Край село Врабево

Неотдавна снимах околностите на село Врабево (област Ловеч).
Много спокойно място:

В района на селото през 1904 година е минал най-големият, известен до сега, метеоритен дъжд в България. Движел се е от север на юг. Най-големият, намерен в района на Врабево, къс от метеорита е бил с тегло 3815 g.

Първото подробно описание на метеорита е публикувано от проф. Георги Бончев през 1910г. Метеоритът е определен като сив брекчиран хондрит, по-късно определянето е уточнено до оливин-бронзитов хондрит от клас "равновесен H5 хондрит".

Самородното желязо, което се съдържа в метеорита, е във вид на зърна с неправилна форма и големина до 3-4 mm, впръснати в масата на метеорита. Железните зърна са описани като черни, на места ръждясали. НЕ са открити видманщетенови фигури. Самородното желязо е 15,01 % от масата на метеорита и съдържа 0,48 % никел.

Изводи

Теренът не е особено подходящ за търсене на метеорити - растителност и неравно.
Самият метеоритен дъжд е паднал отдавна.
Метеоритът е каменен, с неголеми железни впръслеци, което прави трудно търсенето с металотърсач.
Желязото от метеорита е податливо на ръждясване, с много ниско съдържание на никел, което затруднява запазването и различаването му от неметеоритно желязо.

В много случаи голямото съдържание на никел и характерните видманщетенови фигури на желязото служат като първо доказателство за метеоритния произход на находката. Тук този критерий е неприложим.

Хондрити от клас H5

Хондритите представляват каменни метеорити, които се състоят от хондри - сферични тела с размери (обикновено) до няколко милиметра. Хондрите са изградени предимно от силикатни минерали и се намират в дребнозърнеста маса с близък до техния минерален състав.
Сложната вътрешна структура и морфологията на хондрите показват, че някои от тях след образуването си са претърпели вторични изменения, свързани с метаморфизъм и други явления.
Структурата и морфологията на хондрите се използва за оценяване на равновесното състояние на минералните асоциации в хондритите и тяхната класификация.

Към група "H" принадлежат така наречените "обикновени" хондрити с високо съдържание на желязо (средно около 28 %).

Хондритите от петрологичен тип "5" съдържат хондри със силно размити граници (но много от тях все още различими); няма стъкло и фелдшпатови кристали, забележими в шлиф; силикатите, металът и троилитът са в равновесни съотношения; средно съдържание на Ni < 0,5 %.

Разпознаване на импактни кратери

Когато бъде открита подозрителна форма на релефа, за която се предполага, че може да представлява метеоритен кратер, най-лесно е да се определят размерите ѝ - диаметър и дълбочина.

Отношението между диаметъра и дълбочината на кратера в някои случаи може да се използва като критерий за импактния му произход.

Импактните кратери са кръгли или елипсовидни, обикновенно твърде плитки. По-големите от тях, с диаметър към 100 метра и повече понякога са запълнени с вода и представляват езера.

Кратер «Ямата»

В България, край град Мартен (област Русе), се намира предполагаем метеоритен кратер, наречен «Ямата». Диаметърът му е към 20m, а дълбочината - около 5m.  Отношението между диаметъра и дълбочината е приблизително 20/5=4.

За да разберем дали тези стойности са "подходящи" за метеоритен кратер, може да ги  сравним със стойностите за някои други известни импактни кратери.

Кратерно поле Kaalijärv

Деветте кратера Kaalijärv, намиращи се на естонския остров Saaremaa (58°24'N, 22°40'E), са образувани от удара на фрагментиран IAB железен метеорит.
Главният кратер е пълен с вода и представлява езеро, а останалите кратери са сухи.
Диаметърът на главния кратер е 110m.
Чрез радиометрично датиране е установено, че тези кратери са образувани през  400-370г.пр.Хр.

Размерите на кратерите Kaalijärv са следните:

Диаметър, m	Дълбочина, m	Диаметър/Дълбочина
110	22	5
39	4	9.8
25-76	3.5	7.1-21.7
33	3.5	9.4
26	0.6	43.3
20	1.25	16
15	1	15
13	0.9	14.4
12	1	12

Кратерно поле Morasko 

Кратерното поле Morasko се намира в Полша (52°29'N, 16°54'E). Кратерите са образувани от падането на метеоритен дъжд приблизително преди 3500 до 5000 години.

Метеоритът Morasko е железен, тип октаедрит (IAB група).

Размерите на кратерите Morasko са следните:

Диаметър, m	Дълбочина, m	Диаметър/Дълбочина
100	13	7.7
63	5	12.6
50	10	5
45	4.5	10
35	4.5	7.8
25	4	6.3
24	2.5	9.6
15	1.5	10

Изводи

При кратерните полета Kaalijärv и Morasko малките кратери с диаметър 10-20 метра са  твърде плитки - с дълбочина едва около един метър. Кратерът "Ямата" има близък диаметър, но е значително по-дълбок.