Увеличение на лупата
Така нареченото видимо увеличение на лупата се изчислява по формулата:
Г = 250/f
където: Г - увеличение на лупата в пъти; f - фокусно разстояние на лупата в милиметри. В тази формула е прието, че разстоянието на най-ясно виждане за окото е 250 милиметра.
Г, пъти | 2 | 4 | 5 | 10 | 15 | 20 |
---|---|---|---|---|---|---|
f, mm | 125 | 62.5 | 50 | 25 | 16.7 | 12.5 |
На практика разглежданият предмет се поставя на разстояние от лупата, близко до фокусното разстояние или по-малко. Както се вижда от таблицата, при 2-кратна лупа разстоянието е 125 mm, при 10-кратна лупа предметът се приближава на 25 mm, а при 20-кратна лупа - на 12,5 mm, което вече е прекалено близо и самата лупа започва да пречи на осветяването на предмета. Естествено, с колкото по-голямо увеличение е лупата, толкова по-малка област от предмета може да бъде обхваната в зрителното поле (тъй като лупата се приближава все повече до предмета). Поради тази закономерност, на практика лупите с голямо увеличение имат малък диаметър.
Дълбочина на зрителното поле
Друга важна характеристика на лупата е дълбочината на зрителното поле - разстоянието между най-близката и най-отдалечената точка на предмета, които се виждат ясно:
D = 250/Г2
където: D - дълбочина на зрителното поле в милиметри; Г - увеличение на лупата в пъти.
Г, пъти | 2 | 4 | 5 | 10 | 15 | 20 |
---|---|---|---|---|---|---|
D, mm | 62.5 | 15.6 | 10 | 2.5 | 1.1 | 0.6 |
Както се вижда от горната таблица, 2-кратната лупа може да обхване в зрителното си поле предмет с дебелина 62,5 mm, през 10-кратната лупа може да се вижда ясно предмет с дебелина максимум до 2,5 mm, а през 20-кратната лупа - максимум до 0,6 mm.
Разделителна способност
Разделителната способност на лупата представлява най-малкото разстояние между две точки на предмета, които все още се виждат разделени:
L = 0,075/Г
където: L - разделителна способност в милиметри; Г - увеличение на лупата в пъти. Тази формула е в сила при нормални характеристики на човешкото око.
Г, пъти | 2 | 4 | 5 | 10 | 15 | 20 |
---|---|---|---|---|---|---|
L, μm | 37.5 | 18.8 | 15 | 7.5 | 5 | 3.8 |
Значи, през 5-кратната лупа могат да се различат обекти с размер най-малко 15 микрона, а през 20-кратната лупа - най-малко 3,8 микрона.
За човешкото око съществува и ограничение на разделителната способност по цвят. Ако една светла област стане прекалено малка, човешкото око я вижда като светла точка, но вече не може да различи нейния цвят. Ако обаче тази малка област бъде наблюдавана под лупа с увеличение, цветът започва да се вижда.
Тези закономерности определят приложението на лупите с различно увеличение, например:
- 5x - часовникарска лупа за обекти с дебелина до 10 mm;
- 6x - лупа за сортиране на диаманти;
- 10x - бижутерска лупа за оценяване на диаманти;
- 20x - за търсене на малки включения в скъпоценни камъни.
Качество на образа
На практика лупите с различни конструкции имат различно качество на образа. Качеството на образа се влошава от различните аберации, които са присъщи на оптичната система. Най-общо казано, аберациите са дефекти, отклонения във формата, яснотата и цвета на образа.
Лупи от единична леща
Лупата от една плоскоизпъкнала леща с плоска страна, обърната към окото има по-добри качества при линейно зрително поле, не по-голямо от 1/5 от фокусното разстояние. Използва се при увеличение до около 5 пъти.
Лупи - дублети
Лупи - триплети
Такива апланатични и ахроматични триплет-лупи с увеличение 10 пъти и диаметър 18 или 20.5 mm се използват стандартно при оценяването на диаманти. Срещат се под наименованието Hastings-триплет.
Освен истинската лупа-триплет от три слепени лещи, се произвеждат и лупи с увеличение към 10 пъти, които се състоят от една дебела монолитна леща. Тези монолитни лупи са много евтини (няколко долара), но имат много лошо качество на образа - само в средата на зрителното поле се вижда нещо сравнително нормално, а встрани образът е съвсем размазан.