Пътят към Задоблачните Порти. Част II

Продължава от част I, Лин Менчу

На планинския хребет
стръмната стена
С назъбени скали
е обкръжена.

В дълбоки проломи, в скални пукнатини
звънят и пеят извори.
По отвесните скали пълзят упорито
гъсти виещи се треви

По урвите причудливи дървета
с клони стремят се нагоре.
По склоновете чудни цветя
всред камъните се разрастли.

Пътеки се не виждат
гъста е мъглата.
На буйството на цветовете
любувам се от моста.

Свежа зеленина покрила върхове
на близки и далечни хълмове.
Шум на борове, ромон на води,
белее хребет от облаци.

Звънко, пре-звънко капки звънят
- върху дърветата роса в зори.
Тихо-тихо нечуто почти
шепне листето по вятъра.

Въжетата и кошницата лежали край пропастта. Роднините наобиколили Ли Цин. Мнозина имали чашки с вино. Един от от старците казал:
- Почитаемий Ли! Завладяла те е мисълта за Дао-пътя, а сърцето ти е изпълнено с решимост. Встъпвайки по пътищата на небесните жители, ти си непреклонен в своето желание да отидеш
в отвъдния свят. Все пак, пускайки те, сме длъжни да постъпим както се полага, за да не ни се наложи после да се разкайваме.

Знаеш, че тази мрачна пропаст е бездънна и досега още никой не се е осмелил да се спусне в нея. Защо пък толкова непредпазливо да рискуваш своя скъпоценен живот ? Не е ли по-добре първо да спуснем в люлката куче ? Ако с него не се случи нищо, надолу ще се отправи някой ловък момък. Разузнал, има ли долу следи от безсмъртните, той ще се издигне нагоре и ще ни разкаже. Тогава ще се спуснеш ти. Така ще бъде по-безопасно и по-надеждно!

Ли Цин се усмихнал:
- Благодаря за съвета, почитаемий ! Но човекът, който се стреми към Дао, трябва да бъде готов за смъртен риск, иначе безсмъртните само ще го съжалят, но никога няма да го направят свой ученик.

Колкото до тази пропаст, тя е, както обясняват, седмият път, който води в света на безсмъртните. Защо пък да не проверя сам, вместо да седя намясто, предварително страхувайки се от някакви неприятности? Подобни съмнения, да ви кажа, могат само да отслабят вярата в Пътя, а с такова чувство е невъзможно да се откъснеш от нашето преходно съществуване.

Моето решение е твърдо, и както и да ме уговаряте, ще се спусна долу... Не се безпокойте за мен, уважаеми роднини ! Спомнете си поговорката: "Разделяйки се, няма да започнем да се смеем над това, което ще се случи после".
 - Ние се вслушваме във Вашите думи, скъпоценни като нефрит и перли, казали роднините. И тогава Ли Цин изрекъл такива стихове:

Земния живот презирам аз отдавна,
пронесе се той без следа.
Напуснал ви, самотен няма да съм
в планините на Задоблачните Порти.

Над монаха, който с чайник търси Дао,
винаги самият съм се смял.
Но чайникът на тайнствата на шумния пазар
да видиш - горчиво е стократно !

Изслушали стиховете, роднините само поклатили глава, нищо не разбрали, въздъхнали. Някой смутено проговорил:
- Почитаемий Ли! Вашият стремеж да постигнете Пътя наистина е безграничен. Желаем Ви непременно да се срещнете с безсмъртните !
- Благодаря на всички ви за вниманието и грижите... Е, а сега да се хващаме на работа ... - казал Ли Цин.

Китайски йероглиф от бронзовата епоха, означаващ Дао.

Китайски йероглиф, също от бронзовата  епоха, означаващ "път". Този знак представлява нещо като кръстопът.

Вижда се, че йероглифът за Дао съдържа в себе си половината от знака за път и други графични елементи, всеки от които има свое значение.

Обръщайки се към небесата, той направил два поклона, а след това, без да пророни и дума, влязъл в бамбуковата люлка и махнал с ръка за прощаване. Въжето започнало да се развива и кошницата заплувала надолу. Лицата на мнозина посивели от ужас.
- Всичко имаше стареца, но изглежда му се е видяло малко, продумал един от рода. Той поклатил глава и даже цъкнал с език
- прихванало го е стария празната работа да слиза долу за да търси безсмъртните. Защо ? Навярно за смъртта си е тръгнал !

А пък Ли Цин се спускал в пропастта и никой не знаел, кога ще се върне обратно. Казват че:

Безсмъртните изглеждат подобни много
на най-обикновени хора,
но хората живеят, не стремейки се към съвършенство,
в мрежата на земни страсти.

Ли Цин се спуснал надолу на много хиляди джана и накрая почувствал, че кошницата спряла. Той излязъл от нея и се огледал с надеждата да намери някакви следи от безсмъртните. Но наоколо царяла тъмнина, не се вижда нито горе, нито долу, ако щеш очите си избоди.

А земята е влажна и лепкава. Краката се плъзгали. Ли Цин направил някоя друга крачка, подхлъзнал се и паднал. Вдигайки се с мъка, старецът направил още една крачка и отново се строполил на земята. Той паднал още един или два пъти и загубил съзнание.

В същото време горе започнало да се стъмнява. Роднините, очакващи Ли Цин, загубили надежда за връщането му. Въжето повече не се люлеело, звънците мълчали.
- Нищо друго, освен със стареца да е станало нещастие. Очевидно го е обгърнала смрадливата и влажна мъгла, предположил някой.

Няколко човека започнали да въртят ръчката на макарата, докато не се появила кошницата. Но тя се оказала празна: Ли Цин изчезнал. Безпокойство обхванало роднините. Те отново спуснали кошницата долу и след като почакали малко, отново я вдигнали, но, както и първия път, тя била празна. В тълпата се чули въздишки, но тук-там се раздали и подсмивания.

Страничните хора, шумно обсъждайки събитието, започнали да се разотиват, роднините все още стояли край пропастта. Някои изтривали сълзите си, други горчиво нареждали.
- Ние го уговаряхме, всякак го спирахме, а той не послуша, постъпи посвоему, все пак слезе долу! - казал един и в гласа му се промъкнали нотки на обида. Седемдесет години преживя на света и да беше умрял човешки, за да бяхме поне праха му погребали. А сега какво да правим ? Нищо не остана от него !

Дочули се ридания, някой изхлипал. Един от роднините, явно разсъдлив човек, отбелязал:
Раждането и смъртта са велики събития в човешкия живот и са определени от Небето. Днешният рожден ден на Ли Цин сигурно е означавал края на неговия живот. Той все едно би умрял, даже ако беше останал вкъщи, затова не следва напразно да се измъчваме.

При това той сам поиска така, макар да знаеше, че го заплашва смъртна опасност ... действително, от него нищо не остана, само това-онова от дрехите. Ето какво мисля. Днес ще се разотидем по домовете, тъй като все едно вече е късно, а утре сутринта тябва да извикаме знаещи даоисти.

Нека те да дойдат на планината и да повикат душата на Ли Цин. А дрехите му ние ще погребем - така са постъпвали и в древността. Чувал съм историята за господаря Сюан Юан, който постигайки Великия Път, се възнесъл на небето край Дин ху - езерото на Триножника. Меча и ботушите, които той оставил след себе си, положили в гроб и погребали до Моста - планина.

Кой знае, може би и нашият Ли Цин е станал безсмъртен и на него следва да му направим също такова погребение ? А ако е така, защо напразно да се съкрушаваме и да надзъртаме със страх в отвора на пропаста ? Кому са нужни всичките тия оплаквания ?

Роднините, съгласявайки се с тези думи, изтрили сълзите си и се разотишли по домовете, с намерението на сутринта отново да се качат на върха. Като се събрали, те отправили повикване към душата на почитаемия Ли, след което организирали церемонията на погребението, а когато се навършили седем седмици, предали положението на земята. Но за това може и да не се разказва.

А сега ще се върнем при Ли Цин, който, както ни е известно, падайки загубил съзнание. След известно време, като дошъл на себе си, той внимателно опипал мястото, където попаднал и скоро открил, че се намира в каменна яма, широка само един джан. Под краката му била все същата лепкава слузеста глина, затова той можел да се движи много трудно.

Засега старецът не почувствал нищо необикновено. Минала му мисълта отново да се качи в кошницата. Само да дръпне въжето със звънците и тутакси ще го изтеглят горе. Протегнал ръка на едната и другата страна - люлката изчезнала. Ли Цин извикал, но звукът на гласа му сякаш замрял в каменния чувал.

Наистина ето: когато дошъл - имало път, а когато да заминава - не се виждат даже вратите. Какво да прави ? Колената на стареца се подкосили и той се гътнал на земята.

Минал някой ден и той разбрал, че, ако не предприеме нищо, може да умре от глад. Спомнил си, че в древни времена, за да утоли глада си и да се спаси от смърт, някой ял сняг и кече. Обаче в ямата няма нито едното, нито другото, само хлъзгава глина.

Замислено взел малко лепкава земя и пъхвайки я в уста, я глътнал. О чудо ! Глината се оказала ядлива и приятна на вкус. Тя утолявала глада и жаждата. Могъл ли той да знае, че в подобни пещери - обиталища на безсмъртните, един път на 3000 години се разтваря дъното и оттам изпълзява синя глина, която небесните жители употребяват за храна ?

Като изял няколко стиски, Ли Цин почувствал прилив на сили и необикновена бодрост. Тук той отново се захванал да шари наоколо и ръката му напипала в стената процеп, висок не повече от две чи. Каква полза да седя тука ? - помислил той, - Току виж се появят отровни змии или други нечисти сили.

Животът ми все едно е на края си. Какво имам да губя ? Ще опитам да се вмъкна в този проход. Интересно, какво има по-нататък ?

Глината представлява смес от различни глинести минерали. Каолинитът и монтморилонитите са едни от главните глинести минерали.

Каолинит
Al₄[Si₄O₁₀](OH)₈
Бял. При замесване с вода образува пластична маса.

Монтморилонит
Na(Mg,Al)₂[Si₄O₁₀](OH)₂.4H₂O
Бял до розовато-червен или синкав. Силно набъбва при увлажняване.

Избелващата земя, бентонитите, се състоят главно от монтморилонит.
Някои видове глина се използват като храна или лекарство.

Глинестите минерали усилват анаеробната ферментация и в същото време подтискат развитието на гъбична микрофлора.

Глината, състояща се предимно от монтморилонит се нарича хума. Тя има адсорбционни свойства и се използва за миене или, понякога, за лечение.

И станало така, че по този мрачен и страшен път старецът, презрял смъртта, видял нов свят и се сблъскал с друг живот. Ето послушайте:

По волята на Янван, властелинът на ада,
смъртта избегнал старецът.
От страшната бездна път намерил
и в други светове проникнал.

Пренебрегвайки смъртната опасност, Ли Цин проникнал в каменния проход. Той пропълзял 6 или 7 ли и изведнъж почувствал, че проходът сякаш се разширява. Наистина, било невъзможно да се стои, но затова пък вече можел да се придвижва на четири крака. Старецът пропълзял още около 20 ли. Уморявайки се, той тутакси се гътал и заспивал, а огладнявайки, изяждал няколко къса глина и пълзял по-нататък. Ли Цин изгубил чувство за време и не знаел кога е ден, а кога нощ.

Изведнъж отпред нещо блеснало - сякаш мигнала звездичка. "Нима изход ?" - зарадвал се старецът. Пъхвайки в устата си глина, за да се подкрепи и да ободри духа си, той запълзял към светлината. Накрая достигнал изхода на прохода и погледнал - пред него се разстлал прекрасен свят: тъмнеели планини, синеели спокойни води. Ли Цин се изправил на крака и с облегчение се протегнал. Нагласил дрехите си, изтърсил калта от обувките, поклонил се и, обръщайки се с лице към небесата, възкликнал:
- Хвала ти, о Небе, че ми помогна да се спася от нещастието ! - изрекъл той.

Следва продължение ...

Природата на крушунските водопади

Крушунските водопади се намират в Централна Северна България край село Крушуна, община Летница. Това е място с уникална природа.

От високи около 15 метра варовикови скали се спускат струи вода, разпръскват се в пръски,
на места в облачета мъгла. Надолу водата тече, носейки кълбета бяла варовита мътилка от разтварящите се варовици.

От наситената с карбонати вода по дъното се отлагат варовикови образувания. На места те образуват прагове с неправилна форма.

В цялата околност се носи спокоен равномерен шум от течащата вода. Обрасло е с дървета и друга растителност.

В августовския ден, когато направих тези снимки, беше слънчево и горещо. Имаше много трудни условия за снимане поради огромния контраст между ярко осветената вода
и сенчестите места. Понякога трябваше да изчаквам да мине малък облак, за да стане осветлението по-приемливо.

Водата има много интересни цветове. Тече млечно-мътна, или меко светеща в млечно синьо и зелено. Може да се говори как се получава този цвят, но по-добре е просто да се види и да се
почувства спокойното му излъчване.

През 13-14 век тук е имало монаси исихасти, които сигурно не случайно са избрали това място, известно като крушунска скална обител. Атмосферата е свежа, чувства се какво означава чист въздух и здравословна околна среда. Усеща се охлаждащо въздействие, диша се по различен начин.

В стари времена е имало разбиране, че трябва да има здрав дух в здраво тяло. Самата природа край крушунските водопади помага за изчистването на вредна гореща жизнена
енергия, ако има натрупана такава в човешкото тяло. Това има значение и за запазването на младостта.

Според древната медицина жизнената енергия може да бъде "водна" или "огнена". При съвременния начин на живот, който е прекалено напрегнат, може да се получи излишък на "огън" в тялото (позволявам си да използвам този израз). Природата на крушунския водопад оказва обратното въздействие - добавя хладна "водна" енергия и уравновесява излишъка на "огнената" жизнена енергия.

Има значение и самият звук на течащата вода, който тук е с определен съскащ "тон", фокусиращ въздействието в определена област на човешкото тяло.

Останах с впечатлението, че това е добро място, подобряващо жизнеността.

Пътят към Задоблачните Порти. Част I

Сборниците с повести на Лин Менчу (凌濛初) излизат в Китай през 1628 г. и 1633 г.. Авторът е указал, че като материал за тях са послужили кратки бележки от различни автори за учудващи случки, интересни хора, важни събития, а също така и кратки новели от минали векове.

Превеждам една от тези повести - "Пътят към Задоблачните Порти" от руския превод на Д.Воскресенский (1989г.). В тази повест се разказва за събития, случили се през времето на суйския владетел Вей-ди, който бил на трона от 581 до 604 г.

Благодаря на Марина за консултациите.

Пътят към Задоблачните Порти

"История за това, как праведникът Ли тръгнал сам към Задоблачните Порти"
Лин Менчу

За безсмъртните обсъждат,
но техните дела
са скрити от очите хорски.
А кой от хората в живота
успял е да избегне
съблазните световни ?

Тази сутрин за първи път прочели
"История на Задоблачните Порти"
Внезапен вятър прохлада донесъл
и неземен аромат.

Разказват, че в далечните времена, когато суйският владетел Вейди току-що се качил на трона и нарекъл своята ера Първоначално Царуване, живял в Дзинджоу един богат човек на име Ли Цин, чието семейство открай време притежавало бояджийници.

Макар и да произхождал от търговското съсловие, родът му бил славен и, между другото, твърде изобилен: едно 5 или 6 хиляди души - всичките хора делови и упорити, способни, както се казва, да добият пари с голи ръце.

Суй (581–618 г.)

Ян Дзян, който станал владетел на цял Китай и взел тронното име Вей-ди, произлизал от аристократично семейство, чиито владения се намирали между Лоян и Чанан. Вей-ди отменил закона на Северна Джоу, забраняващ будизма и даоизма. Той основал множество будистки храмове, но не осъждал и даоизма. В областта на държавното управление се придържал към конфуциански принципи.

Богатството и силата на рода Ли станали пословични. "Нашите Ли половината окръг помели" - шегували се в тези краища. Тъй като Ли Цин бил най-възрастният, го признали за глава на рода. Всички от мало до голямо дълбоко уважавали почитаемия Ли Цин за неговата справедливост и отзивчивост, а още затова, че със всеки, бил той далечен или близък роднина, се държал еднакво сърдечно, без да проявява нито корист, нито лицемерие.

Не е учудващо, че ежегодно на неговия рожден ден всички му носели подаръци и пожелавали дълги години живот. Тъй като родът бил голям и славен, всекиму се искало да поднесе нещо необичайно: многоцветна коприна или шарен брокат.

Човек пестелив и икономичен, Ли Цин се стараел да не прахосва ценностите, а ги събирал в специално хранилище, в което за много години се натрупали несметни съкровища.

Обаче почитаемият Ли Цин не ги ценял особено, тъй като имал в своя живот едно увлечение. Ще попитате какво ? Още от млади години Ли Цин свикнал да прави добро на хората и всячески се стараел да им помогне. И още, имал една особеност: с огромна почит се отнасял към небесните жители и ценял изкуството на даосите, на които бил готов да раздаде хиляди връзки монети.

Случи се, срещне странстващ с облаците, оттеглил се от света и във всичко съвършен даос, и тутакси с нисък поклон го вика вкъщи, щедро гощава госта, а даосът в замяна разяснява как да се намери еликсира на безсмъртието, или разказва за тайните на усъвършенстването.

Вярно, мнозина от това "братство" били истински мошеници, стараещи се с измама да измъкнат чуждите пари. Никаква ученост нямали те в душата си, а целият им занаят бил пълен майтап. И все пак, мошеничеството на гадателите ни най-малко не повлияло на чистосърдечния и честен Ли Цин.

Всекидневно той кадял благовония и седял в съзерцателно мълчание, укрепвайки духа и закалявайки сърцето си, и мислел само за едно - как да намери път извън този преходен свят.

Даос — (кит. 道士, dàoshì) — човек, който се е посветил на даоизма като отшелник, монах, наставник или др.

Странстване с облаците, "носиш се като облаците" - така се нарича странстването, което предприемат даосите на определен етап от практиката си. За разлика от пътешествията на обикновените хора, при странстването даосите имат свои специални цели.

В годината, за която сега ще стане дума, Ли Цин навършил точно 70 години. Два месеца преди славния ден неговите деца и внуци организирали съвет.
- Седемдесетгодишнината е ден необикновен, такава възраст не се среща често. Затова трябва да поднесем на стареца рядък дар, да му пожелаем бодрост и здраве.

Дочул за приготовленията, Ли Цин поканил при себе си роднините от различните семейства на рода. По време на трапезата старецът им казал:
- Всички вие сте трудолюбиви хора и живеете достоен живот. Аз знам, че ме уважавате, защото ежегодно носите подаръци: дрехи, съдове, различни скъпи произведения.

Натрупал съм много всевъзможни неща - хиляди вещи, които обаче лежат неизползвани. Както знаете, аз съм човек спестовен, при мен нещата идват и не си отиват.

Ето, излиза, че всичките тези богатства, с години лежащи в хранилището, аз не съм успял даже хубавичко да ги разгледам. По-голямата част от тях са станали негодни. Съжалявам, че вашите пари са изразходени напразно, а вещите са се превърнали в купчина ненужен боклук.

И ето какво реших. Скоро ще настъпи моят рожден ден. Слава на Небето, че още не е определило крайния срок на живота ми! Знам, че всички вие готвите щедри дарове за този ден. Но именно това аз не искам. Ето защо сега ви събрах всички заедно, за да ви кажа предварително моето желание.

Един от по-младите роднини отбелязал:
- Още в древността са казвали, че подаръците за рожденния ден помагат за удължаване на живота. Вие навършвате 70 години. Такова нещо се случва само веднъж. Ако не отбележим достойно годишнината, няма да съумеем да изразим своята почтителност, а това е неприлично !

Тогава ще направим така, казал Ли Цин.
- доколкото вашето решение е твърдо, подарете ми това, за което ще помоля !
- Слушаме и изпълняваме! - зарадвали се роднините.
- Искам, 10 дни преди моя празник, всеки да донесе парче конопено въже, дебело един пръст и дълго 100 чи. Взети общо, ще станат 50 или 60 хиляди джана.

Ето това и ще бъде "удължаване на живота". Какво може да бъде по-дълго ? Роднините се зачудили на такова решение, но не започнали да спорят.
- Ще изпълним Вашата воля, татко ! Наистина, не ни е много ясно, за какво са Ви тези въжета.
- Първо ги донесете, а после ще видите, усмихнал се Ли.
- Днес това още е тайна.

Вестта за чудната молба на стареца се разнесла сред всички роднини. Един предал на десет, десет съобщили на сто ... И ето в определеното време, 10 дни преди празника, около дома на почитаемия Ли на земята лежала висока-висока купчина - направо планина от въжета. Но засега още никой не разбирал за какво са нужни те.

Трябва да знаете, че на 10 ли от Дзинджоу била планината на Задоблачните Порти. Нея още я наричали Разсечената планина, тъй като върхът и, сякаш разсечен с брадва, бил увенчан с два върха. Жителите на Дзинджоу, обръщайки се с лице на юг, можели да виждат облаците, плаващи между двата върха и летящите над пропастта птици. Дълбочината на тази пропаст никой не знаел. Някои от любопитство, случи се, хвърлят надолу голям камък, а звукът от падането не се чува. Затова възникнала легенда, че пропастта е бездънна.

В деня, когато роднините донесли на стареца въжетата, той наредил на работниците да отиват на планината и да построят над гърлото на страшната бездна макара, като я закрепят между два дебели стълба. След това отишъл при кошничаря и го помолил да сплете от бамбукови пръти здрава кошница. От лавката на кошничаря се отправил в заведението на бакърджията и купил от него няколко стотин звънци с различна големина.

Роднините, обърквайки се в догадки, дошли при Ли Цин с въпроси.
- Навремето без да крия нищо, ви обяснявах всичко. Както знаете, от най-млади години се увличам от даоисткото учение, но за повече от 50 години така и не постигнах никакви успехи. Съвсем неотдавна, прелиствайки древните книги, случайно попаднах на място, където се казва, че Задоблачните Порти - това е един от седемте пътя, водещи до небесните жители.

Помислих си: докато съм бодър и здрав, ръцете и краката са още силни, защо ли да не опитам късмета си ? Вече съм на 70, а пък съм изживял истински само две или три години. И ето тогава реших на рожденния си ден да се спусна в пропастта. Четири въжета ще завържете за краищата на кошницата, а петото ще бъде със звънците.

Аз ще вляза в плетената люлка, а вие ще започнете внимателно да ме спускате. Ако се случи някакво нещастие, ще дръпна въжето и вие, чувайки звъна, ще ме издигнете нагоре. Кой знае, може би ще ми провърви и ще се срещна с безсмъртните. Във всеки случай аз непременно ще се върна обратно, за да ви разкажа за това, което съм видял.

Думите на стареца предизвикали голямо вълнение у роднините. Ниско кланяйки се, те започнали да го разубеждават.
- Не бива! Никак не бива да правите това! - казал един от тях, разбира се, в пропастта не е задължително да се въди планинска нечиста сила, обаче змиите и другите гадини там сигурно са безброй. При това Вие можете да се задушите от черната смрад, която се е натрупала на дъното.

- На такава преклонна възраст не бива да се подлагате на такива изпитания ! - добавил втори.
- Взел съм решение и няма да отстъпя от него, даже ако ме заплашва смърт. Не ме спирайте, аз все едно ще се спусна !

Един от старейшините в рода, добре знаейки за ината на Ли Цин, отбелязал:
 - Почтителността е добра, но изпълнителността  е по-добра ! Ще ни се наложи да се примирим. Само, ето какво ще кажа: такава сериозна работа никак не бива да се извършва тайно !

Трябва непременно да се уведоми цялата наша рода. Ние всички ще Ви изпратим на планината. И тогава мълвата за това чудно събитие ще се разнесе отвъд границите на Четирите морета. Нима не е прекрасно !
- Нямам нищо против ... - Ли Цин кимнал в знак на съгласие.

Както вече говорихме, Ли Цин принадлежал към род, в който се наброявали 5 или 6 хиляди човека. Но когато оповестили всички, на изпращането се събрали не по-малко от 10 хиляди души.

На рожденния ден на Ли Цин организирали пир, на който поканили музиканти, след което процесията от родини (а към тях се присъединили и немалко странични зяпачи) потеглила към планината на Задоблачните Порти.

В този ден градът изглеждал опустял. Като се качили на върха, хората замрeли, възхитени от великолепната гледка.

Следва продължение ...

Ин, Ян и осемте триграми

Ще опиша връзката между Тай Дзи и осемте триграми. Става дума за природни закони, които са общи за всички. Древнокитайските диаграми са само една възможна форма, която изразява важни природни закономерности.

Първо начертаваме монадата Ин-Ян (Тай Дзи) в следния вид:

На тази графика светлият Ян и тъмната Ин се въртят в кръг. Това движение е безкрайно и отразява характерното за природата циклично движение (движението е непрестанно; когато не може да се отдалечи в безкрайността, се връща пак към началото и продължава) - денят сменя нощта и обратното, но това не е просто редуване, а в случая видимият образ на Слънцето обикаля по земната повърхност, предизвиквайки тези циклични промени.

Сега разделяме кръга на 8 сектора по следния начин:

На всеки от осемте сектора ще съответства една триграма:

Такава диаграма, показваща подробно връзката между Ин, Ян и осемте триграми, наречена "Древен план на Великия предел" е представена в един трактат на Ху Уей (XVII–XVIII в.).

Всяка триграма се състои от три черти. Прекъсната черта означава тъмно, а непрекъсната черта - светло.

Всеки от осемте сектора на кръга се представя с три черти, като вътрешната черта е прекъсната, ако в центъра на сектора е тъмно; средната черта е прекъсната, ако по-далече от центъра е тъмно; и накрая, разбира се, външната черта е прекъсната, ако във външната периферия на сектора е тъмно. Например, за два от секторите представянето е такова:

На сектора, в който има само светло, съответстват три непрекъснати черти, а на сектора, в който има само тъмно, разбира се, съответстват три прекъснати черти:

Така получаваме една от формите на кръгово подреждане на осемте триграми, известна като Сян Тян (Първоначална). Това е най-естествено и симетрично подреждане. Срещуположните части на фигурата се превръщат една в друга при взаимозамяната на тъмно и светло, прекъснато и непрекъснато, ляво и дясно, горе и долу.

В земите на България

Символите "Ин-Ян в кръг" са много стари. Подобни фигури се срещат при различни праисторически цивилизации.

7000 години преди нашето време в Централна Северна България е съществувала високоразвита цивилизация. Тези земи сега изглеждат доста спокойно и еднообразно:

Как ли е изглеждало това място в древността ? Може би е имало гори. Освен това, след последния ледников период тукашните хълмове се издигат постепенно. Например, към Долнноосъмските височини скоростта на издигане достигаше до няколко милиметра на година, ако не греша. Това значи, че за 7000 години някои хълмове трябва да са станали по-високи със до 35 метра. По-високи и може би по-сухи.

До около 2009 година в Централна Северна България правеше разкопки археологът Венцислав Гергов. Освен някои по-особени неща, са открили керамични съдове с нарисувани по тях фигури. На тази снимка, направена от археолозите, се виждат три съда (впрочем лявото кой го знае какво е), десният съд е възстановен, а на средния съд има фигури, които ни интересуват:

На тази увеличена част от снимката на средния съд виждаме позната фигура:

Времената, когато са рисувани тези фигури върху керамиката от България са били преди 7000 години. Тогава не е съществувала писменост (или поне не е била широко разпространена, че да достигне и до нас).

Изглежда, фигурите от вида Ин-Ян са по-стара и по-конкретна форма. За сравнение, по-абстрактните древнокитайски триграми са значително по-млади - от периода около 2800 г. пр. Хр.
 

Развитие на метеорния поток Геминиди

Отново наближава максимумът на метеорния поток Геминиди, който се очаква около 14 декември 2015 г. (18 h UT).

Изпитвам неподправен любителски интерес към тази област. Запазил съм някаква сантименталност към Космоса още от едно време, когато бях малко дете на село и дядо [Никола] ми показваше съзвездието "кокошката с пиленцата" на нощното небе.
Тогава, преди десетилетия, звездите бяха изключително много - едно безкрайно нощно небе, което те грабва само като го гледаш.
Не ми се иска да добавям, че и тревата беше по-зелена и цветята по-цветни [минават ми такива мисли].

Сега в града, при светлинното замърсяване, съчетано с по-непрозрачната атмосфера, не се вижда кой-знае какво. През последните няколко години все се случваше около 13-14 декември времето да е ясно и имах щастието да видя доста ярки метеори със следи.

Теоретически в максимума на метеорния поток се очакват около 120 в час, но разбира се, в града ще се видят само малкото на брой най-ярки метеори - болиди. Колко ще бъдат те, зависи от това, какъв процент в роя са по-едрите тела.

Историята

Метеорният поток Геминиди (наричан от някои Джеминиди - Geminid meteor shower) има интересна история. Появил се е внезапно. За пръв път е регистриран през 1862 г. Оттогава той постепенно увеличава своята активност:

1877 г. - първа оценка в историята - 14 метеора в час;
1892 г. - също 14 метеора в час, но с 2 пъти повече ярки метеори;
1896 г. - 23 метеора в час;
1930-те години - от 40 до 70 метеора в час;
1940-те и 1950-те г.- средно около 60 метеора в час;
1960-те г. - около 65 метеора в час;
1970-те г. - до 80;
между 1980 и 1985 г. - от 60 до 110 метеора в час.

Някои данни от следващи години:

1990 г. -  89;
1991 г. -  110;
1993 г. - около 130;
1996 г. -  около 130.

Явно историческата тенденция е активността на потока да се увеличава, но докога ще продължи това ?

Данните за активността на потока (ZHR с максимум на 14 декември) от по-скорошните години са следните (източник: http://www.imo.net/zhr):

2006 г. - 115
2007 г. - 122
2008 г. - 139
2009 г. - 120
2010 г. - 127
2011 г. - 198
2012 г. - 109
2013 г. - 134
2014 г. - 253

Представих тези данни графически:

От графиката се вижда, че тенденциите са някак двусмислени. От 2010 г. досега активността на потока показва може би увеличаващи се колебания в посока нарастване.

Орбитата

Още през 1947 г. Фред Л. Уипл (Харвард) установява, че орбиталният период на телата на Геминидите е 1,65 години. По-късно Мирослав Плавек (Прага) открил, че орбитата им се влияе само от Юпитер и пренебрежимо малко от Земята. Било установено, че точката на пресичане на орбитата на потока и еклиптиката се променя:

• през 1700 г. тя е била на разстояние 0.1337 а.е. вътре в земната орбита
• през 1900 г. -  на разстояние 0.0178 а.е. вътре в земната орбита
• през 2100 г. тя ще бъде на разстояние 0.1066 а.е. извън земната орбита

По тази причина активността на потока се е увеличавала досега, но в някой момент в бъдещето (към 2100 г.) ще започне да намалява и потокът ще изчезне от земното небе.

Родителското тяло

Счита се, че компактността на потока изключва възможността той да се е формирал на друга орбита, а по-късно да се е преместил на сегашната поради някакви смущаващи въздействия.

През 1983 година е открит астероида 3200 Фаетон (обектът 3200 Phaethon, с диаметър ~5.1 km, период ~1.43 години и скорост ~20 km/s), който има орбита, почти съвпадаща с орбитата на потока Геминиди. Счита се, че това е родителското тяло на потока. Така за пръв път бил открит астероид, който има толкова тясна връзка с метеорен поток.

Наблюденията

Данните от визуални и фотографски наблюдения показват наличието на активност на потока Геминиди от 4-6 до 19 декември, а радиолокационните изследвания - от 30 ноември до 29 декември.

Скоростта на метеорите от потока (измерена чрез радарно ехо) е от 32.5 до 37.5 km/s, средно около 35.9 km/s. Тоест, това са доста бавни метеори, което е добре за обикновения наблюдател. При малката скорост може да се види как се развиват метеорните следи.