Също така, след теоретичните съображения, които изложих (От къде идват кометите ?), може да се види, какво се случва на практика.
петък, 29 ноември 2013 г.
Кометата C/2012 S1 (ISON) премина перихелия
Както бях описал в предварителните прогнози, кометата C/2012 S1 (ISON) премина най-близката до Слънцето част от траекторията си:
Също така, след теоретичните съображения, които изложих (От къде идват кометите ?), може да се види, какво се случва на практика.
Също така, след теоретичните съображения, които изложих (От къде идват кометите ?), може да се види, какво се случва на практика.
неделя, 3 ноември 2013 г.
Намаляване и растеж на Ин и Ян
Според древнокитайската система, денонощието се дели на 12 части от по 2 часа. Всеки от тези 12 времеви интервала се означава със знака на едно животно, съгласно определени природни закономерности или други съображения.
子 Дзъ (23-1 часа): часът на Плъха - времето, когато плъховете са най-активни;
丑 Чоу (1-3 часа): часът на Бика - времето, когато говедата започват да преживят;
寅 Ин (3-5 часа): часът на Тигъра - времето, когато тигрите ловуват усилено;
卯 Мао (5-7 часа): часът на Заека (или Котарака) - времето на Нефритовия Заек;
辰 Чън (7-9 часа): часът на Дракона - времето на дракона в небето;
巳 Съ (9-11 часа): часът на Змията - времето, когато излизат змиите;
午 У (11-13 часа): часът на Коня - времето, когато Слънцето е в зенита, а конете още стоят;
未 Уъй (13-15 часа): часът на Овцата - времето, когато овцете ядат трева;
申 Шън (15-17 часа): часът на Маймуната - времето, когато маймуните са активни;
酉 Ю (17-19 часа): часът на Петела - времето, когато кокошките започват да се събират;
戌 Сюй (19-21 часа): часът на Кучето - времето, когато кучетата трябва да започват да пазят;
亥 Хай (21-23 часа): часът на Свинята - времето, когато свинете спят.
Този цикъл започва около полунощ с часа на Плъха, преминава около 6 часа сутринта през часа на Заека, достига около пладне часа на Коня, преминава около 6 часа вечерта през часа на Петела и следващото денонощие започва пак с часа на Плъха в полунощ.
Човешките биоритми също следват подобен денонощен цикъл. По тази причина практикуващите различни медитации обикновено държат сметка за това, в кой от часовете на денонощието изпълняват своите упражнения.
Хексаграмите от Книгата на промените - И Дзин се състоят от 6 хоризонтални черти, наредени една над друга. Всяка от тези 6 черти може да означава Ин, когато е прекъсната в средата, или Ян - когато е непрекъсната.
Измежду всичките 64 хексаграми има точно 12, при които чертите Ин и чертите Ян са наредени по един от двата начина:
Тези 12 хексаграми се наричат "хексаграми на намаляването и растежа" (сяо си гуа 消息卦) и с тях могат да се означат 12-те части на денонощието:
На горната графика цикълът на часовете в денонощието е означен с елипса, която се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка. Най-отдолу на графиката е началото на денонощието - часът на Плъха (子 Дзъ 23-1 часа). Това време се означава с хексаграма от 6 Ин черти. Тогава Ин е най-силно.
Движейки се надясно и нагоре по графиката, следва часът на Бика (丑 Чоу 1-3 часа след полунощ). Неговата хексаграма е една Ян черта с 5 Ин черти над нея. Това означава, че Ян започва да нараства.
В интервала 5-7 часа сутринта цикълът минава през часа на Заека (卯 Мао), което е първото междинно положение - 3 Ян черти и 3 Ин черти над тях.
По пладне се достига часа на Коня (午 У 11-13 часа), когато Ян е най-силно (вече всичките 6 черти на хексаграмата са Ян).
В следващите следобедни часове започва да нараства Ин, което се означава с нарастващия изотдолу брой на Ин чертите в хексаграмите.
Второто междинно положение е часът на Петела (酉 Ю 17-19 часа вечерта) - 3 Ин черти с 3 Ян черти над тях.
И така нататък, Ин нараства, докато пак се достигне до чистото Ин в часа на Плъха, с който започва следващото денонощие.
С 12-те хексаграми на намаляването и растежа могат да бъдат означени и 12-те месеца в лунната година:
През десетия (лунен) месец Ин е най-много - всичките 6 черти са Ин. През следващите месеци Ян расте, докато достигне своя максимум през четвъртия месец. След това Ин започва да расте, докато отново достигне максимума си през десетия месец и цикълът се повтаря.
Така всеки месец има своя характеристика, в зависимост от количеството Ин и Ян черти в неговата хексаграма и в зависимост от това дали Ин и Ян са във фаза на нарастване или намаляване. Съответно на това и природните явления, а също и процесите в човешкия организъм ще променят своите особености през всеки месец. Когато е повече Ин ще преобладава студ, покой и други Ин характеристики, а когато е повече Ян ще има съответно повече топлина, движение и т.н..
Хексаграмите на намаляването и растежа са индикатори на нивото на Ин и Ян. Когато с тях се описват часовете от денонощието, трябва да се гледа астрономическото време, а не някакво изкуствено прието лятно или зимно часово време. Например, часът Дзъ съответства на истинското време в полунощ, определено от положението на Слънцето и Луната относно даденото място на Земята. В този час започват някои тренировки от системите Нейдан. Счита се, че е много важно някои медитации да се изпълняват в първата половина на денонощието, когато Ян расте. Не съм обичал да си развалям съня, но такива са природните закони.
Когато с хексаграмите на намаляването и растежа се означават месеците, се използва лунно-слънчевия календар, в който месеците се определят от истинското положение на Слънцето и Луната спрямо Земята. Недопустимо е да се използва някакъв друг календар, който е приет от някого по политически или други причини.
子 Дзъ (23-1 часа): часът на Плъха - времето, когато плъховете са най-активни;
丑 Чоу (1-3 часа): часът на Бика - времето, когато говедата започват да преживят;
寅 Ин (3-5 часа): часът на Тигъра - времето, когато тигрите ловуват усилено;
卯 Мао (5-7 часа): часът на Заека (или Котарака) - времето на Нефритовия Заек;
辰 Чън (7-9 часа): часът на Дракона - времето на дракона в небето;
巳 Съ (9-11 часа): часът на Змията - времето, когато излизат змиите;
午 У (11-13 часа): часът на Коня - времето, когато Слънцето е в зенита, а конете още стоят;
未 Уъй (13-15 часа): часът на Овцата - времето, когато овцете ядат трева;
申 Шън (15-17 часа): часът на Маймуната - времето, когато маймуните са активни;
酉 Ю (17-19 часа): часът на Петела - времето, когато кокошките започват да се събират;
戌 Сюй (19-21 часа): часът на Кучето - времето, когато кучетата трябва да започват да пазят;
亥 Хай (21-23 часа): часът на Свинята - времето, когато свинете спят.
Този цикъл започва около полунощ с часа на Плъха, преминава около 6 часа сутринта през часа на Заека, достига около пладне часа на Коня, преминава около 6 часа вечерта през часа на Петела и следващото денонощие започва пак с часа на Плъха в полунощ.
Човешките биоритми също следват подобен денонощен цикъл. По тази причина практикуващите различни медитации обикновено държат сметка за това, в кой от часовете на денонощието изпълняват своите упражнения.
Хексаграми на намаляването и растежа
Хексаграмите от Книгата на промените - И Дзин се състоят от 6 хоризонтални черти, наредени една над друга. Всяка от тези 6 черти може да означава Ин, когато е прекъсната в средата, или Ян - когато е непрекъсната.
Измежду всичките 64 хексаграми има точно 12, при които чертите Ин и чертите Ян са наредени по един от двата начина:
- хексаграмата се състои от поредица само от Ин черти, над която може да има поредица само от Ян черти;
- или хексаграмата се състои от поредица само от Ян черти, над която може да има поредица само от Ин черти.
Тези 12 хексаграми се наричат "хексаграми на намаляването и растежа" (сяо си гуа 消息卦) и с тях могат да се означат 12-те части на денонощието:
На горната графика цикълът на часовете в денонощието е означен с елипса, която се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка. Най-отдолу на графиката е началото на денонощието - часът на Плъха (子 Дзъ 23-1 часа). Това време се означава с хексаграма от 6 Ин черти. Тогава Ин е най-силно.
Движейки се надясно и нагоре по графиката, следва часът на Бика (丑 Чоу 1-3 часа след полунощ). Неговата хексаграма е една Ян черта с 5 Ин черти над нея. Това означава, че Ян започва да нараства.
В интервала 5-7 часа сутринта цикълът минава през часа на Заека (卯 Мао), което е първото междинно положение - 3 Ян черти и 3 Ин черти над тях.
По пладне се достига часа на Коня (午 У 11-13 часа), когато Ян е най-силно (вече всичките 6 черти на хексаграмата са Ян).
В следващите следобедни часове започва да нараства Ин, което се означава с нарастващия изотдолу брой на Ин чертите в хексаграмите.
Второто междинно положение е часът на Петела (酉 Ю 17-19 часа вечерта) - 3 Ин черти с 3 Ян черти над тях.
И така нататък, Ин нараства, докато пак се достигне до чистото Ин в часа на Плъха, с който започва следващото денонощие.
Намаляването и растежа на Ин и Ян през годината
С 12-те хексаграми на намаляването и растежа могат да бъдат означени и 12-те месеца в лунната година:
През десетия (лунен) месец Ин е най-много - всичките 6 черти са Ин. През следващите месеци Ян расте, докато достигне своя максимум през четвъртия месец. След това Ин започва да расте, докато отново достигне максимума си през десетия месец и цикълът се повтаря.
Така всеки месец има своя характеристика, в зависимост от количеството Ин и Ян черти в неговата хексаграма и в зависимост от това дали Ин и Ян са във фаза на нарастване или намаляване. Съответно на това и природните явления, а също и процесите в човешкия организъм ще променят своите особености през всеки месец. Когато е повече Ин ще преобладава студ, покой и други Ин характеристики, а когато е повече Ян ще има съответно повече топлина, движение и т.н..
Изводи
Хексаграмите на намаляването и растежа са индикатори на нивото на Ин и Ян. Когато с тях се описват часовете от денонощието, трябва да се гледа астрономическото време, а не някакво изкуствено прието лятно или зимно часово време. Например, часът Дзъ съответства на истинското време в полунощ, определено от положението на Слънцето и Луната относно даденото място на Земята. В този час започват някои тренировки от системите Нейдан. Счита се, че е много важно някои медитации да се изпълняват в първата половина на денонощието, когато Ян расте. Не съм обичал да си развалям съня, но такива са природните закони.
Когато с хексаграмите на намаляването и растежа се означават месеците, се използва лунно-слънчевия календар, в който месеците се определят от истинското положение на Слънцето и Луната спрямо Земята. Недопустимо е да се използва някакъв друг календар, който е приет от някого по политически или други причини.
четвъртък, 10 октомври 2013 г.
Разположения на Ин и Ян
Вече споменавах учението за Ин и Ян .То е много важно за разбирането на китайската медицина, Фън Шуй и Ци Гун.
Природните явления могат да бъдат описани с различни комбинации от Ин и Ян, записвани във вид на стълбчета от наредени една над друга черти. Например, осемте триграми (Ба гуа, 八卦) се получават, когато се наредят три хоризонтални черти една над друга:
☰ ☱ ☲ ☳ ☴ ☵ ☶ ☷
В тези знаци здравата, силната, непрекъсната черта означава Ян, а прекъснатата, слаба черта означава Ин. Осемте триграми, според традиционното предание, са начертани от първия китайски император Фу Си ( 伏羲 2953 - 2838 г. пр. Хр.).
☰ Небе (Циен, 乾)
Този знак, съставен от три черти Ян, означава Небето. В миналото са си представяли небето като купол, който е над въздушния океан. В този смисъл Небето в символа Циен гуа се разбира като чиста проява на Ян - отгоре, силно, aктивно, светло и т.н. В човешкия свят този символ означава силния пол - мъжа, бащата (според китайските представи обикновено така се означава стар мъж).
☷ Земя (Кун, 坤)
Самата противоположност на Циен гуа е Кун гуа - и трите черти тук са Ин. Този символ представлява чистото Ин, Земята (която предизвиква асоциации с това, което е отдолу, неподвижното, тъмния подземен свят и др.). В човешкия свят символът Кун гуа означава жената, майката (според китайските представи - старата жена).
☲ Огън (Ли, 離)
Ли гуа означава стихията Огън, разбирана по-скоро като процес на горене, а не като някакъв вид материя. В тялото с този символ се означава окото. Например, можем да кажем: "огънчета в очите на любимата", "грейнал поглед", "очите на котката светят" и т.н. Двете непрекъснати черти отгоре и отдолу, и прекъснатата черта между тях, образуват фигура на нещо с отвор в средата - отворено око, погледът, който у човека е носител на положителното начало Ян.
☵ Вода (Кан, 坎)
Кан гуа означава стихията Вода. Това е противоположния символ на Огъня, който се получава като заменим в триграмата на Огъня (Ли гуа) всяка прекъсната черта с непрекъсната и обратното. Това е знака на водата, която е слаба и мека отвън (двете прекъснати черти), но силна и мощна отвътре (средната Ян черта). Водата е несвиваема течност, която оказва налягане и помита всичко по пътя си, когато се изпусне от някой бент. Иначе може да поглъща топлина и да охлажда други тела, това е нейното външно Ин-свойство.
В китайската традиция четирите триграми Небе, Земя, Огън и Вода първо се разполагат в четирите посоки на Света по следния начин:
Това разположение описва следната ситуация. В нашето, северно полукълбо на Земята господинът застава с лице на юг и вдига поглед нагоре. Горната част на чертежа означава Юг и там се поставя знака Небе (Циен гуа). Отдолу е противоположния знак Земя (Кун гуа) и това се счита за посоката Север. Отляво, откъдето изгрява Слънцето, се поставя знака Огън (Ли гуа) и там е Изток. В противоположната посока - отдясно, се поставя противоположния знак Вода (Кан гуа) и се счита, че там е Запад.
Така чистото Ян се оказва отгоре, а чистото Ин - отдолу. Това разположение на четирите триграми се определя като Сян тян (вродено, 先天), което означава първично, предрожденно, изначално. Такова е идеалното първоначално разположение на нещата в света, преди да възникнат грешките и изкривяванията от реалния живот.
Има и друго разположение на триграмите, наречено Хоу тян (придобито, 後天). То описва следрожденото състояние на нещата, когато всичко тръгва по друг, в известен смисъл изкривен Път:
Тук отгоре, или на Юг, вместо Небето вече е разположен Огънят, а отдолу, на Север - Водата. Така се описва ситуацията, когато под земната повърхност има Вода, а над нея свети и топли Слънцето. Отляво, на Изток, вече е разположена триграмата ☳, наречена Гръм (Джън), а на Запад - триграмата ☱ Езеро (Дуй). Така симетрията се оказва нарушена, защото Дуй вече на може да се получи от Джън чрез замяна на чертите с противоположни.
☳ Гръм (Джън, 震)
Древният знак Гръм понякога е използван и за описване на съвременни явления, като радиопредаване или диктор. Трите черти във всяка триграма се четат от долу нагоре. В тази триграма долната черта е силна, активна (Ян) и описва първоначално зараждане, творчески импулс, който още не се е развил нагоре, където са двете прекъснати ински черти.
☱ Езеро (Дуй, 兌)
Тази триграма означава феномен, наречен Езеро. Може да се асоциира с планинско езеро, което е светло огледало върху планинската основа. Този знак има и друго образно значение - оприличава се на сдържано усмихната уста (с повдигнати ъгълчета на устните).
Осемте триграми могат да се използват за означаване на членовете на едно семейство. Циен гуа ☰ означава бащата. Кун гуа ☷ означава майката.
Знаците на трима сина се получават, като знакът на бащата ☰ дава една от своите непрекъснати черти на знака на майката ☷ : когато даде долната черта, се получава знакът на големия син ☳; когато даде средната черта, се получава средният син ☵ и когато даде горната черта - малкия син, означаван със знака ☶ - Планина (Гън, 艮).
Знаците на три дъщери се получават, като знакът на майката ☷ дава една своя прекъсната черта на знака на бащата ☰ : когато даде долната черта, се получава знакът на голямата дъщеря ☴ - Вятър (Сюн, 巽); когато даде средната черта, се получава средната дъщеря ☲ и когато даде горната черта, се получава знакът на малката дъщеря ☱.
Когато две триграми се поставят една над друга, се получава хексаграма, която се състои от шест черти. Книгата И Дзин, или «Книгата на промените», разглежда различните явления, описани чрез хексаграми от ински и янски черти. Съществуват 2.2.2.2.2.2=64 различни хексаграми.
Според преданието, използваната в наше време книга И Дзин се е оформила в Китай при династия Джоу (1150 - 249 г. пр. Хр.), затова се нарича Джоу и ( 周易 ). Преди това са съществували други варианти на книгата И Дзин, като текстът е бил постепенно разширяван на няколко етапа през вековете.
Строежът на човешкото тяло може да бъде описан с една хексаграма. Мислено разделяме тялото на 6 нива отдолу нагоре и всяко ниво описваме с една черта - прекъсната (Ин), ако строежът в това място е слаб, или непрекъсната (Ян), ако строежът е силен, активен.
По-точно, най-долната черта в хексаграмата описва стъпалата и краката до под коленете, втората по-горна черта описва краката към бедрата, третата черта - нивото на долната част на корема, четвъртата черта - нивото на корема, петата - гърдите, а шестата най-горна черта описва шията и главата. Всяка от тези черти може да бъде силна (Ян) или слаба (Ин), като по този начин се характеризират различни телосложения.
Някоя част от тялото (например лицето), също може да бъде разделена на 6 области, на всяка от които се съпоставя по една от чертите на хексаграма, и така се получава подробно описание, въз основа на което могат да бъдат направени някакви изводи за отличителните особености на човека пред нас.
По тази система хексаграмата, наречена Люй (Небе отгоре и Езеро отдолу), се свързва с образа на женско тяло, като единствената прекъсната черта изобразява половите органи, а всички останали черти са непрекъснати (Ян):
☰
☱
Хексаграмата, наречена Цян (Земя отгоре и Планина отдолу), се свързва с образа на мъжко тяло, като единствената непрекъсната янска черта изобразява половия орган, а всички останали черти са прекъснати (Ин):
☷
☶
В тази хексаграма всички черти са противоположни на чертите в "женската" хексаграма Люй.
Когато поставим две еднакви триграми една над друга, се получава така наречената чиста или еднородна хексаграма, която носи същото име като триграмата. Например хексаграмата от две триграми Гън (Планина) напомня по своя вид планини, които се издигат една над друга сред слоеве облаци:
☶
☶
В даоската медитация тази хексаграма може да се използва за култивиране на енергията Ци и нейното концентриране в гърба и гръбнака.
Природните явления могат да бъдат описани с различни комбинации от Ин и Ян, записвани във вид на стълбчета от наредени една над друга черти. Например, осемте триграми (Ба гуа, 八卦) се получават, когато се наредят три хоризонтални черти една над друга:
☰ ☱ ☲ ☳ ☴ ☵ ☶ ☷
В тези знаци здравата, силната, непрекъсната черта означава Ян, а прекъснатата, слаба черта означава Ин. Осемте триграми, според традиционното предание, са начертани от първия китайски император Фу Си ( 伏羲 2953 - 2838 г. пр. Хр.).
☰ Небе (Циен, 乾)
Този знак, съставен от три черти Ян, означава Небето. В миналото са си представяли небето като купол, който е над въздушния океан. В този смисъл Небето в символа Циен гуа се разбира като чиста проява на Ян - отгоре, силно, aктивно, светло и т.н. В човешкия свят този символ означава силния пол - мъжа, бащата (според китайските представи обикновено така се означава стар мъж).
☷ Земя (Кун, 坤)
Самата противоположност на Циен гуа е Кун гуа - и трите черти тук са Ин. Този символ представлява чистото Ин, Земята (която предизвиква асоциации с това, което е отдолу, неподвижното, тъмния подземен свят и др.). В човешкия свят символът Кун гуа означава жената, майката (според китайските представи - старата жена).
☲ Огън (Ли, 離)
Ли гуа означава стихията Огън, разбирана по-скоро като процес на горене, а не като някакъв вид материя. В тялото с този символ се означава окото. Например, можем да кажем: "огънчета в очите на любимата", "грейнал поглед", "очите на котката светят" и т.н. Двете непрекъснати черти отгоре и отдолу, и прекъснатата черта между тях, образуват фигура на нещо с отвор в средата - отворено око, погледът, който у човека е носител на положителното начало Ян.
☵ Вода (Кан, 坎)
Кан гуа означава стихията Вода. Това е противоположния символ на Огъня, който се получава като заменим в триграмата на Огъня (Ли гуа) всяка прекъсната черта с непрекъсната и обратното. Това е знака на водата, която е слаба и мека отвън (двете прекъснати черти), но силна и мощна отвътре (средната Ян черта). Водата е несвиваема течност, която оказва налягане и помита всичко по пътя си, когато се изпусне от някой бент. Иначе може да поглъща топлина и да охлажда други тела, това е нейното външно Ин-свойство.
Предрожденото и Следрожденото
В китайската традиция четирите триграми Небе, Земя, Огън и Вода първо се разполагат в четирите посоки на Света по следния начин:
☰
☲☯☵
☷☲☯☵
Това разположение описва следната ситуация. В нашето, северно полукълбо на Земята господинът застава с лице на юг и вдига поглед нагоре. Горната част на чертежа означава Юг и там се поставя знака Небе (Циен гуа). Отдолу е противоположния знак Земя (Кун гуа) и това се счита за посоката Север. Отляво, откъдето изгрява Слънцето, се поставя знака Огън (Ли гуа) и там е Изток. В противоположната посока - отдясно, се поставя противоположния знак Вода (Кан гуа) и се счита, че там е Запад.
Така чистото Ян се оказва отгоре, а чистото Ин - отдолу. Това разположение на четирите триграми се определя като Сян тян (вродено, 先天), което означава първично, предрожденно, изначално. Такова е идеалното първоначално разположение на нещата в света, преди да възникнат грешките и изкривяванията от реалния живот.
Има и друго разположение на триграмите, наречено Хоу тян (придобито, 後天). То описва следрожденото състояние на нещата, когато всичко тръгва по друг, в известен смисъл изкривен Път:
☲
☳☯☱
☵☳☯☱
Тук отгоре, или на Юг, вместо Небето вече е разположен Огънят, а отдолу, на Север - Водата. Така се описва ситуацията, когато под земната повърхност има Вода, а над нея свети и топли Слънцето. Отляво, на Изток, вече е разположена триграмата ☳, наречена Гръм (Джън), а на Запад - триграмата ☱ Езеро (Дуй). Така симетрията се оказва нарушена, защото Дуй вече на може да се получи от Джън чрез замяна на чертите с противоположни.
☳ Гръм (Джън, 震)
Древният знак Гръм понякога е използван и за описване на съвременни явления, като радиопредаване или диктор. Трите черти във всяка триграма се четат от долу нагоре. В тази триграма долната черта е силна, активна (Ян) и описва първоначално зараждане, творчески импулс, който още не се е развил нагоре, където са двете прекъснати ински черти.
☱ Езеро (Дуй, 兌)
Тази триграма означава феномен, наречен Езеро. Може да се асоциира с планинско езеро, което е светло огледало върху планинската основа. Този знак има и друго образно значение - оприличава се на сдържано усмихната уста (с повдигнати ъгълчета на устните).
Триграмите на семейството
Осемте триграми могат да се използват за означаване на членовете на едно семейство. Циен гуа ☰ означава бащата. Кун гуа ☷ означава майката.
Знаците на трима сина се получават, като знакът на бащата ☰ дава една от своите непрекъснати черти на знака на майката ☷ : когато даде долната черта, се получава знакът на големия син ☳; когато даде средната черта, се получава средният син ☵ и когато даде горната черта - малкия син, означаван със знака ☶ - Планина (Гън, 艮).
Знаците на три дъщери се получават, като знакът на майката ☷ дава една своя прекъсната черта на знака на бащата ☰ : когато даде долната черта, се получава знакът на голямата дъщеря ☴ - Вятър (Сюн, 巽); когато даде средната черта, се получава средната дъщеря ☲ и когато даде горната черта, се получава знакът на малката дъщеря ☱.
Хексаграмите и човешкото тяло
Когато две триграми се поставят една над друга, се получава хексаграма, която се състои от шест черти. Книгата И Дзин, или «Книгата на промените», разглежда различните явления, описани чрез хексаграми от ински и янски черти. Съществуват 2.2.2.2.2.2=64 различни хексаграми.
Според преданието, използваната в наше време книга И Дзин се е оформила в Китай при династия Джоу (1150 - 249 г. пр. Хр.), затова се нарича Джоу и ( 周易 ). Преди това са съществували други варианти на книгата И Дзин, като текстът е бил постепенно разширяван на няколко етапа през вековете.
Строежът на човешкото тяло може да бъде описан с една хексаграма. Мислено разделяме тялото на 6 нива отдолу нагоре и всяко ниво описваме с една черта - прекъсната (Ин), ако строежът в това място е слаб, или непрекъсната (Ян), ако строежът е силен, активен.
По-точно, най-долната черта в хексаграмата описва стъпалата и краката до под коленете, втората по-горна черта описва краката към бедрата, третата черта - нивото на долната част на корема, четвъртата черта - нивото на корема, петата - гърдите, а шестата най-горна черта описва шията и главата. Всяка от тези черти може да бъде силна (Ян) или слаба (Ин), като по този начин се характеризират различни телосложения.
Някоя част от тялото (например лицето), също може да бъде разделена на 6 области, на всяка от които се съпоставя по една от чертите на хексаграма, и така се получава подробно описание, въз основа на което могат да бъдат направени някакви изводи за отличителните особености на човека пред нас.
По тази система хексаграмата, наречена Люй (Небе отгоре и Езеро отдолу), се свързва с образа на женско тяло, като единствената прекъсната черта изобразява половите органи, а всички останали черти са непрекъснати (Ян):
☰
☱
Хексаграмата, наречена Цян (Земя отгоре и Планина отдолу), се свързва с образа на мъжко тяло, като единствената непрекъсната янска черта изобразява половия орган, а всички останали черти са прекъснати (Ин):
☷
☶
В тази хексаграма всички черти са противоположни на чертите в "женската" хексаграма Люй.
Когато поставим две еднакви триграми една над друга, се получава така наречената чиста или еднородна хексаграма, която носи същото име като триграмата. Например хексаграмата от две триграми Гън (Планина) напомня по своя вид планини, които се издигат една над друга сред слоеве облаци:
☶
☶
В даоската медитация тази хексаграма може да се използва за култивиране на енергията Ци и нейното концентриране в гърба и гръбнака.
четвъртък, 3 октомври 2013 г.
От къде идват кометите ?
Периодичните комети се движат около Слънцето по затворени елиптични орбити. Непериодичните комети се движат по отворени траектории - параболични или хиперболични криви, които идват от много далече и отиват някъде в безкрайността.
C/2012 S1 (ISON) е такава непериодична комета, която се движи по хиперболична траектория с очакван перихелий (най-малко разстояние до Слънцето) 0,0124715 астрономични единици (AU) и ексцентрицитет 1,0000050 :
На графиката съм начертал траекторията на кометата C/2012 S1 (ISON) в реален мащаб спрямо размерите на Слънцето. Вижда се, че кометата се очаква да премине много близо - на разстояние, сравнимо с диаметъра на Слънцето, в горните области на слънчевата корона.Естествено, очакват се фойерверки.
Орбитата на едно небесно тяло може да бъде окръжност, елипса, парабола или хипербола. Тези криви се наричат конични сечения, защото се получават при пресичането на кръгов конус с равнина под различен ъгъл спрямо оста на конуса.
Елипсата и хиперболата се получават при общо положение на пресичащата равнина спрямо оста на конуса, а окръжността и параболата са частни случаи (например окръжността се получава при точно перпендикулярно разположение на равнината спрямо оста на конуса).
Формата на орбитата се описва с параметър, наречен ексцентрицитет (e):
Окръжността и параболата представляват специални гранични случаи на елипса: окръжността е идеално кръгла елипса, а параболата - безкрайно изтеглена елипса. Ако избираме по случаен начин ексцентрицитета на орбитата, най-вероятно ще се получи хипербола или елипса. Вероятността да се падне точната специална стойност 0 за окръжност или 1 за парабола е много малка. Обратното: когато една орбита е кръгова или параболична, може да се каже, че тя не е случайна.
Ако се върнем към кометата ISON, вижда се, че ексцентрицитетът на нейната орбита е 1,0000050 - стойност, много близка до 1. Значи тази траектория е хипербола, много близка до парабола. Но параболата е една неслучайна крива, която изглежда се е получила от действието на някакъв специален, неслучаен външен фактор. Такъв неслучаен фактор може да бъде гравитационното въздействие на Слънцето, на планети или на други звезди.
Движещата се по хиперболична траектория комета идва от много далече (не от безкрайността, а от някакво определено, много далечно място). Обикновено се предполага, че такива комети идват или от пояса на Куйпър, или от още по-отдалечения облак на Оорт, който би трябвало да се състои от многобройни тела, повечето от които с малки размери, разположени в сферична област на много голямо разстояние около Слънцето (от 50000 AU до 200000 AU) .
Предполагам, че може да се прояви и друг неслучаен фактор, да го наречем "фактор на границата", който действа по следния начин. Около всяка звезда може да се начертае многостенна клетка, в която привличането на тази звезда преобладава над привличането на най-близките съседни звезди.
Всяка стена на тази клетка се получава, като построим отсечка от права, свързваща звездата с някоя от най-близките съседни звезди и в средата на тази отсечка построим перпендикулярна равнина. След като изпълним всички възможни такива операции, пространството ще се окаже разделено на многостенни клетки с различна форма, в центъра на всяка от които се намира по една звезда.
Всички малки тела вътре в такава клетка ще бъдат потенциални комети, принадлежащи на тази звезда. Особен случай представляват малките тела, които случайно се оказват на самата стена на клетката - границата в средата между две съседни звезди. Тези тела могат да се намират в квазистабилно състояние, но някакво смущение в движението им може да ги тласне както към едната, така и към другата звезда. Така те могат да се превърнат в комети, идващи от определено, неслучайно място, което се отличава от другите места в пространството около звездата.
C/2012 S1 (ISON) е такава непериодична комета, която се движи по хиперболична траектория с очакван перихелий (най-малко разстояние до Слънцето) 0,0124715 астрономични единици (AU) и ексцентрицитет 1,0000050 :
На графиката съм начертал траекторията на кометата C/2012 S1 (ISON) в реален мащаб спрямо размерите на Слънцето. Вижда се, че кометата се очаква да премине много близо - на разстояние, сравнимо с диаметъра на Слънцето, в горните области на слънчевата корона.
Орбитите на небесните тела
Орбитата на едно небесно тяло може да бъде окръжност, елипса, парабола или хипербола. Тези криви се наричат конични сечения, защото се получават при пресичането на кръгов конус с равнина под различен ъгъл спрямо оста на конуса.
Елипсата и хиперболата се получават при общо положение на пресичащата равнина спрямо оста на конуса, а окръжността и параболата са частни случаи (например окръжността се получава при точно перпендикулярно разположение на равнината спрямо оста на конуса).
Формата на орбитата се описва с параметър, наречен ексцентрицитет (e):
- e = 0 за окръжност;
- 0 < e < 1 за елипса;
- e = 1 за парабола;
- e > 1 за хипербола.
Окръжността и параболата представляват специални гранични случаи на елипса: окръжността е идеално кръгла елипса, а параболата - безкрайно изтеглена елипса. Ако избираме по случаен начин ексцентрицитета на орбитата, най-вероятно ще се получи хипербола или елипса. Вероятността да се падне точната специална стойност 0 за окръжност или 1 за парабола е много малка. Обратното: когато една орбита е кръгова или параболична, може да се каже, че тя не е случайна.
Произходът на кометите
Ако се върнем към кометата ISON, вижда се, че ексцентрицитетът на нейната орбита е 1,0000050 - стойност, много близка до 1. Значи тази траектория е хипербола, много близка до парабола. Но параболата е една неслучайна крива, която изглежда се е получила от действието на някакъв специален, неслучаен външен фактор. Такъв неслучаен фактор може да бъде гравитационното въздействие на Слънцето, на планети или на други звезди.
Движещата се по хиперболична траектория комета идва от много далече (не от безкрайността, а от някакво определено, много далечно място). Обикновено се предполага, че такива комети идват или от пояса на Куйпър, или от още по-отдалечения облак на Оорт, който би трябвало да се състои от многобройни тела, повечето от които с малки размери, разположени в сферична област на много голямо разстояние около Слънцето (от 50000 AU до 200000 AU) .
Предполагам, че може да се прояви и друг неслучаен фактор, да го наречем "фактор на границата", който действа по следния начин. Около всяка звезда може да се начертае многостенна клетка, в която привличането на тази звезда преобладава над привличането на най-близките съседни звезди.
Всяка стена на тази клетка се получава, като построим отсечка от права, свързваща звездата с някоя от най-близките съседни звезди и в средата на тази отсечка построим перпендикулярна равнина. След като изпълним всички възможни такива операции, пространството ще се окаже разделено на многостенни клетки с различна форма, в центъра на всяка от които се намира по една звезда.
Всички малки тела вътре в такава клетка ще бъдат потенциални комети, принадлежащи на тази звезда. Особен случай представляват малките тела, които случайно се оказват на самата стена на клетката - границата в средата между две съседни звезди. Тези тела могат да се намират в квазистабилно състояние, но някакво смущение в движението им може да ги тласне както към едната, така и към другата звезда. Така те могат да се превърнат в комети, идващи от определено, неслучайно място, което се отличава от другите места в пространството около звездата.
неделя, 29 септември 2013 г.
База данни за метеорити
Разработих проста база данни с научна информация за метеорити:
http://meteoritedb.appspot.com/
Засега базата данни съдържа само една таблица, в която всеки ред описва един метеорит. Метеоритът се описва в следните полета на реда:
Написах системата на езикa PHP. За хостинг използвах Google App Engine for PHP (https://gaeforphp.appspot.com/).
Използвах вградена машина за бази данни (Embedded Database), която също е написана на PHP и включена в основната програма. Вградената база данни изпълнява заявки на език SQL и използва свое вътрешно представяне за съхраняване на данните в текстови файлове, разположени във файловата система на Google App Engine for PHP.
Изходният код, който системата изпраща към браузъра, съответства на стандартите на HTML5/CSS3, което проверих с http://validator.w3.org/ .
http://meteoritedb.appspot.com/
Засега базата данни съдържа само една таблица, в която всеки ред описва един метеорит. Метеоритът се описва в следните полета на реда:
- Name - официално име, с което е регистриран метеорита;
- Observed Fall - показва дали е наблюдавано, или не падането на този метеорит;
- Year - през коя година е открит или видян да пада метеорита;
- Place - страната и мястото, където е намерен;
- Type - към кой клас е отнесен метеорита;
- Mass - обща маса (тегло) на всички намерени късове от метеорита;
- Information - известни данни от изследвания на метеорита (структура, минерален и химичен състав и други), а също и сведения, дали има осеяна с отломки област (Strewn Field), което е интересно за търсачите на метеорити.
Технически подробности
Написах системата на езикa PHP. За хостинг използвах Google App Engine for PHP (https://gaeforphp.appspot.com/).
Използвах вградена машина за бази данни (Embedded Database), която също е написана на PHP и включена в основната програма. Вградената база данни изпълнява заявки на език SQL и използва свое вътрешно представяне за съхраняване на данните в текстови файлове, разположени във файловата система на Google App Engine for PHP.
Изходният код, който системата изпраща към браузъра, съответства на стандартите на HTML5/CSS3, което проверих с http://validator.w3.org/ .
Абонамент за:
Публикации (Atom)