Показват се публикациите с етикет търсене на метеорити. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет търсене на метеорити. Показване на всички публикации

четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Кръгове в тревите

Напоследък съм настроен на носталгична вълна.
Тъй като се интересувам от метеорити и кратери, обикновено внимателно оглеждам релефа. Особени кръгли форми, изменения в скалите или растителността могат да покажат, ако в земята има нещо.

Веднъж на едно място видях особен кръг от избуяла трева. Малко по-на юг от това място се намира елипсата на разсейване на метеоритния дъжд Врабево - Гумощник, който е паднал през 1904 година.

Направи ми впечатление добре оформен кръг от зелена трева:


Тревист кръг с неизвестен произход

На следващата снимка се вижда кръгът отблизо:


Необикновения тревист кръг отблизо

Снимките не показват достатъчно добре формата и отличието на кръга от околността. Наживо изглеждаше по-убедително. Направил съм тези снимки на 1 май 2013 година. Познавам добре това място. Никога преди не съм виждал такива кръгове.

Местността е пуста. Преди години много пъти съм я обхождал през различни сезони - през зимата, когато е покрито със сняг, през лятото. Със сигурност мога да кажа, че през последните 40 години тук не е имало нищо и никой. Не е копано, не е обработвана земята, не е косено. Рядко минава някой човек с кози (или на път към горите, които са по-нататък).

Казват, че в миналото някъде оттук е минавал междуселски път. Също така, в околността има малки могили (може би тракийски).

Разказват, че такива кръгове понякога са очертани от гъби. Но в тази местност никога не е имало гъби, само едно време растяха много билки. От представителите на животинския свят през последните години тук се срещат сърни и някакви плачливо виещи четириноги.

Мястото е високо, но като цяло платовидно заравнено. С лек наклон на запад. Сухо е. Отдолу има глинести пластове и варовици от долната креда (преди около 120 милиона години). Тогава е било плитко море. Варовиците са образувани от бившите коралови рифове. Изглежда, по тях е имало и много други морски организми. Намират се различни вкаменелости - дебелочерупчести миди, малки амонити. Понякога се срещат и червени корали.

По принцип е рядкост изкопаемият корал да бъде червен, но на практика той не представлява някаква ценност. Това е така, защото седефът, перлите, коралите се изграждат предимно от арагонит. В изкопаемите миди и корали с течение на милионите години арагонитът прекристализира в калцит и ефектът се губи.

Преданията


От по-далечното минало има разкази за подобни места, кръгове, наричани самодивски хорища. В по-ново време започват да ги наричат по друг начин - място на кацане на НЛО. Счита се, че самодивите ("в бяла премяна, чудни, прекрасни ...") играят по пълнолуние. Денем стават невидими. На мястото на тяхното самодивско хоро (вилино хоро, вильо коло) остава кръг.

Тези разкази не са само нашенски, защото ги има и в западноевропейските страни. Там има предания за така наречените "fairy dance" (вълшебен танц, танц на феите и елфите) - разказват, случвало се е някой да наблюдава странни призрачни същества, 6 или 8, хванати за ръцете да танцуват в кръг и после да изчезват. Любимите им места са били яркозелени кръгове в ливадите или блатата. В уелски легенди се разказва за кръгове в тревите, които са нещо като врати към друг свят или друго време.


Вълшебен танц

The fairy dance (Fortean Picture Library).
Старинно изображение на вълшебен танц. Отпред се вижда гъба с характерната за мухоморката Amanita muscaria петниста шапка. В могилата отляво се вижда врата - вход към "Вълшебната страна". В клоните на голямото дърво отдясно се вижда призрачно лице.

Измервания на радиационния фон


Правени са опити да се открият аномалии на такива особени места. Предполага се, че щом има усилен растеж на тревата, може да има или обогатяване с някакви вещества, или по-силно излъчване. Измерван е радиационния фон, тъй като превръщането на химичните елементи обикновено се съпровожда от радиоактивни излъчвания - алфа, бета и гама.
На практика, ако се използва прост преносим дозиметър, не биха могли да се получат толкова точни измервания, които да покажат дали има слабо изменение на радиационния фон.

В преносимите уреди често се използват гайгерови броячи със слюдено прозорче. Техните възможности имат някои ограничения.

Ето как изглежда отблизо слюденият прозорец на един руски брояч СБТ-10А, който съм използвал при някои измервания:


Слюденият прозорец на гайгеровия брояч СБТ-10А

Този брояч представлява кутия, напълнена със смес от газове под налягане, малко по-ниско от атмосферното. Броячът е самогасящ се халогенов. Вътре са опънати 10 проводника - аноди, на които се подава постоянно напрежение около 390V. Има и широк катод под тях. Отгоре е херметично затворен със слюдена мембрана с размери около 83 x 62 mm.

Сместа от газове е така подбрана, че да осигурява запалване и веднага след това гасене на йонизационни импулси при преминаване на кванти от радиоактивното излъчване. Може да регистрира гама-излъчване и бета-излъчване с енергия от 156 keV нагоре.

Дебелината на слюдата на СБТ-10А е около 12 - 17 микрона. Алфа-частиците се поглъщат точно напълно даже в толкова тънка слюда, поради което този брояч е нечувствителен към алфа-излъчването.

Броячът има алуминиев капак, който, когато се сложи върху слюдения прозорец, поглъща бета-излъчването, като в този вид броячът регистрира само гама-излъчване.

За да се получат данни, показващи дали има малко отклонение в радиационния фон на някое място, трябва да се направят многобройни измервания вътре в него и в околността и резултатите да се обработят статистически.

Типично, едно измерване може да трае 20 s и във всяка точка да се смята средноаритметично от 5 такива измервания.

вторник, 18 февруари 2014 г.

Строеж на железните метеорити

Железните метеорити представляват късове природно никелово желязо (сплав на желязо и никел). Главни минерали на железните метеорити са разновидностите на никеловото желязо камасит и тенит.


Камасит (Kamacite)
  Химична формула: алфа-(Fe,Ni)
  Сплав на желязо и никел. Съдържа от 4% до 7.5% никел.
  Плътност: 7.9 g/cm3
  Твърдост по Моос: 4
  Цвят: желязночерен, стоманеносив
  Блясък: метален
  Черта: сива
  Магнитност: силна

Тенит (Taenite)
  Химична формула: гама-(Fe,Ni)
  Сплав на желязо и никел. Съдържа от 20% до 65% никел.
  Плътност: 7.8 - 8.22 g/cm3
  Твърдост по Моос: 5 - 5.5
  Цвят: сивобял, сребърнобял
  Блясък: метален
  Черта: светлосива
  Магнитност: силна

Някои геолози споменават, че в разсипите, заедно с други тежки минерали, се среща и камасит, останал след разрушаването на метеорити, които са паднали в миналото.

В зависимост от своята структура, определена главно от съдържанието на никел, железните метеорити се делят на три основни групи: хексаедрити, октаедрити и атаксити.

Атакситите съдържат 12-35% никел и обикновено са изградени от финозърнеста смес от тенит и камасит, която се нарича плесит. Размерите на камаситовите области са 0.006 - 0.03 mm. Когато съдържанието на никел е над 25%, атакситите са изградени главно от тенит с неголеми включения от камасит.

Октаедритите съдържат 6-12% никел. На полирани и разядени (с разредена азотна киселина) плоски повърхности показват така наречените видманщетенови фигури (Widmanstätten pattern), които представляват преплетени ламели от камасит и тенит, разположени паралелно на определени равнини на октаедрични кристални форми. Тъй като тенитът и камаситът се различават по твърдост, химическа устойчивост и цвят, при полирането и разяждането се получава картина от различно изглеждащи ивици.

В зависимост от разположението на равнината на шлифа, видманщетеновата структура може да изглежда по три различни начина (скицирал съм ги грубо):

Видманщетенови фигури

Като акцесорни минерали в октаедритите се срещат главно троилит, шрайберзит и графит.

Троилит (Troilite)
  Химична формула: FeS
  Плътност: 4.58 - 4.65 g/cm3
  Твърдост по Моос: 3.5 - 4
  Цвят: бронзов, кафяв, сивокафяв
  Блясък: метален
  Черта: сивочерна
  Магнитност: силна

Шрайберзит (Schreibersite)
  Химична формула: (Fe,Ni)3P
  Плътност: 7 - 7.8 g/cm3
  Твърдост по Моос: 6.5 - 7
  Цвят: бронзов, кафяв, месинговожълт, сребърнобял
  Блясък: метален
  Черта: тъмносива

Според широчината на камаситовите ламели октаедритите се разделят на пет структурни типа (с нарастването на съдържанието на никел структурата става все по-фина):
  • 2.5 - 15 mm - твърде грубоструктурни
  • 1.5 - 2.5 mm - грубоструктурни
  • 0.5 - 1.5 mm - средноструктурни
  • 0.2 - 0.5 mm - финоструктурни
  • 0.05 - 0.2 mm - твърде финоструктурни

Съществуват и така наречените плеситови октаедрити, които са изградени от плесит с размери на камаситовите области 0.07 - 0.6 mm.

Хексаедритите съдържат 4-6% никел и са изградени от гигантски кубични кристали камасит с размери над 50 мм. На полираните повърхности на хексаедритите се виждат тънки линии, наречени нойманови линии (Neumann bands).

Паласитите са интересна група железокаменни метеорити, които се състоят от основна маса никелово желязо с потопени из него зърна оливин с различни размери и форми (въобще, железокаменните метеорити се състоят от приблизително равни части желязо и силикати). Никеловото желязо на паласитите има средноструктурни видманщетенови фигури с типична ширина на камаситовите ламели ~ 0.9 mm. Зърната оливин в паласитите са ръбести или закръглени, с размери 5 - 10 mm.

Само върху желязо ли може да има видманщетенови фигури ?


Интересен пример за (подобни на) видманщетенови фигури върху неметален образец намерих в работата: Anders Lindskog,"A Russian record of a Middle Ordovician meteorite shower: Extraterrestrial chromite in Volkhovian-Kundan (lower Darriwilian) strata at Lynna River, St.Petersburg region", Dissertations in Geology at Lund University, Master’s thesis, no 287 (2011).

От тази работа е следващата микроскопска снимка на зърно от минерала хромит, по повърхността на което се виждат фигури, подобни на видманщетеновите. Това хромитово зърно с извънземен произход е намерено в проби от средния ордовик (от преди 467±1.6 милиона години) от областта на Санкт-Петербург (Волховский район - Русия):

Зърно извънземен хромит

Вече писах за метеоритите от геологичното минало, от които са се запазили зърна хромит с извънземен произход. Тъй като хромитът е устойчив минерал, той може да се използва като индикатор, насочващ при търсенето на метеорити.

Хромит (Chromite)
  Химична формула: FeCr2O4
  Цвят: черен, кафявочерен
  Плътност: 4.5 - 5.09 g/cm3
  Твърдост по Моос: 5.5
  Блясък: метален
  Черта: кафява
  Магнитност: слаба

неделя, 29 септември 2013 г.

База данни за метеорити

Разработих проста база данни с научна информация за метеорити:

http://meteoritedb.appspot.com/

Засега базата данни съдържа само една таблица, в която всеки ред описва един метеорит. Метеоритът се описва в следните полета на реда:
  1.  Name -  официално име, с което е регистриран метеорита;
  2.  Observed Fall - показва дали е наблюдавано, или не падането на този метеорит;
  3.  Year - през коя година е открит или видян да пада метеорита;
  4.  Place - страната и мястото, където е намерен;
  5.  Type - към кой клас е отнесен метеорита;
  6.  Mass - обща маса (тегло) на всички намерени късове от метеорита;
  7.  Information - известни данни от изследвания на метеорита (структура, минерален и химичен състав и други), а също и сведения, дали има осеяна с отломки област (Strewn Field), което е интересно за търсачите на метеорити.
Базата данни има полета, в които се задава търсене по име, страна (място), клас или произволен текст в информацията, а също и поле за сортиране по име, клас, година или маса (символът звезда * в някое поле, разбира се, означава "всички"). Има бутон Search! който се натиска и се появяват данните.

Технически подробности


Написах системата на езикa PHP. За хостинг използвах Google App Engine for PHP (https://gaeforphp.appspot.com/).

Използвах вградена машина за бази данни (Embedded Database), която също е написана на PHP и включена в основната програма. Вградената база данни изпълнява заявки на език SQL и използва свое вътрешно представяне за съхраняване на данните в текстови файлове, разположени във файловата система на Google App Engine for PHP.

Изходният код, който системата изпраща към браузъра, съответства на стандартите на HTML5/CSS3, което проверих с http://validator.w3.org/ .

понеделник, 17 юни 2013 г.

Метеорити от геологичното минало

Преди около 470 милиона години е имало период, през който на Земята са падали необичайно много метеорити. Тези метеорити и досега лежат в пластовете седиментни скали, но в течение на изминалите милиони години са претърпели изменения, поради което се наричат фосилизирани метеорити (fossil meteorites).

Типично находище на такива фосилизирани метеорити има в кариерата Thorsberg в южна Швеция. Там варовиците от средния ордовик (на ~ 470 милиона години) съдържат необичайно голям брой изкопаеми метеорити: намерени са повече от 80 фрагмента с размери от ~1 до 20 cm на площ ~6000 m2 , по данни от:
V.A.Alexeev, 2012, Origin of fossil meteorites from Ordovician limestone in Sweden

Всички минерали, от които първоначално са били изградени тези метеорити, с изключение само на минерала хромит - Fe(CrO2)2, са почти напълно заменени от карбонати и по-малко слоисти силикати, сулфати и фосфати по време на диагенезата, протичала когато метеоритите са се намирали във варовика.

Въз основа на химичния състав на зърната хромит, съотношението на кислородните изотопи в тях и петрографските данни, въпросните изкопаеми метеорити са класифицирани като L хондрити. Изследователите са стигнали до извода, че това са фрагменти от астероид, който е бил разтрошен след катастрофален сблъсък в космоса преди 470 ±6 милиона години.

Ордовикът в България


Като четох за тези изследвания, се сетих за един камък, който случайно съм си донесъл преди години от Западна Стара планина:

Алевролит - Западна Стара планина, ордовик

Тази скала изглежда се е образувала като алевролит. Сложната тектонска история се е отразила в белите жилки - запълнени пукнатини, които са ориентирани в различни посоки и даже на места се пресичат перпендикулярно една на друга. В белите жилки се виждат отделни дребни зърна гранат (?). 

Доколкото си спомням от къде съм го взел, този скален къс трябва да е от oрдовика - Грохотенска или Церецелска свита: описват ги като изградени от алевролити, кварцити и аргилити (на възраст среден-горен ордовик).

Дали тези скали в България са точно от интересния период през средния ордовик, когато са падали много метеорити ?
Разкриващите се в Западна Стара Планина, безобидни на пръв поглед, скали от ордовика са интересни от такава гледна точка.

Коментари


Fossil meteorites - това са изкопаеми метеорити, които са претърпели изменения на химичния си състав, като са запазили някои структурни и текстурни форми на своя строеж.
Процесът на заместване на един минерал с друг, при запазване на формата, е известен като псевдоморфозиране.
Процесът, при който фосилизираните метеорити са се изменили, прилича на процеса на образуване на вкаменелостите на живи същества. Но все пак, не изглежда подходящо да се казва "вкаменени метеорити" или "метеорити-вкаменелости", защото ще излезе, че един камък, какъвто е метеоритът, се е вкаменил.
Разбира се, може да има метеорити, които са изкопани на голяма дълбочина, стари са, но не са претърпели дълбоки изменения и поради това могат да се нарекат изкопаеми, но не фосилизирани метеорити.

В метеоритите често се съдържат минерали като хромит - Fe(CrO2)2, муасанит - SiC, диамант - C, които са много устойчиви и оцеляват даже при силно изменение или разрушаване на останалата маса. Тези устойчиви минерали могат да служат като индикатори при търсенето и разпознаването на изкопаеми метеорити и импактни кратери.
Още по тази тема:
Диамант
Разпознаване на импактни кратери

петък, 10 май 2013 г.

Малки метеорити

Метеоритите с малки размери също могат да бъдат интересни. С развитието на научните инструменти става възможно да се правят важни изследвания на все по-малки образци. Малките метеорити са обект на интерес и за колекционерите.

Отделих списък на някои от най-малките метеорити в базата данни на IMCA Encyclopedia of Meteorites:
http://www.encyclopedia-of-meteorites.com/meteorites.aspx .
Това са метеорити с тегло само от 0.5 до 17 грама, но някои от тях са от много интересни редки класове.

В следващата извадка от базата данни за всеки метеорит е дадено официалното име, мястото, където е намерен, годината, класа, към който е отнесен и теглото (броят на жълтите кръгчета означава степента на интересност според моите представи).

1. ○○○○○Cuddeback Dry Lake 006, United States, 2000, H6, 0.5g
Каменен метеорит с тегло само 0.5g. Обикновен хондрит от група H, петрологичен тип 6. Такива метеорити се намират най-често. Снимка на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5628612

2. ●○○○○LaPaz Icefield 02430, Antarctica, 2002, L6, 1.3g
Каменен метеорит с размери 1.0 x 0.75 x 0.5 cm и тегло 1.3g. Обикновен хондрит от група L, петрологичен тип 6, богат на метал. Снимка на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5630510

3. ●●●●○Elephant Moraine 96005, Antarctica, 1996, CM2, 1.36g
Въглероден хондрит от група CM, петрологичен тип 2. Това е малък метеорит с тегло 1.36 g и размери 4.5 x 3.5 x 2.5 cm. Въглеродните хондрити са каменни метеорити с малка плътност, в които обикновено няма метал. Интересни са с това, че съдържат много органични вещества и в тях може да се търсят прояви на извънземен живот. Снимка на метеорита:
http://curator.jsc.nasa.gov/antmet/amn/amnfeb98/EET96006.HTM

4. ●○○○○El Mirage Dry Lake 001, United States, 2000, H5, 1.5g
"El Mirage Dry Lake" трябва да означава нещо като "Сухото езеро на миража". Това е още един обикновен хондрит, но има хубава снимка:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5629492

5. ●●●○○LaPaz Icefield 031381, Antarctica, 2003, Diogenite, 1.89g
Каменен метеорит - ахондрит от групата на диогенитите (оливинов). Ахондритите се намират много по-рядко от другите метеорити. Снимка на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5630519

6. ●●●●○LaPaz Icefield 02422, Antarctica, 2002, CM1, 1.99g
Още един въглероден хондрит с размери само 1.5 x 1.0 x 1.25 cm. Снимка на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5630508

7. ●●●●●Dhofar 308, Oman, 2001, Lunar (anorth), 2g
Малък (2g) лунен метеорит с предимно анортозитов състав. Много рядък клас. Снимка на срязаната повърхност на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5629253

8. ●●●●●Dhofar 302, Oman, 2001, Lunar (anorth), 3.83g
Друг лунен анортозитов метеорит, представляващ ударна брекча. Много рядък и интересен метеорит. Лунните материци се състоят от светли скали с анортозитов състав и плътност около 2.9 g/cm3. Снимка на срез на метеорита (виждат се характерните ръбести отломки от скали във вътрешността му):
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5629242

9. ●●●○○Bluewing 001, United States, 2000, Eucrite-mmict, 6.1g
Ахондрит от групата на евкритите, представляващ мономиктова брекча. От всички каменни метеорити евкритите са най-близки до земните вулкански скали. Също много рядък и интересен каменен метеорит, макар и с тегло само 6.1g. Снимка на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5628243

10. ●●●●●Dar al Gani 876, Libya, 1998, Martian (shergottite), 6.2g
Марсиански метеорит тип базалтов шерготит. Изключително високо ценен и рядък тип метеорити. Снимка на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5629011

11. ●●○○○Bethlehem, United States, 1859, H, 13.9g
Падането на този метеорит (обикновен хондрит) е наблюдавано през 1859 година. Снимка на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5628200

12. ○○○○○Coyote Dry Lake 230, United States, 2004, H6, 16.36g
"Coyote Dry Lake" означава нещо като "Пресъхналото езеро на койота". Обикновен хондрит. Снимка на метеорита:
http://www.lpi.usra.edu/meteor/get_original_photo.php?recno=5632500

Името на метеорита говори за мястото, където е намерен (например Elephant Moraine - Antarctica). Много от метеоритите са намерени на места, които са открити, равни, сухи, пустинни, без човешка дейност. Там каквото падне се вижда и си стои (натрупва се).

В България няма чак такива "благодатни" места за търсене на метеорити, но все пак метеоритите падат навсякъде (статистически равномерно), а малките метеорити са много повече на брой от големите ...

събота, 24 ноември 2012 г.

Край село Врабево

Неотдавна снимах околностите на село Врабево (област Ловеч).
Много спокойно място:

Околностите на село Врабево, ловешка област

В района на селото през 1904 година е минал най-големият, известен до сега, метеоритен дъжд в България. Движел се е от север на юг. Най-големият, намерен в района на Врабево, къс от метеорита е бил с тегло 3815 g.

Първото подробно описание на метеорита е публикувано от проф. Георги Бончев през 1910г. Метеоритът е определен като сив брекчиран хондрит, по-късно определянето е уточнено до оливин-бронзитов хондрит от клас "равновесен H5 хондрит".

Самородното желязо, което се съдържа в метеорита, е във вид на зърна с неправилна форма и големина до 3-4 mm, впръснати в масата на метеорита. Железните зърна са описани като черни, на места ръждясали. НЕ са открити видманщетенови фигури. Самородното желязо е 15,01 % от масата на метеорита и съдържа 0,48 % никел.

Изводи


Теренът не е особено подходящ за търсене на метеорити - растителност и неравно.
Самият метеоритен дъжд е паднал отдавна.
Метеоритът е каменен, с неголеми железни впръслеци, което прави трудно търсенето с металотърсач.
Желязото от метеорита е податливо на ръждясване, с много ниско съдържание на никел, което затруднява запазването и различаването му от неметеоритно желязо.

В много случаи голямото съдържание на никел и характерните видманщетенови фигури на желязото служат като първо доказателство за метеоритния произход на находката. Тук този критерий е неприложим.

Хондрити от клас H5


Хондритите представляват каменни метеорити, които се състоят от хондри - сферични тела с размери (обикновено) до няколко милиметра. Хондрите са изградени предимно от силикатни минерали и се намират в дребнозърнеста маса с близък до техния минерален състав.
Сложната вътрешна структура и морфологията на хондрите показват, че някои от тях след образуването си са претърпели вторични изменения, свързани с метаморфизъм и други явления.
Структурата и морфологията на хондрите се използва за оценяване на равновесното състояние на минералните асоциации в хондритите и тяхната класификация.

Към група "H" принадлежат така наречените "обикновени" хондрити с високо съдържание на желязо (средно около 28 %).

Хондритите от петрологичен тип "5" съдържат хондри със силно размити граници (но много от тях все още различими); няма стъкло и фелдшпатови кристали, забележими в шлиф; силикатите, металът и троилитът са в равновесни съотношения; средно съдържание на Ni < 0,5 %.