Кехлибар

Кехлибарът може да бъде прозрачен или непрозрачен. Обикновено има от бледо-жълт до червено-кафяв цвят. Специалистите различават над 200 цветове и оттенъци.

Най-големите находища са по Балтийското крайбрежие и в Доминиканската република.

Кехлибарът е вкаменена смола на боровете от вида Пинус сукцинифера и представлява полимер с тримерна структура. Съдържа 3 - 8% янтарна киселина. Възрастта на кехлибара е 35 - 140 милиона години (от неогена до долната креда), но най-често около 50 милиона години(палеоген). Понякога в него има включения от растения, насекоми и даже дребни животни.

Използва се повече от 6 хилядолетия. В Римската империя от кехлибар са  изработвали чаши за вино, ножове за рязане на гъби и други предмети.  Най-старите сведения за употребата на кехлибар се съдържат в клинопис на  обелиск от X век пр.Хр. (Британски музей). Чести са находките на  кехлибар в неолитните паметници (4000 - 1600 години пр.Хр.).

3500 години пр.Хр. жреците в Египет са носили украшения от кехлибар. Балтийският кехлибар е украсявал короната на египетския фараон Тутанхамон.

  У различните народи кехлибарът винаги се е считал за антидемоничен амулет. Обикновено не се носи в сребро, а само в мед или нейни сплави.  Червеният кехлибар се счита най-подходящ за магия. Той става магически когато в него се намират насекоми.

 В наше време от кехлибар се получават витамин D3, янтарна (сукцинова) киселина и антисептични средства.

Янтарната киселина е неспецифичен биостимулатор. Стимулира нервната система, използва се като противостресово, противовъзпалително и  антитоксично средство. Нейните препарати помагат за нормализация на  алкално-киселинното равновесие на кръвта и възстановяване на силите даже у лица на преклонна възраст. Добре действа при патология на сърдечния мускул, при лечение на артрити, анемии, като физиологичен стимулатор на дишането (особено след наркоза).

За по-добро запазване кехлибара трябва да се съхранява в тъмна и влажна среда.

Известен е и така неречения бирмит (добива се в Бирма), който представлява изкопаема кехлибароподобна смола с огнен, меден, червен или светлокафяв  цвят, обикновено непрозрачна и по-твърда от балтийския кехлибар.

Също с органичен произход, но по-различен от кехлибара е така наречения гагат или сапровитрен, наричан понякога черен кехлибар. Той е кафяво-черен  до черен, плътен, хомогенен, жилав, непрозрачен с ярък смолист блясък.  Принадлежи към групата на кафявите въглища. Образуван е при битуминизацията  на дървета от семейство араукарии.

  Намиран е и в България, в Предбалкана. Известен е от неолита (откривани  са закръглени късчета гагат, обработени с кремъчни инструменти).  В Древен Египет от полиран гагат са изработвали огледала.