Кометата C/2012 S1 (ISON) и метеорната активност

Кометата C/2012 S1 (ISON) е открита през септември 2012 г. Движи се към Слънцето със скорост 26 километра в секунда.

Направих разписание на интересните моменти от движението на кометата, които предстоят. Графиките на орбитите генерирах с аплета от сайта:
http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=c%2F2012+s1

● Към 14 септември 2013 кометата C/2012 S1 наближава орбитата на Марс:

● Около 7 октомври 2013 кометата ще пресече орбитата на Марс и ще навлезе в топлите области на Слънчевата система. Тогава ще се разбере дали ще има значително увеличаване на яркостта.

● На 1 ноември 2013 година кометата ще бъде в място на орбитата си, което ще бъде пресечено от Земята по-късно - на 16 януари 2014 година. Интересно е да се установи в какво състояние ще бъде кометата в този момент - какво ще се отделя от нея. Това може да определи бъдещата метеорна активност.

● На 28 ноември 2013 кометата C/2012 S1 ще достигне най-близо до Слънцето - на 1,16 млн. км от него. При такова малко разстояние от Слънцето кометата ще се нагрее до температура 2700 °C. Много вероятно е да се разпадне на части, които ще продължат да се движат по една и съща орбита. По-нататъшните събития при движението на C/2012 S1 (ISON) по нейната орбита може да се каже, че са предполагаеми.

● На 11 декември 2013 г. предполагаемата орбита на кометата, вече отдалечавайки се от Слънцето, ще пресече отново орбитата на Земята:

● На 26 декември 2013 г. се очаква Земята да премине на минимално разстояние, около 0,43 астрономически единици (60 мил. км.), от отдалечаващата се от Слънцето комета (ако все още кометата е цяла).

● Около 3 януари 2014 година Земята ще пресече мястото, където кометата би трябвало да е била на 11 декември 2013 г.

● Около 16 януари 2014 година е възможно да се прояви метеорна активност, тъй като Земята ще пресече орбитата на кометата там, където тя ще бъде била на 1 ноември 2013 година. Тогава върху Земята може да започнат да падат частици прах от кометата.
Очаква се прашинките да се движат със скорост 201168 км/ч и да загубят напълно своята скорост при навлизането в атмосферата на Земята. Поради това няма да изгарят, а ще падат постепенно, в зависимост от своите размери.

● В течение на 3 месеца след това ще падат частиците прах с размери 10 микрона.

● В течение на още няколко години след това ще падат частиците прах с размери 1 микрон. Повишеното количество космически прах може да предизвика появата на така наречените сребристи облаци.

Микрометеорити

Метеоритният прах се състои от частици с размери от 1 до 100 микрона (0,1mm) предимно със сферична форма. Образува се от разрушаване на по-големи (метеоритни) тела.

Микрометеоритите, които представляват частици с размери до 3-4 микрона, преминават през атмосферата без загуби и падат на повърхността на Земята.