Тази година не се очакват добри условия за наблюдение на Geminids, но понеже са ми любимия метеорен поток, да ги спомена.
Ето и графиката на ZHRmax активността на потока по години:
Направих и едно доста произволно предположение за активността в предстоящия максимум, който ще бъде около 12-14 декември 2016 г. (с червена линия на графиката).
Приятни наблюдения на заинтересованите !
Показват се публикациите с етикет метеорен поток. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет метеорен поток. Показване на всички публикации
събота, 10 декември 2016 г.
вторник, 8 декември 2015 г.
Развитие на метеорния поток Геминиди
Отново наближава максимумът на метеорния поток Геминиди, който се очаква около 14 декември 2015 г. (18 h UT).
Изпитвам неподправен любителски интерес към тази област. Запазил съм някаква сантименталност към Космоса още от едно време, когато бях малко дете на село и дядо [Никола] ми показваше съзвездието "кокошката с пиленцата" на нощното небе.
Тогава, преди десетилетия, звездите бяха изключително много - едно безкрайно нощно небе, което те грабва само като го гледаш.
Не ми се иска да добавям, че и тревата беше по-зелена и цветята по-цветни [минават ми такива мисли].
Сега в града, при светлинното замърсяване, съчетано с по-непрозрачната атмосфера, не се вижда кой-знае какво. През последните няколко години все се случваше около 13-14 декември времето да е ясно и имах щастието да видя доста ярки метеори със следи.
Теоретически в максимума на метеорния поток се очакват около 120 в час, но разбира се, в града ще се видят само малкото на брой най-ярки метеори - болиди. Колко ще бъдат те, зависи от това, какъв процент в роя са по-едрите тела.
Метеорният поток Геминиди (наричан от някои Джеминиди - Geminid meteor shower) има интересна история. Появил се е внезапно. За пръв път е регистриран през 1862 г. Оттогава той постепенно увеличава своята активност:
1877 г. - първа оценка в историята - 14 метеора в час;
1892 г. - също 14 метеора в час, но с 2 пъти повече ярки метеори;
1896 г. - 23 метеора в час;
1930-те години - от 40 до 70 метеора в час;
1940-те и 1950-те г.- средно около 60 метеора в час;
1960-те г. - около 65 метеора в час;
1970-те г. - до 80;
между 1980 и 1985 г. - от 60 до 110 метеора в час.
Някои данни от следващи години:
1990 г. - 89;
1991 г. - 110;
1993 г. - около 130;
1996 г. - около 130.
Явно историческата тенденция е активността на потока да се увеличава, но докога ще продължи това ?
Данните за активността на потока (ZHR с максимум на 14 декември) от по-скорошните години са следните (източник: http://www.imo.net/zhr):
2006 г. - 115
2007 г. - 122
2008 г. - 139
2009 г. - 120
2010 г. - 127
2011 г. - 198
2012 г. - 109
2013 г. - 134
2014 г. - 253
Представих тези данни графически:
От графиката се вижда, че тенденциите са някак двусмислени. От 2010 г. досега активността на потока показва може би увеличаващи се колебания в посока нарастване.
Още през 1947 г. Фред Л. Уипл (Харвард) установява, че орбиталният период на телата на Геминидите е 1,65 години. По-късно Мирослав Плавек (Прага) открил, че орбитата им се влияе само от Юпитер и пренебрежимо малко от Земята. Било установено, че точката на пресичане на орбитата на потока и еклиптиката се променя:
Счита се, че компактността на потока изключва възможността той да се е формирал на друга орбита, а по-късно да се е преместил на сегашната поради някакви смущаващи въздействия.
През 1983 година е открит астероида 3200 Фаетон (обектът 3200 Phaethon, с диаметър ~5.1 km, период ~1.43 години и скорост ~20 km/s), който има орбита, почти съвпадаща с орбитата на потока Геминиди. Счита се, че това е родителското тяло на потока. Така за пръв път бил открит астероид, който има толкова тясна връзка с метеорен поток.
Данните от визуални и фотографски наблюдения показват наличието на активност на потока Геминиди от 4-6 до 19 декември, а радиолокационните изследвания - от 30 ноември до 29 декември.
Скоростта на метеорите от потока (измерена чрез радарно ехо) е от 32.5 до 37.5 km/s, средно около 35.9 km/s. Тоест, това са доста бавни метеори, което е добре за обикновения наблюдател. При малката скорост може да се види как се развиват метеорните следи.
Изпитвам неподправен любителски интерес към тази област. Запазил съм някаква сантименталност към Космоса още от едно време, когато бях малко дете на село и дядо [Никола] ми показваше съзвездието "кокошката с пиленцата" на нощното небе.
Тогава, преди десетилетия, звездите бяха изключително много - едно безкрайно нощно небе, което те грабва само като го гледаш.
Не ми се иска да добавям, че и тревата беше по-зелена и цветята по-цветни [минават ми такива мисли].
Сега в града, при светлинното замърсяване, съчетано с по-непрозрачната атмосфера, не се вижда кой-знае какво. През последните няколко години все се случваше около 13-14 декември времето да е ясно и имах щастието да видя доста ярки метеори със следи.
Теоретически в максимума на метеорния поток се очакват около 120 в час, но разбира се, в града ще се видят само малкото на брой най-ярки метеори - болиди. Колко ще бъдат те, зависи от това, какъв процент в роя са по-едрите тела.
Историята
Метеорният поток Геминиди (наричан от някои Джеминиди - Geminid meteor shower) има интересна история. Появил се е внезапно. За пръв път е регистриран през 1862 г. Оттогава той постепенно увеличава своята активност:
1877 г. - първа оценка в историята - 14 метеора в час;
1892 г. - също 14 метеора в час, но с 2 пъти повече ярки метеори;
1896 г. - 23 метеора в час;
1930-те години - от 40 до 70 метеора в час;
1940-те и 1950-те г.- средно около 60 метеора в час;
1960-те г. - около 65 метеора в час;
1970-те г. - до 80;
между 1980 и 1985 г. - от 60 до 110 метеора в час.
Някои данни от следващи години:
1990 г. - 89;
1991 г. - 110;
1993 г. - около 130;
1996 г. - около 130.
Явно историческата тенденция е активността на потока да се увеличава, но докога ще продължи това ?
Данните за активността на потока (ZHR с максимум на 14 декември) от по-скорошните години са следните (източник: http://www.imo.net/zhr):
2006 г. - 115
2007 г. - 122
2008 г. - 139
2009 г. - 120
2010 г. - 127
2011 г. - 198
2012 г. - 109
2013 г. - 134
2014 г. - 253
Представих тези данни графически:
От графиката се вижда, че тенденциите са някак двусмислени. От 2010 г. досега активността на потока показва може би увеличаващи се колебания в посока нарастване.
Орбитата
Още през 1947 г. Фред Л. Уипл (Харвард) установява, че орбиталният период на телата на Геминидите е 1,65 години. По-късно Мирослав Плавек (Прага) открил, че орбитата им се влияе само от Юпитер и пренебрежимо малко от Земята. Било установено, че точката на пресичане на орбитата на потока и еклиптиката се променя:
- през 1700 г. тя е била на разстояние 0.1337 а.е. вътре в земната орбита
- през 1900 г. - на разстояние 0.0178 а.е. вътре в земната орбита
- през 2100 г. тя ще бъде на разстояние 0.1066 а.е. извън земната орбита
Родителското тяло
Счита се, че компактността на потока изключва възможността той да се е формирал на друга орбита, а по-късно да се е преместил на сегашната поради някакви смущаващи въздействия.
През 1983 година е открит астероида 3200 Фаетон (обектът 3200 Phaethon, с диаметър ~5.1 km, период ~1.43 години и скорост ~20 km/s), който има орбита, почти съвпадаща с орбитата на потока Геминиди. Счита се, че това е родителското тяло на потока. Така за пръв път бил открит астероид, който има толкова тясна връзка с метеорен поток.
Наблюденията
Данните от визуални и фотографски наблюдения показват наличието на активност на потока Геминиди от 4-6 до 19 декември, а радиолокационните изследвания - от 30 ноември до 29 декември.
Скоростта на метеорите от потока (измерена чрез радарно ехо) е от 32.5 до 37.5 km/s, средно около 35.9 km/s. Тоест, това са доста бавни метеори, което е добре за обикновения наблюдател. При малката скорост може да се види как се развиват метеорните следи.
вторник, 13 май 2014 г.
Нов метеорен поток Жирафиди ?
Нов метеорен поток, който не е бил наблюдаван преди, се очаква на 23-24 май 2014 година. Според някои прогнози, интензивността му може да достигне до 200 метеора в час или, при по-широки оценки, от 100 до 400 или даже до 1000 метеора в час.
Новият метеорен поток предварително е наречен Camelopardalid (Жирафиди), тъй като радиантът му се очаква да бъде в областта на съзвездието Camelopardalis (Жираф), близо до Полярната звезда.
Максимумът на потока се очаква на 23-24 май, когато Земята ще премине за първи път през облака от прах и отломки, оставен от кометата 209P/LINEAR преди близо 200 години (Източник: http://www.space.com/25836-new-meteor-shower-comet-209p-linear.html).
Най-доброто време за наблюдение ще бъде между 6 и 8 UTC на 24 май. В България това се оказва неподходящо дневно време (9-10 часа преди обед на 24 май).
Има голяма неопределеност в прогнозите - възможно е да има мощен метеорен дъжд или почти нищо.
Новият метеорен поток предварително е наречен Camelopardalid (Жирафиди), тъй като радиантът му се очаква да бъде в областта на съзвездието Camelopardalis (Жираф), близо до Полярната звезда.
Максимумът на потока се очаква на 23-24 май, когато Земята ще премине за първи път през облака от прах и отломки, оставен от кометата 209P/LINEAR преди близо 200 години (Източник: http://www.space.com/25836-new-meteor-shower-comet-209p-linear.html).
Най-доброто време за наблюдение ще бъде между 6 и 8 UTC на 24 май. В България това се оказва неподходящо дневно време (9-10 часа преди обед на 24 май).
Има голяма неопределеност в прогнозите - възможно е да има мощен метеорен дъжд или почти нищо.
неделя, 15 септември 2013 г.
Кометата C/2012 S1 (ISON) и метеорната активност
Кометата C/2012 S1 (ISON) е открита през септември 2012 г. Движи се към Слънцето със скорост 26 километра в секунда.
Направих разписание на интересните моменти от движението на кометата, които предстоят. Графиките на орбитите генерирах с аплета от сайта:
http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=c%2F2012+s1
● Към 14 септември 2013 кометата C/2012 S1 наближава орбитата на Марс:
● Около 7 октомври 2013 кометата ще пресече орбитата на Марс и ще навлезе в топлите области на Слънчевата система. Тогава ще се разбере дали ще има значително увеличаване на яркостта.
● На 1 ноември 2013 година кометата ще бъде в място на орбитата си, което ще бъде пресечено от Земята по-късно - на 16 януари 2014 година. Интересно е да се установи в какво състояние ще бъде кометата в този момент - какво ще се отделя от нея. Това може да определи бъдещата метеорна активност.
● На 28 ноември 2013 кометата C/2012 S1 ще достигне най-близо до Слънцето - на 1,16 млн. км от него. При такова малко разстояние от Слънцето кометата ще се нагрее до температура 2700 °C. Много вероятно е да се разпадне на части, които ще продължат да се движат по една и съща орбита. По-нататъшните събития при движението на C/2012 S1 (ISON) по нейната орбита може да се каже, че са предполагаеми.
● На 11 декември 2013 г. предполагаемата орбита на кометата, вече отдалечавайки се от Слънцето, ще пресече отново орбитата на Земята:
● На 26 декември 2013 г. се очаква Земята да премине на минимално разстояние, около 0,43 астрономически единици (60 мил. км.), от отдалечаващата се от Слънцето комета (ако все още кометата е цяла).
● Около 3 януари 2014 година Земята ще пресече мястото, където кометата би трябвало да е била на 11 декември 2013 г.
● Около 16 януари 2014 година е възможно да се прояви метеорна активност, тъй като Земята ще пресече орбитата на кометата там, където тя ще бъде била на 1 ноември 2013 година. Тогава върху Земята може да започнат да падат частици прах от кометата.
Очаква се прашинките да се движат със скорост 201168 км/ч и да загубят напълно своята скорост при навлизането в атмосферата на Земята. Поради това няма да изгарят, а ще падат постепенно, в зависимост от своите размери.
● В течение на 3 месеца след това ще падат частиците прах с размери 10 микрона.
● В течение на още няколко години след това ще падат частиците прах с размери 1 микрон. Повишеното количество космически прах може да предизвика появата на така наречените сребристи облаци.
Метеоритният прах се състои от частици с размери от 1 до 100 микрона (0,1mm) предимно със сферична форма. Образува се от разрушаване на по-големи (метеоритни) тела.
Микрометеоритите, които представляват частици с размери до 3-4 микрона, преминават през атмосферата без загуби и падат на повърхността на Земята.
Направих разписание на интересните моменти от движението на кометата, които предстоят. Графиките на орбитите генерирах с аплета от сайта:
http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=c%2F2012+s1
● Към 14 септември 2013 кометата C/2012 S1 наближава орбитата на Марс:
● Около 7 октомври 2013 кометата ще пресече орбитата на Марс и ще навлезе в топлите области на Слънчевата система. Тогава ще се разбере дали ще има значително увеличаване на яркостта.
● На 1 ноември 2013 година кометата ще бъде в място на орбитата си, което ще бъде пресечено от Земята по-късно - на 16 януари 2014 година. Интересно е да се установи в какво състояние ще бъде кометата в този момент - какво ще се отделя от нея. Това може да определи бъдещата метеорна активност.
● На 28 ноември 2013 кометата C/2012 S1 ще достигне най-близо до Слънцето - на 1,16 млн. км от него. При такова малко разстояние от Слънцето кометата ще се нагрее до температура 2700 °C. Много вероятно е да се разпадне на части, които ще продължат да се движат по една и съща орбита. По-нататъшните събития при движението на C/2012 S1 (ISON) по нейната орбита може да се каже, че са предполагаеми.
● На 11 декември 2013 г. предполагаемата орбита на кометата, вече отдалечавайки се от Слънцето, ще пресече отново орбитата на Земята:
● На 26 декември 2013 г. се очаква Земята да премине на минимално разстояние, около 0,43 астрономически единици (60 мил. км.), от отдалечаващата се от Слънцето комета (ако все още кометата е цяла).
● Около 3 януари 2014 година Земята ще пресече мястото, където кометата би трябвало да е била на 11 декември 2013 г.
● Около 16 януари 2014 година е възможно да се прояви метеорна активност, тъй като Земята ще пресече орбитата на кометата там, където тя ще бъде била на 1 ноември 2013 година. Тогава върху Земята може да започнат да падат частици прах от кометата.
Очаква се прашинките да се движат със скорост 201168 км/ч и да загубят напълно своята скорост при навлизането в атмосферата на Земята. Поради това няма да изгарят, а ще падат постепенно, в зависимост от своите размери.
● В течение на 3 месеца след това ще падат частиците прах с размери 10 микрона.
● В течение на още няколко години след това ще падат частиците прах с размери 1 микрон. Повишеното количество космически прах може да предизвика появата на така наречените сребристи облаци.
Микрометеорити
Метеоритният прах се състои от частици с размери от 1 до 100 микрона (0,1mm) предимно със сферична форма. Образува се от разрушаване на по-големи (метеоритни) тела.
Микрометеоритите, които представляват частици с размери до 3-4 микрона, преминават през атмосферата без загуби и падат на повърхността на Земята.
сряда, 12 декември 2012 г.
Метеорен поток Геминиди
През 2012 година метеорният поток Геминиди ще достигне максимума си през нощта на 13 срещу 14 декември. Броят на метеорите се очаква да достигне до 120 в час. Това е един от най-интензивните метеорни потоци през годината.
Метеорите са бавни, ярки, бели-синкави. Има много болиди. Луната няма да пречи на наблюденията (новолуние).
Потокът Геминиди е породен от астероида Фаетон (3200 Phaethon или 1983 TB), открит през октомври 1983 г. С това се отличава от повечето други метеорни потоци, чиито родителски тела са комети.
Радиантът на потока е в съзвездието Близнаци (Gemini). На географската ширина на България това съзвездие е видимо вечер към изток и след полунощ се издига почти в зенита.
Максимумът на активността на потока се очаква на 14 декември около 01.30 часа местно време (България).
Прогнозата за времето над България е добра засега. Може би ще е ясно.
Останал съм обаче с впечатлението, че при почти всеки голям метеорен поток времето е облачно и вали. Подозирам, че метеоритният прах провокира кондензацията в атмосферата, когато метеорологичните условия позволяват това.
По време на метеорния поток Персеиди около 13 август е обратното - обикновено времето е ясно.
Метеорите са бавни, ярки, бели-синкави. Има много болиди. Луната няма да пречи на наблюденията (новолуние).
Потокът Геминиди е породен от астероида Фаетон (3200 Phaethon или 1983 TB), открит през октомври 1983 г. С това се отличава от повечето други метеорни потоци, чиито родителски тела са комети.
Радиантът на потока е в съзвездието Близнаци (Gemini). На географската ширина на България това съзвездие е видимо вечер към изток и след полунощ се издига почти в зенита.
Максимумът на активността на потока се очаква на 14 декември около 01.30 часа местно време (България).
Прогнозата за времето над България е добра засега. Може би ще е ясно.
Останал съм обаче с впечатлението, че при почти всеки голям метеорен поток времето е облачно и вали. Подозирам, че метеоритният прах провокира кондензацията в атмосферата, когато метеорологичните условия позволяват това.
По време на метеорния поток Персеиди около 13 август е обратното - обикновено времето е ясно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)







