Биостимулатори от кехлибар

Кехлибарът представлява фосилизирана смола от иглолистни или широколистни дървета, расли в далечното геологично минало. Най-известният балтийски кехлибар съдържа много янтарна киселина, която е биостимулатор. Това е една от причините кехлибарът да проявява лечебни свойства, които са известни от древността.

На горната снимка:  кехлибар с размери 31x22 mm.

Янтарната киселина се добавя в някои храни и напитки под означението E363 (Succinic acid). Също така се произвеждат медикаменти, в които се съдържа янтарна киселина. Особеното е  това, че се произвежда синтетична янтарна киселина, която има доказано различни свойства от естествената, получавана в миналото от кехлибара.

Янтарната киселина

Янтарната киселина има химична формула С₄Н₆О₄. Нарича се още бутандиова или сукцинова киселина (Ac. succinicum). Образува безцветни кристали с температура на топене 183°С. Разтворима е във вода и етанол.

Янтарната киселина е открита през 1556 г. (или 1548 г.) от Г. Агрикола, който първоначално я нарича "кехлибарена смола", тъй като е получена от кехлибар. Киселинната природа на това вещество е установена през 1676 г. от Н. Лемери.

Изкуствена янтарна киселина може да се получи от малеинова киселина чрез каталитична реакция или чрез други методи за химичен синтез.

Структурна формула на янтарната киселина:

На практика молекулата на янтарната  киселина HOOC-CH₂-CH₂-COOH може да бъде огъната и да приеме различни форми в пространството, получени чрез свободно завъртане на лявата половина на молекулата спрямо дясната. Тези различни форми, "усукани" в различни посоки около средната единична химична връзка, се наричат конформни изомери, конформери или ротамери. Теоретично съществуват над 100 конформни изомера на янтарната киселина (http://doma-uchastki-dmitrovskoe.ru/konformeri_yantarnoy_kisloti.html).

В зависимост от метода, по който е получена, янтарната киселина представлява смес от различни изомерни форми на молекулите. Поради това, получената по различни начини янтарна киселина има различни свойства и въздействие върху организма.

Изкуствено са получени 3 устойчиви изомера на янтарната киселина:

1. Най-устойчивият и разпространен изомер кристализира във вид на едри прозрачни кристали, приличащи на кварцови друзи
2. Следващият по разпространеност изомер формира кристали, представляващи дребни трапецовидни стълбчета с неправилен срез
3. Най-редкият изомер образува "снежинки", имащи вид на обикновен сняг 

 

Как действа янтарната киселина в организма

Янтарната киселина участва в процеса на клетъчното дишане - тя е едно от междинните вещества, което се обазува и разгражда в така наречения цикъл на Кребс. Цикълът на Кребс представлява последователност от химични реакции, протичащи в аеробните организми. В резултат от него се образува основното количество енергия при организмите, които използват за дишане молекулен кислород.

Цикълът на Кребс е последователност от 8 химични реакции, която се повтаря циклично. За един оборот на цикъла се извършва деградация (изгаряне) на една молекула ацетилкофермент A или пирогроздена киселина до CO₂ и H₂O. Една от реакциите на този цикъл (с пореден номер 6) се състои в превръщането на янтарна киселина във фумарова киселина чрез отделянето на 2 атома водород.

Цикълът на Кребс протича в митохондриите, които представляват органоиди, намиращи се във всички аеробни клетки на животните и растенията (с изключение само на някои примитивни бактерии). Във всяка аеробна клетка има многобройни митохондрии. Митохондрията е обвита със собствена мембрана, има собствен наследствен механизъм с ДНК и съдържа 50-60 ензима, катализиращи съответни реакции, в частност реакциите от цикъла на Кребс. Например ензимът сукцинатдехидрогеназа катализира отстраняването на два водородни атома от янтарната киселина, което я превръща във фумарова киселина (по-точно: анионът сукцинат се превръща в аниона фумарат).

Янтарната киселина е нетоксично вещество, което не прониква в неповредените клетки в спокойно физиологично състояние, а действа само върху възбудените клетки. Ефективна е в малки дози. Оказва оздравяващо въздействие върху отслабения организъм. Действа като неспецифичен биостимулатор.

Установен е широк диапазон от въздействия на янтарната киселина върху организма: тя стимулира нервната система и работата на дихателните органи, укрепва сърцето, бъбреците и червата, лекува анемия и разстройства на мускулната система, има противостресово, противовъзпалително и антитоксично действие.

Янтарната киселина действа като биостимулатор и на растенията - например, ускорява узряването на плодовете.

Приложение на янтарната киселина

Сред така наречените E-та в храните и напитките има едно, което представлява янтарна киселина: E363 - Янтарна киселина (Succinic acid). Тази добавка се счита за безвредна и може да се приема от деца.

Янтарната киселина е добавка с антиоксидантни свойства. Може да се използва с цел предпазване на продуктите от гранясване. Среща се в напитки, карамел, дъвки, в сухи ароматизирани десерти, в желирани десерти, в сухи смеси за приготвяне на напитки в домашни условия.

Под въпрос обаче е източника и качествата на използваното вещество.
Освен в кехлибара, янтарната киселина се съдържа в някои растения, като например в сока на захарното цвекло.
Произведената по най-прости методи за химичен синтез изкуствена янтарна киселина обаче съдържа само един конформер, който оказва предимно диуретично въздействие и почти никакво друго.

Чрез двулъчева лазерна спектроскопия е установено, че естествената янтарна киселина от кехлибар съдържа три конформера и притежава оптимална усвояемост от човешкия организъм, като проявява всички полезни свойства. Поради това са разработени и патентовани технологии за получаването на синтетична янтарна киселина с конформационен състав, близък до природния.
Например, такава "природоидентична" синтетична янтарна киселина се получва в "НПО БИОФИЗИКА", където се произвеждат препаратите-биостимулатори ЯНТАВИТ и МИТОМИН. Разликата между двата е в това, че МИТОМИН освен сукцинат съдържа и аскорбинова киселина (витамин C).

В кой кехлибар има янтарна киселина

Значително количество янтарна киселина се съдържа в балтийския кехлибар (наричан сукцинит): http://iznedr.ru/books/item/f00/s00/z0000029/st004.shtml.

Най-много янтарна киселина има в млечно-белия и светло-жълтия кехлибар, които в миналото са били приемани като лекарство във вид на прах.

Голямо количество свободна янтарна киселина се съдържа в непрозрачния кехлибар с множество дребни мехурчета, запълнени с киселинен разтвор, в който се срещат и срастъци от дребни кристалчета на янтарната киселина.

В прозрачния сукцинит обикновено се съдържа от 3,2 до 4,5% янтарна киселина, като максималното съдържание (до 8,2%) е установено в повърхностната изветряла коричка на естествените, необработени късчета кехлибар.

В околностите на град Киев в Украйна също има находища на кехлибар, наричан киевски сукцинит, който съдържа от 5,62 до 7,11 % янтарна киселина.

Кехлибар

Кехлибарът може да бъде прозрачен или непрозрачен. Обикновено има от бледо-жълт до червено-кафяв цвят. Специалистите различават над 200 цветове и оттенъци.

Най-големите находища са по Балтийското крайбрежие и в Доминиканската република.

Кехлибарът е вкаменена смола на боровете от вида Пинус сукцинифера и представлява полимер с тримерна структура. Съдържа 3 - 8% янтарна киселина. Възрастта на кехлибара е 35 - 140 милиона години (от неогена до долната креда), но най-често около 50 милиона години(палеоген). Понякога в него има включения от растения, насекоми и даже дребни животни.

Използва се повече от 6 хилядолетия. В Римската империя от кехлибар са  изработвали чаши за вино, ножове за рязане на гъби и други предмети.  Най-старите сведения за употребата на кехлибар се съдържат в клинопис на  обелиск от X век пр.Хр. (Британски музей). Чести са находките на  кехлибар в неолитните паметници (4000 - 1600 години пр.Хр.).

3500 години пр.Хр. жреците в Египет са носили украшения от кехлибар. Балтийският кехлибар е украсявал короната на египетския фараон Тутанхамон.

  У различните народи кехлибарът винаги се е считал за антидемоничен амулет. Обикновено не се носи в сребро, а само в мед или нейни сплави.  Червеният кехлибар се счита най-подходящ за магия. Той става магически когато в него се намират насекоми.

 В наше време от кехлибар се получават витамин D3, янтарна (сукцинова) киселина и антисептични средства.

Янтарната киселина е неспецифичен биостимулатор. Стимулира нервната система, използва се като противостресово, противовъзпалително и  антитоксично средство. Нейните препарати помагат за нормализация на  алкално-киселинното равновесие на кръвта и възстановяване на силите даже у лица на преклонна възраст. Добре действа при патология на сърдечния мускул, при лечение на артрити, анемии, като физиологичен стимулатор на дишането (особено след наркоза).

За по-добро запазване кехлибара трябва да се съхранява в тъмна и влажна среда.

Известен е и така неречения бирмит (добива се в Бирма), който представлява изкопаема кехлибароподобна смола с огнен, меден, червен или светлокафяв  цвят, обикновено непрозрачна и по-твърда от балтийския кехлибар.

Също с органичен произход, но по-различен от кехлибара е така наречения гагат или сапровитрен, наричан понякога черен кехлибар. Той е кафяво-черен  до черен, плътен, хомогенен, жилав, непрозрачен с ярък смолист блясък.  Принадлежи към групата на кафявите въглища. Образуван е при битуминизацията  на дървета от семейство араукарии.

  Намиран е и в България, в Предбалкана. Известен е от неолита (откривани  са закръглени късчета гагат, обработени с кремъчни инструменти).  В Древен Египет от полиран гагат са изработвали огледала.