Ин, Ян и осемте триграми

Ще опиша връзката между Тай Дзи и осемте триграми. Става дума за природни закони, които са общи за всички. Древнокитайските диаграми са само една възможна форма, която изразява важни природни закономерности.

Първо начертаваме монадата Ин-Ян (Тай Дзи) в следния вид:

На тази графика светлият Ян и тъмната Ин се въртят в кръг. Това движение е безкрайно и отразява характерното за природата циклично движение (движението е непрестанно; когато не може да се отдалечи в безкрайността, се връща пак към началото и продължава) - денят сменя нощта и обратното, но това не е просто редуване, а в случая видимият образ на Слънцето обикаля по земната повърхност, предизвиквайки тези циклични промени.

Сега разделяме кръга на 8 сектора по следния начин:

На всеки от осемте сектора ще съответства една триграма:

Такава диаграма, показваща подробно връзката между Ин, Ян и осемте триграми, наречена "Древен план на Великия предел" е представена в един трактат на Ху Уей (XVII–XVIII в.).

Всяка триграма се състои от три черти. Прекъсната черта означава тъмно, а непрекъсната черта - светло.

Всеки от осемте сектора на кръга се представя с три черти, като вътрешната черта е прекъсната, ако в центъра на сектора е тъмно; средната черта е прекъсната, ако по-далече от центъра е тъмно; и накрая, разбира се, външната черта е прекъсната, ако във външната периферия на сектора е тъмно. Например, за два от секторите представянето е такова:

На сектора, в който има само светло, съответстват три непрекъснати черти, а на сектора, в който има само тъмно, разбира се, съответстват три прекъснати черти:

Така получаваме една от формите на кръгово подреждане на осемте триграми, известна като Сян Тян (Първоначална). Това е най-естествено и симетрично подреждане. Срещуположните части на фигурата се превръщат една в друга при взаимозамяната на тъмно и светло, прекъснато и непрекъснато, ляво и дясно, горе и долу.

В земите на България

Символите "Ин-Ян в кръг" са много стари. Подобни фигури се срещат при различни праисторически цивилизации.

7000 години преди нашето време в Централна Северна България е съществувала високоразвита цивилизация. Тези земи сега изглеждат доста спокойно и еднообразно:

Как ли е изглеждало това място в древността ? Може би е имало гори. Освен това, след последния ледников период тукашните хълмове се издигат постепенно. Например, към Долнноосъмските височини скоростта на издигане достигаше до няколко милиметра на година, ако не греша. Това значи, че за 7000 години някои хълмове трябва да са станали по-високи със до 35 метра. По-високи и може би по-сухи.

До около 2009 година в Централна Северна България правеше разкопки археологът Венцислав Гергов. Освен някои по-особени неща, са открили керамични съдове с нарисувани по тях фигури. На тази снимка, направена от археолозите, се виждат три съда (впрочем лявото кой го знае какво е), десният съд е възстановен, а на средния съд има фигури, които ни интересуват:

На тази увеличена част от снимката на средния съд виждаме позната фигура:

Времената, когато са рисувани тези фигури върху керамиката от България са били преди 7000 години. Тогава не е съществувала писменост (или поне не е била широко разпространена, че да достигне и до нас).

Изглежда, фигурите от вида Ин-Ян са по-стара и по-конкретна форма. За сравнение, по-абстрактните древнокитайски триграми са значително по-млади - от периода около 2800 г. пр. Хр.
 

Новата година

Изминалата година донесе много внезапни катастрофални събития.
Имаше такива прогнози, направени според китайския календар.
Затова с известно нетърпение очаквам китайската Нова година.
През 2015 година тя се пада на 19 февруари.

Според китайския календар през тази година животното се променя на 4 февруари. Годината на Овцата започва на 4 февруари 2015 година по григорианския календар. Дано новата година на Зелената Овца бъде по-добра. Стихията на тази година е Дърво.

Източният календар има 60 различни години (12 "животни", 5 "стихии", 12x5=60). Свързан е с важни природни цикли. Например цикълът на слънчевата активност е 11-12 годишен, приблизително равен на времето на обиколка на най-голямата планета - Юпитер около Слънцето.

Възможно е в природата да има синхронизация между слънчевите цикли, периодите на обиколка на планетите и различни процеси на Земята. Чисто физически са възможни такива явления, при които чрез слаби въздействия един периодичен процес постепенно се синхронизира с друг.

В екосистемите на Земята са известни колебания с леко вариращи периоди, като например взаимодействието хищник-жертва: броят на жертвите се увеличава, след това хищниците намират работа и също се увеличават. Като изтребят жертвите и хищниците няма какво повече да правят и броят им намалява. След това жертвите отново се размножават и цикълът се повтаря отново.

Такъв колебателен процес може леко да бъде повлиян от външните условия - например от слънчевата активност, и постепенно да се синхронизира с нея. Така накрая може да се окаже, че броят на зайците и вълците се колебае съгласувано със циклите на слънчевата активност и с китайския календар.

Периодично може да се изменя здравето и различни други природни процеси. Истинността на предсказанията по китайския календар може да бъде осмислена с подобни закономерности на синхронността.

Но няма да ставаме фаталисти, когато е млад и здрав човек се радва и на топлото време и на снега. Външните неща не винаги определят ...

Други постове, свързани с тази тема:
Намаляване и растеж на Ин и Ян
Разположения на Ин и Ян
Лунните цикли и здравето
Ин и Ян
Рекордно ниска слънчева активност

Материалното и духовното

Този път пиша по едни по-особени въпроси, за които много съм мислил.
Отдавна се водят спорове за материалното и духовното.
Оформят се два лагера - идеалисти и материалисти.

Материализмът

Според материалистите, първично е тялото, а съзнанието е функция. Тук възниква въпросът, дали човешкото съзнание може да се отдели от материята - както софтуерът може да се отдели от компютъра.
Можем да пренесем един софтуер (който е нематериална информация) от един компютър на друг и софтуерът ще работи по същия начин.
Дали човешкото съзнание представлява чиста информация, която може да бъде записана на някакъв носител и копирана ?

Човешката памет, изглежда, представлява именно чиста информация, която би могла да се записва, предава и т.н. Но съзнанието има функционална природа - мисълта не е статична информация, а процес, който тече. Информацията в човешката памет би могла да бъде записана и прехвърлена на друг материален носител. Ако съдържанието на човешката памет бъде прехвърлено в компютър, този компютър трябва да има всички функционални възможности на човешкия ум, за да започне съзнанието да функционира по същия начин и в компютъра, както преди е правило у човека.

Тук се вижда, че компютърът не е сравним с човешкия ум (мозък) и не може да функционира като него. Компютърът е крайна система - има краен брой състояния. Макар броят на състоянията на компютърната памет да е много голям, функционирането на компютъра се свежда до циклично повтаряне на състояния (като краен автомат). След изреждането на всички възможни състояния неизбежно следва повтаряне на някое от предишните състояния и след това цикълът продължава постарому. Като че ли човешкият ум не функционира така.

Възниква и въпросът, дали въобще функционирането на човешкия ум може да се представи с алгоритъм, който може да бъде описан с програма и изпълнен на някакъв хардуер. Ако имаше отговор на тези въпроси, вече щеше да бъде създаден изкуствен интелект.

Друго предположение може да бъде, че човешкото съзнание има функционална природа от по-общ характер - може би прилича на аналогова изчислителна машина (функционирането на електронните схеми на аналоговата изчислителна машина се описва с едни и същи уравнения, като уравненията, които описват някаква физическа система, която се моделира от въпросната аналогова изчислителна машина). Ако това е така, би могло да се създаде нещо като изкуствен мозък, в който електронни схеми или други устройства изпълняват същите функции, като клетките в живия организъм.

Свободната воля

Тук се стига до въпроса, дали фукционирането на ума е детерминирано. Всички познати досега машини са детерминирани - техните функции са закономерни, без никаква случайност. Тези въпроси се отнасят и за физическата природа въобще - дали всичко е закономерно (може да бъде описано със физически закони), или съществува чиста случайност.

Има един вариант, когато допускаме, че в нашата Вселена съществуват явления, които са чисто случайни или не се подчиняват на физическите закони. Такива явления могат да бъдат проява на някаква свободна воля. В този случай въпросът се пренася на по-високо ниво на йерархията - дали тази свободна воля има някакви свои закономерности на поведение или и при нея е възможна случайност.

Идеализмът

При идеалистичния подход се счита, че идеята, информацията е първична. Това не е лишено от смисъл. Например, в техниката първо се правят проекти, чертежи, схеми, които представляват чиста информация. По-точно мислите, идеите, са нематериални, после по идеите се правят конкретни разработки, после информацията се представя на материални носители - споменатите чертежи и схеми. Накрая по чертежите се строи материална машина. Така от идеите и чистата информация, които са първични, се стига до материалната реализация на една машина. Това е идеализъм в действие.

Тук обаче се стига до някакъв кръг в разсъжденията. Идеите и проектите са идеални, те са първични - съществували преди построяването на материалната машина. Но източник на тези нематериални идеи все пак е човекът, който е материален. Във всеки случай, без посредничеството на материалното тяло информацията за идеите няма как да бъде предадена в нашия материален свят.

Първоизточникът на всичко

Каква е първичната същност, която е основа и източник на всичко ? При човешките дейности първоизточникът е самия човек - от него тръгват и идеите и материалните осъществявания. Но каква е първичната същност, която е в основата на човека ?

От формална гледна точка съществуват четири алтернативни възможности:
1) първична е материята (материализъм)
2) първична е информацията (идеализъм)
3) едновременно и материята и информацията са първични (аналогично на двете страни на една монета)
4) нито материята е първична, нито информацията е първична (?)

Последните две алтернативи са сложни. За сравнение - два възможни отговора на философския въпрос "Яйцето или кокошката ?":
1) първично е яйцето (преди да се появят птиците вече е имало влечуги, които са снасяли яйца)
2) яйцето и кокошката съществуват съвместно, като две фази на един и същ процес, които се редуват циклично във времето.

Подобно сложно разбиране съществува в древнокитайската философия - Великият предел (Тай Дзи) се разделя на Ин и Ян, които преминават едно в друго, въртейки се в кръг. Нито едно от двете не може да съществува без другото. Когато движението спре, Ин и Ян се обединяват в едно неразделно цяло, което е над тях и вече не е нито Ин, нито Ян, нито и двете заедно.

Намаляване и растеж на Ин и Ян

Според древнокитайската система, денонощието се дели на 12 части от по 2 часа. Всеки от тези 12 времеви интервала се означава със знака на едно животно, съгласно определени природни закономерности или други съображения.

子 Дзъ (23-1 часа): часът на Плъха - времето, когато плъховете са най-активни;
丑 Чоу (1-3 часа): часът на Бика - времето, когато говедата започват да преживят;
寅 Ин (3-5 часа): часът на Тигъра - времето, когато тигрите ловуват усилено;

卯 Мао (5-7 часа): часът на Заека (или Котарака) - времето на Нефритовия Заек;
辰 Чън (7-9 часа): часът на Дракона - времето на дракона в небето;
巳 Съ (9-11 часа): часът на Змията - времето, когато излизат змиите;

午 У (11-13 часа): часът на Коня - времето, когато Слънцето е в зенита, а конете още стоят;
未 Уъй (13-15 часа): часът на Овцата - времето, когато овцете ядат трева;
申 Шън (15-17 часа): часът на Маймуната - времето, когато маймуните са активни;

酉 Ю (17-19 часа): часът на Петела - времето, когато кокошките започват да се събират;
戌 Сюй (19-21 часа): часът на Кучето - времето, когато кучетата трябва да започват да пазят;
亥 Хай (21-23 часа): часът на Свинята - времето, когато свинете спят.

Този цикъл започва около полунощ с часа на Плъха, преминава около 6 часа сутринта през часа на Заека, достига около пладне часа на Коня, преминава около 6 часа вечерта през часа на Петела и следващото денонощие започва пак с часа на Плъха в полунощ.

Човешките биоритми също следват подобен денонощен цикъл. По тази причина практикуващите различни медитации обикновено държат сметка за това, в кой от часовете на денонощието изпълняват своите упражнения.

Хексаграми на намаляването и растежа

Хексаграмите от Книгата на промените - И Дзин се състоят от 6 хоризонтални черти, наредени една над друга. Всяка от тези 6 черти може да означава Ин, когато е прекъсната в средата, или Ян - когато е непрекъсната.

Измежду всичките 64 хексаграми има точно 12, при които чертите Ин и чертите Ян са наредени по един от двата начина:

•  хексаграмата се състои от поредица само от Ин черти, над която може да има поредица само от Ян черти;
•  или хексаграмата се състои от поредица само от Ян черти, над която може да има поредица само от Ин черти.

Тези 12 хексаграми се наричат "хексаграми на намаляването и растежа" (сяо си гуа 消息卦) и с тях могат да се означат 12-те части на денонощието:

На горната графика цикълът на часовете в денонощието е означен с елипса, която се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка. Най-отдолу на графиката е началото на денонощието - часът на Плъха (子 Дзъ 23-1 часа). Това време се означава с хексаграма от 6 Ин черти. Тогава Ин е най-силно.

Движейки се надясно и нагоре по графиката, следва часът на Бика (丑 Чоу 1-3 часа след полунощ). Неговата хексаграма е една Ян черта с 5 Ин черти над нея. Това означава, че Ян започва да нараства.
В интервала 5-7 часа сутринта цикълът минава през часа на Заека (卯 Мао), което е първото междинно положение - 3 Ян черти и 3 Ин черти над тях.
По пладне се достига часа на Коня (午 У 11-13 часа), когато Ян е най-силно (вече всичките 6 черти на хексаграмата са Ян).

В следващите следобедни часове започва да нараства Ин, което се означава с нарастващия изотдолу брой на Ин чертите в хексаграмите.
Второто междинно положение е часът на Петела (酉 Ю 17-19 часа вечерта) - 3 Ин черти с 3 Ян черти над тях.
И така нататък, Ин нараства, докато пак се достигне до чистото Ин в часа на Плъха, с който започва следващото денонощие.

Намаляването и растежа на Ин и Ян през годината

С 12-те хексаграми на намаляването и растежа могат да бъдат означени и 12-те месеца в лунната година:

През десетия (лунен) месец Ин е най-много - всичките 6 черти са Ин. През следващите месеци Ян расте, докато достигне своя максимум през четвъртия месец. След това Ин започва да расте, докато отново достигне максимума си през десетия месец и цикълът се повтаря.

Така всеки месец има своя характеристика, в зависимост от количеството Ин и Ян черти в неговата хексаграма и в зависимост от това дали Ин и Ян са във фаза на нарастване или намаляване. Съответно на това и природните явления, а също и процесите в човешкия организъм ще променят своите особености през всеки месец. Когато е повече Ин ще преобладава студ, покой и други Ин характеристики, а когато е повече Ян ще има съответно повече топлина, движение и т.н..

Изводи

Хексаграмите на намаляването и растежа са индикатори на нивото на Ин и Ян. Когато с тях се описват часовете от денонощието, трябва да се гледа астрономическото време, а не някакво изкуствено прието лятно или зимно часово време. Например, часът Дзъ съответства на истинското време в полунощ, определено от положението на Слънцето и Луната относно даденото място на Земята. В този час започват някои тренировки от системите Нейдан. Счита се, че е много важно някои медитации да се изпълняват в първата половина на денонощието, когато Ян расте. Не съм обичал да си развалям съня, но такива са природните закони.

Когато с хексаграмите на намаляването и растежа се означават месеците, се използва лунно-слънчевия календар, в който месеците се определят от истинското положение на Слънцето и Луната спрямо Земята. Недопустимо е да се използва някакъв друг календар, който е приет от някого по политически или други причини.

Разположения на Ин и Ян

Вече споменавах учението за Ин и Ян .То е много важно за разбирането на китайската медицина, Фън Шуй и Ци Гун.

Природните явления могат да бъдат описани с различни комбинации от Ин и Ян, записвани във вид на стълбчета от наредени една над друга черти. Например, осемте триграми (Ба гуа, 八卦) се получават, когато се наредят три хоризонтални черти една над друга:

☰ ☱ ☲ ☳ ☴ ☵ ☶ ☷

В тези знаци здравата, силната, непрекъсната черта означава Ян, а прекъснатата, слаба черта означава Ин. Осемте триграми, според традиционното предание, са начертани от първия китайски император Фу Си ( 伏羲 2953 - 2838 г. пр. Хр.).

☰ Небе (Циен, 乾)

Този знак, съставен от три черти Ян, означава Небето. В миналото са си представяли небето като купол, който е над въздушния океан. В този смисъл Небето в символа Циен гуа се разбира като чиста проява на Ян - отгоре, силно, aктивно, светло и т.н. В човешкия свят този символ означава силния пол - мъжа, бащата (според китайските представи обикновено така се означава стар мъж).

☷ Земя (Кун, 坤)

Самата противоположност на Циен гуа е Кун гуа - и трите черти тук са Ин. Този символ представлява чистото Ин, Земята (която предизвиква асоциации с това, което е отдолу, неподвижното, тъмния подземен свят и др.). В човешкия свят символът Кун гуа означава жената, майката (според китайските представи - старата жена).

☲ Огън (Ли, 離)

Ли гуа означава стихията Огън, разбирана по-скоро като процес на горене, а не като някакъв вид материя. В тялото с този символ се означава окото. Например, можем да кажем: "огънчета в очите на любимата", "грейнал поглед", "очите на котката светят" и т.н. Двете непрекъснати черти отгоре и отдолу, и прекъснатата черта между тях, образуват фигура на нещо с отвор в средата - отворено око, погледът, който у човека е носител на положителното начало Ян.

☵ Вода (Кан, 坎)

Кан гуа означава стихията Вода. Това е противоположния символ на Огъня, който се получава като заменим в триграмата на Огъня (Ли гуа) всяка прекъсната черта с непрекъсната и обратното. Това е знака на водата, която е слаба и мека отвън (двете прекъснати черти), но силна и мощна отвътре (средната Ян черта). Водата е несвиваема течност, която оказва налягане и помита всичко по пътя си, когато се изпусне от някой бент. Иначе може да поглъща топлина и да охлажда други тела, това е нейното външно Ин-свойство.

Предрожденото и Следрожденото

В китайската традиция четирите триграми Небе, Земя, Огън и Вода първо се разполагат в четирите посоки на Света по следния начин:

    ☰
☲☯☵

    ☷
Това разположение описва следната ситуация. В нашето, северно полукълбо на Земята господинът застава с лице на юг и вдига поглед нагоре. Горната част на чертежа означава Юг и там се поставя знака Небе (Циен гуа). Отдолу е противоположния знак Земя (Кун гуа) и това се счита за посоката Север. Отляво, откъдето изгрява Слънцето, се поставя знака Огън (Ли гуа) и там е Изток. В противоположната посока - отдясно, се поставя противоположния знак Вода (Кан гуа) и се счита, че там е Запад.

Така чистото Ян се оказва отгоре, а чистото Ин - отдолу. Това разположение на четирите триграми се определя като Сян тян (вродено, 先天), което означава първично, предрожденно, изначално. Такова е идеалното първоначално разположение на нещата в света, преди да възникнат грешките и изкривяванията от реалния живот.

Има и друго разположение на триграмите, наречено Хоу тян (придобито, 後天). То описва следрожденото състояние на нещата, когато всичко тръгва по друг, в известен смисъл изкривен Път:

    ☲
☳☯☱

    ☵
Тук отгоре, или на Юг, вместо Небето вече е разположен Огънят, а отдолу, на Север - Водата. Така се описва ситуацията, когато под земната повърхност има Вода, а над нея свети и топли Слънцето. Отляво, на Изток, вече е разположена триграмата ☳, наречена Гръм (Джън), а на Запад - триграмата ☱ Езеро (Дуй). Така симетрията се оказва нарушена, защото Дуй вече на може да се получи от Джън чрез замяна на чертите с противоположни.

☳ Гръм (Джън, 震)

Древният знак Гръм понякога е използван и за описване на съвременни явления, като радиопредаване или диктор. Трите черти във всяка триграма се четат от долу нагоре. В тази триграма долната черта е силна, активна (Ян) и описва първоначално зараждане, творчески импулс, който още не се е развил нагоре, където са двете прекъснати ински черти.

☱ Езеро (Дуй, 兌)

Тази триграма означава феномен, наречен Езеро. Може да се асоциира с планинско езеро, което е светло огледало върху планинската основа. Този знак има и друго образно значение - оприличава се на сдържано усмихната уста (с повдигнати ъгълчета на устните).

Триграмите на семейството

Осемте триграми могат да се използват за означаване на членовете на едно семейство. Циен гуа ☰ означава бащата. Кун гуа ☷ означава майката.

Знаците на трима сина се получават, като знакът на бащата ☰ дава една от своите непрекъснати черти на знака на майката ☷ : когато даде долната черта, се получава знакът на големия син ☳; когато даде средната черта, се получава средният син ☵ и когато даде горната черта - малкия син, означаван със знака ☶ - Планина (Гън, 艮).

Знаците на три дъщери се получават, като знакът на майката ☷ дава една своя прекъсната черта на знака на бащата ☰ : когато даде долната черта, се получава знакът на голямата дъщеря ☴ - Вятър (Сюн, 巽); когато даде средната черта, се получава средната дъщеря ☲ и когато даде горната черта, се получава знакът на малката дъщеря ☱.

Хексаграмите и човешкото тяло

Когато две триграми се поставят една над друга, се получава хексаграма, която се състои от шест черти. Книгата И Дзин, или «Книгата на промените», разглежда различните явления, описани чрез хексаграми от ински и янски черти. Съществуват 2.2.2.2.2.2=64 различни хексаграми.

Според преданието, използваната в наше време книга И Дзин се е оформила в Китай при династия Джоу (1150 - 249 г. пр. Хр.), затова се нарича Джоу и ( 周易 ). Преди това са съществували други варианти на книгата И Дзин, като текстът е бил постепенно разширяван на няколко етапа през вековете.

Строежът на човешкото тяло може да бъде описан с една хексаграма. Мислено разделяме тялото на 6 нива отдолу нагоре и всяко ниво описваме с една черта - прекъсната (Ин), ако строежът в това място е слаб, или непрекъсната (Ян), ако строежът е силен, активен.

По-точно, най-долната черта в хексаграмата описва стъпалата и краката до под коленете, втората по-горна черта описва краката към бедрата, третата черта - нивото на долната част на корема, четвъртата черта - нивото на корема, петата - гърдите, а шестата най-горна черта описва шията и главата. Всяка от тези черти може да бъде силна (Ян) или слаба (Ин), като по този начин се характеризират различни телосложения.

Някоя част от тялото (например лицето), също може да бъде разделена на 6 области, на всяка от които се съпоставя по една от чертите на хексаграма, и така се получава подробно описание, въз основа на което могат да бъдат направени някакви изводи за отличителните особености на човека пред нас.

По тази система хексаграмата, наречена Люй (Небе отгоре и Езеро отдолу), се свързва с образа на женско тяло, като единствената прекъсната черта изобразява половите органи, а всички останали черти са непрекъснати (Ян):
☰
☱

Хексаграмата, наречена Цян (Земя отгоре и Планина отдолу), се свързва с образа на мъжко тяло, като единствената непрекъсната янска черта изобразява половия орган, а всички останали черти са прекъснати (Ин):
☷
☶
В тази хексаграма всички черти са противоположни на чертите в "женската" хексаграма Люй.

Когато поставим две еднакви триграми една над друга, се получава така наречената чиста или еднородна хексаграма, която носи същото име като триграмата. Например хексаграмата от две триграми Гън (Планина) напомня по своя вид планини, които се издигат една над друга сред слоеве облаци:
☶
☶
В даоската медитация тази хексаграма може да се използва за култивиране на енергията Ци и нейното концентриране в гърба и гръбнака.

Лунните цикли и здравето

Според древните схващания, запазени до сега в китайската медицина, човекът представлява малък космос, повтарящ устройството и движенията в големия Космос (процесите в човешкото тяло "следват" движението на небесните тела).
Най-силно тази връзка между небесните тела и човешкия организъм се вижда при движението на Слънцето и Луната.

Практикуващите медитация са установили, че вътрешната енергия (Ци) в човешкото тяло извършва обиколка, наречена "малък Небесен кръговрат", синхронно с движението на Луната.
В течение на един лунен месец, енергията постепенно се издига от долната част на гръбнака до главата, после се спуска по предната част на тялото надолу, след което цикълът се повтаря.
Така при новолуние вътрешната енергия е в долната част на тялото, при фази първа или трета четвърт е в средата на тялото, а при пълнолуние - в главата.
При това, в зависимост от особеностите на конкретния човек, тази концентрация на енергия в определена област на тялото (при съответната фаза на Луната) може да се прояви по различен начин.

Освен върху човека, Луната влияе и върху цялата жива и нежива природа на Земята.
През IV век Питий установява, че в зависимост от фазата на Луната, морските приливи биват високи (при новолуние и пълнолуние) или ниски (при първа и трета четвърт).
Жените могат да разкажат за физиологичните цикли, които следват месечния период на движение на Луната.
Интересно е, че според древнокитайската философия жените, водата, както и Луната, представят тъмното начало «Ин».
Поради силното въздействие на Луната, изглежда, че съобразеният с нейното движение лунен календар е по-смислен от обикновения слънчев календар.

Луната

Фазите на Луната представляват последователни изменения (в течение на месеца) на видимата форма на Луната, зависещи от нейното положение спрямо Слънцето и Земята:

1. Новолуние (изцяло неосветена Луна)
2. Млада Луна
3. Първа четвърт
4. Между първа четвърт и пълнолуние
5. Пълнолуние (изцяло осветена Луна)
6. Между пълнолуние и трета четвърт
7. Трета четвърт
8. Стара Луна

На всяка от тези 8 фази се пада продължителност по около 3,6913 денонощия от 29,5306 - те денонощия на синодичния месец.

Месецът

Месецът представлява интервал от време, близък до периода на обиколка на Луната около Земята. Различават се:

1. Синодичен месец (29,5306 средни слънчеви денонощия) - период от време, през който Луната преминава през последователността от всичките си фази от новолунието през първата четвърт, пълнолунието, третата четвърт и до следващото новолуние, като при това извършва пълно завъртане около Земята спрямо Слънцето.
2. Сидеричен (звезден, истински) месец (27,3217 денонощия) - времето за едно пълно завъртане на Луната около Земята спрямо звездите.
3. Драконичен месец (27,2122 денонощия) - интервалът от време между две последователни преминавания на Луната през един и същ възел на орбитата.

Календарният месец в слънчевия календар НЕ зависи от фазите на Луната и е дълъг от 28 до 31 денонощия.
Установено е, че  в далечното геологично минало (преди 400 милиона години), през Девонския период, лунният месец е бил с продължителност 21 денонощия.

Календарът

Календарът е система за изчисляване на големи интервали от време, основана на периодичността на видимите движения на небесните тела.
Най-разпространен е слънчевият календар, който се основава на слънчевата (тропичната) година.

Използва се и лунният календар, в който началото на календарните месеци съответства на моментите на новолуние.
Лунният месец (синодичен) е дълъг 29 денонощия 12 часа 44 минути 2,9 секунди.
12 такива месеца съставят лунната година, дълга 354 денонощия, която е с 11 денонощия по-кратка от тропичната година.

Приливите

Различават се:

1. Морски приливи - периодични колебания на нивото на морето, причинени от силите на привличане на Луната и Слънцето, заедно с центробежните сили при въртенето на системите Земя-Луна и Земя-Слънце.
2. Земни приливи - деформации на твърдото тяло на Земята под въздействието на същите сили, които причиняват морските приливи.
3. Атмосферни приливи - колебания на атмосферното налягане, причинени от същите сили.

По-голямата от тези сили - лунната, определя характеристиките на морските приливи.
Височината на прилива е около 1 m в открития океан и до 18 m край брега.
При земния прилив земната повърхност се издига във вертикална посока до 50 cm, при което се променя и силата на земното притегляне.
Атмосферните приливи предизвикват полуденонощни изменения на приземното атмосферно налягане и имат голямо значение за динамиката на горната атмосфера.

В дадена точка на Земята през денонощието ще има първи прилив (породен от лунната гравитация), когато точката е срещу Луната и втори прилив (породен от центробежната сила) след 12 часа, когато точката е на противоположната страна. Когато точката се намира в положение, перпендикулярно на оста на приливите, тогава ще има отливи (6 часа след прилива).

Слънцето също оказва гравитационно въздействие върху Земята и океанската вода, но това въздействие е около 2 пъти по-слабо от въздействието на Луната.
Когато Слънцето, Луната и Земята са наредени в една линия (при новолуние или пълнолуние), приливите и отливите (наричани сизигийни) са най-големи.
Когато Луната е в перпендикулярно положение (първа или трета четвърт), тогава приливите и отливите (наричани квадратурни) са около 2 пъти по-малки от сизигийните.

Ин и Ян

От дълбока древност учението за Ин и Ян е основа на китайската философия и медицина. Според древните китайци, всички явления в природата и човека се обясняват чрез взаимодействието между началата Ин и Ян.

Древната концепция за Ин и Ян е изложена в «Книгата на промените» («И Дзин»). Първоначално Ин е означавало сянката - северния склон на планината и южния бряг на реката (понеже през деня Слънцето свети така, че гледана от юг, реката изглежда тъмна), а Ян е означавало светлото - южния склон на планината и северния бряг на реката.

На основата на този смисъл за тъмно и светло, концепцията за Ин и Ян се разпространява върху всички полярни противоположности в природата, включително върху отношенията между мъжете и жените.

Понятията "творческо" (Циен) и "приемащо" (Кун) от «Книгата на промените», са по-малко абстрактни от понятията Ян и Ин. Символи на "творческото" и "приемащото" са Небето и Земята.

В древнокитайския трактат «Ней Дзин» се казва:

Чистата субстанция Ян се претворява в Небето;
мътната субстанция Ин се претворява в Земята...
Небето - това е субстанция Ян, а Земята - това е субстанция Ин.
Слънцето - това е субстанция Ян, а Луната - това е субстанция Ин...
Субстанцията Ин - това е покой, а субстанцията Ян - това е подвижност.
Субстанцията Ян поражда, а субстанцията Ин отглежда.
Субстанцията Ян преобразува диханието-Ци, а субстанцията Ин формира телесната форма.

В канона «Су Вън» се казва: «... огънят и водата - това са символи на Ян и Ин».

Тук е използвано древното понятие "Ци", често превеждано като "жизнена енергия". Китайската идеограма, означаваща жизненото дихание "Ци", е изобразявала пара, издигаща се над стоящо на огъня гърне с ориз.

Според тези схващания, жените по своята природа представляват началото Ин, а мъжете - началото Ян. Символът "Тай Дзи" (Ин-Ян) първоначално е представлявал две риби - самка и самец, гонещи се в кръг. Освен това, вътре в Ин има нещо от Ян, а вътре в Ян - нещо от Ин, което се изобразява с малките кръгчета (очите) в противоположен цвят:

 

Уравновесяване на Ин и Ян

За постигане на хармония, мъжете се нуждаят от женската енергия Ин, а жените - от мъжката енергия Ян. Извън човека също има източници на енергиите Ин и Ян, от които особено големи са природните стихии.

Мъжете, които се нуждаят от енергия Ин, могат да я получават от Земята или от различни други източници. За мъже се препоръчва релаксация и неподвижна медитация, които развиват спокойствие и други Ин-качества.

Жените, които се нуждаят от енергия Ян, могат да я получават от Небето или от различни други източници. За жени се препоръчват противоположните методи - стимулиране на активност и подвижност (развиване на Ян-качества).

Балансирано хранене

Енергиите Ин и Ян в тялото могат да се уравновесят чрез балансирано хранене. Храна с чиста енергия Ин е например захарта, а храна с чиста енергия Ян - чесъна.

За мъже се препоръчва повече сол, умерено количество животинска храна, а за жени - по-малко сол, повече зеленчуци, може и съвсем без животинска храна.

Работа с природните стихии

Даже в обикновенния живот понякога се вижда стремежа на хората да получат недостигащите им Ин или Ян. Например, когато извършва земеделска работа, човек получава Ин от Земята.

Когато мъж се стреми към водната стихия или към земята, например като водолаз или пещерняк, това е неосъзнат стремеж към началото Ин. С подобна цел в източните практики са медитирали, седейки в яма, изкопана в земята.
Когато жена се стреми към небето, към планините, например като алпинистка или парашутистка, това е стремеж да получи от началото Ян.