събота, 10 септември 2016 г.

Пътят към Задоблачните Порти. Част II

Продължава от част I, Лин Менчу

На планинския хребет
стръмната стена
С назъбени скали
е обкръжена.

В дълбоки проломи, в скални пукнатини
звънят и пеят извори.
По отвесните скали пълзят упорито
гъсти виещи се треви

По урвите причудливи дървета
с клони стремят се нагоре.
По склоновете чудни цветя
всред камъните се разрастли.

Пътеки се не виждат
гъста е мъглата.
На буйството на цветовете
любувам се от моста.

Свежа зеленина покрила върхове
на близки и далечни хълмове.
Шум на борове, ромон на води,
белее хребет от облаци.

Звънко, пре-звънко капки звънят
- върху дърветата роса в зори.
Тихо-тихо нечуто почти
шепне листето по вятъра.

Въжетата и кошницата лежали край пропастта. Роднините наобиколили Ли Цин. Мнозина имали чашки с вино. Един от от старците казал:
- Почитаемий Ли! Завладяла те е мисълта за Дао-пътя, а сърцето ти е изпълнено с решимост. Встъпвайки по пътищата на небесните жители, ти си непреклонен в своето желание да отидеш
в отвъдния свят. Все пак, пускайки те, сме длъжни да постъпим както се полага, за да не ни се наложи после да се разкайваме.

Знаеш, че тази мрачна пропаст е бездънна и досега още никой не се е осмелил да се спусне в нея. Защо пък толкова непредпазливо да рискуваш своя скъпоценен живот ? Не е ли по-добре първо да спуснем в люлката куче ? Ако с него не се случи нищо, надолу ще се отправи някой ловък момък. Разузнал, има ли долу следи от безсмъртните, той ще се издигне нагоре и ще ни разкаже. Тогава ще се спуснеш ти. Така ще бъде по-безопасно и по-надеждно!

Ли Цин се усмихнал:
- Благодаря за съвета, почитаемий ! Но човекът, който се стреми към Дао, трябва да бъде готов за смъртен риск, иначе безсмъртните само ще го съжалят, но никога няма да го направят свой ученик.

Колкото до тази пропаст, тя е, както обясняват, седмият път, който води в света на безсмъртните. Защо пък да не проверя сам, вместо да седя намясто, предварително страхувайки се от някакви неприятности? Подобни съмнения, да ви кажа, могат само да отслабят вярата в Пътя, а с такова чувство е невъзможно да се откъснеш от нашето преходно съществуване.

Моето решение е твърдо, и както и да ме уговаряте, ще се спусна долу... Не се безпокойте за мен, уважаеми роднини ! Спомнете си поговорката: "Разделяйки се, няма да започнем да се смеем над това, което ще се случи после".
 - Ние се вслушваме във Вашите думи, скъпоценни като нефрит и перли, казали роднините. И тогава Ли Цин изрекъл такива стихове:

Земния живот презирам аз отдавна,
пронесе се той без следа.
Напуснал ви, самотен няма да съм
в планините на Задоблачните Порти.

Над монаха, който с чайник търси Дао,
винаги самият съм се смял.
Но чайникът на тайнствата на шумния пазар
да видиш - горчиво е стократно !

Изслушали стиховете, роднините само поклатили глава, нищо не разбрали, въздъхнали. Някой смутено проговорил:
- Почитаемий Ли! Вашият стремеж да постигнете Пътя наистина е безграничен. Желаем Ви непременно да се срещнете с безсмъртните !
- Благодаря на всички ви за вниманието и грижите... Е, а сега да се хващаме на работа ... - казал Ли Цин.



Древна форма на йероглифа "Дао"


Китайски йероглиф от бронзовата епоха, означаващ Дао.




Древна форма на йероглифа "път"
Китайски йероглиф, също от бронзовата  епоха, означаващ "път". Този знак представлява нещо като кръстопът.




Вижда се, че йероглифът за Дао съдържа в себе си половината от знака за път и други графични елементи, всеки от които има свое значение.


Обръщайки се към небесата, той направил два поклона, а след това, без да пророни и дума, влязъл в бамбуковата люлка и махнал с ръка за прощаване. Въжето започнало да се развива и кошницата заплувала надолу. Лицата на мнозина посивели от ужас.
- Всичко имаше стареца, но изглежда му се е видяло малко, продумал един от рода. Той поклатил глава и даже цъкнал с език
- прихванало го е стария празната работа да слиза долу за да търси безсмъртните. Защо ? Навярно за смъртта си е тръгнал !

А пък Ли Цин се спускал в пропастта и никой не знаел, кога ще се върне обратно. Казват че:

Безсмъртните изглеждат подобни много
на най-обикновени хора,
но хората живеят, не стремейки се към съвършенство,
в мрежата на земни страсти.

Ли Цин се спуснал надолу на много хиляди джана и накрая почувствал, че кошницата спряла. Той излязъл от нея и се огледал с надеждата да намери някакви следи от безсмъртните. Но наоколо царяла тъмнина, не се вижда нито горе, нито долу, ако щеш очите си избоди.

А земята е влажна и лепкава. Краката се плъзгали. Ли Цин направил някоя друга крачка, подхлъзнал се и паднал. Вдигайки се с мъка, старецът направил още една крачка и отново се строполил на земята. Той паднал още един или два пъти и загубил съзнание.

В същото време горе започнало да се стъмнява. Роднините, очакващи Ли Цин, загубили надежда за връщането му. Въжето повече не се люлеело, звънците мълчали.
- Нищо друго, освен със стареца да е станало нещастие. Очевидно го е обгърнала смрадливата и влажна мъгла, предположил някой.

Няколко човека започнали да въртят ръчката на макарата, докато не се появила кошницата. Но тя се оказала празна: Ли Цин изчезнал. Безпокойство обхванало роднините. Те отново спуснали кошницата долу и след като почакали малко, отново я вдигнали, но, както и първия път, тя била празна. В тълпата се чули въздишки, но тук-там се раздали и подсмивания.

Страничните хора, шумно обсъждайки събитието, започнали да се разотиват, роднините все още стояли край пропастта. Някои изтривали сълзите си, други горчиво нареждали.
- Ние го уговаряхме, всякак го спирахме, а той не послуша, постъпи посвоему, все пак слезе долу! - казал един и в гласа му се промъкнали нотки на обида. Седемдесет години преживя на света и да беше умрял човешки, за да бяхме поне праха му погребали. А сега какво да правим ? Нищо не остана от него !

Дочули се ридания, някой изхлипал. Един от роднините, явно разсъдлив човек, отбелязал:
Раждането и смъртта са велики събития в човешкия живот и са определени от Небето. Днешният рожден ден на Ли Цин сигурно е означавал края на неговия живот. Той все едно би умрял, даже ако беше останал вкъщи, затова не следва напразно да се измъчваме.

При това той сам поиска така, макар да знаеше, че го заплашва смъртна опасност ... действително, от него нищо не остана, само това-онова от дрехите. Ето какво мисля. Днес ще се разотидем по домовете, тъй като все едно вече е късно, а утре сутринта тябва да извикаме знаещи даоисти.

Нека те да дойдат на планината и да повикат душата на Ли Цин. А дрехите му ние ще погребем - така са постъпвали и в древността. Чувал съм историята за господаря Сюан Юан, който постигайки Великия Път, се възнесъл на небето край Дин ху - езерото на Триножника. Меча и ботушите, които той оставил след себе си, положили в гроб и погребали до Моста - планина.

Кой знае, може би и нашият Ли Цин е станал безсмъртен и на него следва да му направим също такова погребение ? А ако е така, защо напразно да се съкрушаваме и да надзъртаме със страх в отвора на пропаста ? Кому са нужни всичките тия оплаквания ?

Роднините, съгласявайки се с тези думи, изтрили сълзите си и се разотишли по домовете, с намерението на сутринта отново да се качат на върха. Като се събрали, те отправили повикване към душата на почитаемия Ли, след което организирали церемонията на погребението, а когато се навършили седем седмици, предали положението на земята. Но за това може и да не се разказва.

А сега ще се върнем при Ли Цин, който, както ни е известно, падайки загубил съзнание. След известно време, като дошъл на себе си, той внимателно опипал мястото, където попаднал и скоро открил, че се намира в каменна яма, широка само един джан. Под краката му била все същата лепкава слузеста глина, затова той можел да се движи много трудно.

Засега старецът не почувствал нищо необикновено. Минала му мисълта отново да се качи в кошницата. Само да дръпне въжето със звънците и тутакси ще го изтеглят горе. Протегнал ръка на едната и другата страна - люлката изчезнала. Ли Цин извикал, но звукът на гласа му сякаш замрял в каменния чувал.

Наистина ето: когато дошъл - имало път, а когато да заминава - не се виждат даже вратите. Какво да прави ? Колената на стареца се подкосили и той се гътнал на земята.

Минал някой ден и той разбрал, че, ако не предприеме нищо, може да умре от глад. Спомнил си, че в древни времена, за да утоли глада си и да се спаси от смърт, някой ял сняг и кече. Обаче в ямата няма нито едното, нито другото, само хлъзгава глина.

Замислено взел малко лепкава земя и пъхвайки я в уста, я глътнал. О чудо ! Глината се оказала ядлива и приятна на вкус. Тя утолявала глада и жаждата. Могъл ли той да знае, че в подобни пещери - обиталища на безсмъртните, един път на 3000 години се разтваря дъното и оттам изпълзява синя глина, която небесните жители употребяват за храна ?

Като изял няколко стиски, Ли Цин почувствал прилив на сили и необикновена бодрост. Тук той отново се захванал да шари наоколо и ръката му напипала в стената процеп, висок не повече от две чи. Каква полза да седя тука ? - помислил той, - Току виж се появят отровни змии или други нечисти сили.

Животът ми все едно е на края си. Какво имам да губя ? Ще опитам да се вмъкна в този проход. Интересно, какво има по-нататък ?


Глината представлява смес от различни глинести минерали. Каолинитът и монтморилонитите са едни от главните глинести минерали.

Каолинит
Al4[Si4O10](OH)8
Бял. При замесване с вода образува пластична маса.

Монтморилонит
Na(Mg,Al)2[Si4O10](OH)2.4H2O
Бял до розовато-червен или синкав. Силно набъбва при увлажняване.

Избелващата земя, бентонитите, се състоят главно от монтморилонит.
Някои видове глина се използват като храна или лекарство.

Глинестите минерали усилват анаеробната ферментация и в същото време подтискат развитието на гъбична микрофлора.

Глината, състояща се предимно от монтморилонит се нарича хума. Тя има адсорбционни свойства и се използва за миене или, понякога, за лечение.


И станало така, че по този мрачен и страшен път старецът, презрял смъртта, видял нов свят и се сблъскал с друг живот. Ето послушайте:

По волята на Янван, властелинът на ада,
смъртта избегнал старецът.
От страшната бездна път намерил
и в други светове проникнал.

Пренебрегвайки смъртната опасност, Ли Цин проникнал в каменния проход. Той пропълзял 6 или 7 ли и изведнъж почувствал, че проходът сякаш се разширява. Наистина, било невъзможно да се стои, но затова пък вече можел да се придвижва на четири крака. Старецът пропълзял още около 20 ли. Уморявайки се, той тутакси се гътал и заспивал, а огладнявайки, изяждал няколко къса глина и пълзял по-нататък. Ли Цин изгубил чувство за време и не знаел кога е ден, а кога нощ.

Изведнъж отпред нещо блеснало - сякаш мигнала звездичка. "Нима изход ?" - зарадвал се старецът. Пъхвайки в устата си глина, за да се подкрепи и да ободри духа си, той запълзял към светлината. Накрая достигнал изхода на прохода и погледнал - пред него се разстлал прекрасен свят: тъмнеели планини, синеели спокойни води. Ли Цин се изправил на крака и с облегчение се протегнал. Нагласил дрехите си, изтърсил калта от обувките, поклонил се и, обръщайки се с лице към небесата, възкликнал:
- Хвала ти, о Небе, че ми помогна да се спася от нещастието ! - изрекъл той.

Следва продължение ...