Отдавна се водят спорове за материалното и духовното.
Оформят се два лагера - идеалисти и материалисти.
Материализмът
Според материалистите, първично е тялото, а съзнанието е функция. Тук възниква въпросът, дали човешкото съзнание може да се отдели от материята - както софтуерът може да се отдели от компютъра.
Можем да пренесем един софтуер (който е нематериална информация) от един компютър на друг и софтуерът ще работи по същия начин.
Дали човешкото съзнание представлява чиста информация, която може да бъде записана на някакъв носител и копирана ?
Човешката памет, изглежда, представлява именно чиста информация, която би могла да се записва, предава и т.н. Но съзнанието има функционална природа - мисълта не е статична информация, а процес, който тече. Информацията в човешката памет би могла да бъде записана и прехвърлена на друг материален носител. Ако съдържанието на човешката памет бъде прехвърлено в компютър, този компютър трябва да има всички функционални възможности на човешкия ум, за да започне съзнанието да функционира по същия начин и в компютъра, както преди е правило у човека.
Тук се вижда, че компютърът не е сравним с човешкия ум (мозък) и не може да функционира като него. Компютърът е крайна система - има краен брой състояния. Макар броят на състоянията на компютърната памет да е много голям, функционирането на компютъра се свежда до циклично повтаряне на състояния (като краен автомат). След изреждането на всички възможни състояния неизбежно следва повтаряне на някое от предишните състояния и след това цикълът продължава постарому. Като че ли човешкият ум не функционира така.
Възниква и въпросът, дали въобще функционирането на човешкия ум може да се представи с алгоритъм, който може да бъде описан с програма и изпълнен на някакъв хардуер. Ако имаше отговор на тези въпроси, вече щеше да бъде създаден изкуствен интелект.
Друго предположение може да бъде, че човешкото съзнание има функционална природа от по-общ характер - може би прилича на аналогова изчислителна машина (функционирането на електронните схеми на аналоговата изчислителна машина се описва с едни и същи уравнения, като уравненията, които описват някаква физическа система, която се моделира от въпросната аналогова изчислителна машина). Ако това е така, би могло да се създаде нещо като изкуствен мозък, в който електронни схеми или други устройства изпълняват същите функции, като клетките в живия организъм.
Свободната воля
Тук се стига до въпроса, дали фукционирането на ума е детерминирано. Всички познати досега машини са детерминирани - техните функции са закономерни, без никаква случайност. Тези въпроси се отнасят и за физическата природа въобще - дали всичко е закономерно (може да бъде описано със физически закони), или съществува чиста случайност.
Има един вариант, когато допускаме, че в нашата Вселена съществуват явления, които са чисто случайни или не се подчиняват на физическите закони. Такива явления могат да бъдат проява на някаква свободна воля. В този случай въпросът се пренася на по-високо ниво на йерархията - дали тази свободна воля има някакви свои закономерности на поведение или и при нея е възможна случайност.
Идеализмът
При идеалистичния подход се счита, че идеята, информацията е първична. Това не е лишено от смисъл. Например, в техниката първо се правят проекти, чертежи, схеми, които представляват чиста информация. По-точно мислите, идеите, са нематериални, после по идеите се правят конкретни разработки, после информацията се представя на материални носители - споменатите чертежи и схеми. Накрая по чертежите се строи материална машина. Така от идеите и чистата информация, които са първични, се стига до материалната реализация на една машина. Това е идеализъм в действие.
Тук обаче се стига до някакъв кръг в разсъжденията. Идеите и проектите са идеални, те са първични - съществували преди построяването на материалната машина. Но източник на тези нематериални идеи все пак е човекът, който е материален. Във всеки случай, без посредничеството на материалното тяло информацията за идеите няма как да бъде предадена в нашия материален свят.
Първоизточникът на всичко
Каква е първичната същност, която е основа и източник на всичко ? При човешките дейности първоизточникът е самия човек - от него тръгват и идеите и материалните осъществявания. Но каква е първичната същност, която е в основата на човека ?
От формална гледна точка съществуват четири алтернативни възможности:
1) първична е материята (материализъм)
2) първична е информацията (идеализъм)
3) едновременно и материята и информацията са първични (аналогично на двете страни на една монета)
4) нито материята е първична, нито информацията е първична (?)
Последните две алтернативи са сложни. За сравнение - два възможни отговора на философския въпрос "Яйцето или кокошката ?":
1) първично е яйцето (преди да се появят птиците вече е имало влечуги, които са снасяли яйца)
2) яйцето и кокошката съществуват съвместно, като две фази на един и същ процес, които се редуват циклично във времето.
Подобно сложно разбиране съществува в древнокитайската философия - Великият предел (Тай Дзи) се разделя на Ин и Ян, които преминават едно в друго, въртейки се в кръг. Нито едно от двете не може да съществува без другото. Когато движението спре, Ин и Ян се обединяват в едно неразделно цяло, което е над тях и вече не е нито Ин, нито Ян, нито и двете заедно.
