Не намирам думи, с които да спомена моите предци, които вече не са между живите: двете ми баби, двамата дядовци, майка, вече и татко.
Винаги съм мислил, че те са с нещо по-добри, по-силни и по-достойни от мене.
На 10 милиарда човешки същества, които ги има сега, сигурно се падат 100 милиарда, които са живели някога на Земята.
Някои са били добри, други лоши, но всеки е получил еднакво дарът на живота.
Имало е велики хора, които са направили много.
Мисля, че са заслужавали да живеят повече, но са си отишли рано.
Какво бих могъл да искам ?
Да можеха всички да живеят повече.
Аз няма да деля хората на добри и лоши.
Една история:
АФЕРИМ БАБО, МАШААЛЛА, ЛЕЛЕ !
ДОБЪР СИ ЮНАК ХРАНИЛА.
Няма коментари:
Публикуване на коментар