Тримата инатчии

Една известна приказка от Елин Пелин:

Трима другари, като вървели един път през гората, срещнал ги някой си и ги поздравил.

 Те му отговорили и тримата. И веднага се запрепирали.
 — Тоя човек мене поздрави — казал единият.
 — Ние с него сме познати откога, откога!
 — Не тебе, ами мене поздрави — рекъл вторият.
 — Ние с него сме другари още от детинство.
 — Тоя човек не поздрави ни тебе, ни тебе, приятелю, а поздрави мене. Ние с него сме стари приятели! — обадил се третият.
 Препирали се приятелите, скарали се и работата дошла до бой.

 Тогава един от тях казал:
 — Защо се караме? По-добре да отидем при съдията. Нека той реши кой от нас има право.
 И станали тримата, та при съдията. Той ги разпитал един по един, изслушал ги и казал:
 — Понеже и тримата сте упорити хора, има право оня, който е най-големият инатчия между вас.
 И съдията почнал да ги разпитва кой какви инати е проявил през живота си:

 Първият почнал:
 — Един път бях много болен и лекарят беше ми забранил да ям яйца. Майка ми един ден беше сварила, аз не се стърпях, а грабнах едно и поисках да го изям скришом. Но в това време вратата се хлопна, аз се уплаших и го налапах цялото. Влезе лекарят. Като видя, че ми е подута бузата, зачуди се и почна да ме разпитва от що ми е станало това и ме покани да си отворя устата. Аз му направих инат и нито проговорих, нито си отворих устата.
 — Тая буца е злокачествена — рече той. — Трябва да я отрежа.
 Той извади ножчето, разряза бузата ми и остана смаян, като извади оттам едно яйце. Оттогава ми остана белег на бузата.

 Вторият казал:
 — Една вечер забравихме да заключим вратата, преди да си легнем. През нощта в къщата се вмъкнаха разбойници и почнаха да обират всичко. Напразно жена ми ме молеше да стана и да прогоня разбойниците. Заинатих се и не мръднах от мястото си. Те обраха всичко. Най-после грабнаха и чергата, с която бях покрит. Аз пак не станах.

 Третият разправил:
 — Един път ме заболя зъб и аз отидох при доктора. Той ме прегледа и ме попита кой зъб ме боли. Аз се заинатих и не му казах.
 — Нали си лекар — познай сам!
 Тогава той ми прегледа внимателно зъбите и извади един.
 — Навярно този е болният — каза той, като го сложи пред мене.
 — Не! Не е тоя — отговорих му аз.
 Той извади друг.
 — Този ли е?
 — И този не е!
 Той извади друг, след това друг, докато ми извади всичките зъби и аз пак не му казах кой е болният.

 Съдията ги изслушал с търпение и казал:
 — И тримата сте големи инатчии, затова и тримата имате право. Оня човек е поздравил и тримата, но не от почит, а от страх.