Разпознаване на импактни кратери

Когато бъде открита подозрителна форма на релефа, за която се предполага, че може да представлява метеоритен кратер, най-лесно е да се определят размерите ѝ - диаметър и дълбочина.

Отношението между диаметъра и дълбочината на кратера в някои случаи може да се използва като критерий за импактния му произход.

Импактните кратери са кръгли или елипсовидни, обикновенно твърде плитки. По-големите от тях, с диаметър към 100 метра и повече понякога са запълнени с вода и представляват езера.

Кратер «Ямата»

В България, край град Мартен (област Русе), се намира предполагаем метеоритен кратер, наречен «Ямата». Диаметърът му е към 20m, а дълбочината - около 5m.  Отношението между диаметъра и дълбочината е приблизително 20/5=4.

За да разберем дали тези стойности са "подходящи" за метеоритен кратер, може да ги  сравним със стойностите за някои други известни импактни кратери.

Кратерно поле Kaalijärv

Деветте кратера Kaalijärv, намиращи се на естонския остров Saaremaa (58°24'N, 22°40'E), са образувани от удара на фрагментиран IAB железен метеорит.
Главният кратер е пълен с вода и представлява езеро, а останалите кратери са сухи.
Диаметърът на главния кратер е 110m.
Чрез радиометрично датиране е установено, че тези кратери са образувани през  400-370г.пр.Хр.

Размерите на кратерите Kaalijärv са следните:

Диаметър, m	Дълбочина, m	Диаметър/Дълбочина
110	22	5
39	4	9.8
25-76	3.5	7.1-21.7
33	3.5	9.4
26	0.6	43.3
20	1.25	16
15	1	15
13	0.9	14.4
12	1	12

Кратерно поле Morasko 

Кратерното поле Morasko се намира в Полша (52°29'N, 16°54'E). Кратерите са образувани от падането на метеоритен дъжд приблизително преди 3500 до 5000 години.

Метеоритът Morasko е железен, тип октаедрит (IAB група).

Размерите на кратерите Morasko са следните:

Диаметър, m	Дълбочина, m	Диаметър/Дълбочина
100	13	7.7
63	5	12.6
50	10	5
45	4.5	10
35	4.5	7.8
25	4	6.3
24	2.5	9.6
15	1.5	10

Изводи

При кратерните полета Kaalijärv и Morasko малките кратери с диаметър 10-20 метра са  твърде плитки - с дълбочина едва около един метър. Кратерът "Ямата" има близък диаметър, но е значително по-дълбок.

Метеоритен кратер «София»

Освен големия метеоритен кратер Чиксулуб, за който се предполага, че е предизвикал измирането на динозаврите, оказва се, че и в България е открит (предполагаем) метеоритен кратер с подобни размери, наречен «София».

Спътникова фотография на района на импактната структура «София» (използвана е спътникова фотография от Google Maps):

 

Импактният (или ударен) кратер представлява геологическа структура, образувана в резултат от падането на метеорит.

«Астроблема» се нарича геологическа структура със значителни размери, образувана на мястото на древен метеоритен кратер.

Особено известен е импактният кратер Чиксулуб с диаметър 180 km, намиращ се на полуостров Юкатан, за който се предполага, че е образуван преди около 65 милиона години в резултат от удара (и гигантския взрив) на метеорит с диаметър 10 km.
И най-вече се предполага, че това импактно събитие, довело до образуването на астроблемата Чиксулуб, е предизвикало глобални промени на Земята, довели до измирането на динозврите.

Като преглеждах  «Полный каталог импактных структур Земли» , А. В. Михеева, ИВМиМГ СО РАН, обърнах внимание, че има регистриран предполагаем импактен кратер с името «София(SO)» и следните данни:

Географска ширина: 41,5°
Географска дължина: 24,5°
Диаметър: 150 km

Диаметърът от 150 km на «София» е сравним с диаметъра на «Чиксулуб», това е било гигантско импактно събитие от подобен мащаб, случило се в далечното геологическо минало.

Диамант

Най-често срещаните диаманти са безцветни или оцветени с бледи оттенъци на жълто, кафяво, сиво, зелено, розово, крайно рядко черни. Със силен диамантен блясък и прозрачност на чиста вода при използваните в бижутерията. Съществуват диаманти с примеси на бор, които имат полупроводникови свойства и често са сини. Ярко оцветените прозрачни кристали се считат за уникални и получават индивидуални наименования.  На диамантите с маса повече от 10 карата се дават собствени имена.

Още около 3000 години пр.Хр. диамантите са били известни в Индия  и до средата на XVIII век тя е била основния доставчик. През VI век диаманти са били открити на о.Калимантан. През 1726 година са открити диамантените разсипи в Бразилия.

  В Европа са известни само отделни находки на диаманти. Диаманта са намирани в Испания, а също и в Чехия (първият от които през 1869 г).

  Промишлените диамантоносни райони имат ясни географски граници и са привързани към определени геологически провинции. В продължение на много години се е считало, че единственият източник на диаманти са кимберлитовите тръби, разположени на древните платформи. Но по-късно диаманти са открити и в други геологически структури, където няма диамантоносни взривни тръби и кимберлити.

Установено е, че практически повсеместно се срещат дребни диаманти, които по своите свойства рязко се отличават от диамантите на промишлените находища.

Тези диаманти могат да се открият в пясъците, чакълите, пясъчниците, но предимно в тази им част, която е обогатена с тежки минерали, т.е. в разсипите. Обикновено за да се намери поне едно кристалче, е необходимо да се обогати не по-малко от 10 - 15 куб.м. пясъци или чакъли. Но в разсипите, например в прибрежно-морските пясъци на Украйна в един кубичен метър са намирани хиляди дребни диаманти. Дребни диаманти са открити почти по цяла  Южна Украйна в теригенни отложения на възраст от карбонова до кватернерна, в делтовите и плажните пясъци на западното крайбрежие на Черно море.  Част от тези дребни диаманти имат космически произход. Размерите им са от  0,1 - 0,3 mm до 1,5 mm .

  За първи път диаманти в метеорит са били открити през 1898 г. От минералога М.В.Ерофеев и химика П.А.Лачинов в метеорита Новый Урей  (Novyi Urei)

  На дъното на метеоритни кратери, получени от падането на гигантски  метеорити понякога се намират диаманти с размери до 1,2 mm във вид на  безформени мътновати зърна или пластинки с разтопени краища. Те се  образуват под въздействие на удара и се наричат импактни диаманти.

За първи път дребни диаманти в метеоритен кратер били намерени през 1891 г. в кратера Canyon Diablo. Той е образуван преди 50000 години от падането на железен метеорит с диаметър 60 - 70 m .

Френският минералог Н.Муасан разтворил в солна киселина 53 kg вещество от кратера Canyon Diablo . Останало около 800 g въглеродно вещество в  което се съдържали дребни черни закръглени диамантени зърна. В този  кратер са намирани и светлооцветени кристали (даже бели) което е рядкост  при импактните диаманти. Отделните зърна диамант и неговата хексагонална  разновидност лонсдейлит в този случай са много малки - агрегатите им с графит и силикати са не по-големи от 3 x 3 x 5 mm.