Строеж на железните метеорити

Железните метеорити представляват късове природно никелово желязо (сплав на желязо и никел). Главни минерали на железните метеорити са разновидностите на никеловото желязо камасит и тенит.

Камасит (Kamacite)
  Химична формула: алфа-(Fe,Ni)
  Сплав на желязо и никел. Съдържа от 4% до 7.5% никел.
  Плътност: 7.9 g/cm³
  Твърдост по Моос: 4
  Цвят: желязночерен, стоманеносив
  Блясък: метален
  Черта: сива
  Магнитност: силна

Тенит (Taenite)
  Химична формула: гама-(Fe,Ni)
  Сплав на желязо и никел. Съдържа от 20% до 65% никел.
  Плътност: 7.8 - 8.22 g/cm³
  Твърдост по Моос: 5 - 5.5
  Цвят: сивобял, сребърнобял
  Блясък: метален
  Черта: светлосива
  Магнитност: силна

Някои геолози споменават, че в разсипите, заедно с други тежки минерали, се среща и камасит, останал след разрушаването на метеорити, които са паднали в миналото.

В зависимост от своята структура, определена главно от съдържанието на никел, железните метеорити се делят на три основни групи: хексаедрити, октаедрити и атаксити.

Атакситите съдържат 12-35% никел и обикновено са изградени от финозърнеста смес от тенит и камасит, която се нарича плесит. Размерите на камаситовите области са 0.006 - 0.03 mm. Когато съдържанието на никел е над 25%, атакситите са изградени главно от тенит с неголеми включения от камасит.

Октаедритите съдържат 6-12% никел. На полирани и разядени (с разредена азотна киселина) плоски повърхности показват така наречените видманщетенови фигури (Widmanstätten pattern), които представляват преплетени ламели от камасит и тенит, разположени паралелно на определени равнини на октаедрични кристални форми. Тъй като тенитът и камаситът се различават по твърдост, химическа устойчивост и цвят, при полирането и разяждането се получава картина от различно изглеждащи ивици.

В зависимост от разположението на равнината на шлифа, видманщетеновата структура може да изглежда по три различни начина (скицирал съм ги грубо):

Като акцесорни минерали в октаедритите се срещат главно троилит, шрайберзит и графит.

Троилит (Troilite)
  Химична формула: FeS
  Плътност: 4.58 - 4.65 g/cm³
  Твърдост по Моос: 3.5 - 4
  Цвят: бронзов, кафяв, сивокафяв
  Блясък: метален
  Черта: сивочерна
  Магнитност: силна

Шрайберзит (Schreibersite)
  Химична формула: (Fe,Ni)₃P
  Плътност: 7 - 7.8 g/cm³
  Твърдост по Моос: 6.5 - 7
  Цвят: бронзов, кафяв, месинговожълт, сребърнобял
  Блясък: метален
  Черта: тъмносива

Според широчината на камаситовите ламели октаедритите се разделят на пет структурни типа (с нарастването на съдържанието на никел структурата става все по-фина):

• 2.5 - 15 mm - твърде грубоструктурни
• 1.5 - 2.5 mm - грубоструктурни
• 0.5 - 1.5 mm - средноструктурни
• 0.2 - 0.5 mm - финоструктурни
• 0.05 - 0.2 mm - твърде финоструктурни

Съществуват и така наречените плеситови октаедрити, които са изградени от плесит с размери на камаситовите области 0.07 - 0.6 mm.

Хексаедритите съдържат 4-6% никел и са изградени от гигантски кубични кристали камасит с размери над 50 мм. На полираните повърхности на хексаедритите се виждат тънки линии, наречени нойманови линии (Neumann bands).

Паласитите са интересна група железокаменни метеорити, които се състоят от основна маса никелово желязо с потопени из него зърна оливин с различни размери и форми (въобще, железокаменните метеорити се състоят от приблизително равни части желязо и силикати). Никеловото желязо на паласитите има средноструктурни видманщетенови фигури с типична ширина на камаситовите ламели ~ 0.9 mm. Зърната оливин в паласитите са ръбести или закръглени, с размери 5 - 10 mm.

Само върху желязо ли може да има видманщетенови фигури ?

Интересен пример за (подобни на) видманщетенови фигури върху неметален образец намерих в работата: Anders Lindskog,"A Russian record of a Middle Ordovician meteorite shower: Extraterrestrial chromite in Volkhovian-Kundan (lower Darriwilian) strata at Lynna River, St.Petersburg region", Dissertations in Geology at Lund University, Master’s thesis, no 287 (2011).

От тази работа е следващата микроскопска снимка на зърно от минерала хромит, по повърхността на което се виждат фигури, подобни на видманщетеновите. Това хромитово зърно с извънземен произход е намерено в проби от средния ордовик (от преди 467±1.6 милиона години) от областта на Санкт-Петербург (Волховский район - Русия):

Вече писах за метеоритите от геологичното минало, от които са се запазили зърна хромит с извънземен произход. Тъй като хромитът е устойчив минерал, той може да се използва като индикатор, насочващ при търсенето на метеорити.

Хромит (Chromite)
  Химична формула: FeCr₂O₄
  Цвят: черен, кафявочерен
  Плътност: 4.5 - 5.09 g/cm³
  Твърдост по Моос: 5.5
  Блясък: метален
  Черта: кафява
  Магнитност: слаба

Материалното и духовното

Този път пиша по едни по-особени въпроси, за които много съм мислил.
Отдавна се водят спорове за материалното и духовното.
Оформят се два лагера - идеалисти и материалисти.

Материализмът

Според материалистите, първично е тялото, а съзнанието е функция. Тук възниква въпросът, дали човешкото съзнание може да се отдели от материята - както софтуерът може да се отдели от компютъра.
Можем да пренесем един софтуер (който е нематериална информация) от един компютър на друг и софтуерът ще работи по същия начин.
Дали човешкото съзнание представлява чиста информация, която може да бъде записана на някакъв носител и копирана ?

Човешката памет, изглежда, представлява именно чиста информация, която би могла да се записва, предава и т.н. Но съзнанието има функционална природа - мисълта не е статична информация, а процес, който тече. Информацията в човешката памет би могла да бъде записана и прехвърлена на друг материален носител. Ако съдържанието на човешката памет бъде прехвърлено в компютър, този компютър трябва да има всички функционални възможности на човешкия ум, за да започне съзнанието да функционира по същия начин и в компютъра, както преди е правило у човека.

Тук се вижда, че компютърът не е сравним с човешкия ум (мозък) и не може да функционира като него. Компютърът е крайна система - има краен брой състояния. Макар броят на състоянията на компютърната памет да е много голям, функционирането на компютъра се свежда до циклично повтаряне на състояния (като краен автомат). След изреждането на всички възможни състояния неизбежно следва повтаряне на някое от предишните състояния и след това цикълът продължава постарому. Като че ли човешкият ум не функционира така.

Възниква и въпросът, дали въобще функционирането на човешкия ум може да се представи с алгоритъм, който може да бъде описан с програма и изпълнен на някакъв хардуер. Ако имаше отговор на тези въпроси, вече щеше да бъде създаден изкуствен интелект.

Друго предположение може да бъде, че човешкото съзнание има функционална природа от по-общ характер - може би прилича на аналогова изчислителна машина (функционирането на електронните схеми на аналоговата изчислителна машина се описва с едни и същи уравнения, като уравненията, които описват някаква физическа система, която се моделира от въпросната аналогова изчислителна машина). Ако това е така, би могло да се създаде нещо като изкуствен мозък, в който електронни схеми или други устройства изпълняват същите функции, като клетките в живия организъм.

Свободната воля

Тук се стига до въпроса, дали фукционирането на ума е детерминирано. Всички познати досега машини са детерминирани - техните функции са закономерни, без никаква случайност. Тези въпроси се отнасят и за физическата природа въобще - дали всичко е закономерно (може да бъде описано със физически закони), или съществува чиста случайност.

Има един вариант, когато допускаме, че в нашата Вселена съществуват явления, които са чисто случайни или не се подчиняват на физическите закони. Такива явления могат да бъдат проява на някаква свободна воля. В този случай въпросът се пренася на по-високо ниво на йерархията - дали тази свободна воля има някакви свои закономерности на поведение или и при нея е възможна случайност.

Идеализмът

При идеалистичния подход се счита, че идеята, информацията е първична. Това не е лишено от смисъл. Например, в техниката първо се правят проекти, чертежи, схеми, които представляват чиста информация. По-точно мислите, идеите, са нематериални, после по идеите се правят конкретни разработки, после информацията се представя на материални носители - споменатите чертежи и схеми. Накрая по чертежите се строи материална машина. Така от идеите и чистата информация, които са първични, се стига до материалната реализация на една машина. Това е идеализъм в действие.

Тук обаче се стига до някакъв кръг в разсъжденията. Идеите и проектите са идеални, те са първични - съществували преди построяването на материалната машина. Но източник на тези нематериални идеи все пак е човекът, който е материален. Във всеки случай, без посредничеството на материалното тяло информацията за идеите няма как да бъде предадена в нашия материален свят.

Първоизточникът на всичко

Каква е първичната същност, която е основа и източник на всичко ? При човешките дейности първоизточникът е самия човек - от него тръгват и идеите и материалните осъществявания. Но каква е първичната същност, която е в основата на човека ?

От формална гледна точка съществуват четири алтернативни възможности:
1) първична е материята (материализъм)
2) първична е информацията (идеализъм)
3) едновременно и материята и информацията са първични (аналогично на двете страни на една монета)
4) нито материята е първична, нито информацията е първична (?)

Последните две алтернативи са сложни. За сравнение - два възможни отговора на философския въпрос "Яйцето или кокошката ?":
1) първично е яйцето (преди да се появят птиците вече е имало влечуги, които са снасяли яйца)
2) яйцето и кокошката съществуват съвместно, като две фази на един и същ процес, които се редуват циклично във времето.

Подобно сложно разбиране съществува в древнокитайската философия - Великият предел (Тай Дзи) се разделя на Ин и Ян, които преминават едно в друго, въртейки се в кръг. Нито едно от двете не може да съществува без другото. Когато движението спре, Ин и Ян се обединяват в едно неразделно цяло, което е над тях и вече не е нито Ин, нито Ян, нито и двете заедно.

Запазеност на метеоритите

В земни условия метеоритите започват постепенно да се разрушават - металът се окислява, минералите, от които е изграден метеорита, променят своя химичен състав и строеж (Метеорити от геологичното минало). Разработени са методи и скали, по които може да се оцени степента, до която се е променил (изветрял) един метеорит.

Степента на изветряне на обикновените хондрити (ordinary chondrite), които са един от най-често срещаните класове (каменни) метеорити, може да се оцени по известната скала на Wlotzka. За определяне на степента на изветряне по тази скала се разглежда полиран тънък срез от метеорита. По скалата на Wlotzka са възможни степени на изветряне от W0 (незасегнат) до W6 (силно променен).

W0: Няма видимо окисляване на метала и троилита, но в преминаваща светлина може да се забележи лимонитово оцветяване. Обикновено наскоро падналите метеорити са от тази степен, но някои от тях са вече W1;

W1: Малки окисни рамки около метала и троилита, малки окисни жилки;
W2: Умерено окисляване на метала (около 20-60% заместване);
W3: Силно окисляване на метала и троилита (60-95% заместване);
W4: Пълно окисляване на метала и троилита (> 95% заместване), но няма промяна на силикатите;
W5: Започнала е промяна на основните силикати, главно по пукнатините;
W6: Силно заместване на силикатите с глинести минерали и окиси.

Работната група по метеоритите към Johnson Space Center използва категориите A, B, C и E за оценяване степента на изветряне на антарктическите метеорити.

A: Незначително ръждясване - ореолите от ръжда около металните частици и петната от ръжда по счупванията са незначителни;
B: Умерено ръждясване - големи ореоли от ръжда са се появили около металните частици и петната от ръжда по вътрешните счупвания са широки;
C: Силно ръждясване - металните частици в по-голямата си част са изцяло оцветени от ръжда;
E: Има видими с невъоръжено око евапоритни минерали.

Кометата C/2012 S1 (ISON) премина перихелия

Както бях описал в предварителните прогнози, кометата C/2012 S1 (ISON) премина най-близката до Слънцето част от траекторията си:

Също така, след теоретичните съображения, които изложих (От къде идват кометите ?), може да се види, какво се случва на практика.

Намаляване и растеж на Ин и Ян

Според древнокитайската система, денонощието се дели на 12 части от по 2 часа. Всеки от тези 12 времеви интервала се означава със знака на едно животно, съгласно определени природни закономерности или други съображения.

子 Дзъ (23-1 часа): часът на Плъха - времето, когато плъховете са най-активни;
丑 Чоу (1-3 часа): часът на Бика - времето, когато говедата започват да преживят;
寅 Ин (3-5 часа): часът на Тигъра - времето, когато тигрите ловуват усилено;

卯 Мао (5-7 часа): часът на Заека (или Котарака) - времето на Нефритовия Заек;
辰 Чън (7-9 часа): часът на Дракона - времето на дракона в небето;
巳 Съ (9-11 часа): часът на Змията - времето, когато излизат змиите;

午 У (11-13 часа): часът на Коня - времето, когато Слънцето е в зенита, а конете още стоят;
未 Уъй (13-15 часа): часът на Овцата - времето, когато овцете ядат трева;
申 Шън (15-17 часа): часът на Маймуната - времето, когато маймуните са активни;

酉 Ю (17-19 часа): часът на Петела - времето, когато кокошките започват да се събират;
戌 Сюй (19-21 часа): часът на Кучето - времето, когато кучетата трябва да започват да пазят;
亥 Хай (21-23 часа): часът на Свинята - времето, когато свинете спят.

Този цикъл започва около полунощ с часа на Плъха, преминава около 6 часа сутринта през часа на Заека, достига около пладне часа на Коня, преминава около 6 часа вечерта през часа на Петела и следващото денонощие започва пак с часа на Плъха в полунощ.

Човешките биоритми също следват подобен денонощен цикъл. По тази причина практикуващите различни медитации обикновено държат сметка за това, в кой от часовете на денонощието изпълняват своите упражнения.

Хексаграми на намаляването и растежа

Хексаграмите от Книгата на промените - И Дзин се състоят от 6 хоризонтални черти, наредени една над друга. Всяка от тези 6 черти може да означава Ин, когато е прекъсната в средата, или Ян - когато е непрекъсната.

Измежду всичките 64 хексаграми има точно 12, при които чертите Ин и чертите Ян са наредени по един от двата начина:

•  хексаграмата се състои от поредица само от Ин черти, над която може да има поредица само от Ян черти;
•  или хексаграмата се състои от поредица само от Ян черти, над която може да има поредица само от Ин черти.

Тези 12 хексаграми се наричат "хексаграми на намаляването и растежа" (сяо си гуа 消息卦) и с тях могат да се означат 12-те части на денонощието:

На горната графика цикълът на часовете в денонощието е означен с елипса, която се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка. Най-отдолу на графиката е началото на денонощието - часът на Плъха (子 Дзъ 23-1 часа). Това време се означава с хексаграма от 6 Ин черти. Тогава Ин е най-силно.

Движейки се надясно и нагоре по графиката, следва часът на Бика (丑 Чоу 1-3 часа след полунощ). Неговата хексаграма е една Ян черта с 5 Ин черти над нея. Това означава, че Ян започва да нараства.
В интервала 5-7 часа сутринта цикълът минава през часа на Заека (卯 Мао), което е първото междинно положение - 3 Ян черти и 3 Ин черти над тях.
По пладне се достига часа на Коня (午 У 11-13 часа), когато Ян е най-силно (вече всичките 6 черти на хексаграмата са Ян).

В следващите следобедни часове започва да нараства Ин, което се означава с нарастващия изотдолу брой на Ин чертите в хексаграмите.
Второто междинно положение е часът на Петела (酉 Ю 17-19 часа вечерта) - 3 Ин черти с 3 Ян черти над тях.
И така нататък, Ин нараства, докато пак се достигне до чистото Ин в часа на Плъха, с който започва следващото денонощие.

Намаляването и растежа на Ин и Ян през годината

С 12-те хексаграми на намаляването и растежа могат да бъдат означени и 12-те месеца в лунната година:

През десетия (лунен) месец Ин е най-много - всичките 6 черти са Ин. През следващите месеци Ян расте, докато достигне своя максимум през четвъртия месец. След това Ин започва да расте, докато отново достигне максимума си през десетия месец и цикълът се повтаря.

Така всеки месец има своя характеристика, в зависимост от количеството Ин и Ян черти в неговата хексаграма и в зависимост от това дали Ин и Ян са във фаза на нарастване или намаляване. Съответно на това и природните явления, а също и процесите в човешкия организъм ще променят своите особености през всеки месец. Когато е повече Ин ще преобладава студ, покой и други Ин характеристики, а когато е повече Ян ще има съответно повече топлина, движение и т.н..

Изводи

Хексаграмите на намаляването и растежа са индикатори на нивото на Ин и Ян. Когато с тях се описват часовете от денонощието, трябва да се гледа астрономическото време, а не някакво изкуствено прието лятно или зимно часово време. Например, часът Дзъ съответства на истинското време в полунощ, определено от положението на Слънцето и Луната относно даденото място на Земята. В този час започват някои тренировки от системите Нейдан. Счита се, че е много важно някои медитации да се изпълняват в първата половина на денонощието, когато Ян расте. Не съм обичал да си развалям съня, но такива са природните закони.

Когато с хексаграмите на намаляването и растежа се означават месеците, се използва лунно-слънчевия календар, в който месеците се определят от истинското положение на Слънцето и Луната спрямо Земята. Недопустимо е да се използва някакъв друг календар, който е приет от някого по политически или други причини.