Лунните цикли и здравето

Според древните схващания, запазени до сега в китайската медицина, човекът представлява малък космос, повтарящ устройството и движенията в големия Космос (процесите в човешкото тяло "следват" движението на небесните тела).
Най-силно тази връзка между небесните тела и човешкия организъм се вижда при движението на Слънцето и Луната.

Практикуващите медитация са установили, че вътрешната енергия (Ци) в човешкото тяло извършва обиколка, наречена "малък Небесен кръговрат", синхронно с движението на Луната.
В течение на един лунен месец, енергията постепенно се издига от долната част на гръбнака до главата, после се спуска по предната част на тялото надолу, след което цикълът се повтаря.
Така при новолуние вътрешната енергия е в долната част на тялото, при фази първа или трета четвърт е в средата на тялото, а при пълнолуние - в главата.
При това, в зависимост от особеностите на конкретния човек, тази концентрация на енергия в определена област на тялото (при съответната фаза на Луната) може да се прояви по различен начин.

Освен върху човека, Луната влияе и върху цялата жива и нежива природа на Земята.
През IV век Питий установява, че в зависимост от фазата на Луната, морските приливи биват високи (при новолуние и пълнолуние) или ниски (при първа и трета четвърт).
Жените могат да разкажат за физиологичните цикли, които следват месечния период на движение на Луната.
Интересно е, че според древнокитайската философия жените, водата, както и Луната, представят тъмното начало «Ин».
Поради силното въздействие на Луната, изглежда, че съобразеният с нейното движение лунен календар е по-смислен от обикновения слънчев календар.

Луната

Фазите на Луната представляват последователни изменения (в течение на месеца) на видимата форма на Луната, зависещи от нейното положение спрямо Слънцето и Земята:

1. Новолуние (изцяло неосветена Луна)
2. Млада Луна
3. Първа четвърт
4. Между първа четвърт и пълнолуние
5. Пълнолуние (изцяло осветена Луна)
6. Между пълнолуние и трета четвърт
7. Трета четвърт
8. Стара Луна

На всяка от тези 8 фази се пада продължителност по около 3,6913 денонощия от 29,5306 - те денонощия на синодичния месец.

Месецът

Месецът представлява интервал от време, близък до периода на обиколка на Луната около Земята. Различават се:

1. Синодичен месец (29,5306 средни слънчеви денонощия) - период от време, през който Луната преминава през последователността от всичките си фази от новолунието през първата четвърт, пълнолунието, третата четвърт и до следващото новолуние, като при това извършва пълно завъртане около Земята спрямо Слънцето.
2. Сидеричен (звезден, истински) месец (27,3217 денонощия) - времето за едно пълно завъртане на Луната около Земята спрямо звездите.
3. Драконичен месец (27,2122 денонощия) - интервалът от време между две последователни преминавания на Луната през един и същ възел на орбитата.

Календарният месец в слънчевия календар НЕ зависи от фазите на Луната и е дълъг от 28 до 31 денонощия.
Установено е, че  в далечното геологично минало (преди 400 милиона години), през Девонския период, лунният месец е бил с продължителност 21 денонощия.

Календарът

Календарът е система за изчисляване на големи интервали от време, основана на периодичността на видимите движения на небесните тела.
Най-разпространен е слънчевият календар, който се основава на слънчевата (тропичната) година.

Използва се и лунният календар, в който началото на календарните месеци съответства на моментите на новолуние.
Лунният месец (синодичен) е дълъг 29 денонощия 12 часа 44 минути 2,9 секунди.
12 такива месеца съставят лунната година, дълга 354 денонощия, която е с 11 денонощия по-кратка от тропичната година.

Приливите

Различават се:

1. Морски приливи - периодични колебания на нивото на морето, причинени от силите на привличане на Луната и Слънцето, заедно с центробежните сили при въртенето на системите Земя-Луна и Земя-Слънце.
2. Земни приливи - деформации на твърдото тяло на Земята под въздействието на същите сили, които причиняват морските приливи.
3. Атмосферни приливи - колебания на атмосферното налягане, причинени от същите сили.

По-голямата от тези сили - лунната, определя характеристиките на морските приливи.
Височината на прилива е около 1 m в открития океан и до 18 m край брега.
При земния прилив земната повърхност се издига във вертикална посока до 50 cm, при което се променя и силата на земното притегляне.
Атмосферните приливи предизвикват полуденонощни изменения на приземното атмосферно налягане и имат голямо значение за динамиката на горната атмосфера.

В дадена точка на Земята през денонощието ще има първи прилив (породен от лунната гравитация), когато точката е срещу Луната и втори прилив (породен от центробежната сила) след 12 часа, когато точката е на противоположната страна. Когато точката се намира в положение, перпендикулярно на оста на приливите, тогава ще има отливи (6 часа след прилива).

Слънцето също оказва гравитационно въздействие върху Земята и океанската вода, но това въздействие е около 2 пъти по-слабо от въздействието на Луната.
Когато Слънцето, Луната и Земята са наредени в една линия (при новолуние или пълнолуние), приливите и отливите (наричани сизигийни) са най-големи.
Когато Луната е в перпендикулярно положение (първа или трета четвърт), тогава приливите и отливите (наричани квадратурни) са около 2 пъти по-малки от сизигийните.