Показват се публикациите с етикет стохастичен резонанс. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет стохастичен резонанс. Показване на всички публикации

вторник, 19 февруари 2013 г.

Откриване на подпрагови сигнали

При системите за измерване, в които съществува праг, възникват проблеми с измерването на величини, по-малки от прага. Такива системи с прагова характеристика са много разпространени - електронни устройства, различни измервателни инструменти, както и биологични органи за възприемане.

Заинтересувах се от тези проблеми, тъй като разработвам система за работа със свръхслаби сигнали (електроенцефалограма):  Инструментални усилватели .

Системата се състои от аналогова част (усилвател на биоелектрични сигнали, комбиниран с филтри) и цифрова част. Сигналът от изхода на аналоговата част се подава на аналого-цифров преобразувател, който има изразена прагова характеристика.

При аналого-цифровото преобразуване съществува праг, равен на стойността на най-младшия бит. Когато входният сигнал има по-малка стойност от този праг, аналого-цифровият преобразувател не реагира по никакъв начин.

Това са много общи проблеми, които възникват винаги, когато се извършва квантуване. Изглежда невъзможно да се работи със стойности, по-малки от един квант, но все пак съществуват методи, с които положението може да се подобри.

Собственият шум на канала обикновено се счита за вреден фактор, ограничаващ възможността за работа със слаби сигнали: Собственият шум на входа . Но в някои случаи шумът може да се използва за повишаване на чувствителността, например чрез използване на стохастичен резонанс.

Стохастичен резонанс


Да разгледаме подпраговия синусоидален сигнал A sin ωt . Неговата амплитуда е недостатъчна за пресичане на прага Δ. Ако към този сигнал добавим адитивен шум ξ(t), сумарният сигнал започва да пресича прага в случайни моменти, когато е изпълнено условието:

[ A sin ωt + ξ(t) ] > Δ

Нека във всеки момент, когато сигналът пресича прага (в една посока), се генерира игловиден импулс (с константна, малка ширина и константна височина):

Система със стохастичен резонанс

Сигналът на графиката е получен чрез числено моделиране на синусоида, сумирана с гаусов шум. Така се получава случайна последователност от импулси. При определени условия по тази случайна последователност може да се възстанови подпраговия синусоидален сигнал. Когато шумът е слаб, сумарният сигнал пресича твърде рядко прага. При увеличаване на интензивността на шума прагът се пресича все по-често.

Същността на явлението стохастичен резонанс (stochastic resonance, SR) се състои в това, че при строго определена, оптимална интензивност на шума отношението сигнал/шум достига максимална стойност.

Зависимостта на отношението сигнал/шум (SNR) за сигнала с основна честота ω от стандартното отклонение σ на гаусовия шум ξ(t) достига максимум при възникването на стохастичен резонанс:

Стохастичен резонанс

Получил съм тази графика чрез математическо моделиране на сигнала
[ A sin ωt + ξ(t) ] > Δ
при следните параметри:
  •  стандартно отклонение на гаусовия шум ξ(t):  0.0 < σ < 24.0
  •  горна гранична честота на шума ξ(t):  fc= 100000Hz
  •  амплитуда на синусоидалния сигнал:  A = 1.0
  •  праг:  Δ = 3.0
От тази графика се вижда, че отношението сигнал/шум (SNR) достига максимална стойност 27.3dB при стандартно отклонение на шума σ=4.3 . Това именно е интензивността на шума, при която възниква стохастичен резонанс.

При намаляване на стойността на σ отношението сигнал/шум рязко спада до 0.0dB, а при увеличаване на стойността на σ спада плавно до стойност 5.0dB при σ=23.9.