Лунните цикли и здравето

Според древните схващания, запазени до сега в китайската медицина, човекът представлява малък космос, повтарящ устройството и движенията в големия Космос (процесите в човешкото тяло "следват" движението на небесните тела).
Най-силно тази връзка между небесните тела и човешкия организъм се вижда при движението на Слънцето и Луната.

Практикуващите медитация са установили, че вътрешната енергия (Ци) в човешкото тяло извършва обиколка, наречена "малък Небесен кръговрат", синхронно с движението на Луната.
В течение на един лунен месец, енергията постепенно се издига от долната част на гръбнака до главата, после се спуска по предната част на тялото надолу, след което цикълът се повтаря.
Така при новолуние вътрешната енергия е в долната част на тялото, при фази първа или трета четвърт е в средата на тялото, а при пълнолуние - в главата.
При това, в зависимост от особеностите на конкретния човек, тази концентрация на енергия в определена област на тялото (при съответната фаза на Луната) може да се прояви по различен начин.

Освен върху човека, Луната влияе и върху цялата жива и нежива природа на Земята.
През IV век Питий установява, че в зависимост от фазата на Луната, морските приливи биват високи (при новолуние и пълнолуние) или ниски (при първа и трета четвърт).
Жените могат да разкажат за физиологичните цикли, които следват месечния период на движение на Луната.
Интересно е, че според древнокитайската философия жените, водата, както и Луната, представят тъмното начало «Ин».
Поради силното въздействие на Луната, изглежда, че съобразеният с нейното движение лунен календар е по-смислен от обикновения слънчев календар.

Луната

Фазите на Луната представляват последователни изменения (в течение на месеца) на видимата форма на Луната, зависещи от нейното положение спрямо Слънцето и Земята:

1. Новолуние (изцяло неосветена Луна)
2. Млада Луна
3. Първа четвърт
4. Между първа четвърт и пълнолуние
5. Пълнолуние (изцяло осветена Луна)
6. Между пълнолуние и трета четвърт
7. Трета четвърт
8. Стара Луна

На всяка от тези 8 фази се пада продължителност по около 3,6913 денонощия от 29,5306 - те денонощия на синодичния месец.

Месецът

Месецът представлява интервал от време, близък до периода на обиколка на Луната около Земята. Различават се:

1. Синодичен месец (29,5306 средни слънчеви денонощия) - период от време, през който Луната преминава през последователността от всичките си фази от новолунието през първата четвърт, пълнолунието, третата четвърт и до следващото новолуние, като при това извършва пълно завъртане около Земята спрямо Слънцето.
2. Сидеричен (звезден, истински) месец (27,3217 денонощия) - времето за едно пълно завъртане на Луната около Земята спрямо звездите.
3. Драконичен месец (27,2122 денонощия) - интервалът от време между две последователни преминавания на Луната през един и същ възел на орбитата.

Календарният месец в слънчевия календар НЕ зависи от фазите на Луната и е дълъг от 28 до 31 денонощия.
Установено е, че  в далечното геологично минало (преди 400 милиона години), през Девонския период, лунният месец е бил с продължителност 21 денонощия.

Календарът

Календарът е система за изчисляване на големи интервали от време, основана на периодичността на видимите движения на небесните тела.
Най-разпространен е слънчевият календар, който се основава на слънчевата (тропичната) година.

Използва се и лунният календар, в който началото на календарните месеци съответства на моментите на новолуние.
Лунният месец (синодичен) е дълъг 29 денонощия 12 часа 44 минути 2,9 секунди.
12 такива месеца съставят лунната година, дълга 354 денонощия, която е с 11 денонощия по-кратка от тропичната година.

Приливите

Различават се:

1. Морски приливи - периодични колебания на нивото на морето, причинени от силите на привличане на Луната и Слънцето, заедно с центробежните сили при въртенето на системите Земя-Луна и Земя-Слънце.
2. Земни приливи - деформации на твърдото тяло на Земята под въздействието на същите сили, които причиняват морските приливи.
3. Атмосферни приливи - колебания на атмосферното налягане, причинени от същите сили.

По-голямата от тези сили - лунната, определя характеристиките на морските приливи.
Височината на прилива е около 1 m в открития океан и до 18 m край брега.
При земния прилив земната повърхност се издига във вертикална посока до 50 cm, при което се променя и силата на земното притегляне.
Атмосферните приливи предизвикват полуденонощни изменения на приземното атмосферно налягане и имат голямо значение за динамиката на горната атмосфера.

В дадена точка на Земята през денонощието ще има първи прилив (породен от лунната гравитация), когато точката е срещу Луната и втори прилив (породен от центробежната сила) след 12 часа, когато точката е на противоположната страна. Когато точката се намира в положение, перпендикулярно на оста на приливите, тогава ще има отливи (6 часа след прилива).

Слънцето също оказва гравитационно въздействие върху Земята и океанската вода, но това въздействие е около 2 пъти по-слабо от въздействието на Луната.
Когато Слънцето, Луната и Земята са наредени в една линия (при новолуние или пълнолуние), приливите и отливите (наричани сизигийни) са най-големи.
Когато Луната е в перпендикулярно положение (първа или трета четвърт), тогава приливите и отливите (наричани квадратурни) са около 2 пъти по-малки от сизигийните.

Край село Врабево

Неотдавна снимах околностите на село Врабево (област Ловеч).
Много спокойно място:

В района на селото през 1904 година е минал най-големият, известен до сега, метеоритен дъжд в България. Движел се е от север на юг. Най-големият, намерен в района на Врабево, къс от метеорита е бил с тегло 3815 g.

Първото подробно описание на метеорита е публикувано от проф. Георги Бончев през 1910г. Метеоритът е определен като сив брекчиран хондрит, по-късно определянето е уточнено до оливин-бронзитов хондрит от клас "равновесен H5 хондрит".

Самородното желязо, което се съдържа в метеорита, е във вид на зърна с неправилна форма и големина до 3-4 mm, впръснати в масата на метеорита. Железните зърна са описани като черни, на места ръждясали. НЕ са открити видманщетенови фигури. Самородното желязо е 15,01 % от масата на метеорита и съдържа 0,48 % никел.

Изводи

Теренът не е особено подходящ за търсене на метеорити - растителност и неравно.
Самият метеоритен дъжд е паднал отдавна.
Метеоритът е каменен, с неголеми железни впръслеци, което прави трудно търсенето с металотърсач.
Желязото от метеорита е податливо на ръждясване, с много ниско съдържание на никел, което затруднява запазването и различаването му от неметеоритно желязо.

В много случаи голямото съдържание на никел и характерните видманщетенови фигури на желязото служат като първо доказателство за метеоритния произход на находката. Тук този критерий е неприложим.

Хондрити от клас H5

Хондритите представляват каменни метеорити, които се състоят от хондри - сферични тела с размери (обикновено) до няколко милиметра. Хондрите са изградени предимно от силикатни минерали и се намират в дребнозърнеста маса с близък до техния минерален състав.
Сложната вътрешна структура и морфологията на хондрите показват, че някои от тях след образуването си са претърпели вторични изменения, свързани с метаморфизъм и други явления.
Структурата и морфологията на хондрите се използва за оценяване на равновесното състояние на минералните асоциации в хондритите и тяхната класификация.

Към група "H" принадлежат така наречените "обикновени" хондрити с високо съдържание на желязо (средно около 28 %).

Хондритите от петрологичен тип "5" съдържат хондри със силно размити граници (но много от тях все още различими); няма стъкло и фелдшпатови кристали, забележими в шлиф; силикатите, металът и троилитът са в равновесни съотношения; средно съдържание на Ni < 0,5 %.

Ин и Ян

От дълбока древност учението за Ин и Ян е основа на китайската философия и медицина. Според древните китайци, всички явления в природата и човека се обясняват чрез взаимодействието между началата Ин и Ян.

Древната концепция за Ин и Ян е изложена в «Книгата на промените» («И Дзин»). Първоначално Ин е означавало сянката - северния склон на планината и южния бряг на реката (понеже през деня Слънцето свети така, че гледана от юг, реката изглежда тъмна), а Ян е означавало светлото - южния склон на планината и северния бряг на реката.

На основата на този смисъл за тъмно и светло, концепцията за Ин и Ян се разпространява върху всички полярни противоположности в природата, включително върху отношенията между мъжете и жените.

Понятията "творческо" (Циен) и "приемащо" (Кун) от «Книгата на промените», са по-малко абстрактни от понятията Ян и Ин. Символи на "творческото" и "приемащото" са Небето и Земята.

В древнокитайския трактат «Ней Дзин» се казва:

Чистата субстанция Ян се претворява в Небето;
мътната субстанция Ин се претворява в Земята...
Небето - това е субстанция Ян, а Земята - това е субстанция Ин.
Слънцето - това е субстанция Ян, а Луната - това е субстанция Ин...
Субстанцията Ин - това е покой, а субстанцията Ян - това е подвижност.
Субстанцията Ян поражда, а субстанцията Ин отглежда.
Субстанцията Ян преобразува диханието-Ци, а субстанцията Ин формира телесната форма.

В канона «Су Вън» се казва: «... огънят и водата - това са символи на Ян и Ин».

Тук е използвано древното понятие "Ци", често превеждано като "жизнена енергия". Китайската идеограма, означаваща жизненото дихание "Ци", е изобразявала пара, издигаща се над стоящо на огъня гърне с ориз.

Според тези схващания, жените по своята природа представляват началото Ин, а мъжете - началото Ян. Символът "Тай Дзи" (Ин-Ян) първоначално е представлявал две риби - самка и самец, гонещи се в кръг. Освен това, вътре в Ин има нещо от Ян, а вътре в Ян - нещо от Ин, което се изобразява с малките кръгчета (очите) в противоположен цвят:

 

Уравновесяване на Ин и Ян

За постигане на хармония, мъжете се нуждаят от женската енергия Ин, а жените - от мъжката енергия Ян. Извън човека също има източници на енергиите Ин и Ян, от които особено големи са природните стихии.

Мъжете, които се нуждаят от енергия Ин, могат да я получават от Земята или от различни други източници. За мъже се препоръчва релаксация и неподвижна медитация, които развиват спокойствие и други Ин-качества.

Жените, които се нуждаят от енергия Ян, могат да я получават от Небето или от различни други източници. За жени се препоръчват противоположните методи - стимулиране на активност и подвижност (развиване на Ян-качества).

Балансирано хранене

Енергиите Ин и Ян в тялото могат да се уравновесят чрез балансирано хранене. Храна с чиста енергия Ин е например захарта, а храна с чиста енергия Ян - чесъна.

За мъже се препоръчва повече сол, умерено количество животинска храна, а за жени - по-малко сол, повече зеленчуци, може и съвсем без животинска храна.

Работа с природните стихии

Даже в обикновенния живот понякога се вижда стремежа на хората да получат недостигащите им Ин или Ян. Например, когато извършва земеделска работа, човек получава Ин от Земята.

Когато мъж се стреми към водната стихия или към земята, например като водолаз или пещерняк, това е неосъзнат стремеж към началото Ин. С подобна цел в източните практики са медитирали, седейки в яма, изкопана в земята.
Когато жена се стреми към небето, към планините, например като алпинистка или парашутистка, това е стремеж да получи от началото Ян.

Минерали със злато и сребро

В природата минералите често образуват парагенетични асоциации - групи минерали, които се срещат заедно, тъй като са свързани с общи условия на образуване.

В таблицата съм събрал някои минерали, заедно с които вървят златото и среброто.
В първата колона е минерала. Във втората и третата колона - описание в какъв вид се срещат среброто и златото с този минерал.

В разсипите закономерностите са други - там златото върви заедно с тежки и устойчиви минерали като магнетит, рутил, гранати, циркон, илменит, монацит.

Минерал	Сребро, Ag	Злато, Au
Галенит, PbS	често, понякога до 5%	по-рядко, като парагенеза
Пирит, FeS2	има, 4-320g/t	често, като примеси;като парагенеза, 60-100g/t
Сфалерит, ZnS	като парагенеза	като парагенеза, по-рядко
Пиротин, Fe0.85S		като парагенеза
Халкопирит, CuFeS2	понякога, в незначителни количества; като парагенеза	понякога, в незначителни количества; като парагенеза
Арсенопирит, FeAsS	има	понякога, като парагенеза
Кварц, SiO2		като парагенеза, често
Халкозин, Cu2S	обикновено, като примеси
Аргентит, Ag2S	като парагенеза
Антимонит, Sb2S3	почти винаги, като примеси	почти винаги, като примеси
Тетраедрит,Cu12Sb4S13	има	като парагенеза
Пираргирит,Ag3SbS3	като парагенеза
Прустит, Ag3AsS3	като парагенеза
Самородна мед, Cu	понякога, като включения	по-рядко, като твърд разтвор, 2-3%
Самородно сребро, Ag		често, като примеси;като парагенеза
Самородно злато, Au	като твърд разтвор; като парагенеза
Барит, BaSO4	като парагенеза
Церусит, PbCO3	като парагенеза
Флуорит, CaF2	като парагенеза
Шеелит, CaWO4		като парагенеза
Турмалин		като парагенеза

Херкимер или не ?

Безцветният прозрачен кристален кварц се нарича «планински кристал» . Среща се във вид на едновърхи или двувърхи кристали.

На много места се срещат разновидности на планинския кристал, които по своя блясък и форма могат да бъдат оприличени на диаманти, затова носят специални търговски имена, като например:

1. «Мармарошки диаманти» от района Марамуреш в Западните Карпати в Румъния. Кварцови кристалчета с размери 1-12 mm, прозрачни, много чисти, с правилна форма и силен блясък. Използват се в ювелирни изделия без предварителна обработка;
2. «Херкимер диаманти» («хъркимър диамант») от окръг Херкимер в щат Ню Йорк (САЩ). Също представляват кварцови кристали.

Преди време взех този кристал, носещ гордото търговско наименование «херкимер диамант»:

Кристалчето е дълго приблизително 26 мм. Представлява двувърх кварцов кристал с естествени кристалографски форми. Безцветен, много бистър, с малко течни включения.
Но прекалено издължен по едната ос. Типичният «херкимер диамант» обикновено има облик, по-близък до изометричния.

Освен това, малко заоблените ръбове показват, че този кристал е бил леко шлифован.  Така се разкрива бистрата вътрешност на кристала, но вие не правете така, щеше да си е друго, ако това беше напълно необработен кристал в естествения си вид.

Определяща за истинския «херкимер» е формата - трябва да бъдат развити определени стени от кристалографските форми на кварца, характерни за «херкимер диамант».

Галенитът и среброто

В България галенитът е добре познат минерал, най-често от оловно-цинковите находища в Родопите. Обикновенно образува агрегати от кубични кристали.
Често съдържа сребро, което променя формите на кристалите му.
Галенитът със значително съдържание на сребро образува кристали с октаедрични форми (вместо по-обикновенните кубични форми).

Направи ми впечатление една "алхимична" закономерност.
В наше време минералите се изучават с научни методи.
В по-далечното минало обаче се е използвала оценка по различни видими или умозрителни  признаци, вместо научни измервания.
Например скъпоценните камъни са се определяли по цвят, деляли са ги на мъжки и женски и по други, странни за нас признаци.
Все пак, тези старинни възгледи са имали своя смисъл, както се вижда от сравнението между минералите галенит и (самородно) сребро.

ГАЛЕНИТ

Химична формула - PbS.
Твърдост 2,5-2,7 по Моос.
Относително тегло 7,58.
Цвят оловно-сив със силен метален блясък.
Кубична сингония.
Обикновенно с примеси от Ag, Bi, Sb, As, Se, Te, Fe, Zn и др..
Може да съдържа Cu, постоянно съдържа Ag.
Има октаедричен хабитус при наличие на Ag.
Включенията от Bi причиняват отделност по {111}.
В екзогенни условия преминава в англезит(PbSO₄), церусит(PbCO₃) и др. минерали, които са слабо разтворими и образуват коричка, която предпазва галенита от по-нататъшно разлагане.  

СРЕБРО

Химична формула - Ag.
Твърдост 2,5-3 по Моос.
Относително тегло 10,1-11,1.
Цвят сребърнобял с кремав оттенък, бързо потъмнява до сив, сивочерен и черен.
Силен метален блясък.
Кубична сингония. Най-чести форми - куб и октаедър.
Среброто се среща в кварц-калцитови и кварц-баритови жили заедно с аргентит, галенит, сулфосоли, златни и сребърни телуриди и др..
В кварц-доломитови и анкеритови жили: в асоциация с халкопирит, прустит, пираргирит, арсениди на кобалта и никела и др..
Минерална асоциация: злато, галенит, сфалерит, барит, церусит, флуорит.

Естествена алхимия

По основни видими качества, които са могли да бъдат установени в древността, галенитът и среброто си подхождат:

1. Силен метален блясък и при двата минерала, сребърнобял цвят на среброто, който обаче в естествени условия бързо потъмнява, сякаш приближавайки се до сивото на галенита;
2. И среброто и галенитът не са твърди, но са много тежки;
3. Кристализират във форми от кубичната сингония;
4. На въздуха са устойчиви, не се разлагат.

Среброто е благороден метал. "Странно", но галенитът съдържа олово, от което алхимиците са работили да получат благородни метали.
Случайно се оказва, че галенитът в природата обикновенно съдържа сребро, или закономерно се среща заедно със сребро. Разбира се, не се счита, че това сребро се е образувало от оловото.
 

Планински кристал

Прозрачен безцветен кристален кварц, полускъпоценен камък.  Римските патриции през лятото са охлаждали ръцете си с топки от планински кристал, тъй като той има значително по-голяма топлоемкост от стъклото (студенее при допир). Самото наименование “кристал” води началото си от гръцката дума “кристалос”, означаваща “лед”.

Един от най-големите предмети от планински кристал е топката с диаметър 32,7 сантиметра, изработена в Китай от бирмански кристал, която се пази в Смитсъновата институция във Вашингтон.

Талисманчетата от планински кристал винаги са се използвали при гадателството и магьосничеството. Счита се, че планинският кристал помага за опазване чистотата на душата и носи радост. Той е един от камъните на ясновидците. Използва се за осъществяване на телепатична връзка. Повишава духовната енергия.

Кристалните топки се използват за гадаене, предсказване на бъдещето и медитация. Препоръчва се диаметърът на кристалната топка да бъде най-малко 38 милиметра. Най-голямата известна кристална топка с диаметър 75 cm е изработена в Япония от бирмански кристал.

Така нареченият “Хъркимър-диамант” представлява двувърх кварцов кристал, без призматична част, отличаващ се с много голяма бистрота и силен блясък. Счита се, че ако двама души държат по един Хъркимър-диамант и после си ги разменят, независимо колко далече са един от друг, кристалите ще поддържат връзката като връщат спомените.

Река Осъм

Река Осъм през есента на 2012 година.
Много ниско ниво на водата.
Необичайно бистра.

Снимах дъното на реката под "реконструиращия" се мост над Осъм край село Казачево (област Ловеч):

Правилно разположени пукнатини в седиментните скали на дъното на реката:

Дали има утаени златинки, песъчинки от интересни тежки минерали в тия пукнатини ?

Рекордно ниска слънчева активност

На всеки 11 години Слънцето преминава в състояние на висока активност.
Но вместо очаквания през 2012 година максимум на слънчевата активност, в момента се наблюдава необичайно ниска слънчева активност.

Текущото ниво на слънчевата активност е няколко пъти по-ниско от максималните стойности, регистрирани за 260 години непрекъснато наблюдение на Слънцето и само с няколко процента по-високо от времето на минимума на Далтон.

В историята са регистрирани два изключително дълбоки спада на слънчевата активност  -  минимумът на Маундер и минимумът на Далтон.

Слънцето се е намирало в минимума на Маундер от 1645 до 1715 година, а в минимума на  Далтон - от 1784 до 1810 година.

По времето на минимума на Маундер е била най-студената фаза на така наречения  «малък ледников период».

Текуща геомагнитна активност (по данни на «Лаборатория рентгеновской астрономии Солнца, ФИАН»):
На 31.X.2012г: усреднен планетарен Kp-индекс = 0 (3nT) 
На 1.XI.2012г: усреднен планетарен Kp-индекс = 4 (55nT)

Планетарният Kp-индекс е мярка за смутеността на земното магнитно поле. Той се дава в относителни единици, които варират от 0 до 9 в зависимост от смутеността на полето.