сряда, 12 декември 2012 г.

Метеорен поток Геминиди

През 2012 година метеорният поток Геминиди ще достигне максимума си през нощта на 13 срещу 14 декември. Броят на метеорите се очаква да достигне до 120 в час. Това е един от най-интензивните метеорни потоци през годината.
Метеорите са бавни, ярки, бели-синкави. Има много болиди. Луната няма да пречи на наблюденията (новолуние).

Потокът Геминиди е породен от астероида Фаетон (3200 Phaethon или 1983 TB), открит през октомври 1983 г. С това се отличава от повечето други метеорни потоци, чиито родителски тела са комети.
Радиантът на потока е в съзвездието Близнаци (Gemini). На географската ширина на България това съзвездие е видимо вечер към изток и след полунощ се издига почти в зенита.

Максимумът на активността на потока се очаква на 14 декември около 01.30 часа местно време (България).

Прогнозата за времето над България е добра засега. Може би ще е ясно.
Останал съм обаче с впечатлението, че при почти всеки голям метеорен поток времето е облачно и вали. Подозирам, че метеоритният прах провокира кондензацията в атмосферата, когато метеорологичните условия позволяват това.

По време на метеорния поток Персеиди около 13 август е обратното - обикновено времето е ясно.

неделя, 2 декември 2012 г.

Кремъчно сечиво

Случайна находка от ловешко - кремък, изглежда обработен от праисторически хора:

Кремъчен артефакт от неолита

Размери: приблизително 20 x 30 mm.

Не съм археолог, но знам за други подобни кремъчни остриета и стъргалки от неолита.
Освен това, не съм виждал такъв тип кремък да се среща в естествен вид на това място, а само далече надолу - в плевенско.

Земно и метеоритно желязо

Самородното желязо присъства често в състава на метеоритите.
Характерно за метеоритното желязо е значителното съдържание на никел.
В много случаи това позволява да бъде разпознат един метеорит.
Разпознаването се усложнява от това, че, макар и рядко, самородното желязо се среща и в земните скали. Намират се и много продукти от техническата дейност на човека, съдържащи желязо.

Тест за никел


За бързо разпознаване на метеорити в практиката се използва химически тест за никел, основан на следната реакция.

Откриване на Ni++ йони (реакция на Л.А.Чугаев):
  • капка разтвор на никелова сол
  • 3-6 капки амонячен разтвор
  • 2-3 капки спиртен разтвор на диметилглиоксим
  • образува се ярко оцветена розово-червена утайка от вътрешнокомплексната сол диметилглиоксимат на никела:
 
Уравнение на реакцията за откриване на никел с диметилглиоксим
 
Реакцията се провежда при pH=8 (слаб амонячен разтвор).
Откриваем минимум: 0,16μg. Гранична концентрация: 1:3.105.
Присъствието на Fe++ също води до червено оцветяване. Cu++ дава кафяво-червено оцветяване.

Необходимо е да се окисли Fe++ до Fe+++ с водороден прекис или HNO3 и да се преведе Fe+++ в комплекс с винена киселина или сегнетова сол.В присъствие на Fe+++ се добавя сегнетова сол или натриев флуорид и вместо воден разтвор на амоняк се използва сода каустик.
Чувствителността на реакцията се повишава значително в присъствието на окислители: бром, йод и др.

Изследване на находки


Следващите снимки на железни и железокаменни находки от района на Разград получих от Генчо Димитров.

На тази снимка се вижда как той е приложил химическия тест за никел върху разрязаната повърхност, на която се открива метал:

Никел-тест на желязна находка

Ясното малиново-червено оцветяване може да се счита за положителен резултат от теста - да, има никел. В някои случаи това е свидетелство (но все пак не достатъчно доказателство) за метеоритния произход на находката.

Шлифованата повърхност на друг образец при увеличение 10 пъти:

Строеж на находка под увеличение 10x

Вижда се характерен строеж от ъгловати образувания, потопени в метална матрица. Изглежда интересно.
За сравнение, снимки на някои доказани метеорити:

«Метеоритно желязо, троилит, оливин - метеорит Seymchan»

«Метеоритно желязо - метеорит Barbianello»

Обратни примери - самородно желязо с неметеоритен произход в земни скали:

«Земно самородно желязо в базалтова матрица»

«Сегрегации от капки самородно желязо в земен базалтов образец»

неделя, 25 ноември 2012 г.

Лунните цикли и здравето

Според древните схващания, запазени до сега в китайската медицина, човекът представлява малък космос, повтарящ устройството и движенията в големия Космос (процесите в човешкото тяло "следват" движението на небесните тела).
Най-силно тази връзка между небесните тела и човешкия организъм се вижда при движението на Слънцето и Луната.

Практикуващите медитация са установили, че вътрешната енергия (Ци) в човешкото тяло извършва обиколка, наречена "малък Небесен кръговрат", синхронно с движението на Луната.
В течение на един лунен месец, енергията постепенно се издига от долната част на гръбнака до главата, после се спуска по предната част на тялото надолу, след което цикълът се повтаря.
Така при новолуние вътрешната енергия е в долната част на тялото, при фази първа или трета четвърт е в средата на тялото, а при пълнолуние - в главата.
При това, в зависимост от особеностите на конкретния човек, тази концентрация на енергия в определена област на тялото (при съответната фаза на Луната) може да се прояви по различен начин.

Освен върху човека, Луната влияе и върху цялата жива и нежива природа на Земята.
През IV век Питий установява, че в зависимост от фазата на Луната, морските приливи биват високи (при новолуние и пълнолуние) или ниски (при първа и трета четвърт).
Жените могат да разкажат за физиологичните цикли, които следват месечния период на движение на Луната.
Интересно е, че според древнокитайската философия жените, водата, както и Луната, представят тъмното начало «Ин».
Поради силното въздействие на Луната, изглежда, че съобразеният с нейното движение лунен календар е по-смислен от обикновения слънчев календар.

Луната


Фазите на Луната представляват последователни изменения (в течение на месеца) на видимата форма на Луната, зависещи от нейното положение спрямо Слънцето и Земята:
  1. Новолуние (изцяло неосветена Луна)
  2. Млада Луна
  3. Първа четвърт
  4. Между първа четвърт и пълнолуние
  5. Пълнолуние (изцяло осветена Луна)
  6. Между пълнолуние и трета четвърт
  7. Трета четвърт
  8. Стара Луна
На всяка от тези 8 фази се пада продължителност по около 3,6913 денонощия от 29,5306 - те денонощия на синодичния месец.

Месецът


Месецът представлява интервал от време, близък до периода на обиколка на Луната около Земята. Различават се:
  1. Синодичен месец (29,5306 средни слънчеви денонощия) - период от време, през който Луната преминава през последователността от всичките си фази от новолунието през първата четвърт, пълнолунието, третата четвърт и до следващото новолуние, като при това извършва пълно завъртане около Земята спрямо Слънцето.
  2. Сидеричен (звезден, истински) месец (27,3217 денонощия) - времето за едно пълно завъртане на Луната около Земята спрямо звездите.
  3. Драконичен месец (27,2122 денонощия) - интервалът от време между две последователни преминавания на Луната през един и същ възел на орбитата.
Календарният месец в слънчевия календар НЕ зависи от фазите на Луната и е дълъг от 28 до 31 денонощия.
Установено е, че  в далечното геологично минало (преди 400 милиона години), през Девонския период, лунният месец е бил с продължителност 21 денонощия.

Календарът


Календарът е система за изчисляване на големи интервали от време, основана на периодичността на видимите движения на небесните тела.
Най-разпространен е слънчевият календар, който се основава на слънчевата (тропичната) година.

Използва се и лунният календар, в който началото на календарните месеци съответства на моментите на новолуние.
Лунният месец (синодичен) е дълъг 29 денонощия 12 часа 44 минути 2,9 секунди.
12 такива месеца съставят лунната година, дълга 354 денонощия, която е с 11 денонощия по-кратка от тропичната година.

Приливите


Различават се:
  1. Морски приливи - периодични колебания на нивото на морето, причинени от силите на привличане на Луната и Слънцето, заедно с центробежните сили при въртенето на системите Земя-Луна и Земя-Слънце.
  2. Земни приливи - деформации на твърдото тяло на Земята под въздействието на същите сили, които причиняват морските приливи.
  3. Атмосферни приливи - колебания на атмосферното налягане, причинени от същите сили.
По-голямата от тези сили - лунната, определя характеристиките на морските приливи.
Височината на прилива е около 1 m в открития океан и до 18 m край брега.
При земния прилив земната повърхност се издига във вертикална посока до 50 cm, при което се променя и силата на земното притегляне.
Атмосферните приливи предизвикват полуденонощни изменения на приземното атмосферно налягане и имат голямо значение за динамиката на горната атмосфера.

В дадена точка на Земята през денонощието ще има първи прилив (породен от лунната гравитация), когато точката е срещу Луната и втори прилив (породен от центробежната сила) след 12 часа, когато точката е на противоположната страна. Когато точката се намира в положение, перпендикулярно на оста на приливите, тогава ще има отливи (6 часа след прилива).

Слънцето също оказва гравитационно въздействие върху Земята и океанската вода, но това въздействие е около 2 пъти по-слабо от въздействието на Луната.
Когато Слънцето, Луната и Земята са наредени в една линия (при новолуние или пълнолуние), приливите и отливите (наричани сизигийни) са най-големи.
Когато Луната е в перпендикулярно положение (първа или трета четвърт), тогава приливите и отливите (наричани квадратурни) са около 2 пъти по-малки от сизигийните.

събота, 24 ноември 2012 г.

Край село Врабево

Неотдавна снимах околностите на село Врабево (област Ловеч).
Много спокойно място:

Околностите на село Врабево, ловешка област

В района на селото през 1904 година е минал най-големият, известен до сега, метеоритен дъжд в България. Движел се е от север на юг. Най-големият, намерен в района на Врабево, къс от метеорита е бил с тегло 3815 g.

Първото подробно описание на метеорита е публикувано от проф. Георги Бончев през 1910г. Метеоритът е определен като сив брекчиран хондрит, по-късно определянето е уточнено до оливин-бронзитов хондрит от клас "равновесен H5 хондрит".

Самородното желязо, което се съдържа в метеорита, е във вид на зърна с неправилна форма и големина до 3-4 mm, впръснати в масата на метеорита. Железните зърна са описани като черни, на места ръждясали. НЕ са открити видманщетенови фигури. Самородното желязо е 15,01 % от масата на метеорита и съдържа 0,48 % никел.

Изводи


Теренът не е особено подходящ за търсене на метеорити - растителност и неравно.
Самият метеоритен дъжд е паднал отдавна.
Метеоритът е каменен, с неголеми железни впръслеци, което прави трудно търсенето с металотърсач.
Желязото от метеорита е податливо на ръждясване, с много ниско съдържание на никел, което затруднява запазването и различаването му от неметеоритно желязо.

В много случаи голямото съдържание на никел и характерните видманщетенови фигури на желязото служат като първо доказателство за метеоритния произход на находката. Тук този критерий е неприложим.

Хондрити от клас H5


Хондритите представляват каменни метеорити, които се състоят от хондри - сферични тела с размери (обикновено) до няколко милиметра. Хондрите са изградени предимно от силикатни минерали и се намират в дребнозърнеста маса с близък до техния минерален състав.
Сложната вътрешна структура и морфологията на хондрите показват, че някои от тях след образуването си са претърпели вторични изменения, свързани с метаморфизъм и други явления.
Структурата и морфологията на хондрите се използва за оценяване на равновесното състояние на минералните асоциации в хондритите и тяхната класификация.

Към група "H" принадлежат така наречените "обикновени" хондрити с високо съдържание на желязо (средно около 28 %).

Хондритите от петрологичен тип "5" съдържат хондри със силно размити граници (но много от тях все още различими); няма стъкло и фелдшпатови кристали, забележими в шлиф; силикатите, металът и троилитът са в равновесни съотношения; средно съдържание на Ni < 0,5 %.

понеделник, 19 ноември 2012 г.

Ин и Ян

От дълбока древност учението за Ин и Ян е основа на китайската философия и медицина. Според древните китайци, всички явления в природата и човека се обясняват чрез взаимодействието между началата Ин и Ян.

Древната концепция за Ин и Ян е изложена в «Книгата на промените» («И Дзин»). Първоначално Ин е означавало сянката - северния склон на планината и южния бряг на реката (понеже през деня Слънцето свети така, че гледана от юг, реката изглежда тъмна), а Ян е означавало светлото - южния склон на планината и северния бряг на реката.

На основата на този смисъл за тъмно и светло, концепцията за Ин и Ян се разпространява върху всички полярни противоположности в природата, включително върху отношенията между мъжете и жените.

Понятията "творческо" (Циен) и "приемащо" (Кун) от «Книгата на промените», са по-малко абстрактни от понятията Ян и Ин. Символи на "творческото" и "приемащото" са Небето и Земята.

В древнокитайския трактат «Ней Дзин» се казва:

Чистата субстанция Ян се претворява в Небето;
мътната субстанция Ин се претворява в Земята...
Небето - това е субстанция Ян, а Земята - това е субстанция Ин.
Слънцето - това е субстанция Ян, а Луната - това е субстанция Ин...
Субстанцията Ин - това е покой, а субстанцията Ян - това е подвижност.
Субстанцията Ян поражда, а субстанцията Ин отглежда.
Субстанцията Ян преобразува диханието-Ци, а субстанцията Ин формира телесната форма.

В канона «Су Вън» се казва: «... огънят и водата - това са символи на Ян и Ин».

Тук е използвано древното понятие "Ци", често превеждано като "жизнена енергия". Китайската идеограма, означаваща жизненото дихание "Ци", е изобразявала пара, издигаща се над стоящо на огъня гърне с ориз.

Според тези схващания, жените по своята природа представляват началото Ин, а мъжете - началото Ян. Символът "Тай Дзи" (Ин-Ян) първоначално е представлявал две риби - самка и самец, гонещи се в кръг. Освен това, вътре в Ин има нещо от Ян, а вътре в Ян - нещо от Ин, което се изобразява с малките кръгчета (очите) в противоположен цвят:

Тай Дзи (Ин и Ян)
 

Уравновесяване на Ин и Ян


За постигане на хармония, мъжете се нуждаят от женската енергия Ин, а жените - от мъжката енергия Ян. Извън човека също има източници на енергиите Ин и Ян, от които особено големи са природните стихии.

Мъжете, които се нуждаят от енергия Ин, могат да я получават от Земята или от различни други източници. За мъже се препоръчва релаксация и неподвижна медитация, които развиват спокойствие и други Ин-качества.

Жените, които се нуждаят от енергия Ян, могат да я получават от Небето или от различни други източници. За жени се препоръчват противоположните методи - стимулиране на активност и подвижност (развиване на Ян-качества).

Балансирано хранене


Енергиите Ин и Ян в тялото могат да се уравновесят чрез балансирано хранене. Храна с чиста енергия Ин е например захарта, а храна с чиста енергия Ян - чесъна.

За мъже се препоръчва повече сол, умерено количество животинска храна, а за жени - по-малко сол, повече зеленчуци, може и съвсем без животинска храна.

Работа с природните стихии


Даже в обикновенния живот понякога се вижда стремежа на хората да получат недостигащите им Ин или Ян. Например, когато извършва земеделска работа, човек получава Ин от Земята.

Когато мъж се стреми към водната стихия или към земята, например като водолаз или пещерняк, това е неосъзнат стремеж към началото Ин. С подобна цел в източните практики са медитирали, седейки в яма, изкопана в земята.
Когато жена се стреми към небето, към планините, например като алпинистка или парашутистка, това е стремеж да получи от началото Ян.

събота, 17 ноември 2012 г.

Минерали със злато и сребро

В природата минералите често образуват парагенетични асоциации - групи минерали, които се срещат заедно, тъй като са свързани с общи условия на образуване.

В таблицата съм събрал някои минерали, заедно с които вървят златото и среброто.
В първата колона е минерала. Във втората и третата колона - описание в какъв вид се срещат среброто и златото с този минерал.

В разсипите закономерностите са други - там златото върви заедно с тежки и устойчиви минерали като магнетит, рутил, гранати, циркон, илменит, монацит.


Минерал Сребро, Ag Злато, Au
Галенит, PbS често, понякога до 5% по-рядко, като парагенеза
Пирит, FeS2 има, 4-320g/t често, като примеси;като парагенеза, 60-100g/t
Сфалерит, ZnS като парагенеза като парагенеза, по-рядко
Пиротин, Fe0.85S като парагенеза
Халкопирит, CuFeS2 понякога, в незначителни количества; като парагенеза понякога, в незначителни количества; като парагенеза
Арсенопирит, FeAsS има понякога, като парагенеза
Кварц, SiO2 като парагенеза, често
Халкозин, Cu2S обикновено, като примеси
Аргентит, Ag2S като парагенеза
Антимонит, Sb2S3 почти винаги, като примеси почти винаги, като примеси
Тетраедрит,Cu12Sb4S13 има като парагенеза
Пираргирит,Ag3SbS3 като парагенеза
Прустит, Ag3AsS3 като парагенеза
Самородна мед, Cu понякога, като включения по-рядко, като твърд разтвор, 2-3%
Самородно сребро, Ag често, като примеси;като парагенеза
Самородно злато, Au като твърд разтвор; като парагенеза
Барит, BaSO4 като парагенеза
Церусит, PbCO3 като парагенеза
Флуорит, CaF2 като парагенеза
Шеелит, CaWO4 като парагенеза
Турмалин като парагенеза


вторник, 13 ноември 2012 г.

Херкимер или не ?

Безцветният прозрачен кристален кварц се нарича «планински кристал» . Среща се във вид на едновърхи или двувърхи кристали.

На много места се срещат разновидности на планинския кристал, които по своя блясък и форма могат да бъдат оприличени на диаманти, затова носят специални търговски имена, като например:
  1. «Мармарошки диаманти» от района Марамуреш в Западните Карпати в Румъния. Кварцови кристалчета с размери 1-12 mm, прозрачни, много чисти, с правилна форма и силен блясък. Използват се в ювелирни изделия без предварителна обработка;
  2. «Херкимер диаманти» («хъркимър диамант») от окръг Херкимер в щат Ню Йорк (САЩ). Също представляват кварцови кристали.
Преди време взех този кристал, носещ гордото търговско наименование «херкимер диамант»:

Двувърх кварцов кристал (херкимер ?)

Кристалчето е дълго приблизително 26 мм. Представлява двувърх кварцов кристал с естествени кристалографски форми. Безцветен, много бистър, с малко течни включения.
Но прекалено издължен по едната ос. Типичният «херкимер диамант» обикновено има облик, по-близък до изометричния.

Освен това, малко заоблените ръбове показват, че този кристал е бил леко шлифован.  Така се разкрива бистрата вътрешност на кристала, но вие не правете така, щеше да си е друго, ако това беше напълно необработен кристал в естествения си вид.

Определяща за истинския «херкимер» е формата - трябва да бъдат развити определени стени от кристалографските форми на кварца, характерни за «херкимер диамант».

събота, 10 ноември 2012 г.

Галенитът и среброто

В България галенитът е добре познат минерал, най-често от оловно-цинковите находища в Родопите. Обикновенно образува агрегати от кубични кристали.
Често съдържа сребро, което променя формите на кристалите му.
Галенитът със значително съдържание на сребро образува кристали с октаедрични форми (вместо по-обикновенните кубични форми).

Направи ми впечатление една "алхимична" закономерност.
В наше време минералите се изучават с научни методи.
В по-далечното минало обаче се е използвала оценка по различни видими или умозрителни  признаци, вместо научни измервания.
Например скъпоценните камъни са се определяли по цвят, деляли са ги на мъжки и женски и по други, странни за нас признаци.
Все пак, тези старинни възгледи са имали своя смисъл, както се вижда от сравнението между минералите галенит и (самородно) сребро.

ГАЛЕНИТ


Химична формула - PbS.
Твърдост 2,5-2,7 по Моос.
Относително тегло 7,58.
Цвят оловно-сив със силен метален блясък.
Кубична сингония.
Обикновенно с примеси от Ag, Bi, Sb, As, Se, Te, Fe, Zn и др..
Може да съдържа Cu, постоянно съдържа Ag.
Има октаедричен хабитус при наличие на Ag.
Включенията от Bi причиняват отделност по {111}.
В екзогенни условия преминава в англезит(PbSO4), церусит(PbCO3) и др. минерали, които са слабо разтворими и образуват коричка, която предпазва галенита от по-нататъшно разлагане.  

СРЕБРО


Химична формула - Ag.
Твърдост 2,5-3 по Моос.
Относително тегло 10,1-11,1.
Цвят сребърнобял с кремав оттенък, бързо потъмнява до сив, сивочерен и черен.
Силен метален блясък.
Кубична сингония. Най-чести форми - куб и октаедър.
Среброто се среща в кварц-калцитови и кварц-баритови жили заедно с аргентит, галенит, сулфосоли, златни и сребърни телуриди и др..
В кварц-доломитови и анкеритови жили: в асоциация с халкопирит, прустит, пираргирит, арсениди на кобалта и никела и др..
Минерална асоциация: злато, галенит, сфалерит, барит, церусит, флуорит.

Естествена алхимия


По основни видими качества, които са могли да бъдат установени в древността, галенитът и среброто си подхождат:

  1. Силен метален блясък и при двата минерала, сребърнобял цвят на среброто, който обаче в естествени условия бързо потъмнява, сякаш приближавайки се до сивото на галенита;
  2. И среброто и галенитът не са твърди, но са много тежки;
  3. Кристализират във форми от кубичната сингония;
  4. На въздуха са устойчиви, не се разлагат.
Среброто е благороден метал. "Странно", но галенитът съдържа олово, от което алхимиците са работили да получат благородни метали.
Случайно се оказва, че галенитът в природата обикновенно съдържа сребро, или закономерно се среща заедно със сребро. Разбира се, не се счита, че това сребро се е образувало от оловото.
 

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Планински кристал

Прозрачен безцветен кристален кварц, полускъпоценен камък.  Римските патриции през лятото са охлаждали ръцете си с топки от планински кристал, тъй като той има значително по-голяма топлоемкост от стъклото (студенее при допир). Самото наименование “кристал” води началото си от гръцката дума “кристалос”, означаваща “лед”.

Един от най-големите предмети от планински кристал е топката с диаметър 32,7 сантиметра, изработена в Китай от бирмански кристал, която се пази в Смитсъновата институция във Вашингтон.

Талисманчетата от планински кристал винаги са се използвали при гадателството и магьосничеството. Счита се, че планинският кристал помага за опазване чистотата на душата и носи радост. Той е един от камъните на ясновидците. Използва се за осъществяване на телепатична връзка. Повишава духовната енергия.

Кристалните топки се използват за гадаене, предсказване на бъдещето и медитация. Препоръчва се диаметърът на кристалната топка да бъде най-малко 38 милиметра. Най-голямата известна кристална топка с диаметър 75 cm е изработена в Япония от бирмански кристал.

Така нареченият “Хъркимър-диамант” представлява двувърх кварцов кристал, без призматична част, отличаващ се с много голяма бистрота и силен блясък. Счита се, че ако двама души държат по един Хъркимър-диамант и после си ги разменят, независимо колко далече са един от друг, кристалите ще поддържат връзката като връщат спомените.

събота, 3 ноември 2012 г.

Река Осъм

Река Осъм през есента на 2012 година.
Много ниско ниво на водата.
Необичайно бистра.

Снимах дъното на реката под "реконструиращия" се мост над Осъм край село Казачево (област Ловеч):

Дъното на река Осъм под моста при Казачево

Правилно разположени пукнатини в седиментните скали на дъното на реката:

Поглед към дъното на река Осъм от моста при Казачево

Дали има утаени златинки, песъчинки от интересни тежки минерали в тия пукнатини ?

Пукнатини и водорасли на дъното на река Осъм под моста при Казачево

четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Рекордно ниска слънчева активност

На всеки 11 години Слънцето преминава в състояние на висока активност.
Но вместо очаквания през 2012 година максимум на слънчевата активност, в момента се наблюдава необичайно ниска слънчева активност.

Текущото ниво на слънчевата активност е няколко пъти по-ниско от максималните стойности, регистрирани за 260 години непрекъснато наблюдение на Слънцето и само с няколко процента по-високо от времето на минимума на Далтон.

В историята са регистрирани два изключително дълбоки спада на слънчевата активност  -  минимумът на Маундер и минимумът на Далтон.

Слънцето се е намирало в минимума на Маундер от 1645 до 1715 година, а в минимума на  Далтон - от 1784 до 1810 година.

По времето на минимума на Маундер е била най-студената фаза на така наречения  «малък ледников период».

Текуща геомагнитна активност (по данни на «Лаборатория рентгеновской астрономии Солнца, ФИАН»):
На 31.X.2012г: усреднен планетарен Kp-индекс = 0 (3nT) 
На 1.XI.2012г: усреднен планетарен Kp-индекс = 4 (55nT)

Планетарният Kp-индекс е мярка за смутеността на земното магнитно поле. Той се дава в относителни единици, които варират от 0 до 9 в зависимост от смутеността на полето. 

понеделник, 29 октомври 2012 г.

Разпознаване на импактни кратери

Когато бъде открита подозрителна форма на релефа, за която се предполага, че може да представлява метеоритен кратер, най-лесно е да се определят размерите ѝ - диаметър и дълбочина.

Отношението между диаметъра и дълбочината на кратера в някои случаи може да се използва като критерий за импактния му произход.

Импактните кратери са кръгли или елипсовидни, обикновенно твърде плитки. По-големите от тях, с диаметър към 100 метра и повече понякога са запълнени с вода и представляват езера.

Кратер «Ямата»


В България, край град Мартен (област Русе), се намира предполагаем метеоритен кратер, наречен «Ямата». Диаметърът му е към 20m, а дълбочината - около 5m.  Отношението между диаметъра и дълбочината е приблизително 20/5=4.

За да разберем дали тези стойности са "подходящи" за метеоритен кратер, може да ги  сравним със стойностите за някои други известни импактни кратери.

Кратерно поле Kaalijärv


Деветте кратера Kaalijärv, намиращи се на естонския остров Saaremaa (58°24'N, 22°40'E), са образувани от удара на фрагментиран IAB железен метеорит.
Главният кратер е пълен с вода и представлява езеро, а останалите кратери са сухи.
Диаметърът на главния кратер е 110m.
Чрез радиометрично датиране е установено, че тези кратери са образувани през  400-370г.пр.Хр.

Размерите на кратерите Kaalijärv са следните:


Диаметър, m Дълбочина, m Диаметър/Дълбочина
110 22 5
39 4 9.8
25-76 3.5 7.1-21.7
33 3.5 9.4
26 0.6 43.3
20 1.25 16
15 1 15
13 0.9 14.4
12 1 12

Кратерно поле Morasko 


Кратерното поле Morasko се намира в Полша (52°29'N, 16°54'E). Кратерите са образувани от падането на метеоритен дъжд приблизително преди 3500 до 5000 години.
Метеоритът Morasko е железен, тип октаедрит (IAB група).

Размерите на кратерите Morasko са следните:

Диаметър, m Дълбочина, m Диаметър/Дълбочина
100 13 7.7
63 5 12.6
50 10 5
45 4.5 10
35 4.5 7.8
25 4 6.3
24 2.5 9.6
15 1.5 10

Изводи


При кратерните полета Kaalijärv и Morasko малките кратери с диаметър 10-20 метра са  твърде плитки - с дълбочина едва около един метър. Кратерът "Ямата" има близък диаметър, но е значително по-дълбок.

вторник, 23 октомври 2012 г.

Инструментални усилватели

Инструменталният усилвател (наричан още измервателен усилвател) е диференциален усилвател с характеристики, подходящи за измервателни цели: много малки стойности на дрейфа и на шума, много високи коефициенти на усилване и на подтискане на синфазен сигнал, много високо входно съпротивление.

Типичен пример за инструментален усилвател, произвеждан от Analog Devices във вид на интегрална схема, е AD620.

Характеристики на AD620:
  Захранване: от ±2.3 V до ±18 V
  Консумация: 1,3 mA.
  Усилване: от 1 до 10000 (задава се с един външен резистор)
  Шум: 0.28 µVp-p (от 0.1 Hz до 10 Hz)
  Честотна лента:
    120 kHz (при усилване 100)
    800 kHz (при усилване 10)
  Подтискане на синфазен сигнал: 100 dB

Класическа симетрична структурна схема на инструментален усилвател от три операционни усилвателя:

Схема на симетричен инструментален усилвател

Съществува и схема на инструментален усилвател от два операционни усилвателя:

Схема на асиметричен инструментален усилвател

Коефициентът на подтискане на синфазен сигнал е толкова по-голям, колкото по-голямо е усилването на инструменталния усилвател.

Една от областите на приложение на инструменталните усилватели е медицинската електроника - устройства за електрокардиография, електроенцефалография, електромиография.

Проведох експерименти за наблюдение на биоелектрични сигнали от човешкото тяло с инструментален усилвател от два операционни усилвателя. Използвах два операционни усилвателя OP07CP и захранване ±3V от две литиеви батерии CR2450. Коефициентът на усилване по напрежение е 500 пъти.

Входовете на усилвателя са свързани с две никелирани метални пластинки, върху които човек допира по един пръст на лявата и дясната ръка. Това са сухи, нефиксирани електроди, които обикновено не се използват в медицината, поради нестабилността и високото преходно съпротивление, но са по-практични. Полученият биоелектричен сигнал от пръстите на ръцете има ниво от порядъка на 1mVp-p

Изходът на усилвателя е свързан към звуковия вход (Line In) на компютър.
Поради строгите изисквания за безопасност е напълно неприемливо да съществува галванична връзка със захранващата мрежа ~220V. Затова използвах лаптоп, работещ на батерия, към който е включен USB -аудио интерфейс и усилвателят е включен към неговия Line In вход. Полученият биоелектричен сигнал е смес от електрическите сигнали на мускулите на ръцете и кардиограмата.

Динамична спектрограма на биоелектричния сигнал между пръстите на лявата и дясната ръка:

Спектрограма на електрокардиографски сигнал

Белите вертикални ленти в дясната част на спектрограмата са се появили, когато пръстите са били допрени до електродите и очевидно са породени от "кардиографския" сигнал.

петък, 19 октомври 2012 г.

Наблюдаване на спорадични метеори

Спорадичните метеори не принадлежат на главните метеорни потоци, появяват се случайно и могат да бъдат наблюдавани по всяко време от годината.

Броят на метеорите е:
- минимален през Март-Април
- аномално увеличен през Май-Юли
- максимален през Септември

Извън периода на активност на главните метеорни потоци часовото число на метеорите е:
- минимално около 18 часа местно време
- максимално в ранните утринни часове (около 6 часа)

След полунощ метеорите са средно 2 пъти повече, отколкото вечер.

В ясна безлунна нощ с невъоръжено око могат да се забележат метеори с яркост до +5 ...+6-та звездна величина. Наблюдателят уверено забелязва практически всички метеори с яркост до около +2m (т.е. с яркост, не по-малка от яркостта например на алфа-Голяма мечка: +2m или Полярна звезда: +2,5m).

В течение на 1 час могат да се забележат от 6 до 16 (средно около 10) спорадични метеора от 6-та величина и по-ярки.

Метеори, които по яркост превъзхождат Венера (-4m), се наричат болиди.
Полетът на болида може да трае няколко секунди (не повече от 15-20 секунди, обикновено 5-10 секунди или по-малко).

На едно място на Земята през нощта болид, по-ярък от Луната в пълнолуние (-12,6m), може да се наблюдава средно 1 път на 2-3 години.

Една дългоживееща метеорна следа може да се види за 150 часа наблюдения.
За сравнение: честотата на следите от Персеиди, Ориониди и Леониди е 3 пъти по-голяма.

вторник, 16 октомври 2012 г.

Метеоритен кратер «София»

Освен големия метеоритен кратер Чиксулуб, за който се предполага, че е предизвикал измирането на динозаврите, оказва се, че и в България е открит (предполагаем) метеоритен кратер с подобни размери, наречен «София».

Спътникова фотография на района на импактната структура «София» (използвана е спътникова фотография от Google Maps):


Импактният (или ударен) кратер представлява геологическа структура, образувана в резултат от падането на метеорит.

«Астроблема» се нарича геологическа структура със значителни размери, образувана на мястото на древен метеоритен кратер.

Особено известен е импактният кратер Чиксулуб с диаметър 180 km, намиращ се на полуостров Юкатан, за който се предполага, че е образуван преди около 65 милиона години в резултат от удара (и гигантския взрив) на метеорит с диаметър 10 km.
И най-вече се предполага, че това импактно събитие, довело до образуването на астроблемата Чиксулуб, е предизвикало глобални промени на Земята, довели до измирането на динозврите.

Като преглеждах  «Полный каталог импактных структур Земли» , А. В. Михеева, ИВМиМГ СО РАН, обърнах внимание, че има регистриран предполагаем импактен кратер с името «София(SO)» и следните данни:

Географска ширина: 41,5°
Географска дължина: 24,5°
Диаметър: 150 km

Диаметърът от 150 km на «София» е сравним с диаметъра на «Чиксулуб», това е било гигантско импактно събитие от подобен мащаб, случило се в далечното геологическо минало.

четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Луноход

Снимах този макет на Луноход-1 в град Ловеч (България!):


"Луноход" е първият в света дистанционно управляем планетоход, създаден в СССР. Историята е следната.

"Луноход-?"

На 19 февруари 1969 година стартирала ракета носител "Протон" с първия "Луноход", но на 51-вата секунда от полета се разрушил челният обтекател, след което настъпил взрив.

"Луноход-1"

На 17 ноември 1970 година станцията "Луна-17", носеща "Луноход-1", се прилунила успешно в Морето на дъждовете в точка с координати 38° 17' с.ш. 35° 00' з.д. В 09:28 часа на 17 ноември "Луноход-1" слязал успешно от спускаемия апарат върху повърхността на Луната. "Луноход-1" имал маса 756 килограма, работил активно 302 денонощия и изминал 10540 метра по повърхността на Луната. Предал на Земята 211 лунни панорами и 25000 снимки.

"Луноход-2"

На 16 януари 1973 година станцията "Луна-21", носеща "Луноход-2", се прилунила успешно в Морето на яснотата в точка с координати 25° 51' с.ш. 30° 27' и.д. "Луноход-2" имал маса 840 килограма, работил активно 125 денонощия и изминал 37 километра по повърхността на Луната.

"Луноход-3"

Бил построен и четвърти "Луноход". Планирало се да бъде изстрелян с ракета носител "Протон" в състава на станцията "Луна-25" през 1977 година, но тези планове не били осъществени. "Луноход-3" останал в музея на фирма "Лавочкин".

Продължението на историята...

На борда на "Луноход-1" има лазерен отражател, произведен във Франция.
През 2010 година американски физици от университета в Сан-Диего открили "Луноход-1" на Луната. Том Мърфи с група други учени изпратили лазерни импулси от телескопа на обсерваторията Апачи-Пойнт в Ню-Мексико. Лазерният отражател на "Луноход-1" отразил импулсите и предал ясно различим сигнал обратно на Земята.

Тези експерименти по лазерна локация на Луната се провеждат с цел търсене на отклонения от теорията на относителността и за определяне орбитата на Луната с точност до милиметър.

понеделник, 8 октомври 2012 г.

Идентифициране на метеорити

Когато бъде намерен предполагаем метеорит, една от първите задачи е да бъде доказан извънземния произход на находката. Това е особено важно за  каменните метеорити, тъй като те могат да бъдат сбъркани с различни земни скали или техногенни материали.

Един от методите, който може да се използва за доказване на извънземен произход, е гама спектрометрията.

При гама спектрометрията се измерва какво количество гама кванти и с каква енергия на квантите се излъчва от изследвания образец за дадено  време.
Измерването се извършва с апаратура за гама спектрометрия и трае до няколко дни, при което изследваният образец, заедно с детектора на гама кванти,  са поместени в камера от оловни тухли и други защитни слоеве, ограничаващи попадането на странични излъчвания от околната среда.

Този метод се основава на предпоставката, че докато метеоритите се намират в космическото пространство, под въздействието на космическите лъчи в техните повърхностни слоеве се образуват така наречените космогенни изотопи. След падането на метеорита на Земята, той престава да бъде изложен на потока космически лъчи, при което образуването на космогенни изотопи в него се прекратява и започва обратния процес - разпадане на космогенните изотопи и намаляване на тяхната концентрация в метеорита.

За каменните метеорити е характерен космогенният изотоп алуминий-26, който има сравнително дълъг период на полуразпадане - около 717 хиляди години. Това дава възможност този изотоп да бъде открит дори в метеорити, които са паднали на Земята преди много време.

Измерването на концентрацията на алуминий-26 е възможно да бъде извършено чрез гама спектрометрия, тъй като този нестабилен изотоп се превръща в стабилния магнезий-26 с отделяне на гама квант със строго определена енергия, равна на 1808,65 килоелектронволта.

Ако в изследвания чрез гама спектрометрия образец от предполагаемния метеорит бъде открита значителна концентрация на изотопа алуминий-26, което се вижда като ясно изразен пик с енергия 1808,65keV в получения при измерването  гама спектър, извънземният произход на находката може да се счита за доказан, тъй като за разлика от метеоритите, в земните скали отсъства алуминий-26.

петък, 5 октомври 2012 г.

Метеорит «Разград»

Най-големият известен досега метеорит, паднал на територията на България е метеоритът «Разград».

Паднал е на 25 октомври 1740 година в района на Разград. Според описанията [1] «в ясен ден при чисто небе се раздали звуци като от буря, след което се чули три удара, като от топовни гърмежи.»

От този метеорит били намерени два къса с маса около 19 оки (22.5 kg) и 2 оки (2.4 kg). Двата камъка били изпратени на Високата порта с доклад.

От 1815 година има научно съобщение за събитието [2], написано по османските анали на Суби Мохамед ефенди.

В наше време метеоритът е регистриран в NHM каталога с официалното име Rasgrad [3] (със синоним Razgrad). Споменава се само масата 24.7 kg. Метеоритът е описан като некласифициран каменен метеорит. Никакви други данни до момента не са известни. Неизвестно е и къде са намерените късове.

ЛИТЕРАТУРА

1. Костов Р. И., В. Курчатов 2002. БЪЛГАРСКИТЕ МЕТЕОРИТИ – ИСТОРИЯ И СТЕПЕН НА ИЗУЧЕНОСТ , Bulgarian Mineralogical Society.
2. Hammer, J. von. 1815. - Ann. Physik, 50, 284-287.
3.The Meteoritical Society, http://www.lpi.usra.edu/meteor/

вторник, 2 октомври 2012 г.

понеделник, 1 октомври 2012 г.

Тримата инатчии

Една известна приказка от Елин Пелин:

Трима другари, като вървели един път през гората, срещнал ги някой си и ги поздравил.

 Те му отговорили и тримата. И веднага се запрепирали.
 — Тоя човек мене поздрави — казал единият.
 — Ние с него сме познати откога, откога!
 — Не тебе, ами мене поздрави — рекъл вторият.
 — Ние с него сме другари още от детинство.
 — Тоя човек не поздрави ни тебе, ни тебе, приятелю, а поздрави мене. Ние с него сме стари приятели! — обадил се третият.
 Препирали се приятелите, скарали се и работата дошла до бой.

 Тогава един от тях казал:
 — Защо се караме? По-добре да отидем при съдията. Нека той реши кой от нас има право.
 И станали тримата, та при съдията. Той ги разпитал един по един, изслушал ги и казал:
 — Понеже и тримата сте упорити хора, има право оня, който е най-големият инатчия между вас.
 И съдията почнал да ги разпитва кой какви инати е проявил през живота си:

 Първият почнал:
 — Един път бях много болен и лекарят беше ми забранил да ям яйца. Майка ми един ден беше сварила, аз не се стърпях, а грабнах едно и поисках да го изям скришом. Но в това време вратата се хлопна, аз се уплаших и го налапах цялото. Влезе лекарят. Като видя, че ми е подута бузата, зачуди се и почна да ме разпитва от що ми е станало това и ме покани да си отворя устата. Аз му направих инат и нито проговорих, нито си отворих устата.
 — Тая буца е злокачествена — рече той. — Трябва да я отрежа.
 Той извади ножчето, разряза бузата ми и остана смаян, като извади оттам едно яйце. Оттогава ми остана белег на бузата.

 Вторият казал:
 — Една вечер забравихме да заключим вратата, преди да си легнем. През нощта в къщата се вмъкнаха разбойници и почнаха да обират всичко. Напразно жена ми ме молеше да стана и да прогоня разбойниците. Заинатих се и не мръднах от мястото си. Те обраха всичко. Най-после грабнаха и чергата, с която бях покрит. Аз пак не станах.

 Третият разправил:
 — Един път ме заболя зъб и аз отидох при доктора. Той ме прегледа и ме попита кой зъб ме боли. Аз се заинатих и не му казах.
 — Нали си лекар — познай сам!
 Тогава той ми прегледа внимателно зъбите и извади един.
 — Навярно този е болният — каза той, като го сложи пред мене.
 — Не! Не е тоя — отговорих му аз.
 Той извади друг.
 — Този ли е?
 — И този не е!
 Той извади друг, след това друг, докато ми извади всичките зъби и аз пак не му казах кой е болният.

 Съдията ги изслушал с търпение и казал:
 — И тримата сте големи инатчии, затова и тримата имате право. Оня човек е поздравил и тримата, но не от почит, а от страх.