Ин, Ян и осемте триграми

Ще опиша връзката между Тай Дзи и осемте триграми. Става дума за природни закони, които са общи за всички. Древнокитайските диаграми са само една възможна форма, която изразява важни природни закономерности.

Първо начертаваме монадата Ин-Ян (Тай Дзи) в следния вид:

На тази графика светлият Ян и тъмната Ин се въртят в кръг. Това движение е безкрайно и отразява характерното за природата циклично движение (движението е непрестанно; когато не може да се отдалечи в безкрайността, се връща пак към началото и продължава) - денят сменя нощта и обратното, но това не е просто редуване, а в случая видимият образ на Слънцето обикаля по земната повърхност, предизвиквайки тези циклични промени.

Сега разделяме кръга на 8 сектора по следния начин:

На всеки от осемте сектора ще съответства една триграма:

Такава диаграма, показваща подробно връзката между Ин, Ян и осемте триграми, наречена "Древен план на Великия предел" е представена в един трактат на Ху Уей (XVII–XVIII в.).

Всяка триграма се състои от три черти. Прекъсната черта означава тъмно, а непрекъсната черта - светло.

Всеки от осемте сектора на кръга се представя с три черти, като вътрешната черта е прекъсната, ако в центъра на сектора е тъмно; средната черта е прекъсната, ако по-далече от центъра е тъмно; и накрая, разбира се, външната черта е прекъсната, ако във външната периферия на сектора е тъмно. Например, за два от секторите представянето е такова:

На сектора, в който има само светло, съответстват три непрекъснати черти, а на сектора, в който има само тъмно, разбира се, съответстват три прекъснати черти:

Така получаваме една от формите на кръгово подреждане на осемте триграми, известна като Сян Тян (Първоначална). Това е най-естествено и симетрично подреждане. Срещуположните части на фигурата се превръщат една в друга при взаимозамяната на тъмно и светло, прекъснато и непрекъснато, ляво и дясно, горе и долу.

В земите на България

Символите "Ин-Ян в кръг" са много стари. Подобни фигури се срещат при различни праисторически цивилизации.

7000 години преди нашето време в Централна Северна България е съществувала високоразвита цивилизация. Тези земи сега изглеждат доста спокойно и еднообразно:

Как ли е изглеждало това място в древността ? Може би е имало гори. Освен това, след последния ледников период тукашните хълмове се издигат постепенно. Например, към Долнноосъмските височини скоростта на издигане достигаше до няколко милиметра на година, ако не греша. Това значи, че за 7000 години някои хълмове трябва да са станали по-високи със до 35 метра. По-високи и може би по-сухи.

До около 2009 година в Централна Северна България правеше разкопки археологът Венцислав Гергов. Освен някои по-особени неща, са открили керамични съдове с нарисувани по тях фигури. На тази снимка, направена от археолозите, се виждат три съда (впрочем лявото кой го знае какво е), десният съд е възстановен, а на средния съд има фигури, които ни интересуват:

На тази увеличена част от снимката на средния съд виждаме позната фигура:

Времената, когато са рисувани тези фигури върху керамиката от България са били преди 7000 години. Тогава не е съществувала писменост (или поне не е била широко разпространена, че да достигне и до нас).

Изглежда, фигурите от вида Ин-Ян са по-стара и по-конкретна форма. За сравнение, по-абстрактните древнокитайски триграми са значително по-млади - от периода около 2800 г. пр. Хр.
 

Материалното и духовното

Този път пиша по едни по-особени въпроси, за които много съм мислил.
Отдавна се водят спорове за материалното и духовното.
Оформят се два лагера - идеалисти и материалисти.

Материализмът

Според материалистите, първично е тялото, а съзнанието е функция. Тук възниква въпросът, дали човешкото съзнание може да се отдели от материята - както софтуерът може да се отдели от компютъра.
Можем да пренесем един софтуер (който е нематериална информация) от един компютър на друг и софтуерът ще работи по същия начин.
Дали човешкото съзнание представлява чиста информация, която може да бъде записана на някакъв носител и копирана ?

Човешката памет, изглежда, представлява именно чиста информация, която би могла да се записва, предава и т.н. Но съзнанието има функционална природа - мисълта не е статична информация, а процес, който тече. Информацията в човешката памет би могла да бъде записана и прехвърлена на друг материален носител. Ако съдържанието на човешката памет бъде прехвърлено в компютър, този компютър трябва да има всички функционални възможности на човешкия ум, за да започне съзнанието да функционира по същия начин и в компютъра, както преди е правило у човека.

Тук се вижда, че компютърът не е сравним с човешкия ум (мозък) и не може да функционира като него. Компютърът е крайна система - има краен брой състояния. Макар броят на състоянията на компютърната памет да е много голям, функционирането на компютъра се свежда до циклично повтаряне на състояния (като краен автомат). След изреждането на всички възможни състояния неизбежно следва повтаряне на някое от предишните състояния и след това цикълът продължава постарому. Като че ли човешкият ум не функционира така.

Възниква и въпросът, дали въобще функционирането на човешкия ум може да се представи с алгоритъм, който може да бъде описан с програма и изпълнен на някакъв хардуер. Ако имаше отговор на тези въпроси, вече щеше да бъде създаден изкуствен интелект.

Друго предположение може да бъде, че човешкото съзнание има функционална природа от по-общ характер - може би прилича на аналогова изчислителна машина (функционирането на електронните схеми на аналоговата изчислителна машина се описва с едни и същи уравнения, като уравненията, които описват някаква физическа система, която се моделира от въпросната аналогова изчислителна машина). Ако това е така, би могло да се създаде нещо като изкуствен мозък, в който електронни схеми или други устройства изпълняват същите функции, като клетките в живия организъм.

Свободната воля

Тук се стига до въпроса, дали фукционирането на ума е детерминирано. Всички познати досега машини са детерминирани - техните функции са закономерни, без никаква случайност. Тези въпроси се отнасят и за физическата природа въобще - дали всичко е закономерно (може да бъде описано със физически закони), или съществува чиста случайност.

Има един вариант, когато допускаме, че в нашата Вселена съществуват явления, които са чисто случайни или не се подчиняват на физическите закони. Такива явления могат да бъдат проява на някаква свободна воля. В този случай въпросът се пренася на по-високо ниво на йерархията - дали тази свободна воля има някакви свои закономерности на поведение или и при нея е възможна случайност.

Идеализмът

При идеалистичния подход се счита, че идеята, информацията е първична. Това не е лишено от смисъл. Например, в техниката първо се правят проекти, чертежи, схеми, които представляват чиста информация. По-точно мислите, идеите, са нематериални, после по идеите се правят конкретни разработки, после информацията се представя на материални носители - споменатите чертежи и схеми. Накрая по чертежите се строи материална машина. Така от идеите и чистата информация, които са първични, се стига до материалната реализация на една машина. Това е идеализъм в действие.

Тук обаче се стига до някакъв кръг в разсъжденията. Идеите и проектите са идеални, те са първични - съществували преди построяването на материалната машина. Но източник на тези нематериални идеи все пак е човекът, който е материален. Във всеки случай, без посредничеството на материалното тяло информацията за идеите няма как да бъде предадена в нашия материален свят.

Първоизточникът на всичко

Каква е първичната същност, която е основа и източник на всичко ? При човешките дейности първоизточникът е самия човек - от него тръгват и идеите и материалните осъществявания. Но каква е първичната същност, която е в основата на човека ?

От формална гледна точка съществуват четири алтернативни възможности:
1) първична е материята (материализъм)
2) първична е информацията (идеализъм)
3) едновременно и материята и информацията са първични (аналогично на двете страни на една монета)
4) нито материята е първична, нито информацията е първична (?)

Последните две алтернативи са сложни. За сравнение - два възможни отговора на философския въпрос "Яйцето или кокошката ?":
1) първично е яйцето (преди да се появят птиците вече е имало влечуги, които са снасяли яйца)
2) яйцето и кокошката съществуват съвместно, като две фази на един и същ процес, които се редуват циклично във времето.

Подобно сложно разбиране съществува в древнокитайската философия - Великият предел (Тай Дзи) се разделя на Ин и Ян, които преминават едно в друго, въртейки се в кръг. Нито едно от двете не може да съществува без другото. Когато движението спре, Ин и Ян се обединяват в едно неразделно цяло, което е над тях и вече не е нито Ин, нито Ян, нито и двете заедно.

Ин и Ян

От дълбока древност учението за Ин и Ян е основа на китайската философия и медицина. Според древните китайци, всички явления в природата и човека се обясняват чрез взаимодействието между началата Ин и Ян.

Древната концепция за Ин и Ян е изложена в «Книгата на промените» («И Дзин»). Първоначално Ин е означавало сянката - северния склон на планината и южния бряг на реката (понеже през деня Слънцето свети така, че гледана от юг, реката изглежда тъмна), а Ян е означавало светлото - южния склон на планината и северния бряг на реката.

На основата на този смисъл за тъмно и светло, концепцията за Ин и Ян се разпространява върху всички полярни противоположности в природата, включително върху отношенията между мъжете и жените.

Понятията "творческо" (Циен) и "приемащо" (Кун) от «Книгата на промените», са по-малко абстрактни от понятията Ян и Ин. Символи на "творческото" и "приемащото" са Небето и Земята.

В древнокитайския трактат «Ней Дзин» се казва:

Чистата субстанция Ян се претворява в Небето;
мътната субстанция Ин се претворява в Земята...
Небето - това е субстанция Ян, а Земята - това е субстанция Ин.
Слънцето - това е субстанция Ян, а Луната - това е субстанция Ин...
Субстанцията Ин - това е покой, а субстанцията Ян - това е подвижност.
Субстанцията Ян поражда, а субстанцията Ин отглежда.
Субстанцията Ян преобразува диханието-Ци, а субстанцията Ин формира телесната форма.

В канона «Су Вън» се казва: «... огънят и водата - това са символи на Ян и Ин».

Тук е използвано древното понятие "Ци", често превеждано като "жизнена енергия". Китайската идеограма, означаваща жизненото дихание "Ци", е изобразявала пара, издигаща се над стоящо на огъня гърне с ориз.

Според тези схващания, жените по своята природа представляват началото Ин, а мъжете - началото Ян. Символът "Тай Дзи" (Ин-Ян) първоначално е представлявал две риби - самка и самец, гонещи се в кръг. Освен това, вътре в Ин има нещо от Ян, а вътре в Ян - нещо от Ин, което се изобразява с малките кръгчета (очите) в противоположен цвят:

 

Уравновесяване на Ин и Ян

За постигане на хармония, мъжете се нуждаят от женската енергия Ин, а жените - от мъжката енергия Ян. Извън човека също има източници на енергиите Ин и Ян, от които особено големи са природните стихии.

Мъжете, които се нуждаят от енергия Ин, могат да я получават от Земята или от различни други източници. За мъже се препоръчва релаксация и неподвижна медитация, които развиват спокойствие и други Ин-качества.

Жените, които се нуждаят от енергия Ян, могат да я получават от Небето или от различни други източници. За жени се препоръчват противоположните методи - стимулиране на активност и подвижност (развиване на Ян-качества).

Балансирано хранене

Енергиите Ин и Ян в тялото могат да се уравновесят чрез балансирано хранене. Храна с чиста енергия Ин е например захарта, а храна с чиста енергия Ян - чесъна.

За мъже се препоръчва повече сол, умерено количество животинска храна, а за жени - по-малко сол, повече зеленчуци, може и съвсем без животинска храна.

Работа с природните стихии

Даже в обикновенния живот понякога се вижда стремежа на хората да получат недостигащите им Ин или Ян. Например, когато извършва земеделска работа, човек получава Ин от Земята.

Когато мъж се стреми към водната стихия или към земята, например като водолаз или пещерняк, това е неосъзнат стремеж към началото Ин. С подобна цел в източните практики са медитирали, седейки в яма, изкопана в земята.
Когато жена се стреми към небето, към планините, например като алпинистка или парашутистка, това е стремеж да получи от началото Ян.