Имало едно време

Напоследък не ми се пише, тъй като загубих най-близкия си човек, една изключително интелигентна и всеотдайна жена. На времето тя е учила в Букурещ. То и аз малко е оставало да се родя в Букурещ.

Има една много неправилна мисъл - че нямало незаменими хора. Сега разбирам, че хората са незаменими - няма го човека и вече никога няма да има такъв човек. Имало е всякакви хора и още всякакви ще има, но точно такъв човек вече никога няма да има.

От мене да знаете, ценете близките си, докато са до вас, каквито и да са.

 

 

 

 

 

Не съм бил привърженик на будистките възгледи, че целият свят зависи от погледа на човека. Винаги съм мислил, че красотата на планините, природата, си съществува сама, даже и да няма хора да я гледат.

Сега почувствах някаква промяна - всичко наоколо си е същото, но трябва да има някой да гледа света, иначе не е достатъчно.

Българските села запустяват. Няма го стария поминък, на свършване са ония хора. Като няма хора, за какво са къщи - и тях няма да ги има след време.

Сещам се за една румънска певица от миналото, която си е отишла съвсем не стара. Една нейна песничка:

TRENULE, MASINA MICA

Никой не може да бъде сигурен, какво ще се случи във бъдеще - може да предполага, но не и да знае със сигурност.

Това е.