Пътят към Задоблачните Порти. Част II

Продължава от част I, Лин Менчу

На планинския хребет
стръмната стена
С назъбени скали
е обкръжена.

В дълбоки проломи, в скални пукнатини
звънят и пеят извори.
По отвесните скали пълзят упорито
гъсти виещи се треви

По урвите причудливи дървета
с клони стремят се нагоре.
По склоновете чудни цветя
всред камъните се разрастли.

Пътеки се не виждат
гъста е мъглата.
На буйството на цветовете
любувам се от моста.

Свежа зеленина покрила върхове
на близки и далечни хълмове.
Шум на борове, ромон на води,
белее хребет от облаци.

Звънко, пре-звънко капки звънят
- върху дърветата роса в зори.
Тихо-тихо нечуто почти
шепне листето по вятъра.

Въжетата и кошницата лежали край пропастта. Роднините наобиколили Ли Цин. Мнозина имали чашки с вино. Един от от старците казал:
- Почитаемий Ли! Завладяла те е мисълта за Дао-пътя, а сърцето ти е изпълнено с решимост. Встъпвайки по пътищата на небесните жители, ти си непреклонен в своето желание да отидеш
в отвъдния свят. Все пак, пускайки те, сме длъжни да постъпим както се полага, за да не ни се наложи после да се разкайваме.

Знаеш, че тази мрачна пропаст е бездънна и досега още никой не се е осмелил да се спусне в нея. Защо пък толкова непредпазливо да рискуваш своя скъпоценен живот ? Не е ли по-добре първо да спуснем в люлката куче ? Ако с него не се случи нищо, надолу ще се отправи някой ловък момък. Разузнал, има ли долу следи от безсмъртните, той ще се издигне нагоре и ще ни разкаже. Тогава ще се спуснеш ти. Така ще бъде по-безопасно и по-надеждно!

Ли Цин се усмихнал:
- Благодаря за съвета, почитаемий ! Но човекът, който се стреми към Дао, трябва да бъде готов за смъртен риск, иначе безсмъртните само ще го съжалят, но никога няма да го направят свой ученик.

Колкото до тази пропаст, тя е, както обясняват, седмият път, който води в света на безсмъртните. Защо пък да не проверя сам, вместо да седя намясто, предварително страхувайки се от някакви неприятности? Подобни съмнения, да ви кажа, могат само да отслабят вярата в Пътя, а с такова чувство е невъзможно да се откъснеш от нашето преходно съществуване.

Моето решение е твърдо, и както и да ме уговаряте, ще се спусна долу... Не се безпокойте за мен, уважаеми роднини ! Спомнете си поговорката: "Разделяйки се, няма да започнем да се смеем над това, което ще се случи после".
 - Ние се вслушваме във Вашите думи, скъпоценни като нефрит и перли, казали роднините. И тогава Ли Цин изрекъл такива стихове:

Земния живот презирам аз отдавна,
пронесе се той без следа.
Напуснал ви, самотен няма да съм
в планините на Задоблачните Порти.

Над монаха, който с чайник търси Дао,
винаги самият съм се смял.
Но чайникът на тайнствата на шумния пазар
да видиш - горчиво е стократно !

Изслушали стиховете, роднините само поклатили глава, нищо не разбрали, въздъхнали. Някой смутено проговорил:
- Почитаемий Ли! Вашият стремеж да постигнете Пътя наистина е безграничен. Желаем Ви непременно да се срещнете с безсмъртните !
- Благодаря на всички ви за вниманието и грижите... Е, а сега да се хващаме на работа ... - казал Ли Цин.

Китайски йероглиф от бронзовата епоха, означаващ Дао.

Китайски йероглиф, също от бронзовата  епоха, означаващ "път". Този знак представлява нещо като кръстопът.

Вижда се, че йероглифът за Дао съдържа в себе си половината от знака за път и други графични елементи, всеки от които има свое значение.

Обръщайки се към небесата, той направил два поклона, а след това, без да пророни и дума, влязъл в бамбуковата люлка и махнал с ръка за прощаване. Въжето започнало да се развива и кошницата заплувала надолу. Лицата на мнозина посивели от ужас.
- Всичко имаше стареца, но изглежда му се е видяло малко, продумал един от рода. Той поклатил глава и даже цъкнал с език
- прихванало го е стария празната работа да слиза долу за да търси безсмъртните. Защо ? Навярно за смъртта си е тръгнал !

А пък Ли Цин се спускал в пропастта и никой не знаел, кога ще се върне обратно. Казват че:

Безсмъртните изглеждат подобни много
на най-обикновени хора,
но хората живеят, не стремейки се към съвършенство,
в мрежата на земни страсти.

Ли Цин се спуснал надолу на много хиляди джана и накрая почувствал, че кошницата спряла. Той излязъл от нея и се огледал с надеждата да намери някакви следи от безсмъртните. Но наоколо царяла тъмнина, не се вижда нито горе, нито долу, ако щеш очите си избоди.

А земята е влажна и лепкава. Краката се плъзгали. Ли Цин направил някоя друга крачка, подхлъзнал се и паднал. Вдигайки се с мъка, старецът направил още една крачка и отново се строполил на земята. Той паднал още един или два пъти и загубил съзнание.

В същото време горе започнало да се стъмнява. Роднините, очакващи Ли Цин, загубили надежда за връщането му. Въжето повече не се люлеело, звънците мълчали.
- Нищо друго, освен със стареца да е станало нещастие. Очевидно го е обгърнала смрадливата и влажна мъгла, предположил някой.

Няколко човека започнали да въртят ръчката на макарата, докато не се появила кошницата. Но тя се оказала празна: Ли Цин изчезнал. Безпокойство обхванало роднините. Те отново спуснали кошницата долу и след като почакали малко, отново я вдигнали, но, както и първия път, тя била празна. В тълпата се чули въздишки, но тук-там се раздали и подсмивания.

Страничните хора, шумно обсъждайки събитието, започнали да се разотиват, роднините все още стояли край пропастта. Някои изтривали сълзите си, други горчиво нареждали.
- Ние го уговаряхме, всякак го спирахме, а той не послуша, постъпи посвоему, все пак слезе долу! - казал един и в гласа му се промъкнали нотки на обида. Седемдесет години преживя на света и да беше умрял човешки, за да бяхме поне праха му погребали. А сега какво да правим ? Нищо не остана от него !

Дочули се ридания, някой изхлипал. Един от роднините, явно разсъдлив човек, отбелязал:
Раждането и смъртта са велики събития в човешкия живот и са определени от Небето. Днешният рожден ден на Ли Цин сигурно е означавал края на неговия живот. Той все едно би умрял, даже ако беше останал вкъщи, затова не следва напразно да се измъчваме.

При това той сам поиска така, макар да знаеше, че го заплашва смъртна опасност ... действително, от него нищо не остана, само това-онова от дрехите. Ето какво мисля. Днес ще се разотидем по домовете, тъй като все едно вече е късно, а утре сутринта тябва да извикаме знаещи даоисти.

Нека те да дойдат на планината и да повикат душата на Ли Цин. А дрехите му ние ще погребем - така са постъпвали и в древността. Чувал съм историята за господаря Сюан Юан, който постигайки Великия Път, се възнесъл на небето край Дин ху - езерото на Триножника. Меча и ботушите, които той оставил след себе си, положили в гроб и погребали до Моста - планина.

Кой знае, може би и нашият Ли Цин е станал безсмъртен и на него следва да му направим също такова погребение ? А ако е така, защо напразно да се съкрушаваме и да надзъртаме със страх в отвора на пропаста ? Кому са нужни всичките тия оплаквания ?

Роднините, съгласявайки се с тези думи, изтрили сълзите си и се разотишли по домовете, с намерението на сутринта отново да се качат на върха. Като се събрали, те отправили повикване към душата на почитаемия Ли, след което организирали церемонията на погребението, а когато се навършили седем седмици, предали положението на земята. Но за това може и да не се разказва.

А сега ще се върнем при Ли Цин, който, както ни е известно, падайки загубил съзнание. След известно време, като дошъл на себе си, той внимателно опипал мястото, където попаднал и скоро открил, че се намира в каменна яма, широка само един джан. Под краката му била все същата лепкава слузеста глина, затова той можел да се движи много трудно.

Засега старецът не почувствал нищо необикновено. Минала му мисълта отново да се качи в кошницата. Само да дръпне въжето със звънците и тутакси ще го изтеглят горе. Протегнал ръка на едната и другата страна - люлката изчезнала. Ли Цин извикал, но звукът на гласа му сякаш замрял в каменния чувал.

Наистина ето: когато дошъл - имало път, а когато да заминава - не се виждат даже вратите. Какво да прави ? Колената на стареца се подкосили и той се гътнал на земята.

Минал някой ден и той разбрал, че, ако не предприеме нищо, може да умре от глад. Спомнил си, че в древни времена, за да утоли глада си и да се спаси от смърт, някой ял сняг и кече. Обаче в ямата няма нито едното, нито другото, само хлъзгава глина.

Замислено взел малко лепкава земя и пъхвайки я в уста, я глътнал. О чудо ! Глината се оказала ядлива и приятна на вкус. Тя утолявала глада и жаждата. Могъл ли той да знае, че в подобни пещери - обиталища на безсмъртните, един път на 3000 години се разтваря дъното и оттам изпълзява синя глина, която небесните жители употребяват за храна ?

Като изял няколко стиски, Ли Цин почувствал прилив на сили и необикновена бодрост. Тук той отново се захванал да шари наоколо и ръката му напипала в стената процеп, висок не повече от две чи. Каква полза да седя тука ? - помислил той, - Току виж се появят отровни змии или други нечисти сили.

Животът ми все едно е на края си. Какво имам да губя ? Ще опитам да се вмъкна в този проход. Интересно, какво има по-нататък ?

Глината представлява смес от различни глинести минерали. Каолинитът и монтморилонитите са едни от главните глинести минерали.

Каолинит
Al₄[Si₄O₁₀](OH)₈
Бял. При замесване с вода образува пластична маса.

Монтморилонит
Na(Mg,Al)₂[Si₄O₁₀](OH)₂.4H₂O
Бял до розовато-червен или синкав. Силно набъбва при увлажняване.

Избелващата земя, бентонитите, се състоят главно от монтморилонит.
Някои видове глина се използват като храна или лекарство.

Глинестите минерали усилват анаеробната ферментация и в същото време подтискат развитието на гъбична микрофлора.

Глината, състояща се предимно от монтморилонит се нарича хума. Тя има адсорбционни свойства и се използва за миене или, понякога, за лечение.

И станало така, че по този мрачен и страшен път старецът, презрял смъртта, видял нов свят и се сблъскал с друг живот. Ето послушайте:

По волята на Янван, властелинът на ада,
смъртта избегнал старецът.
От страшната бездна път намерил
и в други светове проникнал.

Пренебрегвайки смъртната опасност, Ли Цин проникнал в каменния проход. Той пропълзял 6 или 7 ли и изведнъж почувствал, че проходът сякаш се разширява. Наистина, било невъзможно да се стои, но затова пък вече можел да се придвижва на четири крака. Старецът пропълзял още около 20 ли. Уморявайки се, той тутакси се гътал и заспивал, а огладнявайки, изяждал няколко къса глина и пълзял по-нататък. Ли Цин изгубил чувство за време и не знаел кога е ден, а кога нощ.

Изведнъж отпред нещо блеснало - сякаш мигнала звездичка. "Нима изход ?" - зарадвал се старецът. Пъхвайки в устата си глина, за да се подкрепи и да ободри духа си, той запълзял към светлината. Накрая достигнал изхода на прохода и погледнал - пред него се разстлал прекрасен свят: тъмнеели планини, синеели спокойни води. Ли Цин се изправил на крака и с облегчение се протегнал. Нагласил дрехите си, изтърсил калта от обувките, поклонил се и, обръщайки се с лице към небесата, възкликнал:
- Хвала ти, о Небе, че ми помогна да се спася от нещастието ! - изрекъл той.

Следва продължение ...

Пътят към Задоблачните Порти. Част I

Сборниците с повести на Лин Менчу (凌濛初) излизат в Китай през 1628 г. и 1633 г.. Авторът е указал, че като материал за тях са послужили кратки бележки от различни автори за учудващи случки, интересни хора, важни събития, а също така и кратки новели от минали векове.

Превеждам една от тези повести - "Пътят към Задоблачните Порти" от руския превод на Д.Воскресенский (1989г.). В тази повест се разказва за събития, случили се през времето на суйския владетел Вей-ди, който бил на трона от 581 до 604 г.

Благодаря на Марина за консултациите.

Пътят към Задоблачните Порти

"История за това, как праведникът Ли тръгнал сам към Задоблачните Порти"
Лин Менчу

За безсмъртните обсъждат,
но техните дела
са скрити от очите хорски.
А кой от хората в живота
успял е да избегне
съблазните световни ?

Тази сутрин за първи път прочели
"История на Задоблачните Порти"
Внезапен вятър прохлада донесъл
и неземен аромат.

Разказват, че в далечните времена, когато суйският владетел Вейди току-що се качил на трона и нарекъл своята ера Първоначално Царуване, живял в Дзинджоу един богат човек на име Ли Цин, чието семейство открай време притежавало бояджийници.

Макар и да произхождал от търговското съсловие, родът му бил славен и, между другото, твърде изобилен: едно 5 или 6 хиляди души - всичките хора делови и упорити, способни, както се казва, да добият пари с голи ръце.

Суй (581–618 г.)

Ян Дзян, който станал владетел на цял Китай и взел тронното име Вей-ди, произлизал от аристократично семейство, чиито владения се намирали между Лоян и Чанан. Вей-ди отменил закона на Северна Джоу, забраняващ будизма и даоизма. Той основал множество будистки храмове, но не осъждал и даоизма. В областта на държавното управление се придържал към конфуциански принципи.

Богатството и силата на рода Ли станали пословични. "Нашите Ли половината окръг помели" - шегували се в тези краища. Тъй като Ли Цин бил най-възрастният, го признали за глава на рода. Всички от мало до голямо дълбоко уважавали почитаемия Ли Цин за неговата справедливост и отзивчивост, а още затова, че със всеки, бил той далечен или близък роднина, се държал еднакво сърдечно, без да проявява нито корист, нито лицемерие.

Не е учудващо, че ежегодно на неговия рожден ден всички му носели подаръци и пожелавали дълги години живот. Тъй като родът бил голям и славен, всекиму се искало да поднесе нещо необичайно: многоцветна коприна или шарен брокат.

Човек пестелив и икономичен, Ли Цин се стараел да не прахосва ценностите, а ги събирал в специално хранилище, в което за много години се натрупали несметни съкровища.

Обаче почитаемият Ли Цин не ги ценял особено, тъй като имал в своя живот едно увлечение. Ще попитате какво ? Още от млади години Ли Цин свикнал да прави добро на хората и всячески се стараел да им помогне. И още, имал една особеност: с огромна почит се отнасял към небесните жители и ценял изкуството на даосите, на които бил готов да раздаде хиляди връзки монети.

Случи се, срещне странстващ с облаците, оттеглил се от света и във всичко съвършен даос, и тутакси с нисък поклон го вика вкъщи, щедро гощава госта, а даосът в замяна разяснява как да се намери еликсира на безсмъртието, или разказва за тайните на усъвършенстването.

Вярно, мнозина от това "братство" били истински мошеници, стараещи се с измама да измъкнат чуждите пари. Никаква ученост нямали те в душата си, а целият им занаят бил пълен майтап. И все пак, мошеничеството на гадателите ни най-малко не повлияло на чистосърдечния и честен Ли Цин.

Всекидневно той кадял благовония и седял в съзерцателно мълчание, укрепвайки духа и закалявайки сърцето си, и мислел само за едно - как да намери път извън този преходен свят.

Даос — (кит. 道士, dàoshì) — човек, който се е посветил на даоизма като отшелник, монах, наставник или др.

Странстване с облаците, "носиш се като облаците" - така се нарича странстването, което предприемат даосите на определен етап от практиката си. За разлика от пътешествията на обикновените хора, при странстването даосите имат свои специални цели.

В годината, за която сега ще стане дума, Ли Цин навършил точно 70 години. Два месеца преди славния ден неговите деца и внуци организирали съвет.
- Седемдесетгодишнината е ден необикновен, такава възраст не се среща често. Затова трябва да поднесем на стареца рядък дар, да му пожелаем бодрост и здраве.

Дочул за приготовленията, Ли Цин поканил при себе си роднините от различните семейства на рода. По време на трапезата старецът им казал:
- Всички вие сте трудолюбиви хора и живеете достоен живот. Аз знам, че ме уважавате, защото ежегодно носите подаръци: дрехи, съдове, различни скъпи произведения.

Натрупал съм много всевъзможни неща - хиляди вещи, които обаче лежат неизползвани. Както знаете, аз съм човек спестовен, при мен нещата идват и не си отиват.

Ето, излиза, че всичките тези богатства, с години лежащи в хранилището, аз не съм успял даже хубавичко да ги разгледам. По-голямата част от тях са станали негодни. Съжалявам, че вашите пари са изразходени напразно, а вещите са се превърнали в купчина ненужен боклук.

И ето какво реших. Скоро ще настъпи моят рожден ден. Слава на Небето, че още не е определило крайния срок на живота ми! Знам, че всички вие готвите щедри дарове за този ден. Но именно това аз не искам. Ето защо сега ви събрах всички заедно, за да ви кажа предварително моето желание.

Един от по-младите роднини отбелязал:
- Още в древността са казвали, че подаръците за рожденния ден помагат за удължаване на живота. Вие навършвате 70 години. Такова нещо се случва само веднъж. Ако не отбележим достойно годишнината, няма да съумеем да изразим своята почтителност, а това е неприлично !

Тогава ще направим така, казал Ли Цин.
- доколкото вашето решение е твърдо, подарете ми това, за което ще помоля !
- Слушаме и изпълняваме! - зарадвали се роднините.
- Искам, 10 дни преди моя празник, всеки да донесе парче конопено въже, дебело един пръст и дълго 100 чи. Взети общо, ще станат 50 или 60 хиляди джана.

Ето това и ще бъде "удължаване на живота". Какво може да бъде по-дълго ? Роднините се зачудили на такова решение, но не започнали да спорят.
- Ще изпълним Вашата воля, татко ! Наистина, не ни е много ясно, за какво са Ви тези въжета.
- Първо ги донесете, а после ще видите, усмихнал се Ли.
- Днес това още е тайна.

Вестта за чудната молба на стареца се разнесла сред всички роднини. Един предал на десет, десет съобщили на сто ... И ето в определеното време, 10 дни преди празника, около дома на почитаемия Ли на земята лежала висока-висока купчина - направо планина от въжета. Но засега още никой не разбирал за какво са нужни те.

Трябва да знаете, че на 10 ли от Дзинджоу била планината на Задоблачните Порти. Нея още я наричали Разсечената планина, тъй като върхът и, сякаш разсечен с брадва, бил увенчан с два върха. Жителите на Дзинджоу, обръщайки се с лице на юг, можели да виждат облаците, плаващи между двата върха и летящите над пропастта птици. Дълбочината на тази пропаст никой не знаел. Някои от любопитство, случи се, хвърлят надолу голям камък, а звукът от падането не се чува. Затова възникнала легенда, че пропастта е бездънна.

В деня, когато роднините донесли на стареца въжетата, той наредил на работниците да отиват на планината и да построят над гърлото на страшната бездна макара, като я закрепят между два дебели стълба. След това отишъл при кошничаря и го помолил да сплете от бамбукови пръти здрава кошница. От лавката на кошничаря се отправил в заведението на бакърджията и купил от него няколко стотин звънци с различна големина.

Роднините, обърквайки се в догадки, дошли при Ли Цин с въпроси.
- Навремето без да крия нищо, ви обяснявах всичко. Както знаете, от най-млади години се увличам от даоисткото учение, но за повече от 50 години така и не постигнах никакви успехи. Съвсем неотдавна, прелиствайки древните книги, случайно попаднах на място, където се казва, че Задоблачните Порти - това е един от седемте пътя, водещи до небесните жители.

Помислих си: докато съм бодър и здрав, ръцете и краката са още силни, защо ли да не опитам късмета си ? Вече съм на 70, а пък съм изживял истински само две или три години. И ето тогава реших на рожденния си ден да се спусна в пропастта. Четири въжета ще завържете за краищата на кошницата, а петото ще бъде със звънците.

Аз ще вляза в плетената люлка, а вие ще започнете внимателно да ме спускате. Ако се случи някакво нещастие, ще дръпна въжето и вие, чувайки звъна, ще ме издигнете нагоре. Кой знае, може би ще ми провърви и ще се срещна с безсмъртните. Във всеки случай аз непременно ще се върна обратно, за да ви разкажа за това, което съм видял.

Думите на стареца предизвикали голямо вълнение у роднините. Ниско кланяйки се, те започнали да го разубеждават.
- Не бива! Никак не бива да правите това! - казал един от тях, разбира се, в пропастта не е задължително да се въди планинска нечиста сила, обаче змиите и другите гадини там сигурно са безброй. При това Вие можете да се задушите от черната смрад, която се е натрупала на дъното.

- На такава преклонна възраст не бива да се подлагате на такива изпитания ! - добавил втори.
- Взел съм решение и няма да отстъпя от него, даже ако ме заплашва смърт. Не ме спирайте, аз все едно ще се спусна !

Един от старейшините в рода, добре знаейки за ината на Ли Цин, отбелязал:
 - Почтителността е добра, но изпълнителността  е по-добра ! Ще ни се наложи да се примирим. Само, ето какво ще кажа: такава сериозна работа никак не бива да се извършва тайно !

Трябва непременно да се уведоми цялата наша рода. Ние всички ще Ви изпратим на планината. И тогава мълвата за това чудно събитие ще се разнесе отвъд границите на Четирите морета. Нима не е прекрасно !
- Нямам нищо против ... - Ли Цин кимнал в знак на съгласие.

Както вече говорихме, Ли Цин принадлежал към род, в който се наброявали 5 или 6 хиляди човека. Но когато оповестили всички, на изпращането се събрали не по-малко от 10 хиляди души.

На рожденния ден на Ли Цин организирали пир, на който поканили музиканти, след което процесията от родини (а към тях се присъединили и немалко странични зяпачи) потеглила към планината на Задоблачните Порти.

В този ден градът изглеждал опустял. Като се качили на върха, хората замрeли, възхитени от великолепната гледка.

Следва продължение ...

Новата година

Изминалата година донесе много внезапни катастрофални събития.
Имаше такива прогнози, направени според китайския календар.
Затова с известно нетърпение очаквам китайската Нова година.
През 2015 година тя се пада на 19 февруари.

Според китайския календар през тази година животното се променя на 4 февруари. Годината на Овцата започва на 4 февруари 2015 година по григорианския календар. Дано новата година на Зелената Овца бъде по-добра. Стихията на тази година е Дърво.

Източният календар има 60 различни години (12 "животни", 5 "стихии", 12x5=60). Свързан е с важни природни цикли. Например цикълът на слънчевата активност е 11-12 годишен, приблизително равен на времето на обиколка на най-голямата планета - Юпитер около Слънцето.

Възможно е в природата да има синхронизация между слънчевите цикли, периодите на обиколка на планетите и различни процеси на Земята. Чисто физически са възможни такива явления, при които чрез слаби въздействия един периодичен процес постепенно се синхронизира с друг.

В екосистемите на Земята са известни колебания с леко вариращи периоди, като например взаимодействието хищник-жертва: броят на жертвите се увеличава, след това хищниците намират работа и също се увеличават. Като изтребят жертвите и хищниците няма какво повече да правят и броят им намалява. След това жертвите отново се размножават и цикълът се повтаря отново.

Такъв колебателен процес може леко да бъде повлиян от външните условия - например от слънчевата активност, и постепенно да се синхронизира с нея. Така накрая може да се окаже, че броят на зайците и вълците се колебае съгласувано със циклите на слънчевата активност и с китайския календар.

Периодично може да се изменя здравето и различни други природни процеси. Истинността на предсказанията по китайския календар може да бъде осмислена с подобни закономерности на синхронността.

Но няма да ставаме фаталисти, когато е млад и здрав човек се радва и на топлото време и на снега. Външните неща не винаги определят ...

Други постове, свързани с тази тема:
Намаляване и растеж на Ин и Ян
Разположения на Ин и Ян
Лунните цикли и здравето
Ин и Ян
Рекордно ниска слънчева активност

Намаляване и растеж на Ин и Ян

Според древнокитайската система, денонощието се дели на 12 части от по 2 часа. Всеки от тези 12 времеви интервала се означава със знака на едно животно, съгласно определени природни закономерности или други съображения.

子 Дзъ (23-1 часа): часът на Плъха - времето, когато плъховете са най-активни;
丑 Чоу (1-3 часа): часът на Бика - времето, когато говедата започват да преживят;
寅 Ин (3-5 часа): часът на Тигъра - времето, когато тигрите ловуват усилено;

卯 Мао (5-7 часа): часът на Заека (или Котарака) - времето на Нефритовия Заек;
辰 Чън (7-9 часа): часът на Дракона - времето на дракона в небето;
巳 Съ (9-11 часа): часът на Змията - времето, когато излизат змиите;

午 У (11-13 часа): часът на Коня - времето, когато Слънцето е в зенита, а конете още стоят;
未 Уъй (13-15 часа): часът на Овцата - времето, когато овцете ядат трева;
申 Шън (15-17 часа): часът на Маймуната - времето, когато маймуните са активни;

酉 Ю (17-19 часа): часът на Петела - времето, когато кокошките започват да се събират;
戌 Сюй (19-21 часа): часът на Кучето - времето, когато кучетата трябва да започват да пазят;
亥 Хай (21-23 часа): часът на Свинята - времето, когато свинете спят.

Този цикъл започва около полунощ с часа на Плъха, преминава около 6 часа сутринта през часа на Заека, достига около пладне часа на Коня, преминава около 6 часа вечерта през часа на Петела и следващото денонощие започва пак с часа на Плъха в полунощ.

Човешките биоритми също следват подобен денонощен цикъл. По тази причина практикуващите различни медитации обикновено държат сметка за това, в кой от часовете на денонощието изпълняват своите упражнения.

Хексаграми на намаляването и растежа

Хексаграмите от Книгата на промените - И Дзин се състоят от 6 хоризонтални черти, наредени една над друга. Всяка от тези 6 черти може да означава Ин, когато е прекъсната в средата, или Ян - когато е непрекъсната.

Измежду всичките 64 хексаграми има точно 12, при които чертите Ин и чертите Ян са наредени по един от двата начина:

•  хексаграмата се състои от поредица само от Ин черти, над която може да има поредица само от Ян черти;
•  или хексаграмата се състои от поредица само от Ян черти, над която може да има поредица само от Ин черти.

Тези 12 хексаграми се наричат "хексаграми на намаляването и растежа" (сяо си гуа 消息卦) и с тях могат да се означат 12-те части на денонощието:

На горната графика цикълът на часовете в денонощието е означен с елипса, която се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка. Най-отдолу на графиката е началото на денонощието - часът на Плъха (子 Дзъ 23-1 часа). Това време се означава с хексаграма от 6 Ин черти. Тогава Ин е най-силно.

Движейки се надясно и нагоре по графиката, следва часът на Бика (丑 Чоу 1-3 часа след полунощ). Неговата хексаграма е една Ян черта с 5 Ин черти над нея. Това означава, че Ян започва да нараства.
В интервала 5-7 часа сутринта цикълът минава през часа на Заека (卯 Мао), което е първото междинно положение - 3 Ян черти и 3 Ин черти над тях.
По пладне се достига часа на Коня (午 У 11-13 часа), когато Ян е най-силно (вече всичките 6 черти на хексаграмата са Ян).

В следващите следобедни часове започва да нараства Ин, което се означава с нарастващия изотдолу брой на Ин чертите в хексаграмите.
Второто междинно положение е часът на Петела (酉 Ю 17-19 часа вечерта) - 3 Ин черти с 3 Ян черти над тях.
И така нататък, Ин нараства, докато пак се достигне до чистото Ин в часа на Плъха, с който започва следващото денонощие.

Намаляването и растежа на Ин и Ян през годината

С 12-те хексаграми на намаляването и растежа могат да бъдат означени и 12-те месеца в лунната година:

През десетия (лунен) месец Ин е най-много - всичките 6 черти са Ин. През следващите месеци Ян расте, докато достигне своя максимум през четвъртия месец. След това Ин започва да расте, докато отново достигне максимума си през десетия месец и цикълът се повтаря.

Така всеки месец има своя характеристика, в зависимост от количеството Ин и Ян черти в неговата хексаграма и в зависимост от това дали Ин и Ян са във фаза на нарастване или намаляване. Съответно на това и природните явления, а също и процесите в човешкия организъм ще променят своите особености през всеки месец. Когато е повече Ин ще преобладава студ, покой и други Ин характеристики, а когато е повече Ян ще има съответно повече топлина, движение и т.н..

Изводи

Хексаграмите на намаляването и растежа са индикатори на нивото на Ин и Ян. Когато с тях се описват часовете от денонощието, трябва да се гледа астрономическото време, а не някакво изкуствено прието лятно или зимно часово време. Например, часът Дзъ съответства на истинското време в полунощ, определено от положението на Слънцето и Луната относно даденото място на Земята. В този час започват някои тренировки от системите Нейдан. Счита се, че е много важно някои медитации да се изпълняват в първата половина на денонощието, когато Ян расте. Не съм обичал да си развалям съня, но такива са природните закони.

Когато с хексаграмите на намаляването и растежа се означават месеците, се използва лунно-слънчевия календар, в който месеците се определят от истинското положение на Слънцето и Луната спрямо Земята. Недопустимо е да се използва някакъв друг календар, който е приет от някого по политически или други причини.

Разположения на Ин и Ян

Вече споменавах учението за Ин и Ян .То е много важно за разбирането на китайската медицина, Фън Шуй и Ци Гун.

Природните явления могат да бъдат описани с различни комбинации от Ин и Ян, записвани във вид на стълбчета от наредени една над друга черти. Например, осемте триграми (Ба гуа, 八卦) се получават, когато се наредят три хоризонтални черти една над друга:

☰ ☱ ☲ ☳ ☴ ☵ ☶ ☷

В тези знаци здравата, силната, непрекъсната черта означава Ян, а прекъснатата, слаба черта означава Ин. Осемте триграми, според традиционното предание, са начертани от първия китайски император Фу Си ( 伏羲 2953 - 2838 г. пр. Хр.).

☰ Небе (Циен, 乾)

Този знак, съставен от три черти Ян, означава Небето. В миналото са си представяли небето като купол, който е над въздушния океан. В този смисъл Небето в символа Циен гуа се разбира като чиста проява на Ян - отгоре, силно, aктивно, светло и т.н. В човешкия свят този символ означава силния пол - мъжа, бащата (според китайските представи обикновено така се означава стар мъж).

☷ Земя (Кун, 坤)

Самата противоположност на Циен гуа е Кун гуа - и трите черти тук са Ин. Този символ представлява чистото Ин, Земята (която предизвиква асоциации с това, което е отдолу, неподвижното, тъмния подземен свят и др.). В човешкия свят символът Кун гуа означава жената, майката (според китайските представи - старата жена).

☲ Огън (Ли, 離)

Ли гуа означава стихията Огън, разбирана по-скоро като процес на горене, а не като някакъв вид материя. В тялото с този символ се означава окото. Например, можем да кажем: "огънчета в очите на любимата", "грейнал поглед", "очите на котката светят" и т.н. Двете непрекъснати черти отгоре и отдолу, и прекъснатата черта между тях, образуват фигура на нещо с отвор в средата - отворено око, погледът, който у човека е носител на положителното начало Ян.

☵ Вода (Кан, 坎)

Кан гуа означава стихията Вода. Това е противоположния символ на Огъня, който се получава като заменим в триграмата на Огъня (Ли гуа) всяка прекъсната черта с непрекъсната и обратното. Това е знака на водата, която е слаба и мека отвън (двете прекъснати черти), но силна и мощна отвътре (средната Ян черта). Водата е несвиваема течност, която оказва налягане и помита всичко по пътя си, когато се изпусне от някой бент. Иначе може да поглъща топлина и да охлажда други тела, това е нейното външно Ин-свойство.

Предрожденото и Следрожденото

В китайската традиция четирите триграми Небе, Земя, Огън и Вода първо се разполагат в четирите посоки на Света по следния начин:

    ☰
☲☯☵

    ☷
Това разположение описва следната ситуация. В нашето, северно полукълбо на Земята господинът застава с лице на юг и вдига поглед нагоре. Горната част на чертежа означава Юг и там се поставя знака Небе (Циен гуа). Отдолу е противоположния знак Земя (Кун гуа) и това се счита за посоката Север. Отляво, откъдето изгрява Слънцето, се поставя знака Огън (Ли гуа) и там е Изток. В противоположната посока - отдясно, се поставя противоположния знак Вода (Кан гуа) и се счита, че там е Запад.

Така чистото Ян се оказва отгоре, а чистото Ин - отдолу. Това разположение на четирите триграми се определя като Сян тян (вродено, 先天), което означава първично, предрожденно, изначално. Такова е идеалното първоначално разположение на нещата в света, преди да възникнат грешките и изкривяванията от реалния живот.

Има и друго разположение на триграмите, наречено Хоу тян (придобито, 後天). То описва следрожденото състояние на нещата, когато всичко тръгва по друг, в известен смисъл изкривен Път:

    ☲
☳☯☱

    ☵
Тук отгоре, или на Юг, вместо Небето вече е разположен Огънят, а отдолу, на Север - Водата. Така се описва ситуацията, когато под земната повърхност има Вода, а над нея свети и топли Слънцето. Отляво, на Изток, вече е разположена триграмата ☳, наречена Гръм (Джън), а на Запад - триграмата ☱ Езеро (Дуй). Така симетрията се оказва нарушена, защото Дуй вече на може да се получи от Джън чрез замяна на чертите с противоположни.

☳ Гръм (Джън, 震)

Древният знак Гръм понякога е използван и за описване на съвременни явления, като радиопредаване или диктор. Трите черти във всяка триграма се четат от долу нагоре. В тази триграма долната черта е силна, активна (Ян) и описва първоначално зараждане, творчески импулс, който още не се е развил нагоре, където са двете прекъснати ински черти.

☱ Езеро (Дуй, 兌)

Тази триграма означава феномен, наречен Езеро. Може да се асоциира с планинско езеро, което е светло огледало върху планинската основа. Този знак има и друго образно значение - оприличава се на сдържано усмихната уста (с повдигнати ъгълчета на устните).

Триграмите на семейството

Осемте триграми могат да се използват за означаване на членовете на едно семейство. Циен гуа ☰ означава бащата. Кун гуа ☷ означава майката.

Знаците на трима сина се получават, като знакът на бащата ☰ дава една от своите непрекъснати черти на знака на майката ☷ : когато даде долната черта, се получава знакът на големия син ☳; когато даде средната черта, се получава средният син ☵ и когато даде горната черта - малкия син, означаван със знака ☶ - Планина (Гън, 艮).

Знаците на три дъщери се получават, като знакът на майката ☷ дава една своя прекъсната черта на знака на бащата ☰ : когато даде долната черта, се получава знакът на голямата дъщеря ☴ - Вятър (Сюн, 巽); когато даде средната черта, се получава средната дъщеря ☲ и когато даде горната черта, се получава знакът на малката дъщеря ☱.

Хексаграмите и човешкото тяло

Когато две триграми се поставят една над друга, се получава хексаграма, която се състои от шест черти. Книгата И Дзин, или «Книгата на промените», разглежда различните явления, описани чрез хексаграми от ински и янски черти. Съществуват 2.2.2.2.2.2=64 различни хексаграми.

Според преданието, използваната в наше време книга И Дзин се е оформила в Китай при династия Джоу (1150 - 249 г. пр. Хр.), затова се нарича Джоу и ( 周易 ). Преди това са съществували други варианти на книгата И Дзин, като текстът е бил постепенно разширяван на няколко етапа през вековете.

Строежът на човешкото тяло може да бъде описан с една хексаграма. Мислено разделяме тялото на 6 нива отдолу нагоре и всяко ниво описваме с една черта - прекъсната (Ин), ако строежът в това място е слаб, или непрекъсната (Ян), ако строежът е силен, активен.

По-точно, най-долната черта в хексаграмата описва стъпалата и краката до под коленете, втората по-горна черта описва краката към бедрата, третата черта - нивото на долната част на корема, четвъртата черта - нивото на корема, петата - гърдите, а шестата най-горна черта описва шията и главата. Всяка от тези черти може да бъде силна (Ян) или слаба (Ин), като по този начин се характеризират различни телосложения.

Някоя част от тялото (например лицето), също може да бъде разделена на 6 области, на всяка от които се съпоставя по една от чертите на хексаграма, и така се получава подробно описание, въз основа на което могат да бъдат направени някакви изводи за отличителните особености на човека пред нас.

По тази система хексаграмата, наречена Люй (Небе отгоре и Езеро отдолу), се свързва с образа на женско тяло, като единствената прекъсната черта изобразява половите органи, а всички останали черти са непрекъснати (Ян):
☰
☱

Хексаграмата, наречена Цян (Земя отгоре и Планина отдолу), се свързва с образа на мъжко тяло, като единствената непрекъсната янска черта изобразява половия орган, а всички останали черти са прекъснати (Ин):
☷
☶
В тази хексаграма всички черти са противоположни на чертите в "женската" хексаграма Люй.

Когато поставим две еднакви триграми една над друга, се получава така наречената чиста или еднородна хексаграма, която носи същото име като триграмата. Например хексаграмата от две триграми Гън (Планина) напомня по своя вид планини, които се издигат една над друга сред слоеве облаци:
☶
☶
В даоската медитация тази хексаграма може да се използва за култивиране на енергията Ци и нейното концентриране в гърба и гръбнака.

За живака

Живакът (Hg) е единствения метал, който се намира в течно състояние при обикновени условия. В природата се среща във вид на самороден живак или в състава на живачни минерали, основният от които е цинобъра (HgS).

Живакът разтваря другите метали (с изключение на желязото и платината), като образува течни, пастообразни или твърди сплави, наречени амалгами. Когато са в голяма концентрация, живачните съединения са силно токсични. Въпреки това, в микродози живакът може да бъде полезен за човешкия организъм.

Растения - концентратори на живак

В "Бън цао ту дзин" ("Илюстриран канон на корените и тревите"), съставен през 1061 г. от китайския учен и високопоставен сановник Су Сун има сведения, че растението Portulaca oleracea, израстнало на места, където има живачни минерали, съдържа известно количество метален живак, който може да бъде извлечен чрез внимателно счукване и изсушаване на растението или при неговото естествено разлагане. От 6 kg изсушено растение Portulaca oleracea може да се получи около 250g живак (това е твърде висока концентрация).

Растението Portulaca oleracea расте и в България, нарича се тученица (или тлъстига). Тученицата е едногодишно растение с месести листа, което може да се използва за храна (салати). Снимах го в град Плевен, на една улица, близо до реката, която минава през града. Между другото, тази река също се нарича Тученица и преди да влезе в Плевен идва от югоизток, където минава през едно село, което се казва Тученица:

Друго растение - свръхконцентратор на живак, е брезата Betula papyrifera Marsh., Betulaceae. В пепелта от листата на брезата може да се съдържа до 1% живак.

Растението весларка (Holosteum umbellatum L.), когато расте на почви, съдържащи живак, го отделя на листата си във вид на неголеми капчици.

Лекарственото растение глухарче (Taraxacum officinale Webb, Asteraceae) също съдържа живак (в корените си).

Растения - индикатори на живак

За търсене на полезни изкопаеми понякога се използва биогеохимичния метод, при който се изследва химичния състав на растенията на дадено място и по него се съди какви минерали може да се намерят там.

Също така, може просто да се наблюдават измененията при растенията на дадено място и по това да се направи извод за наличието на определен химичен елемент. Повишената или понижена концентрация на някои химични съединения в почвата, водата и скалите може да доведе до промени във външния вид на растенията, да предизвика избуяване на някои видове растения (наречени растения-индикатори) или изчезването на други видове растения.

Например в Идрия (на Балканския полуостров), където се намира едно от най-големите находища на живак, растението Alsine setacea се счита за индикатор на повишена концентрация на живак.

Живакът може да служи като елемент-индикатор на златни руди, тъй като живакът се среща като примес в някои минерали-концентратори на живак (сфалерит, антимонит, пирит, галенит), които съпътстват златото в неговите първични находища.

Съществува самостоятелна група златно-живачни находища. Даже когато такова находище се намира на значителна дълбочина, живачните пари могат да проникват към повърхността и да се поглъщат от растенията. Измененията в растителността, причинени от повишената концентрация на живак, могат да се използват като насочващ признак при търсенето на такива находища.

Как живакът въздейства върху живите организми

Живакът може да встъпва в обратими реакции с функционалноактивните групи на биомолекулите и поради това въздейства върху физиологичните процеси в живия организъм.

Човешкото тяло нормално съдържа около 13mg живак. Живакът в течна форма практически не е токсичен. Проблемите възникват от това, че периодът на полуизвеждане на металния живак от човешкия организъм е 70 дни, а на парите - 50 дни. Това означава, че за да се изведе напълно живака от тялото, е необходимо много дълго време - 700 дни за течния живак и 500 дни за парите (10 периода на полуизвеждане). Ако през това време в тялото постъпва отвън още живак, резултатът може да бъде натрупване и превишаване на безопасната доза.

В прекалено голяма доза съединенията на живака са силно отровни.

Отравянето с живак (меркуриализъм) се проявява със симптомите: раздразненост, тремор, нарушаване координацията на движенията (като при алкохолно опияняване).

Живачният дихлорид (HgCl₂), познат под името сублимат, се използва като антисептик, дезинфекционно и противогниещо средство.
Живачният дихлорид в микродози активира ферментите, регулиращи процесите на биологично окисление и по този начин повишава снабдяването на организма с кислород и енергия, което води до повишаване на жизнеспособността на клетките, помага за отстраняването на неблагоприятните изменения в обмяната на веществата и повишава съпротивляемостта на организма срещу болестотворни фактори.
Живачният дихлорид в микродози стимулира синтеза на имуноглобулини, усилва кооперативното взаимодействие на T и B лимфоцитите и образуването на интерферон и поддържа високо ниво на цитотоксични T лимфоцити, които убиват туморните клетки.

В растенията живакът предизвиква инхибиране на клетъчното дишане, фотосинтезата, образуването на хлорофил, газовия обмен, снижава ферментната активност. Това нарушаване на метаболичните процеси при растенията се предизвиква от взаимодействието на живака със сулфохидрилните групи на аминокиселините.
(http://www.pharmacognosy.com.ua/index.php/makro-i-mikro-chudesa/rtut-protivorakovoye-sredstvo/)

Живакът в алхимията

Освен арсеновите съединения, живакът и неговите съединения са едни от основните вещества, използвани от алхимиците. Много разпространено е било медицинското приложение на алхимията - получаването на различни елексири за здраве.

През XV-XVI век в Европа са се прилагали "живачни вани", тъй като се е считало, че когато в обикновената вода е престоял за кратко време живак, тази вода придобива силни лечебни свойства. Такива вани са били популярни в царските дворове (според някои сведения).

 

<Виж старинни гравюри...>

Забележка: някои от елементите на такива старинни рисунки имат символичен, преносен смисъл. Например Свети Дух може да бъде изобразен като птичка.

В началото на XIV век алхимикът Раймундус Лулиус казвал: «ако морето беше от живак, бих го превърнал в злато» («Maro tingerem, si Mercurius esset»). Считало се е, че златото е съвършено вещество, тъй като не се променя от огън и други външни въздействия.

Ядрената физика по неочакван начин потвърждава възгледите за съвършенството на златото. Повечето химични елементи в природата представляват смес от различни изотопи, чието относително съдържание може да се променя. Установено е, че златото има само един стабилен изотоп: ¹⁹⁷Au. В този смисъл златото се оказва съвършено: то не търпи изменения в изотопния си състав.

Живакът има седем стабилни изотопа: ¹⁹⁶Hg,  ¹⁹⁸Hg,  ¹⁹⁹Hg,  ²⁰⁰Hg,  ²⁰¹Hg,  ²⁰²Hg  и  ²⁰⁴Hg, с относително съдържание съответно 0.15%, 9.97%, 16.87%, 23.1%, 13.18%, 29.86% и 6.87%. Живакът може да бъде превърнат в злато чрез ядрени реакции.

Както е известно, ядрата на атомите се състоят от протони и неутрони. Различните химични елементи се различават само по броя на протоните в ядрата си. Ако бъде променено количеството на протоните в ядрото, един химичен елемент ще се превърне в друг. Ако се промени само броя на неутроните в ядрото, се получава друг изотоп на същия химичен елемент.

Преобразуването на живак в злато може да стане чрез следната ядрена реакция:

¹⁹⁶Hg(n, γ)  -->  ^197mHg,  ¹⁹⁷Hg  -->  ¹⁹⁷Au

При тази реакция изотопът живак-196 се подлага на поток бавни неутрони (означени с n) при което всяко ядро поглъща неутрон и излъчва гама-кванти, след което се получава изотопът живак-197, който се превръща в стабилния изотоп злато-197.

Масовото число на един изотоп е равно на общия брой протони и неутрони в ядрото му. Ядрото на живака съдържа 80 протона. Ядрото на изотопа живак-196 съдържа общо 196 протони и неутрони, следователно съдържа 196-80=116 неутрона.

Превръщането на нестабилния изотоп живак-197 в злато-197 става от само себе си, като един от 80-те протона в ядрото на живака се превръща в неутрон и така се получава ядрото на златото, което съдържа 79 протона. При това общият брой протони и неутрони в ядрото не се променя и остава равен на 197.

Изомерната форма на ядрото ^197mHg се превръща в основната форма ¹⁹⁷Hg с период на полуразпадане 23.8 часа. ¹⁹⁷Hg се превръща в ¹⁹⁷Au с период на полуразпадане 64.1 часа.

Случайно или не, но изотопът живак-196, необходим за тази реакция, се среща в много малки количества - само 0.15% от живака в природата. Друга особеност е, че трябва да се използва поток от неутрони със строго определена стойност на енергията, която е необходима за ефективното протичане на реакцията.

Лунните цикли и здравето

Според древните схващания, запазени до сега в китайската медицина, човекът представлява малък космос, повтарящ устройството и движенията в големия Космос (процесите в човешкото тяло "следват" движението на небесните тела).
Най-силно тази връзка между небесните тела и човешкия организъм се вижда при движението на Слънцето и Луната.

Практикуващите медитация са установили, че вътрешната енергия (Ци) в човешкото тяло извършва обиколка, наречена "малък Небесен кръговрат", синхронно с движението на Луната.
В течение на един лунен месец, енергията постепенно се издига от долната част на гръбнака до главата, после се спуска по предната част на тялото надолу, след което цикълът се повтаря.
Така при новолуние вътрешната енергия е в долната част на тялото, при фази първа или трета четвърт е в средата на тялото, а при пълнолуние - в главата.
При това, в зависимост от особеностите на конкретния човек, тази концентрация на енергия в определена област на тялото (при съответната фаза на Луната) може да се прояви по различен начин.

Освен върху човека, Луната влияе и върху цялата жива и нежива природа на Земята.
През IV век Питий установява, че в зависимост от фазата на Луната, морските приливи биват високи (при новолуние и пълнолуние) или ниски (при първа и трета четвърт).
Жените могат да разкажат за физиологичните цикли, които следват месечния период на движение на Луната.
Интересно е, че според древнокитайската философия жените, водата, както и Луната, представят тъмното начало «Ин».
Поради силното въздействие на Луната, изглежда, че съобразеният с нейното движение лунен календар е по-смислен от обикновения слънчев календар.

Луната

Фазите на Луната представляват последователни изменения (в течение на месеца) на видимата форма на Луната, зависещи от нейното положение спрямо Слънцето и Земята:

1. Новолуние (изцяло неосветена Луна)
2. Млада Луна
3. Първа четвърт
4. Между първа четвърт и пълнолуние
5. Пълнолуние (изцяло осветена Луна)
6. Между пълнолуние и трета четвърт
7. Трета четвърт
8. Стара Луна

На всяка от тези 8 фази се пада продължителност по около 3,6913 денонощия от 29,5306 - те денонощия на синодичния месец.

Месецът

Месецът представлява интервал от време, близък до периода на обиколка на Луната около Земята. Различават се:

1. Синодичен месец (29,5306 средни слънчеви денонощия) - период от време, през който Луната преминава през последователността от всичките си фази от новолунието през първата четвърт, пълнолунието, третата четвърт и до следващото новолуние, като при това извършва пълно завъртане около Земята спрямо Слънцето.
2. Сидеричен (звезден, истински) месец (27,3217 денонощия) - времето за едно пълно завъртане на Луната около Земята спрямо звездите.
3. Драконичен месец (27,2122 денонощия) - интервалът от време между две последователни преминавания на Луната през един и същ възел на орбитата.

Календарният месец в слънчевия календар НЕ зависи от фазите на Луната и е дълъг от 28 до 31 денонощия.
Установено е, че  в далечното геологично минало (преди 400 милиона години), през Девонския период, лунният месец е бил с продължителност 21 денонощия.

Календарът

Календарът е система за изчисляване на големи интервали от време, основана на периодичността на видимите движения на небесните тела.
Най-разпространен е слънчевият календар, който се основава на слънчевата (тропичната) година.

Използва се и лунният календар, в който началото на календарните месеци съответства на моментите на новолуние.
Лунният месец (синодичен) е дълъг 29 денонощия 12 часа 44 минути 2,9 секунди.
12 такива месеца съставят лунната година, дълга 354 денонощия, която е с 11 денонощия по-кратка от тропичната година.

Приливите

Различават се:

1. Морски приливи - периодични колебания на нивото на морето, причинени от силите на привличане на Луната и Слънцето, заедно с центробежните сили при въртенето на системите Земя-Луна и Земя-Слънце.
2. Земни приливи - деформации на твърдото тяло на Земята под въздействието на същите сили, които причиняват морските приливи.
3. Атмосферни приливи - колебания на атмосферното налягане, причинени от същите сили.

По-голямата от тези сили - лунната, определя характеристиките на морските приливи.
Височината на прилива е около 1 m в открития океан и до 18 m край брега.
При земния прилив земната повърхност се издига във вертикална посока до 50 cm, при което се променя и силата на земното притегляне.
Атмосферните приливи предизвикват полуденонощни изменения на приземното атмосферно налягане и имат голямо значение за динамиката на горната атмосфера.

В дадена точка на Земята през денонощието ще има първи прилив (породен от лунната гравитация), когато точката е срещу Луната и втори прилив (породен от центробежната сила) след 12 часа, когато точката е на противоположната страна. Когато точката се намира в положение, перпендикулярно на оста на приливите, тогава ще има отливи (6 часа след прилива).

Слънцето също оказва гравитационно въздействие върху Земята и океанската вода, но това въздействие е около 2 пъти по-слабо от въздействието на Луната.
Когато Слънцето, Луната и Земята са наредени в една линия (при новолуние или пълнолуние), приливите и отливите (наричани сизигийни) са най-големи.
Когато Луната е в перпендикулярно положение (първа или трета четвърт), тогава приливите и отливите (наричани квадратурни) са около 2 пъти по-малки от сизигийните.

Ин и Ян

От дълбока древност учението за Ин и Ян е основа на китайската философия и медицина. Според древните китайци, всички явления в природата и човека се обясняват чрез взаимодействието между началата Ин и Ян.

Древната концепция за Ин и Ян е изложена в «Книгата на промените» («И Дзин»). Първоначално Ин е означавало сянката - северния склон на планината и южния бряг на реката (понеже през деня Слънцето свети така, че гледана от юг, реката изглежда тъмна), а Ян е означавало светлото - южния склон на планината и северния бряг на реката.

На основата на този смисъл за тъмно и светло, концепцията за Ин и Ян се разпространява върху всички полярни противоположности в природата, включително върху отношенията между мъжете и жените.

Понятията "творческо" (Циен) и "приемащо" (Кун) от «Книгата на промените», са по-малко абстрактни от понятията Ян и Ин. Символи на "творческото" и "приемащото" са Небето и Земята.

В древнокитайския трактат «Ней Дзин» се казва:

Чистата субстанция Ян се претворява в Небето;
мътната субстанция Ин се претворява в Земята...
Небето - това е субстанция Ян, а Земята - това е субстанция Ин.
Слънцето - това е субстанция Ян, а Луната - това е субстанция Ин...
Субстанцията Ин - това е покой, а субстанцията Ян - това е подвижност.
Субстанцията Ян поражда, а субстанцията Ин отглежда.
Субстанцията Ян преобразува диханието-Ци, а субстанцията Ин формира телесната форма.

В канона «Су Вън» се казва: «... огънят и водата - това са символи на Ян и Ин».

Тук е използвано древното понятие "Ци", често превеждано като "жизнена енергия". Китайската идеограма, означаваща жизненото дихание "Ци", е изобразявала пара, издигаща се над стоящо на огъня гърне с ориз.

Според тези схващания, жените по своята природа представляват началото Ин, а мъжете - началото Ян. Символът "Тай Дзи" (Ин-Ян) първоначално е представлявал две риби - самка и самец, гонещи се в кръг. Освен това, вътре в Ин има нещо от Ян, а вътре в Ян - нещо от Ин, което се изобразява с малките кръгчета (очите) в противоположен цвят:

 

Уравновесяване на Ин и Ян

За постигане на хармония, мъжете се нуждаят от женската енергия Ин, а жените - от мъжката енергия Ян. Извън човека също има източници на енергиите Ин и Ян, от които особено големи са природните стихии.

Мъжете, които се нуждаят от енергия Ин, могат да я получават от Земята или от различни други източници. За мъже се препоръчва релаксация и неподвижна медитация, които развиват спокойствие и други Ин-качества.

Жените, които се нуждаят от енергия Ян, могат да я получават от Небето или от различни други източници. За жени се препоръчват противоположните методи - стимулиране на активност и подвижност (развиване на Ян-качества).

Балансирано хранене

Енергиите Ин и Ян в тялото могат да се уравновесят чрез балансирано хранене. Храна с чиста енергия Ин е например захарта, а храна с чиста енергия Ян - чесъна.

За мъже се препоръчва повече сол, умерено количество животинска храна, а за жени - по-малко сол, повече зеленчуци, може и съвсем без животинска храна.

Работа с природните стихии

Даже в обикновенния живот понякога се вижда стремежа на хората да получат недостигащите им Ин или Ян. Например, когато извършва земеделска работа, човек получава Ин от Земята.

Когато мъж се стреми към водната стихия или към земята, например като водолаз или пещерняк, това е неосъзнат стремеж към началото Ин. С подобна цел в източните практики са медитирали, седейки в яма, изкопана в земята.
Когато жена се стреми към небето, към планините, например като алпинистка или парашутистка, това е стремеж да получи от началото Ян.