Първо начертаваме монадата Ин-Ян (Тай Дзи) в следния вид:
На тази графика светлият Ян и тъмната Ин се въртят в кръг. Това движение е безкрайно и отразява характерното за природата циклично движение (движението е непрестанно; когато не може да се отдалечи в безкрайността, се връща пак към началото и продължава) - денят сменя нощта и обратното, но това не е просто редуване, а в случая видимият образ на Слънцето обикаля по земната повърхност, предизвиквайки тези циклични промени.
Сега разделяме кръга на 8 сектора по следния начин:
На всеки от осемте сектора ще съответства една триграма:
Такава диаграма, показваща подробно връзката между Ин, Ян и осемте триграми, наречена "Древен план на Великия предел" е представена в един трактат на Ху Уей (XVII–XVIII в.).
Всяка триграма се състои от три черти. Прекъсната черта означава тъмно, а непрекъсната черта - светло.
Всеки от осемте сектора на кръга се представя с три черти, като вътрешната черта е прекъсната, ако в центъра на сектора е тъмно; средната черта е прекъсната, ако по-далече от центъра е тъмно; и накрая, разбира се, външната черта е прекъсната, ако във външната периферия на сектора е тъмно. Например, за два от секторите представянето е такова:
На сектора, в който има само светло, съответстват три непрекъснати черти, а на сектора, в който има само тъмно, разбира се, съответстват три прекъснати черти:
Така получаваме една от формите на кръгово подреждане на осемте триграми, известна като Сян Тян (Първоначална). Това е най-естествено и симетрично подреждане. Срещуположните части на фигурата се превръщат една в друга при взаимозамяната на тъмно и светло, прекъснато и непрекъснато, ляво и дясно, горе и долу.
В земите на България
Символите "Ин-Ян в кръг" са много стари. Подобни фигури се срещат при различни праисторически цивилизации.
7000 години преди нашето време в Централна Северна България е съществувала високоразвита цивилизация. Тези земи сега изглеждат доста спокойно и еднообразно:
Как ли е изглеждало това място в древността ? Може би е имало гори. Освен това, след последния ледников период тукашните хълмове се издигат постепенно. Например, към Долнноосъмските височини скоростта на издигане достигаше до няколко милиметра на година, ако не греша. Това значи, че за 7000 години някои хълмове трябва да са станали по-високи със до 35 метра. По-високи и може би по-сухи.
До около 2009 година в Централна Северна България правеше разкопки археологът Венцислав Гергов. Освен някои по-особени неща, са открили керамични съдове с нарисувани по тях фигури. На тази снимка, направена от археолозите, се виждат три съда (впрочем лявото кой го знае какво е), десният съд е възстановен, а на средния съд има фигури, които ни интересуват:
На тази увеличена част от снимката на средния съд виждаме позната фигура:
Времената, когато са рисувани тези фигури върху керамиката от България са били преди 7000 години. Тогава не е съществувала писменост (или поне не е била широко разпространена, че да достигне и до нас).
Изглежда, фигурите от вида Ин-Ян са по-стара и по-конкретна форма. За сравнение, по-абстрактните древнокитайски триграми са значително по-млади - от периода около 2800 г. пр. Хр.
