Разпознаване на импактни кратери

Когато бъде открита подозрителна форма на релефа, за която се предполага, че може да представлява метеоритен кратер, най-лесно е да се определят размерите ѝ - диаметър и дълбочина.

Отношението между диаметъра и дълбочината на кратера в някои случаи може да се използва като критерий за импактния му произход.

Импактните кратери са кръгли или елипсовидни, обикновенно твърде плитки. По-големите от тях, с диаметър към 100 метра и повече понякога са запълнени с вода и представляват езера.

Кратер «Ямата»

В България, край град Мартен (област Русе), се намира предполагаем метеоритен кратер, наречен «Ямата». Диаметърът му е към 20m, а дълбочината - около 5m.  Отношението между диаметъра и дълбочината е приблизително 20/5=4.

За да разберем дали тези стойности са "подходящи" за метеоритен кратер, може да ги  сравним със стойностите за някои други известни импактни кратери.

Кратерно поле Kaalijärv

Деветте кратера Kaalijärv, намиращи се на естонския остров Saaremaa (58°24'N, 22°40'E), са образувани от удара на фрагментиран IAB железен метеорит.
Главният кратер е пълен с вода и представлява езеро, а останалите кратери са сухи.
Диаметърът на главния кратер е 110m.
Чрез радиометрично датиране е установено, че тези кратери са образувани през  400-370г.пр.Хр.

Размерите на кратерите Kaalijärv са следните:

Диаметър, m	Дълбочина, m	Диаметър/Дълбочина
110	22	5
39	4	9.8
25-76	3.5	7.1-21.7
33	3.5	9.4
26	0.6	43.3
20	1.25	16
15	1	15
13	0.9	14.4
12	1	12

Кратерно поле Morasko 

Кратерното поле Morasko се намира в Полша (52°29'N, 16°54'E). Кратерите са образувани от падането на метеоритен дъжд приблизително преди 3500 до 5000 години.

Метеоритът Morasko е железен, тип октаедрит (IAB група).

Размерите на кратерите Morasko са следните:

Диаметър, m	Дълбочина, m	Диаметър/Дълбочина
100	13	7.7
63	5	12.6
50	10	5
45	4.5	10
35	4.5	7.8
25	4	6.3
24	2.5	9.6
15	1.5	10

Изводи

При кратерните полета Kaalijärv и Morasko малките кратери с диаметър 10-20 метра са  твърде плитки - с дълбочина едва около един метър. Кратерът "Ямата" има близък диаметър, но е значително по-дълбок.

Метеоритен кратер «София»

Освен големия метеоритен кратер Чиксулуб, за който се предполага, че е предизвикал измирането на динозаврите, оказва се, че и в България е открит (предполагаем) метеоритен кратер с подобни размери, наречен «София».

Спътникова фотография на района на импактната структура «София» (използвана е спътникова фотография от Google Maps):

 

Импактният (или ударен) кратер представлява геологическа структура, образувана в резултат от падането на метеорит.

«Астроблема» се нарича геологическа структура със значителни размери, образувана на мястото на древен метеоритен кратер.

Особено известен е импактният кратер Чиксулуб с диаметър 180 km, намиращ се на полуостров Юкатан, за който се предполага, че е образуван преди около 65 милиона години в резултат от удара (и гигантския взрив) на метеорит с диаметър 10 km.
И най-вече се предполага, че това импактно събитие, довело до образуването на астроблемата Чиксулуб, е предизвикало глобални промени на Земята, довели до измирането на динозврите.

Като преглеждах  «Полный каталог импактных структур Земли» , А. В. Михеева, ИВМиМГ СО РАН, обърнах внимание, че има регистриран предполагаем импактен кратер с името «София(SO)» и следните данни:

Географска ширина: 41,5°
Географска дължина: 24,5°
Диаметър: 150 km

Диаметърът от 150 km на «София» е сравним с диаметъра на «Чиксулуб», това е било гигантско импактно събитие от подобен мащаб, случило се в далечното геологическо минало.