Луноход

Снимах този макет на Луноход-1 в град Ловеч (България!):

 

"Луноход" е първият в света дистанционно управляем планетоход, създаден в СССР. Историята е следната.

"Луноход-?"

На 19 февруари 1969 година стартирала ракета носител "Протон" с първия "Луноход", но на 51-вата секунда от полета се разрушил челният обтекател, след което настъпил взрив.

"Луноход-1"

На 17 ноември 1970 година станцията "Луна-17", носеща "Луноход-1", се прилунила успешно в Морето на дъждовете в точка с координати 38° 17' с.ш. 35° 00' з.д. В 09:28 часа на 17 ноември "Луноход-1" слязал успешно от спускаемия апарат върху повърхността на Луната. "Луноход-1" имал маса 756 килограма, работил активно 302 денонощия и изминал 10540 метра по повърхността на Луната. Предал на Земята 211 лунни панорами и 25000 снимки.

"Луноход-2"

На 16 януари 1973 година станцията "Луна-21", носеща "Луноход-2", се прилунила успешно в Морето на яснотата в точка с координати 25° 51' с.ш. 30° 27' и.д. "Луноход-2" имал маса 840 килограма, работил активно 125 денонощия и изминал 37 километра по повърхността на Луната.

"Луноход-3"

Бил построен и четвърти "Луноход". Планирало се да бъде изстрелян с ракета носител "Протон" в състава на станцията "Луна-25" през 1977 година, но тези планове не били осъществени. "Луноход-3" останал в музея на фирма "Лавочкин".

Продължението на историята...

На борда на "Луноход-1" има лазерен отражател, произведен във Франция.
През 2010 година американски физици от университета в Сан-Диего открили "Луноход-1" на Луната. Том Мърфи с група други учени изпратили лазерни импулси от телескопа на обсерваторията Апачи-Пойнт в Ню-Мексико. Лазерният отражател на "Луноход-1" отразил импулсите и предал ясно различим сигнал обратно на Земята.

Тези експерименти по лазерна локация на Луната се провеждат с цел търсене на отклонения от теорията на относителността и за определяне орбитата на Луната с точност до милиметър.

Идентифициране на метеорити

Когато бъде намерен предполагаем метеорит, една от първите задачи е да бъде доказан извънземния произход на находката. Това е особено важно за  каменните метеорити, тъй като те могат да бъдат сбъркани с различни земни скали или техногенни материали.

Един от методите, който може да се използва за доказване на извънземен произход, е гама спектрометрията.

При гама спектрометрията се измерва какво количество гама кванти и с каква енергия на квантите се излъчва от изследвания образец за дадено  време.
Измерването се извършва с апаратура за гама спектрометрия и трае до няколко дни, при което изследваният образец, заедно с детектора на гама кванти,  са поместени в камера от оловни тухли и други защитни слоеве, ограничаващи попадането на странични излъчвания от околната среда.

Този метод се основава на предпоставката, че докато метеоритите се намират в космическото пространство, под въздействието на космическите лъчи в техните повърхностни слоеве се образуват така наречените космогенни изотопи. След падането на метеорита на Земята, той престава да бъде изложен на потока космически лъчи, при което образуването на космогенни изотопи в него се прекратява и започва обратния процес - разпадане на космогенните изотопи и намаляване на тяхната концентрация в метеорита.

За каменните метеорити е характерен космогенният изотоп алуминий-26, който има сравнително дълъг период на полуразпадане - около 717 хиляди години. Това дава възможност този изотоп да бъде открит дори в метеорити, които са паднали на Земята преди много време.

Измерването на концентрацията на алуминий-26 е възможно да бъде извършено чрез гама спектрометрия, тъй като този нестабилен изотоп се превръща в стабилния магнезий-26 с отделяне на гама квант със строго определена енергия, равна на 1808,65 килоелектронволта.

Ако в изследвания чрез гама спектрометрия образец от предполагаемния метеорит бъде открита значителна концентрация на изотопа алуминий-26, което се вижда като ясно изразен пик с енергия 1808,65keV в получения при измерването  гама спектър, извънземният произход на находката може да се счита за доказан, тъй като за разлика от метеоритите, в земните скали отсъства алуминий-26.

Метеорит «Разград»

Най-големият известен досега метеорит, паднал на територията на България е метеоритът «Разград».

Паднал е на 25 октомври 1740 година в района на Разград. Според описанията [1] «в ясен ден при чисто небе се раздали звуци като от буря, след което се чули три удара, като от топовни гърмежи.»

От този метеорит били намерени два къса с маса около 19 оки (22.5 kg) и 2 оки (2.4 kg). Двата камъка били изпратени на Високата порта с доклад.

От 1815 година има научно съобщение за събитието [2], написано по османските анали на Суби Мохамед ефенди.

В наше време метеоритът е регистриран в NHM каталога с официалното име Rasgrad [3] (със синоним Razgrad). Споменава се само масата 24.7 kg. Метеоритът е описан като некласифициран каменен метеорит. Никакви други данни до момента не са известни. Неизвестно е и къде са намерените късове.

ЛИТЕРАТУРА

1. Костов Р. И., В. Курчатов 2002. БЪЛГАРСКИТЕ МЕТЕОРИТИ – ИСТОРИЯ И СТЕПЕН НА ИЗУЧЕНОСТ , Bulgarian Mineralogical Society.
2. Hammer, J. von. 1815. - Ann. Physik, 50, 284-287.
3.The Meteoritical Society, http://www.lpi.usra.edu/meteor/

Какво е това растение ?

Направих тази снимка в Северна България.
Някой знае ли какво е това растение?

 

Тримата инатчии

Една известна приказка от Елин Пелин:

Трима другари, като вървели един път през гората, срещнал ги някой си и ги поздравил.

 Те му отговорили и тримата. И веднага се запрепирали.
 — Тоя човек мене поздрави — казал единият.
 — Ние с него сме познати откога, откога!
 — Не тебе, ами мене поздрави — рекъл вторият.
 — Ние с него сме другари още от детинство.
 — Тоя човек не поздрави ни тебе, ни тебе, приятелю, а поздрави мене. Ние с него сме стари приятели! — обадил се третият.
 Препирали се приятелите, скарали се и работата дошла до бой.

 Тогава един от тях казал:
 — Защо се караме? По-добре да отидем при съдията. Нека той реши кой от нас има право.
 И станали тримата, та при съдията. Той ги разпитал един по един, изслушал ги и казал:
 — Понеже и тримата сте упорити хора, има право оня, който е най-големият инатчия между вас.
 И съдията почнал да ги разпитва кой какви инати е проявил през живота си:

 Първият почнал:
 — Един път бях много болен и лекарят беше ми забранил да ям яйца. Майка ми един ден беше сварила, аз не се стърпях, а грабнах едно и поисках да го изям скришом. Но в това време вратата се хлопна, аз се уплаших и го налапах цялото. Влезе лекарят. Като видя, че ми е подута бузата, зачуди се и почна да ме разпитва от що ми е станало това и ме покани да си отворя устата. Аз му направих инат и нито проговорих, нито си отворих устата.
 — Тая буца е злокачествена — рече той. — Трябва да я отрежа.
 Той извади ножчето, разряза бузата ми и остана смаян, като извади оттам едно яйце. Оттогава ми остана белег на бузата.

 Вторият казал:
 — Една вечер забравихме да заключим вратата, преди да си легнем. През нощта в къщата се вмъкнаха разбойници и почнаха да обират всичко. Напразно жена ми ме молеше да стана и да прогоня разбойниците. Заинатих се и не мръднах от мястото си. Те обраха всичко. Най-после грабнаха и чергата, с която бях покрит. Аз пак не станах.

 Третият разправил:
 — Един път ме заболя зъб и аз отидох при доктора. Той ме прегледа и ме попита кой зъб ме боли. Аз се заинатих и не му казах.
 — Нали си лекар — познай сам!
 Тогава той ми прегледа внимателно зъбите и извади един.
 — Навярно този е болният — каза той, като го сложи пред мене.
 — Не! Не е тоя — отговорих му аз.
 Той извади друг.
 — Този ли е?
 — И този не е!
 Той извади друг, след това друг, докато ми извади всичките зъби и аз пак не му казах кой е болният.

 Съдията ги изслушал с търпение и казал:
 — И тримата сте големи инатчии, затова и тримата имате право. Оня човек е поздравил и тримата, но не от почит, а от страх.