Природата на крушунските водопади

Крушунските водопади се намират в Централна Северна България край село Крушуна, община Летница. Това е място с уникална природа.

От високи около 15 метра варовикови скали се спускат струи вода, разпръскват се в пръски,
на места в облачета мъгла. Надолу водата тече, носейки кълбета бяла варовита мътилка от разтварящите се варовици.

От наситената с карбонати вода по дъното се отлагат варовикови образувания. На места те образуват прагове с неправилна форма.

В цялата околност се носи спокоен равномерен шум от течащата вода. Обрасло е с дървета и друга растителност.

В августовския ден, когато направих тези снимки, беше слънчево и горещо. Имаше много трудни условия за снимане поради огромния контраст между ярко осветената вода
и сенчестите места. Понякога трябваше да изчаквам да мине малък облак, за да стане осветлението по-приемливо.

Водата има много интересни цветове. Тече млечно-мътна, или меко светеща в млечно синьо и зелено. Може да се говори как се получава този цвят, но по-добре е просто да се види и да се
почувства спокойното му излъчване.

През 13-14 век тук е имало монаси исихасти, които сигурно не случайно са избрали това място, известно като крушунска скална обител. Атмосферата е свежа, чувства се какво означава чист въздух и здравословна околна среда. Усеща се охлаждащо въздействие, диша се по различен начин.

В стари времена е имало разбиране, че трябва да има здрав дух в здраво тяло. Самата природа край крушунските водопади помага за изчистването на вредна гореща жизнена
енергия, ако има натрупана такава в човешкото тяло. Това има значение и за запазването на младостта.

Според древната медицина жизнената енергия може да бъде "водна" или "огнена". При съвременния начин на живот, който е прекалено напрегнат, може да се получи излишък на "огън" в тялото (позволявам си да използвам този израз). Природата на крушунския водопад оказва обратното въздействие - добавя хладна "водна" енергия и уравновесява излишъка на "огнената" жизнена енергия.

Има значение и самият звук на течащата вода, който тук е с определен съскащ "тон", фокусиращ въздействието в определена област на човешкото тяло.

Останах с впечатлението, че това е добро място, подобряващо жизнеността.

Пътят към Задоблачните Порти. Част I

Сборниците с повести на Лин Менчу (凌濛初) излизат в Китай през 1628 г. и 1633 г.. Авторът е указал, че като материал за тях са послужили кратки бележки от различни автори за учудващи случки, интересни хора, важни събития, а също така и кратки новели от минали векове.

Превеждам една от тези повести - "Пътят към Задоблачните Порти" от руския превод на Д.Воскресенский (1989г.). В тази повест се разказва за събития, случили се през времето на суйския владетел Вей-ди, който бил на трона от 581 до 604 г.

Благодаря на Марина за консултациите.

Пътят към Задоблачните Порти

"История за това, как праведникът Ли тръгнал сам към Задоблачните Порти"
Лин Менчу

За безсмъртните обсъждат,
но техните дела
са скрити от очите хорски.
А кой от хората в живота
успял е да избегне
съблазните световни ?

Тази сутрин за първи път прочели
"История на Задоблачните Порти"
Внезапен вятър прохлада донесъл
и неземен аромат.

Разказват, че в далечните времена, когато суйският владетел Вейди току-що се качил на трона и нарекъл своята ера Първоначално Царуване, живял в Дзинджоу един богат човек на име Ли Цин, чието семейство открай време притежавало бояджийници.

Макар и да произхождал от търговското съсловие, родът му бил славен и, между другото, твърде изобилен: едно 5 или 6 хиляди души - всичките хора делови и упорити, способни, както се казва, да добият пари с голи ръце.

Суй (581–618 г.)

Ян Дзян, който станал владетел на цял Китай и взел тронното име Вей-ди, произлизал от аристократично семейство, чиито владения се намирали между Лоян и Чанан. Вей-ди отменил закона на Северна Джоу, забраняващ будизма и даоизма. Той основал множество будистки храмове, но не осъждал и даоизма. В областта на държавното управление се придържал към конфуциански принципи.

Богатството и силата на рода Ли станали пословични. "Нашите Ли половината окръг помели" - шегували се в тези краища. Тъй като Ли Цин бил най-възрастният, го признали за глава на рода. Всички от мало до голямо дълбоко уважавали почитаемия Ли Цин за неговата справедливост и отзивчивост, а още затова, че със всеки, бил той далечен или близък роднина, се държал еднакво сърдечно, без да проявява нито корист, нито лицемерие.

Не е учудващо, че ежегодно на неговия рожден ден всички му носели подаръци и пожелавали дълги години живот. Тъй като родът бил голям и славен, всекиму се искало да поднесе нещо необичайно: многоцветна коприна или шарен брокат.

Човек пестелив и икономичен, Ли Цин се стараел да не прахосва ценностите, а ги събирал в специално хранилище, в което за много години се натрупали несметни съкровища.

Обаче почитаемият Ли Цин не ги ценял особено, тъй като имал в своя живот едно увлечение. Ще попитате какво ? Още от млади години Ли Цин свикнал да прави добро на хората и всячески се стараел да им помогне. И още, имал една особеност: с огромна почит се отнасял към небесните жители и ценял изкуството на даосите, на които бил готов да раздаде хиляди връзки монети.

Случи се, срещне странстващ с облаците, оттеглил се от света и във всичко съвършен даос, и тутакси с нисък поклон го вика вкъщи, щедро гощава госта, а даосът в замяна разяснява как да се намери еликсира на безсмъртието, или разказва за тайните на усъвършенстването.

Вярно, мнозина от това "братство" били истински мошеници, стараещи се с измама да измъкнат чуждите пари. Никаква ученост нямали те в душата си, а целият им занаят бил пълен майтап. И все пак, мошеничеството на гадателите ни най-малко не повлияло на чистосърдечния и честен Ли Цин.

Всекидневно той кадял благовония и седял в съзерцателно мълчание, укрепвайки духа и закалявайки сърцето си, и мислел само за едно - как да намери път извън този преходен свят.

Даос — (кит. 道士, dàoshì) — човек, който се е посветил на даоизма като отшелник, монах, наставник или др.

Странстване с облаците, "носиш се като облаците" - така се нарича странстването, което предприемат даосите на определен етап от практиката си. За разлика от пътешествията на обикновените хора, при странстването даосите имат свои специални цели.

В годината, за която сега ще стане дума, Ли Цин навършил точно 70 години. Два месеца преди славния ден неговите деца и внуци организирали съвет.
- Седемдесетгодишнината е ден необикновен, такава възраст не се среща често. Затова трябва да поднесем на стареца рядък дар, да му пожелаем бодрост и здраве.

Дочул за приготовленията, Ли Цин поканил при себе си роднините от различните семейства на рода. По време на трапезата старецът им казал:
- Всички вие сте трудолюбиви хора и живеете достоен живот. Аз знам, че ме уважавате, защото ежегодно носите подаръци: дрехи, съдове, различни скъпи произведения.

Натрупал съм много всевъзможни неща - хиляди вещи, които обаче лежат неизползвани. Както знаете, аз съм човек спестовен, при мен нещата идват и не си отиват.

Ето, излиза, че всичките тези богатства, с години лежащи в хранилището, аз не съм успял даже хубавичко да ги разгледам. По-голямата част от тях са станали негодни. Съжалявам, че вашите пари са изразходени напразно, а вещите са се превърнали в купчина ненужен боклук.

И ето какво реших. Скоро ще настъпи моят рожден ден. Слава на Небето, че още не е определило крайния срок на живота ми! Знам, че всички вие готвите щедри дарове за този ден. Но именно това аз не искам. Ето защо сега ви събрах всички заедно, за да ви кажа предварително моето желание.

Един от по-младите роднини отбелязал:
- Още в древността са казвали, че подаръците за рожденния ден помагат за удължаване на живота. Вие навършвате 70 години. Такова нещо се случва само веднъж. Ако не отбележим достойно годишнината, няма да съумеем да изразим своята почтителност, а това е неприлично !

Тогава ще направим така, казал Ли Цин.
- доколкото вашето решение е твърдо, подарете ми това, за което ще помоля !
- Слушаме и изпълняваме! - зарадвали се роднините.
- Искам, 10 дни преди моя празник, всеки да донесе парче конопено въже, дебело един пръст и дълго 100 чи. Взети общо, ще станат 50 или 60 хиляди джана.

Ето това и ще бъде "удължаване на живота". Какво може да бъде по-дълго ? Роднините се зачудили на такова решение, но не започнали да спорят.
- Ще изпълним Вашата воля, татко ! Наистина, не ни е много ясно, за какво са Ви тези въжета.
- Първо ги донесете, а после ще видите, усмихнал се Ли.
- Днес това още е тайна.

Вестта за чудната молба на стареца се разнесла сред всички роднини. Един предал на десет, десет съобщили на сто ... И ето в определеното време, 10 дни преди празника, около дома на почитаемия Ли на земята лежала висока-висока купчина - направо планина от въжета. Но засега още никой не разбирал за какво са нужни те.

Трябва да знаете, че на 10 ли от Дзинджоу била планината на Задоблачните Порти. Нея още я наричали Разсечената планина, тъй като върхът и, сякаш разсечен с брадва, бил увенчан с два върха. Жителите на Дзинджоу, обръщайки се с лице на юг, можели да виждат облаците, плаващи между двата върха и летящите над пропастта птици. Дълбочината на тази пропаст никой не знаел. Някои от любопитство, случи се, хвърлят надолу голям камък, а звукът от падането не се чува. Затова възникнала легенда, че пропастта е бездънна.

В деня, когато роднините донесли на стареца въжетата, той наредил на работниците да отиват на планината и да построят над гърлото на страшната бездна макара, като я закрепят между два дебели стълба. След това отишъл при кошничаря и го помолил да сплете от бамбукови пръти здрава кошница. От лавката на кошничаря се отправил в заведението на бакърджията и купил от него няколко стотин звънци с различна големина.

Роднините, обърквайки се в догадки, дошли при Ли Цин с въпроси.
- Навремето без да крия нищо, ви обяснявах всичко. Както знаете, от най-млади години се увличам от даоисткото учение, но за повече от 50 години така и не постигнах никакви успехи. Съвсем неотдавна, прелиствайки древните книги, случайно попаднах на място, където се казва, че Задоблачните Порти - това е един от седемте пътя, водещи до небесните жители.

Помислих си: докато съм бодър и здрав, ръцете и краката са още силни, защо ли да не опитам късмета си ? Вече съм на 70, а пък съм изживял истински само две или три години. И ето тогава реших на рожденния си ден да се спусна в пропастта. Четири въжета ще завържете за краищата на кошницата, а петото ще бъде със звънците.

Аз ще вляза в плетената люлка, а вие ще започнете внимателно да ме спускате. Ако се случи някакво нещастие, ще дръпна въжето и вие, чувайки звъна, ще ме издигнете нагоре. Кой знае, може би ще ми провърви и ще се срещна с безсмъртните. Във всеки случай аз непременно ще се върна обратно, за да ви разкажа за това, което съм видял.

Думите на стареца предизвикали голямо вълнение у роднините. Ниско кланяйки се, те започнали да го разубеждават.
- Не бива! Никак не бива да правите това! - казал един от тях, разбира се, в пропастта не е задължително да се въди планинска нечиста сила, обаче змиите и другите гадини там сигурно са безброй. При това Вие можете да се задушите от черната смрад, която се е натрупала на дъното.

- На такава преклонна възраст не бива да се подлагате на такива изпитания ! - добавил втори.
- Взел съм решение и няма да отстъпя от него, даже ако ме заплашва смърт. Не ме спирайте, аз все едно ще се спусна !

Един от старейшините в рода, добре знаейки за ината на Ли Цин, отбелязал:
 - Почтителността е добра, но изпълнителността  е по-добра ! Ще ни се наложи да се примирим. Само, ето какво ще кажа: такава сериозна работа никак не бива да се извършва тайно !

Трябва непременно да се уведоми цялата наша рода. Ние всички ще Ви изпратим на планината. И тогава мълвата за това чудно събитие ще се разнесе отвъд границите на Четирите морета. Нима не е прекрасно !
- Нямам нищо против ... - Ли Цин кимнал в знак на съгласие.

Както вече говорихме, Ли Цин принадлежал към род, в който се наброявали 5 или 6 хиляди човека. Но когато оповестили всички, на изпращането се събрали не по-малко от 10 хиляди души.

На рожденния ден на Ли Цин организирали пир, на който поканили музиканти, след което процесията от родини (а към тях се присъединили и немалко странични зяпачи) потеглила към планината на Задоблачните Порти.

В този ден градът изглеждал опустял. Като се качили на върха, хората замрeли, възхитени от великолепната гледка.

Следва продължение ...

Ин, Ян и осемте триграми

Ще опиша връзката между Тай Дзи и осемте триграми. Става дума за природни закони, които са общи за всички. Древнокитайските диаграми са само една възможна форма, която изразява важни природни закономерности.

Първо начертаваме монадата Ин-Ян (Тай Дзи) в следния вид:

На тази графика светлият Ян и тъмната Ин се въртят в кръг. Това движение е безкрайно и отразява характерното за природата циклично движение (движението е непрестанно; когато не може да се отдалечи в безкрайността, се връща пак към началото и продължава) - денят сменя нощта и обратното, но това не е просто редуване, а в случая видимият образ на Слънцето обикаля по земната повърхност, предизвиквайки тези циклични промени.

Сега разделяме кръга на 8 сектора по следния начин:

На всеки от осемте сектора ще съответства една триграма:

Такава диаграма, показваща подробно връзката между Ин, Ян и осемте триграми, наречена "Древен план на Великия предел" е представена в един трактат на Ху Уей (XVII–XVIII в.).

Всяка триграма се състои от три черти. Прекъсната черта означава тъмно, а непрекъсната черта - светло.

Всеки от осемте сектора на кръга се представя с три черти, като вътрешната черта е прекъсната, ако в центъра на сектора е тъмно; средната черта е прекъсната, ако по-далече от центъра е тъмно; и накрая, разбира се, външната черта е прекъсната, ако във външната периферия на сектора е тъмно. Например, за два от секторите представянето е такова:

На сектора, в който има само светло, съответстват три непрекъснати черти, а на сектора, в който има само тъмно, разбира се, съответстват три прекъснати черти:

Така получаваме една от формите на кръгово подреждане на осемте триграми, известна като Сян Тян (Първоначална). Това е най-естествено и симетрично подреждане. Срещуположните части на фигурата се превръщат една в друга при взаимозамяната на тъмно и светло, прекъснато и непрекъснато, ляво и дясно, горе и долу.

В земите на България

Символите "Ин-Ян в кръг" са много стари. Подобни фигури се срещат при различни праисторически цивилизации.

7000 години преди нашето време в Централна Северна България е съществувала високоразвита цивилизация. Тези земи сега изглеждат доста спокойно и еднообразно:

Как ли е изглеждало това място в древността ? Може би е имало гори. Освен това, след последния ледников период тукашните хълмове се издигат постепенно. Например, към Долнноосъмските височини скоростта на издигане достигаше до няколко милиметра на година, ако не греша. Това значи, че за 7000 години някои хълмове трябва да са станали по-високи със до 35 метра. По-високи и може би по-сухи.

До около 2009 година в Централна Северна България правеше разкопки археологът Венцислав Гергов. Освен някои по-особени неща, са открили керамични съдове с нарисувани по тях фигури. На тази снимка, направена от археолозите, се виждат три съда (впрочем лявото кой го знае какво е), десният съд е възстановен, а на средния съд има фигури, които ни интересуват:

На тази увеличена част от снимката на средния съд виждаме позната фигура:

Времената, когато са рисувани тези фигури върху керамиката от България са били преди 7000 години. Тогава не е съществувала писменост (или поне не е била широко разпространена, че да достигне и до нас).

Изглежда, фигурите от вида Ин-Ян са по-стара и по-конкретна форма. За сравнение, по-абстрактните древнокитайски триграми са значително по-млади - от периода около 2800 г. пр. Хр.
 

Развитие на метеорния поток Геминиди

Отново наближава максимумът на метеорния поток Геминиди, който се очаква около 14 декември 2015 г. (18 h UT).

Изпитвам неподправен любителски интерес към тази област. Запазил съм някаква сантименталност към Космоса още от едно време, когато бях малко дете на село и дядо [Никола] ми показваше съзвездието "кокошката с пиленцата" на нощното небе.
Тогава, преди десетилетия, звездите бяха изключително много - едно безкрайно нощно небе, което те грабва само като го гледаш.
Не ми се иска да добавям, че и тревата беше по-зелена и цветята по-цветни [минават ми такива мисли].

Сега в града, при светлинното замърсяване, съчетано с по-непрозрачната атмосфера, не се вижда кой-знае какво. През последните няколко години все се случваше около 13-14 декември времето да е ясно и имах щастието да видя доста ярки метеори със следи.

Теоретически в максимума на метеорния поток се очакват около 120 в час, но разбира се, в града ще се видят само малкото на брой най-ярки метеори - болиди. Колко ще бъдат те, зависи от това, какъв процент в роя са по-едрите тела.

Историята

Метеорният поток Геминиди (наричан от някои Джеминиди - Geminid meteor shower) има интересна история. Появил се е внезапно. За пръв път е регистриран през 1862 г. Оттогава той постепенно увеличава своята активност:

1877 г. - първа оценка в историята - 14 метеора в час;
1892 г. - също 14 метеора в час, но с 2 пъти повече ярки метеори;
1896 г. - 23 метеора в час;
1930-те години - от 40 до 70 метеора в час;
1940-те и 1950-те г.- средно около 60 метеора в час;
1960-те г. - около 65 метеора в час;
1970-те г. - до 80;
между 1980 и 1985 г. - от 60 до 110 метеора в час.

Някои данни от следващи години:

1990 г. -  89;
1991 г. -  110;
1993 г. - около 130;
1996 г. -  около 130.

Явно историческата тенденция е активността на потока да се увеличава, но докога ще продължи това ?

Данните за активността на потока (ZHR с максимум на 14 декември) от по-скорошните години са следните (източник: http://www.imo.net/zhr):

2006 г. - 115
2007 г. - 122
2008 г. - 139
2009 г. - 120
2010 г. - 127
2011 г. - 198
2012 г. - 109
2013 г. - 134
2014 г. - 253

Представих тези данни графически:

От графиката се вижда, че тенденциите са някак двусмислени. От 2010 г. досега активността на потока показва може би увеличаващи се колебания в посока нарастване.

Орбитата

Още през 1947 г. Фред Л. Уипл (Харвард) установява, че орбиталният период на телата на Геминидите е 1,65 години. По-късно Мирослав Плавек (Прага) открил, че орбитата им се влияе само от Юпитер и пренебрежимо малко от Земята. Било установено, че точката на пресичане на орбитата на потока и еклиптиката се променя:

• през 1700 г. тя е била на разстояние 0.1337 а.е. вътре в земната орбита
• през 1900 г. -  на разстояние 0.0178 а.е. вътре в земната орбита
• през 2100 г. тя ще бъде на разстояние 0.1066 а.е. извън земната орбита

По тази причина активността на потока се е увеличавала досега, но в някой момент в бъдещето (към 2100 г.) ще започне да намалява и потокът ще изчезне от земното небе.

Родителското тяло

Счита се, че компактността на потока изключва възможността той да се е формирал на друга орбита, а по-късно да се е преместил на сегашната поради някакви смущаващи въздействия.

През 1983 година е открит астероида 3200 Фаетон (обектът 3200 Phaethon, с диаметър ~5.1 km, период ~1.43 години и скорост ~20 km/s), който има орбита, почти съвпадаща с орбитата на потока Геминиди. Счита се, че това е родителското тяло на потока. Така за пръв път бил открит астероид, който има толкова тясна връзка с метеорен поток.

Наблюденията

Данните от визуални и фотографски наблюдения показват наличието на активност на потока Геминиди от 4-6 до 19 декември, а радиолокационните изследвания - от 30 ноември до 29 декември.

Скоростта на метеорите от потока (измерена чрез радарно ехо) е от 32.5 до 37.5 km/s, средно около 35.9 km/s. Тоест, това са доста бавни метеори, което е добре за обикновения наблюдател. При малката скорост може да се види как се развиват метеорните следи.

Мобилно приложение магнитометър

Неотдавна публикувах в Google play свое приложение за измерване на магнитно поле. Приложението е упростена версия на програмата за измерване на магнитни полета с мобилно устройство, която пиша. Линк за сваляне:

https://play.google.com/store/apps/details?id=bl.moesia.ntsvetkov.magnetometer

На 7-инчов таблет приложението изглежда така:

В центъра се показва силата на магнитното поле с точност до 0.1 микротесла (μT), а по стрелката на кръглата скала се отчита още колко нанотесли (nT) да се добавят, за да се получи пълната стойност (1 nT = 0.001 μT). Измерването има известа инерционност - за установяване на точната стойност е необходимо да се почака малко, докато показанията се успокоят.

Вграденият магнитометър на сегашните мобилни устройства, който се използва от приложението, няма чак толкова високи характеристики, за да се достигне максималната реална чувствителност от 1 nT .

На практика колебанията в показанията на магнитометъра се дължат както на собствената нестабилност на чипа, така и на магнитните смущения от околната среда. Но при внимателно измерване могат да се получат интересни резултати.

Например, при бавно движение по някаква местност, приложението може да даде представа как се променя земното магнитно поле. При това се отчитат едромащабните изменения на магнитното поле, причинени от различния състав на почвата и скалите на различните места.

Също така, по специална методика може да бъде измерена магнитната възприемчивост на някоя скала или достатъчно голям къс от някакъв материал. По измерената магнитна възприемчивост може да се разпознае каква е скалата. Това е интересно, например при разпознаването на метеорити, които обикновено съдържат силномагнитни минерали.