meteorites - това са изкопаеми метеорити, които са претърпели изменения на химичния си състав, като са запазили някои структурни и текстурни форми на своя строеж.
Процесът на заместване на един минерал с друг, при запазване на формата, е известен като псевдоморфозиране.
Процесът, при който фосилизираните метеорити са се изменили, прилича на процеса на образуване на вкаменелостите на живи същества. Но все пак, не изглежда подходящо да се казва "вкаменени метеорити" или "метеорити-вкаменелости", защото ще излезе, че един камък, какъвто е метеоритът, се е вкаменил.
Разбира се, може да има метеорити, които са изкопани на голяма дълбочина, стари са, но не са претърпели дълбоки изменения и поради това могат да се нарекат изкопаеми, но не фосилизирани метеорити.

В метеоритите често се съдържат минерали като хромит - Fe(CrO₂)₂, муасанит - SiC, диамант - C, които са много устойчиви и оцеляват даже при силно изменение или разрушаване на останалата маса. Тези устойчиви минерали могат да служат като индикатори при търсенето и разпознаването на изкопаеми метеорити и импактни кратери.
Още по тази тема:
Диамант
Разпознаване на импактни кратери

Малки метеорити

Метеоритите с малки размери също могат да бъдат интересни. С развитието на научните инструменти става възможно да се правят важни изследвания на все по-малки образци. Малките метеорити са обект на интерес и за колекционерите.

Отделих списък на някои от най-малките метеорити в базата данни на IMCA Encyclopedia of Meteorites:
http://www.encyclopedia-of-meteorites.com/meteorites.aspx .
Това са метеорити с тегло само от 0.5 до 17 грама, но някои от тях са от много интересни редки класове.

В следващата извадка от базата данни за всеки метеорит е дадено официалното име, мястото, където е намерен, годината, класа, към който е отнесен и теглото (броят на жълтите кръгчета означава степента на интересност според моите представи).

1. ○○○○○Cuddeback Dry Lake 006, United States, 2000, H6, 0.5g
Каменен метеорит с тегло само 0.5g. Обикновен хондрит от група H, петрологичен тип 6. Такива метеорити се намират най-често. Снимка на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5628612

2. ●○○○○LaPaz Icefield 02430, Antarctica, 2002, L6, 1.3g
Каменен метеорит с размери 1.0 x 0.75 x 0.5 cm и тегло 1.3g. Обикновен хондрит от група L, петрологичен тип 6, богат на метал. Снимка на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5630510

3. ●●●●○Elephant Moraine 96005, Antarctica, 1996, CM2, 1.36g
Въглероден хондрит от група CM, петрологичен тип 2. Това е малък метеорит с тегло 1.36 g и размери 4.5 x 3.5 x 2.5 cm. Въглеродните хондрити са каменни метеорити с малка плътност, в които обикновено няма метал. Интересни са с това, че съдържат много органични вещества и в тях може да се търсят прояви на извънземен живот. Снимка на метеорита:
http://curator.jsc.nasa.gov/antmet/amn/amnfeb98/EET96006.HTM

4. ●○○○○El Mirage Dry Lake 001, United States, 2000, H5, 1.5g
"El Mirage Dry Lake" трябва да означава нещо като "Сухото езеро на миража". Това е още един обикновен хондрит, но има хубава снимка:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5629492

5. ●●●○○LaPaz Icefield 031381, Antarctica, 2003, Diogenite, 1.89g
Каменен метеорит - ахондрит от групата на диогенитите (оливинов). Ахондритите се намират много по-рядко от другите метеорити. Снимка на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5630519

6. ●●●●○LaPaz Icefield 02422, Antarctica, 2002, CM1, 1.99g
Още един въглероден хондрит с размери само 1.5 x 1.0 x 1.25 cm. Снимка на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5630508

7. ●●●●●Dhofar 308, Oman, 2001, Lunar (anorth), 2g
Малък (2g) лунен метеорит с предимно анортозитов състав. Много рядък клас. Снимка на срязаната повърхност на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5629253

8. ●●●●●Dhofar 302, Oman, 2001, Lunar (anorth), 3.83g
Друг лунен анортозитов метеорит, представляващ ударна брекча. Много рядък и интересен метеорит. Лунните материци се състоят от светли скали с анортозитов състав и плътност около 2.9 g/cm³. Снимка на срез на метеорита (виждат се характерните ръбести отломки от скали във вътрешността му):
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5629242

9. ●●●○○Bluewing 001, United States, 2000, Eucrite-mmict, 6.1g
Ахондрит от групата на евкритите, представляващ мономиктова брекча. От всички каменни метеорити евкритите са най-близки до земните вулкански скали. Също много рядък и интересен каменен метеорит, макар и с тегло само 6.1g. Снимка на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5628243

10. ●●●●●Dar al Gani 876, Libya, 1998, Martian (shergottite), 6.2g
Марсиански метеорит тип базалтов шерготит. Изключително високо ценен и рядък тип метеорити. Снимка на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5629011

11. ●●○○○Bethlehem, United States, 1859, H, 13.9g
Падането на този метеорит (обикновен хондрит) е наблюдавано през 1859 година. Снимка на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5628200

12. ○○○○○Coyote Dry Lake 230, United States, 2004, H6, 16.36g
"Coyote Dry Lake" означава нещо като "Пресъхналото езеро на койота". Обикновен хондрит. Снимка на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5632500

Името на метеорита говори за мястото, където е намерен (например Elephant Moraine - Antarctica). Много от метеоритите са намерени на места, които са открити, равни, сухи, пустинни, без човешка дейност. Там каквото падне се вижда и си стои (натрупва се).

В България няма чак такива "благодатни" места за търсене на метеорити, но все пак метеоритите падат навсякъде (статистически равномерно), а малките метеорити са много повече на брой от големите ...

Радиоактивност на метеорит

Естествената радиоактивност на скалите се дължи главно на съдържащите се в тях уран, торий и калий. Съдържанието на уран и торий в метеоритите е много малко. Например, каменните метеорити - хондрити съдържат около 230 пъти по-малко уран и около 450 пъти по-малко торий от земните гранити.
В хондритите има неголямо количество калий (0.085% тегл.), който със своя нестабилен изотоп Калий-40 дава основния дял от тяхната радиоактивност.

Като правило, радиоактивността на метеоритите е значително по-малка от радиоактивността на земните скали.

На форума на руското общество на любителите на метеорити (РОЛМ) срещнах конкретни данни за радиоактивността на един метеорит. Участникът във форума, нарекъл се Андрей Александрович, свидетел на челябинския болид, намира в зоната на падане на отломъците къс, който на снимката, която дава, изглежда като обикновен хондрит. Авторът на находката съобщава резултатите от своите измервания:

Гама фон на обикновения хондрит Chelyabinsk: 18 μR/h

Метеоритът вече е регистриран (на 18 Март 2013г.) с официалното име Chelyabinsk и следните данни.

•  Наблюдавано падане: 15 Февруари 2013; 3:22 UT
•  Място на падане: 54°49’N, 61°07’E; Челябинска област, Русия.
•  Маса: > 100 kg
•  Класифициран като: обикновен хондрит LL5.

Начално разпознаване на метеорити

От всички видове метеорити най-често се намират железните и каменните метеорити - обикновени хондрити. Метеоритите имат характерен външен вид, който се получава в резултат от разтопяването на повърхността им (но не вътрешността) при полета с голяма скорост през атмосферата.

По своя състав и строеж метеоритите се отличават от земните скали.
Железните метеорити са изградени от желязо, съдържащо никел (от 4% до над 25%) и притежават едрокристална структура, получена при изключително бавно охлаждане.
Каменните метеорити - обикновени хондрити съдържат в основната си каменна маса железни зърна, а също и малки сферични образувания, наречени хондри.

Има много описания на метеорити и тестове за разпознаването им, но те често са сложни за използване. Оформих една минимална последователност от правила за разпознаване на железните и най-често срещаните каменни метеорити. Правилата са следните.

Типичният железен метеорит:

1. Отвън е черен или ръждив.

2. Силно се лепи към магнит.

3. Отвътре представлява плътен сребрист метал (FeNi).

4. По повърхността си има едри, плитки, овални вдлъбнатини (наречени регмаглипти).

   Широчината на тези вдлъбнатини (регмаглипти) е такава, че на една страна на метеорита могат да се наредят в редица примерно 10 от тях.

Типичният каменен метеорит:

1. Отвън е черен или кафяв. 

2. Отвътре представлява камък, съдържащ сребристи метални частици и/или ръждиви петна.  

3. Обвит е от всички страни с тънка кора, по-тъмна в сравнение с вътрешността (разтопявана кора).

   Дебелината на тази разтопявана кора е около 1 mm.

Описаните правила служат за първоначално насочване в разпознаването на метеорити. По-нататък може да се наложи да се използват по-сложни методи за изследване, ако трябва да се докаже със сигурност, че това е метеорит.

Освен описаните, най-често срещани железни и каменни метеорити, са намерени и много други видове метеорити, които изглеждат по различен начин, но те се срещат много рядко.
Например:
Seymchan (Pallasite, PMG)
Cachari (Eucrite-mmict)

Разпознаване на кварц

Когато кварцовият кристал е в естественото си кристалографско остеняване, той се разпознава лесно по характерните за него форми и щриховка върху стените, а когато е в предмети, може да бъде разпознат по характерните оптични свойства, като например двулома.

Кварцовият кристал има свойството да раздвоява образите на предметите, когато се гледа през него. Това свойство може да се използва за различаване на кристална топка от стъклена топка например. Стъклото е оптически изотропно и по принцип не раздвоява образите.

Методът е следния:

1. Работим на силно осветление.
2. Поставяме блестяща игличка върху тъмен плат.
3. Слагаме кристалната топка върху игличката.
4. Гледаме игличката през кристалната топка.
5. Въртим кристалната топка в различни посоки, докато образът на игличката се раздвои. 

Ако образът наистина се раздвоява, значи топката не е от стъкло, а от кристал.
Този оптичен ефект е видим с невъоръжено око даже при малки кристални топки.

На горната снимка: кварцовата кристална топка, която използвах за наблюдаване на двулома.

На горната снимка: раздвоеният образ на игличката, гледана през кристалната топка. Двата образа на върха на игличката са отдалечени един от друг на разстояние, сравнимо с дебелината на игличката.

Поради анизотропната си структура, кварцовият кристал разделя всеки светлинен лъч на два лъча с различна поляризация на светлината (и различен коефициент на пречупване). На това се дължи раздвояването на образите.
Раздвояването (разстоянето между двата образа) е толкова по-голямо, колкото по-дълъг път изминава светлината в кристала. Значи, това оптично явление ще бъде толкова по-добре забележимо, колкото по-голям е кристалът. Разстоянието между двата светлинни лъча е строго определено, характерно за кварца и може да бъде оценено приблизително, като се сравни с дебелината на иглата.

Поради сферичната си форма, кристалната топка действа и като лупа, значително увеличавайки образите, които се виждат през нея. Това улеснява забелязването на раздвояването.
Кварцовият кристал има определени посоки, в които двуломът (раздвояването на светлинните лъчи) е най-голям. Затова въртим кристалната топка, докато попаднем на такава посока.

Всъщност, природният планински кристал, от който е изработен предметът, едва ли е единичен кварцов кристал. Обикновено това са интимно срастнали кристални индивиди, границите между които понякога могат да се разпознаят по разположението на дефектите вътре в кристала - онези воали и пера на течните включения, както и други особености на строежа.