Тъй като се интересувам от метеорити и кратери, обикновено внимателно оглеждам релефа. Особени кръгли форми, изменения в скалите или растителността могат да покажат, ако в земята има нещо.
Веднъж на едно място видях особен кръг от избуяла трева. Малко по-на юг от това място се намира елипсата на разсейване на метеоритния дъжд Врабево - Гумощник, който е паднал през 1904 година.
Направи ми впечатление добре оформен кръг от зелена трева:
На следващата снимка се вижда кръгът отблизо:
Снимките не показват достатъчно добре формата и отличието на кръга от околността. Наживо изглеждаше по-убедително. Направил съм тези снимки на 1 май 2013 година. Познавам добре това място. Никога преди не съм виждал такива кръгове.
Местността е пуста. Преди години много пъти съм я обхождал през различни сезони - през зимата, когато е покрито със сняг, през лятото. Със сигурност мога да кажа, че през последните 40 години тук не е имало нищо и никой. Не е копано, не е обработвана земята, не е косено. Рядко минава някой човек с кози (или на път към горите, които са по-нататък).
Казват, че в миналото някъде оттук е минавал междуселски път. Също така, в околността има малки могили (може би тракийски).
Разказват, че такива кръгове понякога са очертани от гъби. Но в тази местност никога не е имало гъби, само едно време растяха много билки. От представителите на животинския свят през последните години тук се срещат сърни и някакви плачливо виещи четириноги.
Мястото е високо, но като цяло платовидно заравнено. С лек наклон на запад. Сухо е. Отдолу има глинести пластове и варовици от долната креда (преди около 120 милиона години). Тогава е било плитко море. Варовиците са образувани от бившите коралови рифове. Изглежда, по тях е имало и много други морски организми. Намират се различни вкаменелости - дебелочерупчести миди, малки амонити. Понякога се срещат и червени корали.
По принцип е рядкост изкопаемият корал да бъде червен, но на практика той не представлява някаква ценност. Това е така, защото седефът, перлите, коралите се изграждат предимно от арагонит. В изкопаемите миди и корали с течение на милионите години арагонитът прекристализира в калцит и ефектът се губи.
Преданията
От по-далечното минало има разкази за подобни места, кръгове, наричани самодивски хорища. В по-ново време започват да ги наричат по друг начин - място на кацане на НЛО. Счита се, че самодивите ("в бяла премяна, чудни, прекрасни ...") играят по пълнолуние. Денем стават невидими. На мястото на тяхното самодивско хоро (вилино хоро, вильо коло) остава кръг.
Тези разкази не са само нашенски, защото ги има и в западноевропейските страни. Там има предания за така наречените "fairy dance" (вълшебен танц, танц на феите и елфите) - разказват, случвало се е някой да наблюдава странни призрачни същества, 6 или 8, хванати за ръцете да танцуват в кръг и после да изчезват. Любимите им места са били яркозелени кръгове в ливадите или блатата. В уелски легенди се разказва за кръгове в тревите, които са нещо като врати към друг свят или друго време.
The fairy dance (Fortean Picture Library).
Старинно изображение на вълшебен танц. Отпред се вижда гъба с характерната за мухоморката Amanita muscaria петниста шапка. В могилата отляво се вижда врата - вход към "Вълшебната страна". В клоните на голямото дърво отдясно се вижда призрачно лице.
Измервания на радиационния фон
Правени са опити да се открият аномалии на такива особени места. Предполага се, че щом има усилен растеж на тревата, може да има или обогатяване с някакви вещества, или по-силно излъчване. Измерван е радиационния фон, тъй като превръщането на химичните елементи обикновено се съпровожда от радиоактивни излъчвания - алфа, бета и гама.
На практика, ако се използва прост преносим дозиметър, не биха могли да се получат толкова точни измервания, които да покажат дали има слабо изменение на радиационния фон.
В преносимите уреди често се използват гайгерови броячи със слюдено прозорче. Техните възможности имат някои ограничения.
Ето как изглежда отблизо слюденият прозорец на един руски брояч СБТ-10А, който съм използвал при някои измервания:
Този брояч представлява кутия, напълнена със смес от газове под налягане, малко по-ниско от атмосферното. Броячът е самогасящ се халогенов. Вътре са опънати 10 проводника - аноди, на които се подава постоянно напрежение около 390V. Има и широк катод под тях. Отгоре е херметично затворен със слюдена мембрана с размери около 83 x 62 mm.
Сместа от газове е така подбрана, че да осигурява запалване и веднага след това гасене на йонизационни импулси при преминаване на кванти от радиоактивното излъчване. Може да регистрира гама-излъчване и бета-излъчване с енергия от 156 keV нагоре.
Дебелината на слюдата на СБТ-10А е около 12 - 17 микрона. Алфа-частиците се поглъщат точно напълно даже в толкова тънка слюда, поради което този брояч е нечувствителен към алфа-излъчването.
Броячът има алуминиев капак, който, когато се сложи върху слюдения прозорец, поглъща бета-излъчването, като в този вид броячът регистрира само гама-излъчване.
За да се получат данни, показващи дали има малко отклонение в радиационния фон на някое място, трябва да се направят многобройни измервания вътре в него и в околността и резултатите да се обработят статистически.
Типично, едно измерване може да трае 20 s и във всяка точка да се смята средноаритметично от 5 такива измервания.
