Също така, след теоретичните съображения, които изложих (От къде идват кометите ?), може да се види, какво се случва на практика.
Показват се публикациите с етикет комета. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет комета. Показване на всички публикации
петък, 29 ноември 2013 г.
Кометата C/2012 S1 (ISON) премина перихелия
Както бях описал в предварителните прогнози, кометата C/2012 S1 (ISON) премина най-близката до Слънцето част от траекторията си:
Също така, след теоретичните съображения, които изложих (От къде идват кометите ?), може да се види, какво се случва на практика.
Също така, след теоретичните съображения, които изложих (От къде идват кометите ?), може да се види, какво се случва на практика.
четвъртък, 3 октомври 2013 г.
От къде идват кометите ?
Периодичните комети се движат около Слънцето по затворени елиптични орбити. Непериодичните комети се движат по отворени траектории - параболични или хиперболични криви, които идват от много далече и отиват някъде в безкрайността.
C/2012 S1 (ISON) е такава непериодична комета, която се движи по хиперболична траектория с очакван перихелий (най-малко разстояние до Слънцето) 0,0124715 астрономични единици (AU) и ексцентрицитет 1,0000050 :
На графиката съм начертал траекторията на кометата C/2012 S1 (ISON) в реален мащаб спрямо размерите на Слънцето. Вижда се, че кометата се очаква да премине много близо - на разстояние, сравнимо с диаметъра на Слънцето, в горните области на слънчевата корона.Естествено, очакват се фойерверки.
Орбитата на едно небесно тяло може да бъде окръжност, елипса, парабола или хипербола. Тези криви се наричат конични сечения, защото се получават при пресичането на кръгов конус с равнина под различен ъгъл спрямо оста на конуса.
Елипсата и хиперболата се получават при общо положение на пресичащата равнина спрямо оста на конуса, а окръжността и параболата са частни случаи (например окръжността се получава при точно перпендикулярно разположение на равнината спрямо оста на конуса).
Формата на орбитата се описва с параметър, наречен ексцентрицитет (e):
Окръжността и параболата представляват специални гранични случаи на елипса: окръжността е идеално кръгла елипса, а параболата - безкрайно изтеглена елипса. Ако избираме по случаен начин ексцентрицитета на орбитата, най-вероятно ще се получи хипербола или елипса. Вероятността да се падне точната специална стойност 0 за окръжност или 1 за парабола е много малка. Обратното: когато една орбита е кръгова или параболична, може да се каже, че тя не е случайна.
Ако се върнем към кометата ISON, вижда се, че ексцентрицитетът на нейната орбита е 1,0000050 - стойност, много близка до 1. Значи тази траектория е хипербола, много близка до парабола. Но параболата е една неслучайна крива, която изглежда се е получила от действието на някакъв специален, неслучаен външен фактор. Такъв неслучаен фактор може да бъде гравитационното въздействие на Слънцето, на планети или на други звезди.
Движещата се по хиперболична траектория комета идва от много далече (не от безкрайността, а от някакво определено, много далечно място). Обикновено се предполага, че такива комети идват или от пояса на Куйпър, или от още по-отдалечения облак на Оорт, който би трябвало да се състои от многобройни тела, повечето от които с малки размери, разположени в сферична област на много голямо разстояние около Слънцето (от 50000 AU до 200000 AU) .
Предполагам, че може да се прояви и друг неслучаен фактор, да го наречем "фактор на границата", който действа по следния начин. Около всяка звезда може да се начертае многостенна клетка, в която привличането на тази звезда преобладава над привличането на най-близките съседни звезди.
Всяка стена на тази клетка се получава, като построим отсечка от права, свързваща звездата с някоя от най-близките съседни звезди и в средата на тази отсечка построим перпендикулярна равнина. След като изпълним всички възможни такива операции, пространството ще се окаже разделено на многостенни клетки с различна форма, в центъра на всяка от които се намира по една звезда.
Всички малки тела вътре в такава клетка ще бъдат потенциални комети, принадлежащи на тази звезда. Особен случай представляват малките тела, които случайно се оказват на самата стена на клетката - границата в средата между две съседни звезди. Тези тела могат да се намират в квазистабилно състояние, но някакво смущение в движението им може да ги тласне както към едната, така и към другата звезда. Така те могат да се превърнат в комети, идващи от определено, неслучайно място, което се отличава от другите места в пространството около звездата.
C/2012 S1 (ISON) е такава непериодична комета, която се движи по хиперболична траектория с очакван перихелий (най-малко разстояние до Слънцето) 0,0124715 астрономични единици (AU) и ексцентрицитет 1,0000050 :
На графиката съм начертал траекторията на кометата C/2012 S1 (ISON) в реален мащаб спрямо размерите на Слънцето. Вижда се, че кометата се очаква да премине много близо - на разстояние, сравнимо с диаметъра на Слънцето, в горните области на слънчевата корона.
Орбитите на небесните тела
Орбитата на едно небесно тяло може да бъде окръжност, елипса, парабола или хипербола. Тези криви се наричат конични сечения, защото се получават при пресичането на кръгов конус с равнина под различен ъгъл спрямо оста на конуса.
Елипсата и хиперболата се получават при общо положение на пресичащата равнина спрямо оста на конуса, а окръжността и параболата са частни случаи (например окръжността се получава при точно перпендикулярно разположение на равнината спрямо оста на конуса).
Формата на орбитата се описва с параметър, наречен ексцентрицитет (e):
- e = 0 за окръжност;
- 0 < e < 1 за елипса;
- e = 1 за парабола;
- e > 1 за хипербола.
Окръжността и параболата представляват специални гранични случаи на елипса: окръжността е идеално кръгла елипса, а параболата - безкрайно изтеглена елипса. Ако избираме по случаен начин ексцентрицитета на орбитата, най-вероятно ще се получи хипербола или елипса. Вероятността да се падне точната специална стойност 0 за окръжност или 1 за парабола е много малка. Обратното: когато една орбита е кръгова или параболична, може да се каже, че тя не е случайна.
Произходът на кометите
Ако се върнем към кометата ISON, вижда се, че ексцентрицитетът на нейната орбита е 1,0000050 - стойност, много близка до 1. Значи тази траектория е хипербола, много близка до парабола. Но параболата е една неслучайна крива, която изглежда се е получила от действието на някакъв специален, неслучаен външен фактор. Такъв неслучаен фактор може да бъде гравитационното въздействие на Слънцето, на планети или на други звезди.
Движещата се по хиперболична траектория комета идва от много далече (не от безкрайността, а от някакво определено, много далечно място). Обикновено се предполага, че такива комети идват или от пояса на Куйпър, или от още по-отдалечения облак на Оорт, който би трябвало да се състои от многобройни тела, повечето от които с малки размери, разположени в сферична област на много голямо разстояние около Слънцето (от 50000 AU до 200000 AU) .
Предполагам, че може да се прояви и друг неслучаен фактор, да го наречем "фактор на границата", който действа по следния начин. Около всяка звезда може да се начертае многостенна клетка, в която привличането на тази звезда преобладава над привличането на най-близките съседни звезди.
Всяка стена на тази клетка се получава, като построим отсечка от права, свързваща звездата с някоя от най-близките съседни звезди и в средата на тази отсечка построим перпендикулярна равнина. След като изпълним всички възможни такива операции, пространството ще се окаже разделено на многостенни клетки с различна форма, в центъра на всяка от които се намира по една звезда.
Всички малки тела вътре в такава клетка ще бъдат потенциални комети, принадлежащи на тази звезда. Особен случай представляват малките тела, които случайно се оказват на самата стена на клетката - границата в средата между две съседни звезди. Тези тела могат да се намират в квазистабилно състояние, но някакво смущение в движението им може да ги тласне както към едната, така и към другата звезда. Така те могат да се превърнат в комети, идващи от определено, неслучайно място, което се отличава от другите места в пространството около звездата.
неделя, 15 септември 2013 г.
Кометата C/2012 S1 (ISON) и метеорната активност
Кометата C/2012 S1 (ISON) е открита през септември 2012 г. Движи се към Слънцето със скорост 26 километра в секунда.
Направих разписание на интересните моменти от движението на кометата, които предстоят. Графиките на орбитите генерирах с аплета от сайта:
http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=c%2F2012+s1
● Към 14 септември 2013 кометата C/2012 S1 наближава орбитата на Марс:
● Около 7 октомври 2013 кометата ще пресече орбитата на Марс и ще навлезе в топлите области на Слънчевата система. Тогава ще се разбере дали ще има значително увеличаване на яркостта.
● На 1 ноември 2013 година кометата ще бъде в място на орбитата си, което ще бъде пресечено от Земята по-късно - на 16 януари 2014 година. Интересно е да се установи в какво състояние ще бъде кометата в този момент - какво ще се отделя от нея. Това може да определи бъдещата метеорна активност.
● На 28 ноември 2013 кометата C/2012 S1 ще достигне най-близо до Слънцето - на 1,16 млн. км от него. При такова малко разстояние от Слънцето кометата ще се нагрее до температура 2700 °C. Много вероятно е да се разпадне на части, които ще продължат да се движат по една и съща орбита. По-нататъшните събития при движението на C/2012 S1 (ISON) по нейната орбита може да се каже, че са предполагаеми.
● На 11 декември 2013 г. предполагаемата орбита на кометата, вече отдалечавайки се от Слънцето, ще пресече отново орбитата на Земята:
● На 26 декември 2013 г. се очаква Земята да премине на минимално разстояние, около 0,43 астрономически единици (60 мил. км.), от отдалечаващата се от Слънцето комета (ако все още кометата е цяла).
● Около 3 януари 2014 година Земята ще пресече мястото, където кометата би трябвало да е била на 11 декември 2013 г.
● Около 16 януари 2014 година е възможно да се прояви метеорна активност, тъй като Земята ще пресече орбитата на кометата там, където тя ще бъде била на 1 ноември 2013 година. Тогава върху Земята може да започнат да падат частици прах от кометата.
Очаква се прашинките да се движат със скорост 201168 км/ч и да загубят напълно своята скорост при навлизането в атмосферата на Земята. Поради това няма да изгарят, а ще падат постепенно, в зависимост от своите размери.
● В течение на 3 месеца след това ще падат частиците прах с размери 10 микрона.
● В течение на още няколко години след това ще падат частиците прах с размери 1 микрон. Повишеното количество космически прах може да предизвика появата на така наречените сребристи облаци.
Метеоритният прах се състои от частици с размери от 1 до 100 микрона (0,1mm) предимно със сферична форма. Образува се от разрушаване на по-големи (метеоритни) тела.
Микрометеоритите, които представляват частици с размери до 3-4 микрона, преминават през атмосферата без загуби и падат на повърхността на Земята.
Направих разписание на интересните моменти от движението на кометата, които предстоят. Графиките на орбитите генерирах с аплета от сайта:
http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=c%2F2012+s1
● Към 14 септември 2013 кометата C/2012 S1 наближава орбитата на Марс:
● Около 7 октомври 2013 кометата ще пресече орбитата на Марс и ще навлезе в топлите области на Слънчевата система. Тогава ще се разбере дали ще има значително увеличаване на яркостта.
● На 1 ноември 2013 година кометата ще бъде в място на орбитата си, което ще бъде пресечено от Земята по-късно - на 16 януари 2014 година. Интересно е да се установи в какво състояние ще бъде кометата в този момент - какво ще се отделя от нея. Това може да определи бъдещата метеорна активност.
● На 28 ноември 2013 кометата C/2012 S1 ще достигне най-близо до Слънцето - на 1,16 млн. км от него. При такова малко разстояние от Слънцето кометата ще се нагрее до температура 2700 °C. Много вероятно е да се разпадне на части, които ще продължат да се движат по една и съща орбита. По-нататъшните събития при движението на C/2012 S1 (ISON) по нейната орбита може да се каже, че са предполагаеми.
● На 11 декември 2013 г. предполагаемата орбита на кометата, вече отдалечавайки се от Слънцето, ще пресече отново орбитата на Земята:
● На 26 декември 2013 г. се очаква Земята да премине на минимално разстояние, около 0,43 астрономически единици (60 мил. км.), от отдалечаващата се от Слънцето комета (ако все още кометата е цяла).
● Около 3 януари 2014 година Земята ще пресече мястото, където кометата би трябвало да е била на 11 декември 2013 г.
● Около 16 януари 2014 година е възможно да се прояви метеорна активност, тъй като Земята ще пресече орбитата на кометата там, където тя ще бъде била на 1 ноември 2013 година. Тогава върху Земята може да започнат да падат частици прах от кометата.
Очаква се прашинките да се движат със скорост 201168 км/ч и да загубят напълно своята скорост при навлизането в атмосферата на Земята. Поради това няма да изгарят, а ще падат постепенно, в зависимост от своите размери.
● В течение на 3 месеца след това ще падат частиците прах с размери 10 микрона.
● В течение на още няколко години след това ще падат частиците прах с размери 1 микрон. Повишеното количество космически прах може да предизвика появата на така наречените сребристи облаци.
Микрометеорити
Метеоритният прах се състои от частици с размери от 1 до 100 микрона (0,1mm) предимно със сферична форма. Образува се от разрушаване на по-големи (метеоритни) тела.
Микрометеоритите, които представляват частици с размери до 3-4 микрона, преминават през атмосферата без загуби и падат на повърхността на Земята.
Абонамент за:
Публикации (Atom)