събота, 9 март 2013 г.

ДНК и родителство в бъдещето

Цифровото копие на човешкия геном има обем към 733 мегабайта. Тази генетична информация може да бъде съхранена на цифров носител и да се използва в далечното бъдеще, може би даже за създаване на ново човешко същество. За това не е нужно да се съхраняват никакви биологични материали, нито даже молекули ДНК - само чиста информация, която може да бъде копирана без промяна. Това е един вид отсрочено в бъдещето родителство.

Сигурно много хора биха си задали въпроса, дали това е добро или ... не съвсем. Това е една възможност. Не може да се каже със сигурност каква съдба очаква бъдещите хора. Вече родените деца и техните потомци ще живеят в бъдещето, за което родителите, при цялата си любов, не могат да гарантират, че ще бъде само добро.

Въпреки всичко, животът продължава. Когато се роди нов човек, той получава шанс да направи нещо добро, даже велико, въпреки трудностите и неизвестността.

Има стари или болни хора, които вече не биха могли да имат деца. Ако се запази цифровото копие на техния генетичен код, може би в бъдеще то ще може да се използва за създаване на потомци на тези хора чрез напреднали инженерни методи в генетиката. Макар и изкуствена, все пак това е една възможност.

Понякога се използва аргументът, че при възрастните хора вече са се натрупали много мутации в ДНК, а това е вредно за потомството. Да, мутациите се натрупват. Но би могло да се извърши почистване на копирания геном от вредните мутации.

Тук има една граница, която не съм сигурен дали засяга само морала.
Ако в генома има мутация, която е фатална, несъвместима с живота, такава мутация трябва да бъде коригирана. Но според мен е неразумно да бъдат правени други изкуствени промени в наследствеността.

Изследването на човешкия геном през годините


  • 2003г.
По проекта "Human Genome Project" (HGP) е завършено успешно разчитането на човешкия геном, включващо определянето на точната последователност от около 3 милиарда нуклеотидни двойки, които изграждат човешката ДНК и идентифицирането на 20000-25000 гена в нея:
http://www.ornl.gov/sci/techresources/Human_Genome/home.shtml
  • 2007г.
Извършено е пълно разчитане (секвениране) на генома на един човешки индивид (J. Craig Venter):
http://www.plosbiology.org/article/info:doi/10.1371/journal.pbio.0050266
Става реалност разчитането на пълната генетична информация на единствен човек. Така е поставено началото на "индивидуализираната геномика" (Individualized Genomics).
  • 2008г.
Извършено е пълно разчитане на индивидуалния геном на жена (Marjolein Kriek):
http://www.leidenuniv.nl/nieuwsarchief2/2336.html
Женският геном се отличава с това, че има двойка хромозоми XX (за разлика от него, мъжкият геном има двойка хромозоми XY). Освен това, при половото размножаване митохондриалната ДНК се предава само от майката на децата.
  • 2011г.
Става известно, че Стив Джобс (основателят на фирмата Apple) е един от само 20-те човека в света, чийто личен геном е напълно секвениран до момента, в който е извършено това.
  • 2012г.
Докато в предишните години секвенирането на генома е било изключително скъпо, поради бурния прогрес в тази област, цената за разчитането на един геном сега вече е спаднала рязко до по-малко от $10000 :
http://www.genome.gov/sequencingcosts/

Няма коментари:

Публикуване на коментар