Пътят към Задоблачните Порти. Част I

Сборниците с повести на Лин Менчу (凌濛初) излизат в Китай през 1628 г. и 1633 г.. Авторът е указал, че като материал за тях са послужили кратки бележки от различни автори за учудващи случки, интересни хора, важни събития, а също така и кратки новели от минали векове.

Превеждам една от тези повести - "Пътят към Задоблачните Порти" от руския превод на Д.Воскресенский (1989г.). В тази повест се разказва за събития, случили се през времето на суйския владетел Вей-ди, който бил на трона от 581 до 604 г.

Благодаря на Марина за консултациите.

Пътят към Задоблачните Порти

"История за това, как праведникът Ли тръгнал сам към Задоблачните Порти"
Лин Менчу

За безсмъртните обсъждат,
но техните дела
са скрити от очите хорски.
А кой от хората в живота
успял е да избегне
съблазните световни ?

Тази сутрин за първи път прочели
"История на Задоблачните Порти"
Внезапен вятър прохлада донесъл
и неземен аромат.

Разказват, че в далечните времена, когато суйският владетел Вейди току-що се качил на трона и нарекъл своята ера Първоначално Царуване, живял в Дзинджоу един богат човек на име Ли Цин, чието семейство открай време притежавало бояджийници.

Макар и да произхождал от търговското съсловие, родът му бил славен и, между другото, твърде изобилен: едно 5 или 6 хиляди души - всичките хора делови и упорити, способни, както се казва, да добият пари с голи ръце.

Суй (581–618 г.)

Ян Дзян, който станал владетел на цял Китай и взел тронното име Вей-ди, произлизал от аристократично семейство, чиито владения се намирали между Лоян и Чанан. Вей-ди отменил закона на Северна Джоу, забраняващ будизма и даоизма. Той основал множество будистки храмове, но не осъждал и даоизма. В областта на държавното управление се придържал към конфуциански принципи.

Богатството и силата на рода Ли станали пословични. "Нашите Ли половината окръг помели" - шегували се в тези краища. Тъй като Ли Цин бил най-възрастният, го признали за глава на рода. Всички от мало до голямо дълбоко уважавали почитаемия Ли Цин за неговата справедливост и отзивчивост, а още затова, че със всеки, бил той далечен или близък роднина, се държал еднакво сърдечно, без да проявява нито корист, нито лицемерие.

Не е учудващо, че ежегодно на неговия рожден ден всички му носели подаръци и пожелавали дълги години живот. Тъй като родът бил голям и славен, всекиму се искало да поднесе нещо необичайно: многоцветна коприна или шарен брокат.

Човек пестелив и икономичен, Ли Цин се стараел да не прахосва ценностите, а ги събирал в специално хранилище, в което за много години се натрупали несметни съкровища.

Обаче почитаемият Ли Цин не ги ценял особено, тъй като имал в своя живот едно увлечение. Ще попитате какво ? Още от млади години Ли Цин свикнал да прави добро на хората и всячески се стараел да им помогне. И още, имал една особеност: с огромна почит се отнасял към небесните жители и ценял изкуството на даосите, на които бил готов да раздаде хиляди връзки монети.

Случи се, срещне странстващ с облаците, оттеглил се от света и във всичко съвършен даос, и тутакси с нисък поклон го вика вкъщи, щедро гощава госта, а даосът в замяна разяснява как да се намери еликсира на безсмъртието, или разказва за тайните на усъвършенстването.

Вярно, мнозина от това "братство" били истински мошеници, стараещи се с измама да измъкнат чуждите пари. Никаква ученост нямали те в душата си, а целият им занаят бил пълен майтап. И все пак, мошеничеството на гадателите ни най-малко не повлияло на чистосърдечния и честен Ли Цин.

Всекидневно той кадял благовония и седял в съзерцателно мълчание, укрепвайки духа и закалявайки сърцето си, и мислел само за едно - как да намери път извън този преходен свят.

Даос — (кит. 道士, dàoshì) — човек, който се е посветил на даоизма като отшелник, монах, наставник или др.

Странстване с облаците, "носиш се като облаците" - така се нарича странстването, което предприемат даосите на определен етап от практиката си. За разлика от пътешествията на обикновените хора, при странстването даосите имат свои специални цели.

В годината, за която сега ще стане дума, Ли Цин навършил точно 70 години. Два месеца преди славния ден неговите деца и внуци организирали съвет.
- Седемдесетгодишнината е ден необикновен, такава възраст не се среща често. Затова трябва да поднесем на стареца рядък дар, да му пожелаем бодрост и здраве.

Дочул за приготовленията, Ли Цин поканил при себе си роднините от различните семейства на рода. По време на трапезата старецът им казал:
- Всички вие сте трудолюбиви хора и живеете достоен живот. Аз знам, че ме уважавате, защото ежегодно носите подаръци: дрехи, съдове, различни скъпи произведения.

Натрупал съм много всевъзможни неща - хиляди вещи, които обаче лежат неизползвани. Както знаете, аз съм човек спестовен, при мен нещата идват и не си отиват.

Ето, излиза, че всичките тези богатства, с години лежащи в хранилището, аз не съм успял даже хубавичко да ги разгледам. По-голямата част от тях са станали негодни. Съжалявам, че вашите пари са изразходени напразно, а вещите са се превърнали в купчина ненужен боклук.

И ето какво реших. Скоро ще настъпи моят рожден ден. Слава на Небето, че още не е определило крайния срок на живота ми! Знам, че всички вие готвите щедри дарове за този ден. Но именно това аз не искам. Ето защо сега ви събрах всички заедно, за да ви кажа предварително моето желание.

Един от по-младите роднини отбелязал:
- Още в древността са казвали, че подаръците за рожденния ден помагат за удължаване на живота. Вие навършвате 70 години. Такова нещо се случва само веднъж. Ако не отбележим достойно годишнината, няма да съумеем да изразим своята почтителност, а това е неприлично !

Тогава ще направим така, казал Ли Цин.
- доколкото вашето решение е твърдо, подарете ми това, за което ще помоля !
- Слушаме и изпълняваме! - зарадвали се роднините.
- Искам, 10 дни преди моя празник, всеки да донесе парче конопено въже, дебело един пръст и дълго 100 чи. Взети общо, ще станат 50 или 60 хиляди джана.

Ето това и ще бъде "удължаване на живота". Какво може да бъде по-дълго ? Роднините се зачудили на такова решение, но не започнали да спорят.
- Ще изпълним Вашата воля, татко ! Наистина, не ни е много ясно, за какво са Ви тези въжета.
- Първо ги донесете, а после ще видите, усмихнал се Ли.
- Днес това още е тайна.

Вестта за чудната молба на стареца се разнесла сред всички роднини. Един предал на десет, десет съобщили на сто ... И ето в определеното време, 10 дни преди празника, около дома на почитаемия Ли на земята лежала висока-висока купчина - направо планина от въжета. Но засега още никой не разбирал за какво са нужни те.

Трябва да знаете, че на 10 ли от Дзинджоу била планината на Задоблачните Порти. Нея още я наричали Разсечената планина, тъй като върхът и, сякаш разсечен с брадва, бил увенчан с два върха. Жителите на Дзинджоу, обръщайки се с лице на юг, можели да виждат облаците, плаващи между двата върха и летящите над пропастта птици. Дълбочината на тази пропаст никой не знаел. Някои от любопитство, случи се, хвърлят надолу голям камък, а звукът от падането не се чува. Затова възникнала легенда, че пропастта е бездънна.

В деня, когато роднините донесли на стареца въжетата, той наредил на работниците да отиват на планината и да построят над гърлото на страшната бездна макара, като я закрепят между два дебели стълба. След това отишъл при кошничаря и го помолил да сплете от бамбукови пръти здрава кошница. От лавката на кошничаря се отправил в заведението на бакърджията и купил от него няколко стотин звънци с различна големина.

Роднините, обърквайки се в догадки, дошли при Ли Цин с въпроси.
- Навремето без да крия нищо, ви обяснявах всичко. Както знаете, от най-млади години се увличам от даоисткото учение, но за повече от 50 години така и не постигнах никакви успехи. Съвсем неотдавна, прелиствайки древните книги, случайно попаднах на място, където се казва, че Задоблачните Порти - това е един от седемте пътя, водещи до небесните жители.

Помислих си: докато съм бодър и здрав, ръцете и краката са още силни, защо ли да не опитам късмета си ? Вече съм на 70, а пък съм изживял истински само две или три години. И ето тогава реших на рожденния си ден да се спусна в пропастта. Четири въжета ще завържете за краищата на кошницата, а петото ще бъде със звънците.

Аз ще вляза в плетената люлка, а вие ще започнете внимателно да ме спускате. Ако се случи някакво нещастие, ще дръпна въжето и вие, чувайки звъна, ще ме издигнете нагоре. Кой знае, може би ще ми провърви и ще се срещна с безсмъртните. Във всеки случай аз непременно ще се върна обратно, за да ви разкажа за това, което съм видял.

Думите на стареца предизвикали голямо вълнение у роднините. Ниско кланяйки се, те започнали да го разубеждават.
- Не бива! Никак не бива да правите това! - казал един от тях, разбира се, в пропастта не е задължително да се въди планинска нечиста сила, обаче змиите и другите гадини там сигурно са безброй. При това Вие можете да се задушите от черната смрад, която се е натрупала на дъното.

- На такава преклонна възраст не бива да се подлагате на такива изпитания ! - добавил втори.
- Взел съм решение и няма да отстъпя от него, даже ако ме заплашва смърт. Не ме спирайте, аз все едно ще се спусна !

Един от старейшините в рода, добре знаейки за ината на Ли Цин, отбелязал:
 - Почтителността е добра, но изпълнителността  е по-добра ! Ще ни се наложи да се примирим. Само, ето какво ще кажа: такава сериозна работа никак не бива да се извършва тайно !

Трябва непременно да се уведоми цялата наша рода. Ние всички ще Ви изпратим на планината. И тогава мълвата за това чудно събитие ще се разнесе отвъд границите на Четирите морета. Нима не е прекрасно !
- Нямам нищо против ... - Ли Цин кимнал в знак на съгласие.

Както вече говорихме, Ли Цин принадлежал към род, в който се наброявали 5 или 6 хиляди човека. Но когато оповестили всички, на изпращането се събрали не по-малко от 10 хиляди души.

На рожденния ден на Ли Цин организирали пир, на който поканили музиканти, след което процесията от родини (а към тях се присъединили и немалко странични зяпачи) потеглила към планината на Задоблачните Порти.

В този ден градът изглеждал опустял. Като се качили на върха, хората замрeли, възхитени от великолепната гледка.

Следва продължение ...

Намаляване и растеж на Ин и Ян

Според древнокитайската система, денонощието се дели на 12 части от по 2 часа. Всеки от тези 12 времеви интервала се означава със знака на едно животно, съгласно определени природни закономерности или други съображения.

子 Дзъ (23-1 часа): часът на Плъха - времето, когато плъховете са най-активни;
丑 Чоу (1-3 часа): часът на Бика - времето, когато говедата започват да преживят;
寅 Ин (3-5 часа): часът на Тигъра - времето, когато тигрите ловуват усилено;

卯 Мао (5-7 часа): часът на Заека (или Котарака) - времето на Нефритовия Заек;
辰 Чън (7-9 часа): часът на Дракона - времето на дракона в небето;
巳 Съ (9-11 часа): часът на Змията - времето, когато излизат змиите;

午 У (11-13 часа): часът на Коня - времето, когато Слънцето е в зенита, а конете още стоят;
未 Уъй (13-15 часа): часът на Овцата - времето, когато овцете ядат трева;
申 Шън (15-17 часа): часът на Маймуната - времето, когато маймуните са активни;

酉 Ю (17-19 часа): часът на Петела - времето, когато кокошките започват да се събират;
戌 Сюй (19-21 часа): часът на Кучето - времето, когато кучетата трябва да започват да пазят;
亥 Хай (21-23 часа): часът на Свинята - времето, когато свинете спят.

Този цикъл започва около полунощ с часа на Плъха, преминава около 6 часа сутринта през часа на Заека, достига около пладне часа на Коня, преминава около 6 часа вечерта през часа на Петела и следващото денонощие започва пак с часа на Плъха в полунощ.

Човешките биоритми също следват подобен денонощен цикъл. По тази причина практикуващите различни медитации обикновено държат сметка за това, в кой от часовете на денонощието изпълняват своите упражнения.

Хексаграми на намаляването и растежа

Хексаграмите от Книгата на промените - И Дзин се състоят от 6 хоризонтални черти, наредени една над друга. Всяка от тези 6 черти може да означава Ин, когато е прекъсната в средата, или Ян - когато е непрекъсната.

Измежду всичките 64 хексаграми има точно 12, при които чертите Ин и чертите Ян са наредени по един от двата начина:

•  хексаграмата се състои от поредица само от Ин черти, над която може да има поредица само от Ян черти;
•  или хексаграмата се състои от поредица само от Ян черти, над която може да има поредица само от Ин черти.

Тези 12 хексаграми се наричат "хексаграми на намаляването и растежа" (сяо си гуа 消息卦) и с тях могат да се означат 12-те части на денонощието:

На горната графика цикълът на часовете в денонощието е означен с елипса, която се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка. Най-отдолу на графиката е началото на денонощието - часът на Плъха (子 Дзъ 23-1 часа). Това време се означава с хексаграма от 6 Ин черти. Тогава Ин е най-силно.

Движейки се надясно и нагоре по графиката, следва часът на Бика (丑 Чоу 1-3 часа след полунощ). Неговата хексаграма е една Ян черта с 5 Ин черти над нея. Това означава, че Ян започва да нараства.
В интервала 5-7 часа сутринта цикълът минава през часа на Заека (卯 Мао), което е първото междинно положение - 3 Ян черти и 3 Ин черти над тях.
По пладне се достига часа на Коня (午 У 11-13 часа), когато Ян е най-силно (вече всичките 6 черти на хексаграмата са Ян).

В следващите следобедни часове започва да нараства Ин, което се означава с нарастващия изотдолу брой на Ин чертите в хексаграмите.
Второто междинно положение е часът на Петела (酉 Ю 17-19 часа вечерта) - 3 Ин черти с 3 Ян черти над тях.
И така нататък, Ин нараства, докато пак се достигне до чистото Ин в часа на Плъха, с който започва следващото денонощие.

Намаляването и растежа на Ин и Ян през годината

С 12-те хексаграми на намаляването и растежа могат да бъдат означени и 12-те месеца в лунната година:

През десетия (лунен) месец Ин е най-много - всичките 6 черти са Ин. През следващите месеци Ян расте, докато достигне своя максимум през четвъртия месец. След това Ин започва да расте, докато отново достигне максимума си през десетия месец и цикълът се повтаря.

Така всеки месец има своя характеристика, в зависимост от количеството Ин и Ян черти в неговата хексаграма и в зависимост от това дали Ин и Ян са във фаза на нарастване или намаляване. Съответно на това и природните явления, а също и процесите в човешкия организъм ще променят своите особености през всеки месец. Когато е повече Ин ще преобладава студ, покой и други Ин характеристики, а когато е повече Ян ще има съответно повече топлина, движение и т.н..

Изводи

Хексаграмите на намаляването и растежа са индикатори на нивото на Ин и Ян. Когато с тях се описват часовете от денонощието, трябва да се гледа астрономическото време, а не някакво изкуствено прието лятно или зимно часово време. Например, часът Дзъ съответства на истинското време в полунощ, определено от положението на Слънцето и Луната относно даденото място на Земята. В този час започват някои тренировки от системите Нейдан. Счита се, че е много важно някои медитации да се изпълняват в първата половина на денонощието, когато Ян расте. Не съм обичал да си развалям съня, но такива са природните закони.

Когато с хексаграмите на намаляването и растежа се означават месеците, се използва лунно-слънчевия календар, в който месеците се определят от истинското положение на Слънцето и Луната спрямо Земята. Недопустимо е да се използва някакъв друг календар, който е приет от някого по политически или други причини.

Разположения на Ин и Ян

Вече споменавах учението за Ин и Ян .То е много важно за разбирането на китайската медицина, Фън Шуй и Ци Гун.

Природните явления могат да бъдат описани с различни комбинации от Ин и Ян, записвани във вид на стълбчета от наредени една над друга черти. Например, осемте триграми (Ба гуа, 八卦) се получават, когато се наредят три хоризонтални черти една над друга:

☰ ☱ ☲ ☳ ☴ ☵ ☶ ☷

В тези знаци здравата, силната, непрекъсната черта означава Ян, а прекъснатата, слаба черта означава Ин. Осемте триграми, според традиционното предание, са начертани от първия китайски император Фу Си ( 伏羲 2953 - 2838 г. пр. Хр.).

☰ Небе (Циен, 乾)

Този знак, съставен от три черти Ян, означава Небето. В миналото са си представяли небето като купол, който е над въздушния океан. В този смисъл Небето в символа Циен гуа се разбира като чиста проява на Ян - отгоре, силно, aктивно, светло и т.н. В човешкия свят този символ означава силния пол - мъжа, бащата (според китайските представи обикновено така се означава стар мъж).

☷ Земя (Кун, 坤)

Самата противоположност на Циен гуа е Кун гуа - и трите черти тук са Ин. Този символ представлява чистото Ин, Земята (която предизвиква асоциации с това, което е отдолу, неподвижното, тъмния подземен свят и др.). В човешкия свят символът Кун гуа означава жената, майката (според китайските представи - старата жена).

☲ Огън (Ли, 離)

Ли гуа означава стихията Огън, разбирана по-скоро като процес на горене, а не като някакъв вид материя. В тялото с този символ се означава окото. Например, можем да кажем: "огънчета в очите на любимата", "грейнал поглед", "очите на котката светят" и т.н. Двете непрекъснати черти отгоре и отдолу, и прекъснатата черта между тях, образуват фигура на нещо с отвор в средата - отворено око, погледът, който у човека е носител на положителното начало Ян.

☵ Вода (Кан, 坎)

Кан гуа означава стихията Вода. Това е противоположния символ на Огъня, който се получава като заменим в триграмата на Огъня (Ли гуа) всяка прекъсната черта с непрекъсната и обратното. Това е знака на водата, която е слаба и мека отвън (двете прекъснати черти), но силна и мощна отвътре (средната Ян черта). Водата е несвиваема течност, която оказва налягане и помита всичко по пътя си, когато се изпусне от някой бент. Иначе може да поглъща топлина и да охлажда други тела, това е нейното външно Ин-свойство.

Предрожденото и Следрожденото

В китайската традиция четирите триграми Небе, Земя, Огън и Вода първо се разполагат в четирите посоки на Света по следния начин:

    ☰
☲☯☵

    ☷
Това разположение описва следната ситуация. В нашето, северно полукълбо на Земята господинът застава с лице на юг и вдига поглед нагоре. Горната част на чертежа означава Юг и там се поставя знака Небе (Циен гуа). Отдолу е противоположния знак Земя (Кун гуа) и това се счита за посоката Север. Отляво, откъдето изгрява Слънцето, се поставя знака Огън (Ли гуа) и там е Изток. В противоположната посока - отдясно, се поставя противоположния знак Вода (Кан гуа) и се счита, че там е Запад.

Така чистото Ян се оказва отгоре, а чистото Ин - отдолу. Това разположение на четирите триграми се определя като Сян тян (вродено, 先天), което означава първично, предрожденно, изначално. Такова е идеалното първоначално разположение на нещата в света, преди да възникнат грешките и изкривяванията от реалния живот.

Има и друго разположение на триграмите, наречено Хоу тян (придобито, 後天). То описва следрожденото състояние на нещата, когато всичко тръгва по друг, в известен смисъл изкривен Път:

    ☲
☳☯☱

    ☵
Тук отгоре, или на Юг, вместо Небето вече е разположен Огънят, а отдолу, на Север - Водата. Така се описва ситуацията, когато под земната повърхност има Вода, а над нея свети и топли Слънцето. Отляво, на Изток, вече е разположена триграмата ☳, наречена Гръм (Джън), а на Запад - триграмата ☱ Езеро (Дуй). Така симетрията се оказва нарушена, защото Дуй вече на може да се получи от Джън чрез замяна на чертите с противоположни.

☳ Гръм (Джън, 震)

Древният знак Гръм понякога е използван и за описване на съвременни явления, като радиопредаване или диктор. Трите черти във всяка триграма се четат от долу нагоре. В тази триграма долната черта е силна, активна (Ян) и описва първоначално зараждане, творчески импулс, който още не се е развил нагоре, където са двете прекъснати ински черти.

☱ Езеро (Дуй, 兌)

Тази триграма означава феномен, наречен Езеро. Може да се асоциира с планинско езеро, което е светло огледало върху планинската основа. Този знак има и друго образно значение - оприличава се на сдържано усмихната уста (с повдигнати ъгълчета на устните).

Триграмите на семейството

Осемте триграми могат да се използват за означаване на членовете на едно семейство. Циен гуа ☰ означава бащата. Кун гуа ☷ означава майката.

Знаците на трима сина се получават, като знакът на бащата ☰ дава една от своите непрекъснати черти на знака на майката ☷ : когато даде долната черта, се получава знакът на големия син ☳; когато даде средната черта, се получава средният син ☵ и когато даде горната черта - малкия син, означаван със знака ☶ - Планина (Гън, 艮).

Знаците на три дъщери се получават, като знакът на майката ☷ дава една своя прекъсната черта на знака на бащата ☰ : когато даде долната черта, се получава знакът на голямата дъщеря ☴ - Вятър (Сюн, 巽); когато даде средната черта, се получава средната дъщеря ☲ и когато даде горната черта, се получава знакът на малката дъщеря ☱.

Хексаграмите и човешкото тяло

Когато две триграми се поставят една над друга, се получава хексаграма, която се състои от шест черти. Книгата И Дзин, или «Книгата на промените», разглежда различните явления, описани чрез хексаграми от ински и янски черти. Съществуват 2.2.2.2.2.2=64 различни хексаграми.

Според преданието, използваната в наше време книга И Дзин се е оформила в Китай при династия Джоу (1150 - 249 г. пр. Хр.), затова се нарича Джоу и ( 周易 ). Преди това са съществували други варианти на книгата И Дзин, като текстът е бил постепенно разширяван на няколко етапа през вековете.

Строежът на човешкото тяло може да бъде описан с една хексаграма. Мислено разделяме тялото на 6 нива отдолу нагоре и всяко ниво описваме с една черта - прекъсната (Ин), ако строежът в това място е слаб, или непрекъсната (Ян), ако строежът е силен, активен.

По-точно, най-долната черта в хексаграмата описва стъпалата и краката до под коленете, втората по-горна черта описва краката към бедрата, третата черта - нивото на долната част на корема, четвъртата черта - нивото на корема, петата - гърдите, а шестата най-горна черта описва шията и главата. Всяка от тези черти може да бъде силна (Ян) или слаба (Ин), като по този начин се характеризират различни телосложения.

Някоя част от тялото (например лицето), също може да бъде разделена на 6 области, на всяка от които се съпоставя по една от чертите на хексаграма, и така се получава подробно описание, въз основа на което могат да бъдат направени някакви изводи за отличителните особености на човека пред нас.

По тази система хексаграмата, наречена Люй (Небе отгоре и Езеро отдолу), се свързва с образа на женско тяло, като единствената прекъсната черта изобразява половите органи, а всички останали черти са непрекъснати (Ян):
☰
☱

Хексаграмата, наречена Цян (Земя отгоре и Планина отдолу), се свързва с образа на мъжко тяло, като единствената непрекъсната янска черта изобразява половия орган, а всички останали черти са прекъснати (Ин):
☷
☶
В тази хексаграма всички черти са противоположни на чертите в "женската" хексаграма Люй.

Когато поставим две еднакви триграми една над друга, се получава така наречената чиста или еднородна хексаграма, която носи същото име като триграмата. Например хексаграмата от две триграми Гън (Планина) напомня по своя вид планини, които се издигат една над друга сред слоеве облаци:
☶
☶
В даоската медитация тази хексаграма може да се използва за култивиране на енергията Ци и нейното концентриране в гърба и гръбнака.

Чанските патриарси

През 526 или 527 година Бодхидхарма, 28-и общобудистки патриарх от школата Махаяна, пристигнал на китайска земя. Той е известен като основател на школата по Ци Гун и бойни изкуства в манастира Шаолин. Бодхидхарма (Да Мо), основал школата Чан и станал нейният първи патриарх. Живял до 540 г. През следващите години чанската традиция в Китай се предавала пряко от учител на ученик.

Вторият патриарх Хуйкъ (487 - 593 г.) достигнал 106 годишна възраст.
Третият патриарх: Сенцан (? - 606 г.).
Четвъртият патриарх: Даосин (589 - 651 г.). 
Петият патриарх: Хунжън (602 - 675 г.).

Шестият чански патриарх Хуейнен (638 - 713 г.) основал южната школа Чан, на която станал първи патриарх. След неговата смърт през 713 г. патриаршеският институт в традицията на Бодхидхарма прекратил съществуването си.

Предаването на сана от патриарх Хунжън на Хуейнен е описано така: "На смъртния си одър, когато Хунжън тайно предава расото на Първоучителя, той му казал (на Хуейнен): "Всички живи същества ненавиждат този, който се отличава [от тях] с талант, а хората ненавиждат този, който ги превъзхожда. Аз ей сега ще умра, не е ли по-добре за теб да си отидеш оттук ?" Тогава чанският наставник скрил в пазвата си расото, скрил се от това място и живял в неизвестност в други краища." Така минали 16 години.

Когато се казва "расото на Първоучителя", тук става дума за Бодхидхарма, неговите дреха, жезъл, чаша и другите атрибути на сана на будисткия патриарх, които се предават от учител на ученик, така вещите му стигнали до Хуейнен.

Хуейнен казвал: "Мислите идват и си отиват сами, защото мъдростта отстранява преградите. Това именно е съсредоточаване (Дин), висша мъдрост (Хуей) и естественото освобождение.".

Патриархът считал, че не може да се сравнява съзнанието (Син) със "замъглено" огледало, твърдейки, че самата идея за изчистване на съзнанието е нелепа, тъй като нашата собствена природа в своята основа е чиста и прозрачна. Всички опити за усъвършенстване на собственото съзнание довеждат до порочен кръг, а старанията то да се очисти - към замърсяване на чистотата.

Той учил, че вместо опитите да се очисти или изпразни съзнанието, трябва просто само да му се даде свобода, защото съзнанието не е това, което може да се държи с юзда (да се овладее). Да се пусне, освободи съзнанието е същото, като да се пусне потока на мислите и впечатленията, които всяка минута идват и си отиват в ума. Не трябва нито да се подтискат, нито да се удържат и да не се намесваме в тяхното движение.

Когато идва време да умира, Хуейнен казва на своите ученици: "Смъртта и раждането съсъществуват във всеки миг на битието, изпращайки някого към Оня Свят, ние едновременно посрещаме някого, пристигнал при нас. Доброто и лошото са единни, и това разбра само Шенхой, следвайте го и не ме оплаквайте".

Освобождаването на патриарха от тялото е описано така: "Един ден от някой месец през някоя година [Хуейнен] неочаквано казал на учениците си: "Аз ей сега ще си отида" и скоро възхитителни аромати изпълнили залата и над земята се появила бяла дъга."

Хуейнен обявил, че "Ей сега ще си отиде" и след него буквално по петите започнали да го следват тълпи хора, надявайки се да присъстват в момента на "изчезването на тялото". Но Хуейнен разочаровал тълпата и след известно време всички започнали да се съмняват, тълпата се разпръснала. Тогава, през нощта, Хуейнен "изчезнал, седейки с кръстосани крака".

Шенхой или Шенхуей (670 - 762 г., достигнал 92 годишна възраст) - най-известния ученик на Хуейнен, по-късно постигнал главенството на школата.
През 734 г. Шенхуей настоял да считат за законен шести патриарх Хуейнен, а привържениците на друг ученик на Хунжън - Шенсю (600 - 706 г., достигнал 106 годишна възраст) считали за законен шести патриарх своя си наставник.


ЛИТЕРАТУРА       

1. "Чань-буддизм в творчестве Ван Вэя" Г.Б.Дагданов, изд. Наука, Новосибирск (Бурятский институт общественных наук.), 1984 г.
2. "Ци Гун - здраве и бойни изкуства" Ян Дзюнмин, ИК Одисей, 1995 г.

Лунните цикли и здравето

Според древните схващания, запазени до сега в китайската медицина, човекът представлява малък космос, повтарящ устройството и движенията в големия Космос (процесите в човешкото тяло "следват" движението на небесните тела).
Най-силно тази връзка между небесните тела и човешкия организъм се вижда при движението на Слънцето и Луната.

Практикуващите медитация са установили, че вътрешната енергия (Ци) в човешкото тяло извършва обиколка, наречена "малък Небесен кръговрат", синхронно с движението на Луната.
В течение на един лунен месец, енергията постепенно се издига от долната част на гръбнака до главата, после се спуска по предната част на тялото надолу, след което цикълът се повтаря.
Така при новолуние вътрешната енергия е в долната част на тялото, при фази първа или трета четвърт е в средата на тялото, а при пълнолуние - в главата.
При това, в зависимост от особеностите на конкретния човек, тази концентрация на енергия в определена област на тялото (при съответната фаза на Луната) може да се прояви по различен начин.

Освен върху човека, Луната влияе и върху цялата жива и нежива природа на Земята.
През IV век Питий установява, че в зависимост от фазата на Луната, морските приливи биват високи (при новолуние и пълнолуние) или ниски (при първа и трета четвърт).
Жените могат да разкажат за физиологичните цикли, които следват месечния период на движение на Луната.
Интересно е, че според древнокитайската философия жените, водата, както и Луната, представят тъмното начало «Ин».
Поради силното въздействие на Луната, изглежда, че съобразеният с нейното движение лунен календар е по-смислен от обикновения слънчев календар.

Луната

Фазите на Луната представляват последователни изменения (в течение на месеца) на видимата форма на Луната, зависещи от нейното положение спрямо Слънцето и Земята:

1. Новолуние (изцяло неосветена Луна)
2. Млада Луна
3. Първа четвърт
4. Между първа четвърт и пълнолуние
5. Пълнолуние (изцяло осветена Луна)
6. Между пълнолуние и трета четвърт
7. Трета четвърт
8. Стара Луна

На всяка от тези 8 фази се пада продължителност по около 3,6913 денонощия от 29,5306 - те денонощия на синодичния месец.

Месецът

Месецът представлява интервал от време, близък до периода на обиколка на Луната около Земята. Различават се:

1. Синодичен месец (29,5306 средни слънчеви денонощия) - период от време, през който Луната преминава през последователността от всичките си фази от новолунието през първата четвърт, пълнолунието, третата четвърт и до следващото новолуние, като при това извършва пълно завъртане около Земята спрямо Слънцето.
2. Сидеричен (звезден, истински) месец (27,3217 денонощия) - времето за едно пълно завъртане на Луната около Земята спрямо звездите.
3. Драконичен месец (27,2122 денонощия) - интервалът от време между две последователни преминавания на Луната през един и същ възел на орбитата.

Календарният месец в слънчевия календар НЕ зависи от фазите на Луната и е дълъг от 28 до 31 денонощия.
Установено е, че  в далечното геологично минало (преди 400 милиона години), през Девонския период, лунният месец е бил с продължителност 21 денонощия.

Календарът

Календарът е система за изчисляване на големи интервали от време, основана на периодичността на видимите движения на небесните тела.
Най-разпространен е слънчевият календар, който се основава на слънчевата (тропичната) година.

Използва се и лунният календар, в който началото на календарните месеци съответства на моментите на новолуние.
Лунният месец (синодичен) е дълъг 29 денонощия 12 часа 44 минути 2,9 секунди.
12 такива месеца съставят лунната година, дълга 354 денонощия, която е с 11 денонощия по-кратка от тропичната година.

Приливите

Различават се:

1. Морски приливи - периодични колебания на нивото на морето, причинени от силите на привличане на Луната и Слънцето, заедно с центробежните сили при въртенето на системите Земя-Луна и Земя-Слънце.
2. Земни приливи - деформации на твърдото тяло на Земята под въздействието на същите сили, които причиняват морските приливи.
3. Атмосферни приливи - колебания на атмосферното налягане, причинени от същите сили.

По-голямата от тези сили - лунната, определя характеристиките на морските приливи.
Височината на прилива е около 1 m в открития океан и до 18 m край брега.
При земния прилив земната повърхност се издига във вертикална посока до 50 cm, при което се променя и силата на земното притегляне.
Атмосферните приливи предизвикват полуденонощни изменения на приземното атмосферно налягане и имат голямо значение за динамиката на горната атмосфера.

В дадена точка на Земята през денонощието ще има първи прилив (породен от лунната гравитация), когато точката е срещу Луната и втори прилив (породен от центробежната сила) след 12 часа, когато точката е на противоположната страна. Когато точката се намира в положение, перпендикулярно на оста на приливите, тогава ще има отливи (6 часа след прилива).

Слънцето също оказва гравитационно въздействие върху Земята и океанската вода, но това въздействие е около 2 пъти по-слабо от въздействието на Луната.
Когато Слънцето, Луната и Земята са наредени в една линия (при новолуние или пълнолуние), приливите и отливите (наричани сизигийни) са най-големи.
Когато Луната е в перпендикулярно положение (първа или трета четвърт), тогава приливите и отливите (наричани квадратурни) са около 2 пъти по-малки от сизигийните.

Ин и Ян

От дълбока древност учението за Ин и Ян е основа на китайската философия и медицина. Според древните китайци, всички явления в природата и човека се обясняват чрез взаимодействието между началата Ин и Ян.

Древната концепция за Ин и Ян е изложена в «Книгата на промените» («И Дзин»). Първоначално Ин е означавало сянката - северния склон на планината и южния бряг на реката (понеже през деня Слънцето свети така, че гледана от юг, реката изглежда тъмна), а Ян е означавало светлото - южния склон на планината и северния бряг на реката.

На основата на този смисъл за тъмно и светло, концепцията за Ин и Ян се разпространява върху всички полярни противоположности в природата, включително върху отношенията между мъжете и жените.

Понятията "творческо" (Циен) и "приемащо" (Кун) от «Книгата на промените», са по-малко абстрактни от понятията Ян и Ин. Символи на "творческото" и "приемащото" са Небето и Земята.

В древнокитайския трактат «Ней Дзин» се казва:

Чистата субстанция Ян се претворява в Небето;
мътната субстанция Ин се претворява в Земята...
Небето - това е субстанция Ян, а Земята - това е субстанция Ин.
Слънцето - това е субстанция Ян, а Луната - това е субстанция Ин...
Субстанцията Ин - това е покой, а субстанцията Ян - това е подвижност.
Субстанцията Ян поражда, а субстанцията Ин отглежда.
Субстанцията Ян преобразува диханието-Ци, а субстанцията Ин формира телесната форма.

В канона «Су Вън» се казва: «... огънят и водата - това са символи на Ян и Ин».

Тук е използвано древното понятие "Ци", често превеждано като "жизнена енергия". Китайската идеограма, означаваща жизненото дихание "Ци", е изобразявала пара, издигаща се над стоящо на огъня гърне с ориз.

Според тези схващания, жените по своята природа представляват началото Ин, а мъжете - началото Ян. Символът "Тай Дзи" (Ин-Ян) първоначално е представлявал две риби - самка и самец, гонещи се в кръг. Освен това, вътре в Ин има нещо от Ян, а вътре в Ян - нещо от Ин, което се изобразява с малките кръгчета (очите) в противоположен цвят:

 

Уравновесяване на Ин и Ян

За постигане на хармония, мъжете се нуждаят от женската енергия Ин, а жените - от мъжката енергия Ян. Извън човека също има източници на енергиите Ин и Ян, от които особено големи са природните стихии.

Мъжете, които се нуждаят от енергия Ин, могат да я получават от Земята или от различни други източници. За мъже се препоръчва релаксация и неподвижна медитация, които развиват спокойствие и други Ин-качества.

Жените, които се нуждаят от енергия Ян, могат да я получават от Небето или от различни други източници. За жени се препоръчват противоположните методи - стимулиране на активност и подвижност (развиване на Ян-качества).

Балансирано хранене

Енергиите Ин и Ян в тялото могат да се уравновесят чрез балансирано хранене. Храна с чиста енергия Ин е например захарта, а храна с чиста енергия Ян - чесъна.

За мъже се препоръчва повече сол, умерено количество животинска храна, а за жени - по-малко сол, повече зеленчуци, може и съвсем без животинска храна.

Работа с природните стихии

Даже в обикновенния живот понякога се вижда стремежа на хората да получат недостигащите им Ин или Ян. Например, когато извършва земеделска работа, човек получава Ин от Земята.

Когато мъж се стреми към водната стихия или към земята, например като водолаз или пещерняк, това е неосъзнат стремеж към началото Ин. С подобна цел в източните практики са медитирали, седейки в яма, изкопана в земята.
Когато жена се стреми към небето, към планините, например като алпинистка или парашутистка, това е стремеж да получи от началото Ян.

Планински кристал

Прозрачен безцветен кристален кварц, полускъпоценен камък.  Римските патриции през лятото са охлаждали ръцете си с топки от планински кристал, тъй като той има значително по-голяма топлоемкост от стъклото (студенее при допир). Самото наименование “кристал” води началото си от гръцката дума “кристалос”, означаваща “лед”.

Един от най-големите предмети от планински кристал е топката с диаметър 32,7 сантиметра, изработена в Китай от бирмански кристал, която се пази в Смитсъновата институция във Вашингтон.

Талисманчетата от планински кристал винаги са се използвали при гадателството и магьосничеството. Счита се, че планинският кристал помага за опазване чистотата на душата и носи радост. Той е един от камъните на ясновидците. Използва се за осъществяване на телепатична връзка. Повишава духовната енергия.

Кристалните топки се използват за гадаене, предсказване на бъдещето и медитация. Препоръчва се диаметърът на кристалната топка да бъде най-малко 38 милиметра. Най-голямата известна кристална топка с диаметър 75 cm е изработена в Япония от бирмански кристал.

Така нареченият “Хъркимър-диамант” представлява двувърх кварцов кристал, без призматична част, отличаващ се с много голяма бистрота и силен блясък. Счита се, че ако двама души държат по един Хъркимър-диамант и после си ги разменят, независимо колко далече са един от друг, кристалите ще поддържат връзката като връщат спомените.