Намаляване и растеж на Ин и Ян

Според древнокитайската система, денонощието се дели на 12 части от по 2 часа. Всеки от тези 12 времеви интервала се означава със знака на едно животно, съгласно определени природни закономерности или други съображения.

子 Дзъ (23-1 часа): часът на Плъха - времето, когато плъховете са най-активни;
丑 Чоу (1-3 часа): часът на Бика - времето, когато говедата започват да преживят;
寅 Ин (3-5 часа): часът на Тигъра - времето, когато тигрите ловуват усилено;

卯 Мао (5-7 часа): часът на Заека (или Котарака) - времето на Нефритовия Заек;
辰 Чън (7-9 часа): часът на Дракона - времето на дракона в небето;
巳 Съ (9-11 часа): часът на Змията - времето, когато излизат змиите;

午 У (11-13 часа): часът на Коня - времето, когато Слънцето е в зенита, а конете още стоят;
未 Уъй (13-15 часа): часът на Овцата - времето, когато овцете ядат трева;
申 Шън (15-17 часа): часът на Маймуната - времето, когато маймуните са активни;

酉 Ю (17-19 часа): часът на Петела - времето, когато кокошките започват да се събират;
戌 Сюй (19-21 часа): часът на Кучето - времето, когато кучетата трябва да започват да пазят;
亥 Хай (21-23 часа): часът на Свинята - времето, когато свинете спят.

Този цикъл започва около полунощ с часа на Плъха, преминава около 6 часа сутринта през часа на Заека, достига около пладне часа на Коня, преминава около 6 часа вечерта през часа на Петела и следващото денонощие започва пак с часа на Плъха в полунощ.

Човешките биоритми също следват подобен денонощен цикъл. По тази причина практикуващите различни медитации обикновено държат сметка за това, в кой от часовете на денонощието изпълняват своите упражнения.

Хексаграми на намаляването и растежа

Хексаграмите от Книгата на промените - И Дзин се състоят от 6 хоризонтални черти, наредени една над друга. Всяка от тези 6 черти може да означава Ин, когато е прекъсната в средата, или Ян - когато е непрекъсната.

Измежду всичките 64 хексаграми има точно 12, при които чертите Ин и чертите Ян са наредени по един от двата начина:

•  хексаграмата се състои от поредица само от Ин черти, над която може да има поредица само от Ян черти;
•  или хексаграмата се състои от поредица само от Ян черти, над която може да има поредица само от Ин черти.

Тези 12 хексаграми се наричат "хексаграми на намаляването и растежа" (сяо си гуа 消息卦) и с тях могат да се означат 12-те части на денонощието:

На горната графика цикълът на часовете в денонощието е означен с елипса, която се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка. Най-отдолу на графиката е началото на денонощието - часът на Плъха (子 Дзъ 23-1 часа). Това време се означава с хексаграма от 6 Ин черти. Тогава Ин е най-силно.

Движейки се надясно и нагоре по графиката, следва часът на Бика (丑 Чоу 1-3 часа след полунощ). Неговата хексаграма е една Ян черта с 5 Ин черти над нея. Това означава, че Ян започва да нараства.
В интервала 5-7 часа сутринта цикълът минава през часа на Заека (卯 Мао), което е първото междинно положение - 3 Ян черти и 3 Ин черти над тях.
По пладне се достига часа на Коня (午 У 11-13 часа), когато Ян е най-силно (вече всичките 6 черти на хексаграмата са Ян).

В следващите следобедни часове започва да нараства Ин, което се означава с нарастващия изотдолу брой на Ин чертите в хексаграмите.
Второто междинно положение е часът на Петела (酉 Ю 17-19 часа вечерта) - 3 Ин черти с 3 Ян черти над тях.
И така нататък, Ин нараства, докато пак се достигне до чистото Ин в часа на Плъха, с който започва следващото денонощие.

Намаляването и растежа на Ин и Ян през годината

С 12-те хексаграми на намаляването и растежа могат да бъдат означени и 12-те месеца в лунната година:

През десетия (лунен) месец Ин е най-много - всичките 6 черти са Ин. През следващите месеци Ян расте, докато достигне своя максимум през четвъртия месец. След това Ин започва да расте, докато отново достигне максимума си през десетия месец и цикълът се повтаря.

Така всеки месец има своя характеристика, в зависимост от количеството Ин и Ян черти в неговата хексаграма и в зависимост от това дали Ин и Ян са във фаза на нарастване или намаляване. Съответно на това и природните явления, а също и процесите в човешкия организъм ще променят своите особености през всеки месец. Когато е повече Ин ще преобладава студ, покой и други Ин характеристики, а когато е повече Ян ще има съответно повече топлина, движение и т.н..

Изводи

Хексаграмите на намаляването и растежа са индикатори на нивото на Ин и Ян. Когато с тях се описват часовете от денонощието, трябва да се гледа астрономическото време, а не някакво изкуствено прието лятно или зимно часово време. Например, часът Дзъ съответства на истинското време в полунощ, определено от положението на Слънцето и Луната относно даденото място на Земята. В този час започват някои тренировки от системите Нейдан. Счита се, че е много важно някои медитации да се изпълняват в първата половина на денонощието, когато Ян расте. Не съм обичал да си развалям съня, но такива са природните закони.

Когато с хексаграмите на намаляването и растежа се означават месеците, се използва лунно-слънчевия календар, в който месеците се определят от истинското положение на Слънцето и Луната спрямо Земята. Недопустимо е да се използва някакъв друг календар, който е приет от някого по политически или други причини.

За живака

Живакът (Hg) е единствения метал, който се намира в течно състояние при обикновени условия. В природата се среща във вид на самороден живак или в състава на живачни минерали, основният от които е цинобъра (HgS).

Живакът разтваря другите метали (с изключение на желязото и платината), като образува течни, пастообразни или твърди сплави, наречени амалгами. Когато са в голяма концентрация, живачните съединения са силно токсични. Въпреки това, в микродози живакът може да бъде полезен за човешкия организъм.

Растения - концентратори на живак

В "Бън цао ту дзин" ("Илюстриран канон на корените и тревите"), съставен през 1061 г. от китайския учен и високопоставен сановник Су Сун има сведения, че растението Portulaca oleracea, израстнало на места, където има живачни минерали, съдържа известно количество метален живак, който може да бъде извлечен чрез внимателно счукване и изсушаване на растението или при неговото естествено разлагане. От 6 kg изсушено растение Portulaca oleracea може да се получи около 250g живак (това е твърде висока концентрация).

Растението Portulaca oleracea расте и в България, нарича се тученица (или тлъстига). Тученицата е едногодишно растение с месести листа, което може да се използва за храна (салати). Снимах го в град Плевен, на една улица, близо до реката, която минава през града. Между другото, тази река също се нарича Тученица и преди да влезе в Плевен идва от югоизток, където минава през едно село, което се казва Тученица:

Друго растение - свръхконцентратор на живак, е брезата Betula papyrifera Marsh., Betulaceae. В пепелта от листата на брезата може да се съдържа до 1% живак.

Растението весларка (Holosteum umbellatum L.), когато расте на почви, съдържащи живак, го отделя на листата си във вид на неголеми капчици.

Лекарственото растение глухарче (Taraxacum officinale Webb, Asteraceae) също съдържа живак (в корените си).

Растения - индикатори на живак

За търсене на полезни изкопаеми понякога се използва биогеохимичния метод, при който се изследва химичния състав на растенията на дадено място и по него се съди какви минерали може да се намерят там.

Също така, може просто да се наблюдават измененията при растенията на дадено място и по това да се направи извод за наличието на определен химичен елемент. Повишената или понижена концентрация на някои химични съединения в почвата, водата и скалите може да доведе до промени във външния вид на растенията, да предизвика избуяване на някои видове растения (наречени растения-индикатори) или изчезването на други видове растения.

Например в Идрия (на Балканския полуостров), където се намира едно от най-големите находища на живак, растението Alsine setacea се счита за индикатор на повишена концентрация на живак.

Живакът може да служи като елемент-индикатор на златни руди, тъй като живакът се среща като примес в някои минерали-концентратори на живак (сфалерит, антимонит, пирит, галенит), които съпътстват златото в неговите първични находища.

Съществува самостоятелна група златно-живачни находища. Даже когато такова находище се намира на значителна дълбочина, живачните пари могат да проникват към повърхността и да се поглъщат от растенията. Измененията в растителността, причинени от повишената концентрация на живак, могат да се използват като насочващ признак при търсенето на такива находища.

Как живакът въздейства върху живите организми

Живакът може да встъпва в обратими реакции с функционалноактивните групи на биомолекулите и поради това въздейства върху физиологичните процеси в живия организъм.

Човешкото тяло нормално съдържа около 13mg живак. Живакът в течна форма практически не е токсичен. Проблемите възникват от това, че периодът на полуизвеждане на металния живак от човешкия организъм е 70 дни, а на парите - 50 дни. Това означава, че за да се изведе напълно живака от тялото, е необходимо много дълго време - 700 дни за течния живак и 500 дни за парите (10 периода на полуизвеждане). Ако през това време в тялото постъпва отвън още живак, резултатът може да бъде натрупване и превишаване на безопасната доза.

В прекалено голяма доза съединенията на живака са силно отровни.

Отравянето с живак (меркуриализъм) се проявява със симптомите: раздразненост, тремор, нарушаване координацията на движенията (като при алкохолно опияняване).

Живачният дихлорид (HgCl₂), познат под името сублимат, се използва като антисептик, дезинфекционно и противогниещо средство.
Живачният дихлорид в микродози активира ферментите, регулиращи процесите на биологично окисление и по този начин повишава снабдяването на организма с кислород и енергия, което води до повишаване на жизнеспособността на клетките, помага за отстраняването на неблагоприятните изменения в обмяната на веществата и повишава съпротивляемостта на организма срещу болестотворни фактори.
Живачният дихлорид в микродози стимулира синтеза на имуноглобулини, усилва кооперативното взаимодействие на T и B лимфоцитите и образуването на интерферон и поддържа високо ниво на цитотоксични T лимфоцити, които убиват туморните клетки.

В растенията живакът предизвиква инхибиране на клетъчното дишане, фотосинтезата, образуването на хлорофил, газовия обмен, снижава ферментната активност. Това нарушаване на метаболичните процеси при растенията се предизвиква от взаимодействието на живака със сулфохидрилните групи на аминокиселините.
(http://www.pharmacognosy.com.ua/index.php/makro-i-mikro-chudesa/rtut-protivorakovoye-sredstvo/)

Живакът в алхимията

Освен арсеновите съединения, живакът и неговите съединения са едни от основните вещества, използвани от алхимиците. Много разпространено е било медицинското приложение на алхимията - получаването на различни елексири за здраве.

През XV-XVI век в Европа са се прилагали "живачни вани", тъй като се е считало, че когато в обикновената вода е престоял за кратко време живак, тази вода придобива силни лечебни свойства. Такива вани са били популярни в царските дворове (според някои сведения).

 

<Виж старинни гравюри...>

Забележка: някои от елементите на такива старинни рисунки имат символичен, преносен смисъл. Например Свети Дух може да бъде изобразен като птичка.

В началото на XIV век алхимикът Раймундус Лулиус казвал: «ако морето беше от живак, бих го превърнал в злато» («Maro tingerem, si Mercurius esset»). Считало се е, че златото е съвършено вещество, тъй като не се променя от огън и други външни въздействия.

Ядрената физика по неочакван начин потвърждава възгледите за съвършенството на златото. Повечето химични елементи в природата представляват смес от различни изотопи, чието относително съдържание може да се променя. Установено е, че златото има само един стабилен изотоп: ¹⁹⁷Au. В този смисъл златото се оказва съвършено: то не търпи изменения в изотопния си състав.

Живакът има седем стабилни изотопа: ¹⁹⁶Hg,  ¹⁹⁸Hg,  ¹⁹⁹Hg,  ²⁰⁰Hg,  ²⁰¹Hg,  ²⁰²Hg  и  ²⁰⁴Hg, с относително съдържание съответно 0.15%, 9.97%, 16.87%, 23.1%, 13.18%, 29.86% и 6.87%. Живакът може да бъде превърнат в злато чрез ядрени реакции.

Както е известно, ядрата на атомите се състоят от протони и неутрони. Различните химични елементи се различават само по броя на протоните в ядрата си. Ако бъде променено количеството на протоните в ядрото, един химичен елемент ще се превърне в друг. Ако се промени само броя на неутроните в ядрото, се получава друг изотоп на същия химичен елемент.

Преобразуването на живак в злато може да стане чрез следната ядрена реакция:

¹⁹⁶Hg(n, γ)  -->  ^197mHg,  ¹⁹⁷Hg  -->  ¹⁹⁷Au

При тази реакция изотопът живак-196 се подлага на поток бавни неутрони (означени с n) при което всяко ядро поглъща неутрон и излъчва гама-кванти, след което се получава изотопът живак-197, който се превръща в стабилния изотоп злато-197.

Масовото число на един изотоп е равно на общия брой протони и неутрони в ядрото му. Ядрото на живака съдържа 80 протона. Ядрото на изотопа живак-196 съдържа общо 196 протони и неутрони, следователно съдържа 196-80=116 неутрона.

Превръщането на нестабилния изотоп живак-197 в злато-197 става от само себе си, като един от 80-те протона в ядрото на живака се превръща в неутрон и така се получава ядрото на златото, което съдържа 79 протона. При това общият брой протони и неутрони в ядрото не се променя и остава равен на 197.

Изомерната форма на ядрото ^197mHg се превръща в основната форма ¹⁹⁷Hg с период на полуразпадане 23.8 часа. ¹⁹⁷Hg се превръща в ¹⁹⁷Au с период на полуразпадане 64.1 часа.

Случайно или не, но изотопът живак-196, необходим за тази реакция, се среща в много малки количества - само 0.15% от живака в природата. Друга особеност е, че трябва да се използва поток от неутрони със строго определена стойност на енергията, която е необходима за ефективното протичане на реакцията.

Арсенови минерали

Главни минерали на арсеновите руди са: арсенопирит, льолингит, реалгар, аурипигмент.

Арсенопирит
FeAsS с примеси Co, Ni, Au. Калаено-бял. Тв. 5,5-6. Плътн. 5,9-6,3.
Хидротермален, пегматитов, контактово-метасоматичен.

Льолингит (левкопирит)
FeAs₂ с примеси Co, Ni, Sb, S. Ромбична система. Хабитус - призматичен, пирамидален. Агрегати - зърнести. Бял, стоманено-сив. Тв. 5-5,5. Плътн. 7,4. В хидротермални находища от всички типове в асоциация с арсенопирит, сулфиди на Fe и Cu и арсениди на Ni и Co. Разновидности - хайерит, глаукопирит, кобалтов льолингит.

Реалгар
As₄S₄. Оранжево-червени кристали, друзи, зърнести маси. Тв.1,5-2. Плътн. 3,6. Хидротермален, вулкански (сублимати).

Аурипигмент
От лат. aurum - злато и pigmentum - боя. As₂S₃. Златисти или лимонено-жълти кристали, впръснатости. Тв.1,5-2. Плътн. 3,5. Хидротермален - нискотемпературен.

Арсен самороден
As с примеси Sb, Fe, Ni. Калаено-бели натеци. Тв. 3,5. Плътн. 5,6-5,8. Хидротермален и хипергенен.

Арсениди природни
Съществено ковалентни, предимно бинарни съединения на метали (Fe, Ni, Co, Pt, Cu) с арсена. Структурите са координационни и островни. Непрозрачни. С метален блясък. Характерен е изоморфизмът на Ni, Co, Fe. Хидротермални.

Арсенови окиси
Арсенистият анхидрид As₂O₃ и арсеновият анхидрит As₂O₅ . As₂O₃ се срещат в природата (минералите арсенолит и клоделит). Безцветни кристали, слабо разтворими във вода.

Арсенолит
As₂O₃. Кубични кристали, октаедрични, нишковидни. Агрегати: гроздовидни, землисти, звездовидни и корички. Бял. Блясък - стъклен до копринен. Тв. 1,5. Плътн. 3,87. В зоната на окисление на находища на арсенопирит, самороден арсен, енаргит, тенантит.

Арсенати природни
Соли на ортоарсеновата киселина H₃AsO₄ с катионите на Ca, Mn, Cu, U, Al, Zn, Pb, по-рядко Mg, Fe, Co, Ni, Bi. Различават се прости и двойни природни арсенати с основа на структурата - тетраедъра [AsO₄]^3-.  Преобладават островни и слоисти структури. Всичко около 120 минерала. Образуват се в зоната на окисление на сулфидните находища, съдържащи арсениди на Ni и Co във вид на корички и налепи.

 ! 
В миналото някои от арсеновите минерали са били използвани от алхимиците в тяхната работа. Между другото, главната цел на алхимията съвсем не е правенето на изкуствено злато. Целта ѝ е създаването на философски камък, елексир на живота. Има сведения, че даже след 1960 година в Европа и в Китай все още са работили алхимици.

Галенитът и среброто

В България галенитът е добре познат минерал, най-често от оловно-цинковите находища в Родопите. Обикновенно образува агрегати от кубични кристали.
Често съдържа сребро, което променя формите на кристалите му.
Галенитът със значително съдържание на сребро образува кристали с октаедрични форми (вместо по-обикновенните кубични форми).

Направи ми впечатление една "алхимична" закономерност.
В наше време минералите се изучават с научни методи.
В по-далечното минало обаче се е използвала оценка по различни видими или умозрителни  признаци, вместо научни измервания.
Например скъпоценните камъни са се определяли по цвят, деляли са ги на мъжки и женски и по други, странни за нас признаци.
Все пак, тези старинни възгледи са имали своя смисъл, както се вижда от сравнението между минералите галенит и (самородно) сребро.

ГАЛЕНИТ

Химична формула - PbS.
Твърдост 2,5-2,7 по Моос.
Относително тегло 7,58.
Цвят оловно-сив със силен метален блясък.
Кубична сингония.
Обикновенно с примеси от Ag, Bi, Sb, As, Se, Te, Fe, Zn и др..
Може да съдържа Cu, постоянно съдържа Ag.
Има октаедричен хабитус при наличие на Ag.
Включенията от Bi причиняват отделност по {111}.
В екзогенни условия преминава в англезит(PbSO₄), церусит(PbCO₃) и др. минерали, които са слабо разтворими и образуват коричка, която предпазва галенита от по-нататъшно разлагане.  

СРЕБРО

Химична формула - Ag.
Твърдост 2,5-3 по Моос.
Относително тегло 10,1-11,1.
Цвят сребърнобял с кремав оттенък, бързо потъмнява до сив, сивочерен и черен.
Силен метален блясък.
Кубична сингония. Най-чести форми - куб и октаедър.
Среброто се среща в кварц-калцитови и кварц-баритови жили заедно с аргентит, галенит, сулфосоли, златни и сребърни телуриди и др..
В кварц-доломитови и анкеритови жили: в асоциация с халкопирит, прустит, пираргирит, арсениди на кобалта и никела и др..
Минерална асоциация: злато, галенит, сфалерит, барит, церусит, флуорит.

Естествена алхимия

По основни видими качества, които са могли да бъдат установени в древността, галенитът и среброто си подхождат:

1. Силен метален блясък и при двата минерала, сребърнобял цвят на среброто, който обаче в естествени условия бързо потъмнява, сякаш приближавайки се до сивото на галенита;
2. И среброто и галенитът не са твърди, но са много тежки;
3. Кристализират във форми от кубичната сингония;
4. На въздуха са устойчиви, не се разлагат.

Среброто е благороден метал. "Странно", но галенитът съдържа олово, от което алхимиците са работили да получат благородни метали.
Случайно се оказва, че галенитът в природата обикновенно съдържа сребро, или закономерно се среща заедно със сребро. Разбира се, не се счита, че това сребро се е образувало от оловото.