Показват се публикациите с етикет лично. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет лично. Показване на всички публикации

неделя, 29 януари 2017 г.

Добър си юнак хранила

В трудни моменти се замислям за справедливостта и смисъла на живота.

Не намирам думи, с които да спомена моите предци, които вече не са между живите: двете ми баби, двамата дядовци, майка, вече и татко.
Винаги съм мислил, че те са с нещо по-добри, по-силни и по-достойни от мене.

На 10 милиарда човешки същества, които ги има сега, сигурно се падат 100 милиарда, които са живели някога на Земята.
Някои са били добри, други лоши, но всеки е получил еднакво дарът на живота.
Имало е велики  хора, които са направили много.
Мисля, че са заслужавали да живеят повече, но са си отишли рано.

Какво бих могъл да искам ?
Да можеха всички да живеят повече.
Аз няма да деля хората на добри и лоши.

Една история:


АФЕРИМ БАБО, МАШААЛЛА, ЛЕЛЕ !
ДОБЪР СИ ЮНАК ХРАНИЛА.

неделя, 28 септември 2014 г.

Имало едно време

Напоследък не ми се пише, тъй като загубих най-близкия си човек, една изключително интелигентна и всеотдайна жена. На времето тя е учила в Букурещ. То и аз малко е оставало да се родя в Букурещ.

Има една много неправилна мисъл - че нямало незаменими хора. Сега разбирам, че хората са незаменими - няма го човека и вече никога няма да има такъв човек. Имало е всякакви хора и още всякакви ще има, но точно такъв човек вече никога няма да има.

От мене да знаете, ценете близките си, докато са до вас, каквито и да са.




 Разфокусирано


Не съм бил привърженик на будистките възгледи, че целият свят зависи от погледа на човека. Винаги съм мислил, че красотата на планините, природата, си съществува сама, даже и да няма хора да я гледат.
Сега почувствах някаква промяна - всичко наоколо си е същото, но трябва да има някой да гледа света, иначе не е достатъчно.

Вишнята една пролет

Българските села запустяват. Няма го стария поминък, на свършване са ония хора. Като няма хора, за какво са къщи - и тях няма да ги има след време.

Сещам се за една румънска певица от миналото, която си е отишла съвсем не стара. Една нейна песничка:

TRENULE, MASINA MICA


Никой не може да бъде сигурен, какво ще се случи във бъдеще - може да предполага, но не и да знае със сигурност.

Това е.