Сателитно приемане през стъкло

Тъй като, въпреки че живея в града, бих желал да съм независим от кабелни

телевизии и други подобни, инсталирах и настроих сам апаратура за  сателитна телевизия.

 Счита се, че за приемане на сателитна телевизия е необходимо антената да бъде на открито и пред нея да няма прегради.

  Реших да опитам как се приема, когато антената е вътре в стаята.   Използвах Offset антенa 60 x 66 cm (наричана "заешко ухо") и скромен конвертор за Ku-band.

При опитите разполагах антената вътре в стаята, недалече от прозореца, зад двойно  стъкло или вътре в остъклена тераса с изглед приблизително на юг.

Първо насочвах антената по азимута, като следях сигнала на обикновен  Satellite Finder. Най-силен сигнал се получаваше от спътник Astra 19.2E . На второ място HotBird 13E и по-слаб от Eurobird 1 28.5E После уточнявах ъгъла на елевация на антената.

За постигане на задоволително приемане от някои транспондери се наложи да  завъртя конвертора около надлъжната му ос на някакъв странен ъгъл, който не съответства на теорията, поне в моите представи. Не ми стана ясно дали това се дължи на деполяризация на вълните или на  друга причина.

Установих, че при спътници в интервала 13Е-28Е приемантето е напълно  задоволително, сателитният приемник отчиташе сила на сигнала  75 - 78% и даже до 83% в някои случаи.

Това все пак се отнася за спътници с много мощно излъчване - от порядъка на 50 dBW над територията на България.

Кехлибар

Кехлибарът може да бъде прозрачен или непрозрачен. Обикновено има от бледо-жълт до червено-кафяв цвят. Специалистите различават над 200 цветове и оттенъци.

Най-големите находища са по Балтийското крайбрежие и в Доминиканската република.

Кехлибарът е вкаменена смола на боровете от вида Пинус сукцинифера и представлява полимер с тримерна структура. Съдържа 3 - 8% янтарна киселина. Възрастта на кехлибара е 35 - 140 милиона години (от неогена до долната креда), но най-често около 50 милиона години(палеоген). Понякога в него има включения от растения, насекоми и даже дребни животни.

Използва се повече от 6 хилядолетия. В Римската империя от кехлибар са  изработвали чаши за вино, ножове за рязане на гъби и други предмети.  Най-старите сведения за употребата на кехлибар се съдържат в клинопис на  обелиск от X век пр.Хр. (Британски музей). Чести са находките на  кехлибар в неолитните паметници (4000 - 1600 години пр.Хр.).

3500 години пр.Хр. жреците в Египет са носили украшения от кехлибар. Балтийският кехлибар е украсявал короната на египетския фараон Тутанхамон.

  У различните народи кехлибарът винаги се е считал за антидемоничен амулет. Обикновено не се носи в сребро, а само в мед или нейни сплави.  Червеният кехлибар се счита най-подходящ за магия. Той става магически когато в него се намират насекоми.

 В наше време от кехлибар се получават витамин D3, янтарна (сукцинова) киселина и антисептични средства.

Янтарната киселина е неспецифичен биостимулатор. Стимулира нервната система, използва се като противостресово, противовъзпалително и  антитоксично средство. Нейните препарати помагат за нормализация на  алкално-киселинното равновесие на кръвта и възстановяване на силите даже у лица на преклонна възраст. Добре действа при патология на сърдечния мускул, при лечение на артрити, анемии, като физиологичен стимулатор на дишането (особено след наркоза).

За по-добро запазване кехлибара трябва да се съхранява в тъмна и влажна среда.

Известен е и така неречения бирмит (добива се в Бирма), който представлява изкопаема кехлибароподобна смола с огнен, меден, червен или светлокафяв  цвят, обикновено непрозрачна и по-твърда от балтийския кехлибар.

Също с органичен произход, но по-различен от кехлибара е така наречения гагат или сапровитрен, наричан понякога черен кехлибар. Той е кафяво-черен  до черен, плътен, хомогенен, жилав, непрозрачен с ярък смолист блясък.  Принадлежи към групата на кафявите въглища. Образуван е при битуминизацията  на дървета от семейство араукарии.

  Намиран е и в България, в Предбалкана. Известен е от неолита (откривани  са закръглени късчета гагат, обработени с кремъчни инструменти).  В Древен Египет от полиран гагат са изработвали огледала.

Диамант

Най-често срещаните диаманти са безцветни или оцветени с бледи оттенъци на жълто, кафяво, сиво, зелено, розово, крайно рядко черни. Със силен диамантен блясък и прозрачност на чиста вода при използваните в бижутерията. Съществуват диаманти с примеси на бор, които имат полупроводникови свойства и често са сини. Ярко оцветените прозрачни кристали се считат за уникални и получават индивидуални наименования.  На диамантите с маса повече от 10 карата се дават собствени имена.

Още около 3000 години пр.Хр. диамантите са били известни в Индия  и до средата на XVIII век тя е била основния доставчик. През VI век диаманти са били открити на о.Калимантан. През 1726 година са открити диамантените разсипи в Бразилия.

  В Европа са известни само отделни находки на диаманти. Диаманта са намирани в Испания, а също и в Чехия (първият от които през 1869 г).

  Промишлените диамантоносни райони имат ясни географски граници и са привързани към определени геологически провинции. В продължение на много години се е считало, че единственият източник на диаманти са кимберлитовите тръби, разположени на древните платформи. Но по-късно диаманти са открити и в други геологически структури, където няма диамантоносни взривни тръби и кимберлити.

Установено е, че практически повсеместно се срещат дребни диаманти, които по своите свойства рязко се отличават от диамантите на промишлените находища.

Тези диаманти могат да се открият в пясъците, чакълите, пясъчниците, но предимно в тази им част, която е обогатена с тежки минерали, т.е. в разсипите. Обикновено за да се намери поне едно кристалче, е необходимо да се обогати не по-малко от 10 - 15 куб.м. пясъци или чакъли. Но в разсипите, например в прибрежно-морските пясъци на Украйна в един кубичен метър са намирани хиляди дребни диаманти. Дребни диаманти са открити почти по цяла  Южна Украйна в теригенни отложения на възраст от карбонова до кватернерна, в делтовите и плажните пясъци на западното крайбрежие на Черно море.  Част от тези дребни диаманти имат космически произход. Размерите им са от  0,1 - 0,3 mm до 1,5 mm .

  За първи път диаманти в метеорит са били открити през 1898 г. От минералога М.В.Ерофеев и химика П.А.Лачинов в метеорита Новый Урей  (Novyi Urei)

  На дъното на метеоритни кратери, получени от падането на гигантски  метеорити понякога се намират диаманти с размери до 1,2 mm във вид на  безформени мътновати зърна или пластинки с разтопени краища. Те се  образуват под въздействие на удара и се наричат импактни диаманти.

За първи път дребни диаманти в метеоритен кратер били намерени през 1891 г. в кратера Canyon Diablo. Той е образуван преди 50000 години от падането на железен метеорит с диаметър 60 - 70 m .

Френският минералог Н.Муасан разтворил в солна киселина 53 kg вещество от кратера Canyon Diablo . Останало около 800 g въглеродно вещество в  което се съдържали дребни черни закръглени диамантени зърна. В този  кратер са намирани и светлооцветени кристали (даже бели) което е рядкост  при импактните диаманти. Отделните зърна диамант и неговата хексагонална  разновидност лонсдейлит в този случай са много малки - агрегатите им с графит и силикати са не по-големи от 3 x 3 x 5 mm.

Минералогия

Забелязвам, че минералогията не е много популярна наука, въпреки че така наречените камъни са навсякъде .