Нов метеорен поток, който не е бил наблюдаван преди, се очаква на 23-24 май 2014 година. Според някои прогнози, интензивността му може да достигне до 200 метеора в час или, при по-широки оценки, от 100 до 400 или даже до 1000 метеора в час.
Новият метеорен поток предварително е наречен Camelopardalid (Жирафиди), тъй като радиантът му се очаква да бъде в областта на съзвездието Camelopardalis (Жираф), близо до Полярната звезда.
Максимумът на потока се очаква на 23-24 май, когато Земята ще премине за първи път през облака от прах и отломки, оставен от кометата 209P/LINEAR преди близо 200 години (Източник: http://www.space.com/25836-new-meteor-shower-comet-209p-linear.html).
Най-доброто време за наблюдение ще бъде между 6 и 8 UTC на 24 май. В България това се оказва неподходящо дневно време (9-10 часа преди обед на 24 май).
Има голяма неопределеност в прогнозите - възможно е да има мощен метеорен дъжд или почти нищо.
Показват се публикациите с етикет метеор. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет метеор. Показване на всички публикации
вторник, 13 май 2014 г.
неделя, 15 септември 2013 г.
Кометата C/2012 S1 (ISON) и метеорната активност
Кометата C/2012 S1 (ISON) е открита през септември 2012 г. Движи се към Слънцето със скорост 26 километра в секунда.
Направих разписание на интересните моменти от движението на кометата, които предстоят. Графиките на орбитите генерирах с аплета от сайта:
http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=c%2F2012+s1
● Към 14 септември 2013 кометата C/2012 S1 наближава орбитата на Марс:
● Около 7 октомври 2013 кометата ще пресече орбитата на Марс и ще навлезе в топлите области на Слънчевата система. Тогава ще се разбере дали ще има значително увеличаване на яркостта.
● На 1 ноември 2013 година кометата ще бъде в място на орбитата си, което ще бъде пресечено от Земята по-късно - на 16 януари 2014 година. Интересно е да се установи в какво състояние ще бъде кометата в този момент - какво ще се отделя от нея. Това може да определи бъдещата метеорна активност.
● На 28 ноември 2013 кометата C/2012 S1 ще достигне най-близо до Слънцето - на 1,16 млн. км от него. При такова малко разстояние от Слънцето кометата ще се нагрее до температура 2700 °C. Много вероятно е да се разпадне на части, които ще продължат да се движат по една и съща орбита. По-нататъшните събития при движението на C/2012 S1 (ISON) по нейната орбита може да се каже, че са предполагаеми.
● На 11 декември 2013 г. предполагаемата орбита на кометата, вече отдалечавайки се от Слънцето, ще пресече отново орбитата на Земята:
● На 26 декември 2013 г. се очаква Земята да премине на минимално разстояние, около 0,43 астрономически единици (60 мил. км.), от отдалечаващата се от Слънцето комета (ако все още кометата е цяла).
● Около 3 януари 2014 година Земята ще пресече мястото, където кометата би трябвало да е била на 11 декември 2013 г.
● Около 16 януари 2014 година е възможно да се прояви метеорна активност, тъй като Земята ще пресече орбитата на кометата там, където тя ще бъде била на 1 ноември 2013 година. Тогава върху Земята може да започнат да падат частици прах от кометата.
Очаква се прашинките да се движат със скорост 201168 км/ч и да загубят напълно своята скорост при навлизането в атмосферата на Земята. Поради това няма да изгарят, а ще падат постепенно, в зависимост от своите размери.
● В течение на 3 месеца след това ще падат частиците прах с размери 10 микрона.
● В течение на още няколко години след това ще падат частиците прах с размери 1 микрон. Повишеното количество космически прах може да предизвика появата на така наречените сребристи облаци.
Метеоритният прах се състои от частици с размери от 1 до 100 микрона (0,1mm) предимно със сферична форма. Образува се от разрушаване на по-големи (метеоритни) тела.
Микрометеоритите, които представляват частици с размери до 3-4 микрона, преминават през атмосферата без загуби и падат на повърхността на Земята.
Направих разписание на интересните моменти от движението на кометата, които предстоят. Графиките на орбитите генерирах с аплета от сайта:
http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=c%2F2012+s1
● Към 14 септември 2013 кометата C/2012 S1 наближава орбитата на Марс:
● Около 7 октомври 2013 кометата ще пресече орбитата на Марс и ще навлезе в топлите области на Слънчевата система. Тогава ще се разбере дали ще има значително увеличаване на яркостта.
● На 1 ноември 2013 година кометата ще бъде в място на орбитата си, което ще бъде пресечено от Земята по-късно - на 16 януари 2014 година. Интересно е да се установи в какво състояние ще бъде кометата в този момент - какво ще се отделя от нея. Това може да определи бъдещата метеорна активност.
● На 28 ноември 2013 кометата C/2012 S1 ще достигне най-близо до Слънцето - на 1,16 млн. км от него. При такова малко разстояние от Слънцето кометата ще се нагрее до температура 2700 °C. Много вероятно е да се разпадне на части, които ще продължат да се движат по една и съща орбита. По-нататъшните събития при движението на C/2012 S1 (ISON) по нейната орбита може да се каже, че са предполагаеми.
● На 11 декември 2013 г. предполагаемата орбита на кометата, вече отдалечавайки се от Слънцето, ще пресече отново орбитата на Земята:
● На 26 декември 2013 г. се очаква Земята да премине на минимално разстояние, около 0,43 астрономически единици (60 мил. км.), от отдалечаващата се от Слънцето комета (ако все още кометата е цяла).
● Около 3 януари 2014 година Земята ще пресече мястото, където кометата би трябвало да е била на 11 декември 2013 г.
● Около 16 януари 2014 година е възможно да се прояви метеорна активност, тъй като Земята ще пресече орбитата на кометата там, където тя ще бъде била на 1 ноември 2013 година. Тогава върху Земята може да започнат да падат частици прах от кометата.
Очаква се прашинките да се движат със скорост 201168 км/ч и да загубят напълно своята скорост при навлизането в атмосферата на Земята. Поради това няма да изгарят, а ще падат постепенно, в зависимост от своите размери.
● В течение на 3 месеца след това ще падат частиците прах с размери 10 микрона.
● В течение на още няколко години след това ще падат частиците прах с размери 1 микрон. Повишеното количество космически прах може да предизвика появата на така наречените сребристи облаци.
Микрометеорити
Метеоритният прах се състои от частици с размери от 1 до 100 микрона (0,1mm) предимно със сферична форма. Образува се от разрушаване на по-големи (метеоритни) тела.
Микрометеоритите, които представляват частици с размери до 3-4 микрона, преминават през атмосферата без загуби и падат на повърхността на Земята.
сряда, 12 декември 2012 г.
Метеорен поток Геминиди
През 2012 година метеорният поток Геминиди ще достигне максимума си през нощта на 13 срещу 14 декември. Броят на метеорите се очаква да достигне до 120 в час. Това е един от най-интензивните метеорни потоци през годината.
Метеорите са бавни, ярки, бели-синкави. Има много болиди. Луната няма да пречи на наблюденията (новолуние).
Потокът Геминиди е породен от астероида Фаетон (3200 Phaethon или 1983 TB), открит през октомври 1983 г. С това се отличава от повечето други метеорни потоци, чиито родителски тела са комети.
Радиантът на потока е в съзвездието Близнаци (Gemini). На географската ширина на България това съзвездие е видимо вечер към изток и след полунощ се издига почти в зенита.
Максимумът на активността на потока се очаква на 14 декември около 01.30 часа местно време (България).
Прогнозата за времето над България е добра засега. Може би ще е ясно.
Останал съм обаче с впечатлението, че при почти всеки голям метеорен поток времето е облачно и вали. Подозирам, че метеоритният прах провокира кондензацията в атмосферата, когато метеорологичните условия позволяват това.
По време на метеорния поток Персеиди около 13 август е обратното - обикновено времето е ясно.
Метеорите са бавни, ярки, бели-синкави. Има много болиди. Луната няма да пречи на наблюденията (новолуние).
Потокът Геминиди е породен от астероида Фаетон (3200 Phaethon или 1983 TB), открит през октомври 1983 г. С това се отличава от повечето други метеорни потоци, чиито родителски тела са комети.
Радиантът на потока е в съзвездието Близнаци (Gemini). На географската ширина на България това съзвездие е видимо вечер към изток и след полунощ се издига почти в зенита.
Максимумът на активността на потока се очаква на 14 декември около 01.30 часа местно време (България).
Прогнозата за времето над България е добра засега. Може би ще е ясно.
Останал съм обаче с впечатлението, че при почти всеки голям метеорен поток времето е облачно и вали. Подозирам, че метеоритният прах провокира кондензацията в атмосферата, когато метеорологичните условия позволяват това.
По време на метеорния поток Персеиди около 13 август е обратното - обикновено времето е ясно.
петък, 19 октомври 2012 г.
Наблюдаване на спорадични метеори
Спорадичните метеори не принадлежат на главните метеорни потоци, появяват се случайно и могат да бъдат наблюдавани по всяко време от годината.
Броят на метеорите е:
- минимален през Март-Април
- аномално увеличен през Май-Юли
- максимален през Септември
Извън периода на активност на главните метеорни потоци часовото число на метеорите е:
- минимално около 18 часа местно време
- максимално в ранните утринни часове (около 6 часа)
След полунощ метеорите са средно 2 пъти повече, отколкото вечер.
В ясна безлунна нощ с невъоръжено око могат да се забележат метеори с яркост до +5 ...+6-та звездна величина. Наблюдателят уверено забелязва практически всички метеори с яркост до около +2m (т.е. с яркост, не по-малка от яркостта например на алфа-Голяма мечка: +2m или Полярна звезда: +2,5m).
В течение на 1 час могат да се забележат от 6 до 16 (средно около 10) спорадични метеора от 6-та величина и по-ярки.
Метеори, които по яркост превъзхождат Венера (-4m), се наричат болиди.
Полетът на болида може да трае няколко секунди (не повече от 15-20 секунди, обикновено 5-10 секунди или по-малко).
На едно място на Земята през нощта болид, по-ярък от Луната в пълнолуние (-12,6m), може да се наблюдава средно 1 път на 2-3 години.
Една дългоживееща метеорна следа може да се види за 150 часа наблюдения.
За сравнение: честотата на следите от Персеиди, Ориониди и Леониди е 3 пъти по-голяма.
Броят на метеорите е:
- минимален през Март-Април
- аномално увеличен през Май-Юли
- максимален през Септември
Извън периода на активност на главните метеорни потоци часовото число на метеорите е:
- минимално около 18 часа местно време
- максимално в ранните утринни часове (около 6 часа)
След полунощ метеорите са средно 2 пъти повече, отколкото вечер.
В ясна безлунна нощ с невъоръжено око могат да се забележат метеори с яркост до +5 ...+6-та звездна величина. Наблюдателят уверено забелязва практически всички метеори с яркост до около +2m (т.е. с яркост, не по-малка от яркостта например на алфа-Голяма мечка: +2m или Полярна звезда: +2,5m).
В течение на 1 час могат да се забележат от 6 до 16 (средно около 10) спорадични метеора от 6-та величина и по-ярки.
Метеори, които по яркост превъзхождат Венера (-4m), се наричат болиди.
Полетът на болида може да трае няколко секунди (не повече от 15-20 секунди, обикновено 5-10 секунди или по-малко).
На едно място на Земята през нощта болид, по-ярък от Луната в пълнолуние (-12,6m), може да се наблюдава средно 1 път на 2-3 години.
Една дългоживееща метеорна следа може да се види за 150 часа наблюдения.
За сравнение: честотата на следите от Персеиди, Ориониди и Леониди е 3 пъти по-голяма.
Абонамент за:
Публикации (Atom)